Ма Прешъссс...

Играем игрите за кеф,това всеки го знае.Те са подходящи за отдушник след труден ден в училище,службата,неуспешно интервю за работа и ОСОБЕНО преди контролно или изпит.Понякога играем и после,като чуем името на съответната игра,се хилим като дебили,защото ние сме я играли,а колегата/аверът не знае за какво става въпрос.Това са от онези игри,които помниш месец,може би максимум година,и после я "триеш от харддиска"си.Като това време изтече и да ти кажат,че е на живот и смърт да разкажеш за тази игра,няма да се сетиш.Защото не те е впечатлила.И толкоз.Поредната посредствена игричка.
Има обаче и друг вид игри.Такива,в които запомняш всеки герой,всяко ниво,всеки бос.Преминаваш в режим "фанатик".Който посмее да оплюе това произведение на изкуството или трябва да си върне думите назад,или ще преглътне...зъбите си.В България доскоро най-чуваните гневни подвиквания бяха:
-"Как тъка ни знайш що йе цйейес 1.6,бря??" Вече не.Вече и най-ограничените преминаха на по-модерни игри и старото"Цеесо е върхот!"се е трансформирало в"Как така КОД е по-добър от Батълфийлда,уе???". Това,което се опитвам да кажа е,че в очите на родния геймър вече не са някакви си мултиплейър шутърчета(да не обидя някого с това изказване),а игри,притежаващи необходимите качества да ги наричат"класики"един ден:Асасини,Сплинтер Селове,Хитмени...
А сега ще ви дам списъка с моите любими игри.Класически са,но в такова време живеем.Новите игри не могат да стъпят и на малкия пръст на тези от миналото.Колегата Доги(миенчо)сподели това и никой не му повярва.Факт е,че е прав. Но да премина към списъка:
1)СПОРТЕН ФАВОРИТ-FIFA 2007-комбинацията между Анри,Роналдиньо и Силвиньо прави един железен отбор.В тези години силни бяха и Арсенал,и Ливърпул...спомени,бе!Една от най-добрите игри в поредицата:най-удобните контроли(разбирай страхотен геймплей),най-великият саундтрак в поредицата,пасващ на играта като ръкавица!Иначе играта си страдаше от стандартните за поредицата проблеми-пикселизирана публика,скапана физика,малко и дразнещи коментаторски реплики...не знам,поне на мен тази игра много ми допадна. Подгласници-NBA LIVE 2005,FIFA ONLINE,NHL 2005
2)FPS ФАВОРИТ-Call of Duty 2-емоционален шутър със слоло кампания,която може да ре разчувства и мултиплейър,който ще играеш с гoдини...
Подгласници-Aliens vs Predator 2,Half-Life
3)ТАCTICAL FPS ФАВОРИТ-Medal of Honor:Pacific Assault-гледали ли сте "Пърл Харбър"?Ако да,значи имате доста добра представа за тази игра.Целта беше да оцелеете с вашия екип във враждебна джунгла срещу бесни японци.Звучи много надъхващо,ама ако я заиграете,ще видите,че е много потискаща...Това,в положителния смисъл.
Подгласници-Star Wars:Republic Commando
4)PLATFORMER/ADVENTURE ФАВОРИТ-Prince of Persia:Warrior Within-принцът,когато е в лошо настроение,е много голям пич.Ходи из разни тъмни острови и коли де що му застане на пътя.От време на време се появява и Дахака,дзвер,който ако трябва да съдим по името,е пропаднал "тип",който убива само с дъх.Това става,като прекалиш с водката...Шегата настрана,според мен това е най-добрата игра от поредицата-на мрачни приключения и Годсмак никой не отказва!
