Translate To Your Language!

събота, 23 ноември 2024 г.

Megalopolis е Римска Трагедия

  

  Обичам Римската империя. До ден днешен, наследството й се усеща във всяко общество по света. Достиженията й в правото, архитектурата, философията, военното дело са неоспорими.

  Мнозина държави са дръзвали да претендират, че са наследник на римската цивилизация. Сред тях са Руската империя, Османската империя, Свещената Римска империя. В наши дни, такива претенции изразяват някои националистически групи в нашата съседка, Румъния.

  По мое лично мнение, американците имитират римското общество доста добре. Армията им има бази по цял свят, което позволява мигновена реакция при конфликтни ситуации, където и да е. Културната доминация на янките е толкова силна, че английският език вече е задължителен като изискване за повечето добре платени работни места. Доларът остава световна валута, диктуваща тенденциите по световните пазари.

  Не е като да не липсват предизвикателства пред тази система. Американците, известни със своите горделивост и чувство за надмощие над останалите, получават все по-сериозен идеологически отпор от няколко фронта. Икономики, които доскоро са изоставали, вече са заели сериозно място в глобалните търговски отношения (главно Китай). Младежта, научена да получава всичко наготово, нехае за всеобщия проект, наречен държава, и се капсулира все повече, което води до морален упадък и демографски залез.

  Оставени без контрол, горните процеси биха могли да доведат до рухването на една цивилизация. Какво е решението? Именно този въпрос задава великанът на киното, Франсис Форд Копола.

  В основата на историята е град Нови Рим - населено място, което е колкото велико, толкова и проблемно. Въпреки своя потенциал, държавният център тъне в бедност и разруха, докато закостенял кмет и амбициозен архитект се карат чий подход за бъдещето е по-добър: този на сигурната печалба или на рискованото, но основно преустройство. 

  Актьорският състав беше главната причина да гледам филма. Адам Драйвър и Джанкарло Еспозито са опитни актьори, които знаят как да подбират проектите си и рядко разочароват. 

  Режисьорът е дал поле за изява на позабравения Шая Лабьоф и на не толкова добрата (поне по мое мнение) Обри Плаза. За да ни е още по-приятно, към тях се присъединяват абсолютни легенди като Джон Войт, Дъстин Хофман и Талия Шайър.

  Имаме оригинален сценарий, качествени артисти и "Кръстника" зад волана, който най-после няма да получава наставления от корпорации, пардон, студиа. Нима може да стъпи накриво? Да, може. Нека да навлезем в детайлите.

  Цезар Катилина (Драйвър) и Франклин Цицерон (Еспозито) се провалят в образите на архитект и кмет. Ще обясня.

  Първият има умението да спира времето. Как, защо? Никой не ти казва. 

  Освен това той е толкова успешен в работата си (буквален гений), че е натрупал състояние, което му позволява да осъществява и най-амбициозните си проекти. С такива привилегии има реален риск главният герой да не бъде разбран и отритнат от публиката като поредния Супермен, без слабости. 

  Решението на Копола? Момчето си пада по пиячка, наркотици и безразборен секс. Но само когато не работи!

  В резултат от това, синдромът "Супермен" е налице и Драйвър се мъчи да компенсира с емоционални напъни. В мен обаче така и не се събуди някаква симпатия към визията му за един по-добър Нови Рим, за всички.

  Още преди излизането на филма Цицерон се изобразяваше като лошия, като олицетворението на всичко грешно у човека. Бях шокиран да разбера, че пустият му кмет открива училища, инвестира в хора и има дългогодишни връзки с успешни сътрудници. Престъплението му според сценария е, че не иска да пусне юздите на властта, в резултат на което рейтингът пада. За да обърне нещата в своя полза, Франклин е готов да стъпче младия си опонент. 

  Джанкарло Еспозито изгражда име в индустрията именно с роли на злодеи. Съответно, изборът на Копола за ролята на кипналия градоначалник не е никак случайно. Все пак щеше да е хубаво да бъде очертан като малко по-безскрупулен мошеник, а не да блести като любящ съпруг, баща и народен служител, който знае какво иска. Това са качества, достойни за уважение.

