Руските игри са само част от огромния и разнообразен свят на видео игрите. Всички обичаме игрите, създадени от компании, базирани в Източна Европа. Ако питате мен защо ги харесвам, бих дал две причини:
1) защото сме братя и трябва да се подкрепяме (аргумент, непопулярен сред българите, които мразят всичко и всички)
и
2) защото хората влагат много труд и старание в творенията си. Примери колкото искаш. S.T.A.L.K.E.R. e първото име, което изскача в главата ми.
Много българи искрено обожават СТАЛКЕР (нямам идея как се пише на български език) и го играят до ден днешен, с надеждата, че в близкото бъдеще ще играят нови игри, свързани с Чернобил, мутанти и готини сталкери. Това доказва, че източноевропейците (в случая на S.T.A.L.K.E.R - украинци) определено имат талант в създаването на малки диаманти.
Руските игри като цяло обаче се възприемат по тотално различен начин от родните клавиатурни воини. Ако се разровите из коментарите под статиите и форуми на наши сайтове за игри (вж. PC MANIA) ще видите много и сякаш искрена омраза. Защо така?
През годините са излизали мноооого руски игри и те всичките имат две основни характеристики: не са особено впечатляващи графично и са бъгливи, та ум да ти зайде. Не звучи като кой знае какъв проблем, нали? Е, изглежда, че покрай западните класики, които се появиха през годините, сме станали мега взискателни, а всичко, което се различава дори малко от тях, обира пешкира, така да се каже.
За това надменно отношение има няколко причини.
На първо място, ние сме свикнали на западните компании и техния стил. От малки потръпвахме от вида на ЕА логото на мониторите ни (което сега събужда главно презрение и някоя друга псувня по адрес на корпорацията) и знаехме тайно в сърцата си, че ни очаква стойностна игра (пример: Need for Speed Underground 2 на вече споменатите ЕА). Тези хора бяха безгрешни магьосници в очите ни. Да вярваш в безпогрешността на някого не е хубаво, както разбрахме, като узряхме.
Второ, успешните поредици на ЕА и други установени компании логично ги поставиха на пиедестал в индустрията. По тази причина конкуренция от Изтока просто нямаше (без да броим Япония, тя винаги е била уникален играч, създаващ оригинални и стилни игри, главно за собствена публика).
Въпреки гореописания триумпф на Запада в лицето на САЩ, Канада и няколко (Западно)европейски държави, източноевропейци & co продължиха да правят игри. И то според мен нелоши.
Както вече споменах, критиците на руските игри дават два аргумента - лоша графика и бъгове до козирката.
Вярно е, че енджините на руските игри не са нещо впечатляващо. Тези игри нямат кой знае каква финансова основа. Мисля, че това е пределно ясно. Но нека не забравяме, че това са уникални енджини, не закупени от някой западняк, а разработени от нулата от руските си създатели. Това изобщо не е лесна работа и според мен тези хора трябва да получат дължимото уважение за постигнатото. Графиката не е най-важното, а и кой знае - може руснаци да създадат нов, революционен енджин, който да е по-добър от всички останали!
Бъговете вече са нещо, което никой не може да прости. И западняците не ги оправят, и руснаците. Първите ги мързи бая напоследък, но пък преди човек не можеше да се оплаче. При руснаците бъг = рутина в игрите. Обяснявам си го с факта, че бета тестването е отговорност на хора, които обичат да се черпят в работно време и работата им се изразява в танца върху клавиатурата в пияно състояние.
Шегата настрана, има само една логична причина за това състояние, поне според мен. В Русия няма концерни за игри (освен може би 1C, където нещата са добре и се издават сносни игрици, но тя не е изключително руско сдружение), което би значило, че повечето игри се правят от пичаги и женици, на които игрите са хоби. Това би обяснило как се зараждат средняшките енджини и неизборимите гличове. Ако някой е по-запознат, моля да сподели в коментарите.
Разбира се, има и други проблеми, които са типични за руските игри, като например ясно изразения национализъм в тях. Руският език е приоритетен за руските разработчици и това може да е кофти за онези от нас, които не са били родени по време на соца, когато всички са учили руски в школото. Озвучаването е абсолютна шестица на руски, но е трагедия на английски, което би отказало мнозина. За радост този казус се решава... с наемане на англоговорящи актьори.
Аз мога да предложа няколко контрааргумента на критиците:
1 - игрите на руснаците винаги са атмосферични и световете им те всмукват веднага...
2 - сериозен акцент върху историята, което всъщност се среща все по-рядко днес.
3 - учи ви се руски? Това е лесният начин!
4 - в някои игри има директни препратки към славянската култура, което е само по себе си богатсво, което не трябва да се подценява.
5 - руските игри са лесни за подкарване на повечето компютри (има и изключения, особено напоследък) и са перфектни за вас, ако ви се цъка нещо неангажиращо.
Днес руските и другите източноевропейски игри се борят за свое място под слънцето, тъй като хегемонията на Запада го направи лаком за лесни пари и той започна да пуска бъгливи полуфабрикати. Надявам се, че омразата към руските игри ще престане, защото на всички игри трябва да се гледа като на форма на забавление.