Подгласници-Shrek 2,I Ninja
5)ФАВОРИТ ЗА ИГРА ПО ФИЛМ-MADAGASCAR!Да не повярваш!Тази на пръв поглед постна и кратка игра показа завидно умение да ме забавлява.Макар и кратка,тази игрица предлагаше доста геймплей след основната история под формата на мини игри.А си имаше типичните за този вид игри слабости-кофти озвучители,мисии без замисъл(например онази мисия,където в ролята на Мелман трябва да държиш виртуалното си Аз и сладкото лемурче далеч от лапите на гладния лъв Алекс).Бос битката(само една)е майтап.Явно съм бил в настроение...
Подгласници-За който боклук се сетиш.Аз бих казал Brother Bear и Indiana Jones аnd the Emperor's Tomb(не точно игра по филм,но карай)
6)ФАРОВИТ ЗА СИМУЛАТОР-ARMA 2-макар че пробвах само безплатната мултиплейър версия,искам да кажа,че по-реалистично нещо не съм играл.Ако погледнеш в погрешната посока си труп.
Подгласници-Roller Coaster Tycoon 3
7)ТHIRD PERSON SHOOTER ФАВОРИТ-Max Payne 2-нямам избор.Макс каза,че ако не избера неговата игра,ще забави времето и ще ме напълни с олово.
Подгласници-Star Wars:Battlefront
8)SANDBOX ФАВОРИТ-GTA:VICE CITY-ИГРАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО.80-те са период,който остава в сърцето ми.Още си пускам тази игра,за да стана най-големия във Вайс Сити!
Подгласници-Prototype,The Incredible Hulk,Spider-Man 3
9)ФАВОРИТ ЗА СТЕЛТ ИГРА-HITMAN:Codename 47-оригинала,да.До най-голяма степен ме накара да се почувствам като убиец.Няма Assassins'Creed!Това е Играта в този жанр!Няколко начина за изпълнение на всяка мисия,дълга,че и с хубава история.Какво повече?
Подгласници-Stolen,Аssassins' Creed
10)ФАВОРИТ ЗА КЛАСИКА-Comix Zone-знаете ли тази игра?Играете с един пичага(Скеч),който попада в собствения си комикс и трябва да се измъкне жив,пребивайки собствените си чудовищни творения.Има и пъзели.РАЗГЕЛЕ!
Подгласници-Sonic the Hedgehog
ПП:ВАЖНО!В тази статия използвах само жанровете,които аз предпочитам и САМО ИГРИ,КОИТО ЛИЧНО СЪМ ИГРАЛ!Нека читателят да не мисли,че не знам любимата му игра(Splinter Cell,например).

Страст(а.к.а Ъпдейт за моята дейност)

Не бе,не става въпрос за едно от най-големите произведения на Алеко Константинов,където той дава своята дефиниция за щастие.Или пък точно за това иде реч?Остави,продължавам по същество. Имам една страст-малее,как звучи това!Все едно че съм застанал пред бате Енчо и имам микрофон,забит в устата.Моята страст,противно на очакванията ви,не са видео игрите.Е,и те са страст,но не СТРАСТТА.Нещото,което просто се превърна в неделима част от живота ми е футболът.Няма по-хубав спорт.Няма по-изпълнен с емоция,обичан спорт.Това е лично мнение,никой да не се обижда. Още от малък футболът е в кръвта ми,така да се каже.
Първото първенство,което гледах,беше световното първенство през 2002 година.Красота.Оттогава като има европейско или световно първенство,сядам пред телевизора и докато не минат мачовете за деня съм като зомби-няма мърдане от малкия екран(по телевизора гледам,през интернет е гадно).
Един ден,ей тъй,като на майтап,попаднах на FIFA Online 2.Трейлър.Гледам-Роналдиньо врътка финтове,а Рууни търчи с топката.Графиката-грозна,стара.Тъй като изведнъж ме тресна носталгия по ФИФА 2007,си рекох,че ще пробвам играта,пък каквото ще да става.
След около година игра не само,че не бях спрял с Онлайн-а,ами се бях вглъбил двойно.И не защото е красива(ооо,не)и безпроблемна(ко речи??),ами защото е най-простото и достъпно нещо,чрез което феновете да се докоснат до футбола.