  Повечето ветерани в актьорския списък не са използвани спрямо потенциала им. Дъстин Хофман и Талия Шайър се разхождат за сцена-две и после се прибират да си харчат тлъстите хонорари. Джон Войт се справя малко по-добре, но не му е отредено нищо интересно за правене.

  Младите надежди в лицето на Лабьоф и Плаза разочароват. Обри може да е хубава, но продължава да показва ограничени актьорски заложби, докато Шая играе бисексуален граждански активист. Всичко това е излязло от ума на човека, който се кълнеше, че филмът няма да е woke (да се повдигат социални теми като расизъм, права на малцинствата и неравенство).   

  Като споменахме сексуалност, "Megalopolis" не се препоръчва за лица под 16 г. и има защо. Отново, въпреки претенциите си да не е сред холивудския елит от години, старият палавник Франсис е заснел не една и две сцени с физически интимности в тях, понякога еднополови. Можеше да ни ги спести, но как иначе ще разберем, че обществото запада духовно? 

  В Интернет има изобилие от филми за пълнолетни. Да съм свидетел на нецензурирана секс сцена, излъчена не в специализирано кино за възрастни, а в кварталния мол, вече ми идва в повече.

  Особено лошо впечатление правят диалозите, които биха паснали идеално в някоя театрална пиеса, но в скъпа филмова продукция изглеждат като част от скеч на комедийно шоу, който чакаш да свърши всеки момент. Катилина плямпа минути наред, без да каже нищо. 

  Понеже няма щастие без баланс, Клодио (Лабьоф) отива в другия край на спектъра и успява да звучи като идиот с минимален брой реплики. Щеше да бъде впечатляващо ако не беше отчайващо. 

  Трите противопоставящи се групички, раздиращи американския Рим,  не успяват да спечелят никой зрител с неубедителните си каузи. Лорънс Фишбърн чете някакви преписани цитати и се опитва да създаде илюзията за паралел между съвременна Америка и римската цивилизация. Моментът, в който видях някакъв пич да държи лаптоп, всичко отиде по дяволите. 

  Не се разбира за кого е направен "Megalopolis". Прекалено дълъг е, без да предава някакво смислено послание. 

  Не е направен за феновете на древен (и съвременен) Рим. Това, че създателят на "Апокалипсис сега" е от италиански произход, не му дава правото да се облекчава върху старата родина, като създаде някакво бледо копие на безспорно най-славния й исторически период. Носенето на определени дрехи, копирането на архитектурата, навиците и прегрешенията на римляните НЕ те прави римлянин. Присъствието на латински език, също. 

  Американският "талант" да се копира (разбирай, краде) от чужди култури, без това задължително да води нещо със себе си, беше толкова очеизбождащо, че липсваха само пиците по нюйоркски. Следващият път и това ще ни е малко.

  Филмът не е направен и за зрители, които обичат качествено кино. Оказва се, че кукловодът на продукцията е действал повече по инерция и по-малко по някакъв твърд план, според който да се получат нещата. Може би именно по тази причина репликите са пълна скръб. Да не забравяме каменните плочи с надписи, които периодически размиват и без това хаотичните сцени,  свързани помежду си с бели конци.

  Бих могъл да кажа и няколко хубави неща. Уорънс Фишбърн е идеален избор за разказвач. Той има и малка роля като асистент на архитекта Цезар. Надали ще бъде запомнен толкова с екранното си превъплъщение, колкото с медения си глас, който би накарал и времето да спре.

  Визуалните ефекти бяха на добро ниво. Холограмите, летящите обекти и сцените с певицата бяха приятно реалистични.

  Личи си, че в проекта са инвестирани средства. Това може да се заключи още на ниво компютърна обработка, но аз визирам по-скоро костюмите (нелош дизайн), грима и забавленията (надбягванията с колесници надали са били лесни за организиране).

  За съжаление, откровени глупости като чудесата, на които е способен строителният материал Мегалон и сълзливият, лишен от смисъл финал, само затвърждават мнението ми, че лентата преспокойно може да се преименува на "MegaFLOPolis (флоп e термин, произхождащ от английски език; означава продукт, който е пълен провал)". Жалко, защото потенциалът беше голям.

 Оценка: 3/10