Целта на играта е да си направиш дрийм тийм(в моя има почти всичките ми любимци-Берба,Хунтелаар и Шамак в атака,СМЯТАЙ)и да мачкаш де що народ иска да играе мачле с теб.
Най--хубавото е,че играчите не са скъпи в повечето случаи(само абсолютни зверове като Меси,Роналдо и Неймар не можеш да купиш на нормална цена,но пък ГАНСО е напълно достъпен),което ще вдигне самочувствието и на най-големия слабак до небето. Друг плюс е,че ако загубиш,не ти пука.
Ако някой те бие,то е защото е по-добър от теб и демонстрира умения.Реално който загуби,печели-стига да изиграеш цял мач,дори да загубиш,печелиш LP точки,или някоя друга награда.Така играта те подтиква да продължаваш да се бориш.Да не се отказваш.
За да демонстрирам какво значи да си слабак,но със слонски тим,реших да започна да качвам мачлета на същата ФИФА Онлайн 2 в Ютюб акаунта ми(thegamer351).Виж какво е слаб играч и после да не кажеш,че не съм те предупредил,колко са достъпни играчите. Ако не си от онези тесногръди проклетници,които изглеждат по един клип на даден потребител и после забравят,че той съществува,виж и останалото,което съм качил.Има доста качествени неща,може дори да ти хареса. Приготвям и ревю на Кредото на Убийците 3,защото играта е много хубава.Някои неща не ми харесаха,но за това ще споделя като я превъртя и напиша ревюто.
Ако бях от тъпаните,които обичат да използват англицизми,бих казал Update Finished,но това няма да стане.Така че-рапорт даден.А сега отивам да псувам Манчестър Сити,защото не ми харесва как се издигнаха тези налъми.Балотели,моето момче,връшай си се в Италия,че не мога да те гледам.Уважаеми господин Манчини,вие сте непрокопсаник.Как може с такива играчи да не се класирате поне за четвъртфинал на Шампионската лига??

Max Payne 2:The Fall of Max Payne

Тези дни си припомних една от моите любими игри за всички времена-Max Payne 2. При пускането на играта първото нещо,което ще установите,е мрачната атмосфера-от жестоко добрия арт до меланхоличната мелодия,звучаща докато се шматкате из менюто.
След като започнете играта-мрачна кътсцена,разказваща ни за това колко точно е пропаднал Макс Пейн.Безценно.Общо взето,ако сте фенове на МРАКА,няма да останете разочаровани. Централната роля отново се полага на полицая от Ню Йорк Макс Пейн,който трябва да очисти Чистачите-неизвестна групировка,в чиито работи Макс се забърква без да иска.
По пътя ченгето ще среща мнозина герои,които щете-не щете,ще запомните.Ще спомена само някои от имената-Мона Сакс,Владимир Лем,Вини,Детектив Уинтерсън...Всеки от тези персонажи изглежда жив по своему-нещо,което май само Рокстар могат да постигнат.Ще ви пука за всеки един от тях до края на играта и те ще станат част от живота ви.Гигантски плюс.Чудесно развитите герои ще са една от причините да продължавате напред,само и само за да утрепете/спасите поредния човек,който има значение за Макс в конкретния момент.
Екшън има за три филма на Сталоун и поне два на Стивън Сегал.Ако не си схванал намека,имам предвид МНОГО екшън.Престрелките са зад всеки ъгъл и с много врагове.
Арсеналът е огромен-пушки,узита,калашници,автомати,пистолети-за всеки има по нещо.Можете да мятате гранати и коктейл Молотов по гадовете.Някои оръжия вървят по два броя-например пистолетите и узитата.Тогава Макс се превръща от опасен тип в истинска машина за убиване.
Системата за поражения е реалистична(например всеки куршум в главата на противник води до неговата смърт),а на някои места получавате и задоволяващо филмче(когато на строежа застреляте мутрата,застанала с гръб към вас,тя пада от високо към смъртта си и камерата проследява това).
Макс също не е терминатор и по някое време ще се нуждае от пейнкилъри за възстановяване на здравето,които могат да се набавят я от някое шкашче,я от труповете.Да не забравяме и култовото забавяне на времето,което винаги спасява Макс от най-напечените ситуации.То се завръща по-добро от всякога и макар,че изисква презареждане от време на време,ще е достъпно,когато най-много ви потрябва.
Графиката е на космическо ниво,да не кажа фотореалистична(това,когато излиза-2003г).Всички се бяхме шашнали на времето.От днешна гледна точка не е нещо особено,но на максимални настройки става доста красива.А това доста машини могат да си го позволят.Почти всеки детайл от околната среда може да бъде забелязан,а лицата са много реалистични.
Звукът също е на едно много добро равнище,като най-много бих похвалил озвучителите на героите и звуците на оръжията.Похвално е,че в немалък процент от кътсцените актьорите показват емоция по много професионален начин.До толкова професионален начин,че да почувствате разбитото сърце на Макс и непукизма на Мона. Геймплеят е нещото,което обожавам най-много в тази игра.Както споменах горе,става въпрос за много екшън.
Нивата бих разделил на три части-такива,в които управлявате Макс,онези,в които играете с Мона и КОШМАРИТЕ НА МАКС.Първите два вида реално представляват едно и също:колене на мафиоти с огнестрелни оръжия.Но докато с Макс прочиствате цели квартали от сганта на обществото,то с Мона ще го раздавате по-предпазливо,тъй като в немалко случаи животът на Макс е в опасност и вие трябва да го спасите(а,да,Мона започва с пушка Драгунов,което означава,че с нея ще можете да убивате и от разстояние).
Сънищата на Макс са може би най-истинското нещо в играта,ако мога така да се изразя.Докато по разни филми главните герои убиват петдесет души,а после си се женят и създават семейство,без да им мигне окото,Макс показва в кошмарите си как се чуства един полицай след поредния работен ден:измъчват го спомени за хората,които е убил и за мъртвото му семейство.В немалко случаи в кошмарите са замесени Мона и колегите/шефовете на Макс.Самите нива от този тип представляват преход от точка А до точка Б,като за разнообразие няма стрелба.Затова пък чуваме мислите и спомените на Макс,докато го управляваме,а всичко на екрана е размазано,все едно че Макс се е напил,за да забрави.И то има логика да го направи,всъщност,в това положение...
Самите нива са гениални-дизайнът на всяко ниво е уникален(имението на Влад,блокът на Макс,болницата),да не говорим,че всяко едно от изброените в скобите места се отнася за едно,максимум две нива и всичките са ОГРОМНИ.Всяко ниво изисква доста време,за да бъде минато,а ако ни беше дадена свобода да обикаляме в стил сендбокс,може би и повече!
Точно когато се случва нещо,на което искате обяснение(например,кой е въпросът за един милион долара?)ви се поднася кътсцена,която отговаря на въпроса ви,а разговорите с картинки към тях в стил комикс(редящи се една след друга в стил слайдшоу)са просто най-брилянтното и оригинално нещо,което съм виждал в игра от този жанр(надминават дори тези от първата игра!).
Единственото нещо,от което мога да се оплача е,че играта ми се стори къса.Затова пък един приятел,на когото това му е любимата игра,ми се заяде,че хич не била кратка.Може би е прав.Може би просто перфектното произведение на изкуството просто не те пуска,докато не го изиграеш докрай.На един дъх.Аз така направих.
Дори да е кратка,на кого му пука,при положение,че продължиха поредицата?!Играйте тази игра,тя определено има необходимите качества,за да ви задържи пред монитора дъълго време.Защото като я преиграете ще искате да я минете пак,и пак...
А като я превъртите на всички трудности ще се озовете пред предизвикателствата,които са,с една дума,нечовешки.И все пак ще стиснете зъби,защото това е иконата МАКС ПЕЙН,а вие продължавате да играете,без да знаете нито колко е часът,нито кой ден е.