Хари Потър. Това име води до много асоциации. За читателите това е един от най-вълнуващите литературни герои, създавани някога. Ако питате Джоан Роулинг какво мисли за "момчето, което оцеля", вероятно ще ви каже, че това е фиктивният персонаж, който й е осигурил частен самолет, необхватно имение в английската провинция и достатъчно пари, за да не работи до края на живота си. Други хора, като Даниел Радклиф, Рупърт Гринт и Ема Уотсън, могат да благодарят на момчето с белега, защото именно екранизацията по историята на нелекия му живот ги изстреля в небесата на вече леко съмнителното холивудско величие.
Разбира се, Х.П. има и удоволствието да бъде търговска марка. Това означава няколко неща. Например, че някои български търговци могат безсрамно да лепват името му на своите фирми ("Хари Плотър" - подгответе ми чека, идвам!). А откакто настъпи 2001 г. ЕА Games придобиха правата да създават и издават видео игри за приключенията на очилатия магьосник. Дали Философският камък е достатъчно привлекателен, за да убеди мама/тати/чичо/леля да бръкнат в портфейла? По-скоро да.
Когато си пуснете играта ще бъдете посрещнати от доста простичко меню, което ви дава възможност да проследите първата година на младия Хари в Хогуортс или да пробвате режима Куидич. За всяко от тези неща ще пиша в конкретика.
Story режима наистина няма нужда от много обяснения. Ако не сте запознати с историята на Хари Потър, то препоръчвам да се сдобиете възможно най-бързо с книгите на гореспоменатата писателка Роулинг и да прочетете всичко от кора до кора. Когато се вманиачите достатъчно по магьосническия свят, създаден от любимата ни Джоан, би било хубаво да видите филмите по книгите, които за съжаление са с един повече от книгите, понеже сребролюбието на Warner Bros. не знае граници. Тогава, ако още ви се иска да размахвате пръчки и да викате произлизащи от латински думички, би било хубаво да се насочите към видео игрите по темата, които са, в интерес на истината, доста повече от филмите. Няма да скучаете. Гарантирам го.
Ако все пак сте абсолютен мъгъл, обяснявам: Хари Потър е момче, което не е като останалите. Той може да говори със змии и има странен белег с формата на мълния на челото си. Тези му атрибути са достатъчни, за да накарат приемното му семейство Дърсли да го намразят и да го направят затворник в собствената им къща. Но това не продължава дълго, защото Хари разбира, че всъщност всичко особено в жизнения му път има логично обяснение - той е уникален магьосник и ще-не ще, налага се да ходи на училище за магия.
В story режима играчът има две главни задължения: да праща Хари като добро детенце на неговите уроци (и да ги изкара с отличие) и да помогне на "специалния" Потър да оцелее, понеже много народ му желае злото. Има още няколко вида нива, за които ще спомена долу. Въпросните задачки, за жалост, са елементарни.
Влезе ли на уроци, Хари е удостоен с близък кадър на свой учител, който му показва заклинание под формата на определен символ. За да научи заклинанието, играчът трябва да проследи очертанията на символа чрез задържане левия бутон на мишката. Колкото по-точен в следването е играещият, толкова по-доволен ще е даскалът, което от своя страна ще води до повече точки за Грифиндор. Тези точки определят кой "дом" от четирите - Грифиндор, Слидерин, Рейвънклоу и Хафълпаф, ще бъде първенец на края на годината. Разбира се, за да има някакво предизвикателство, научаването на всеки символ е за ограничено време. Играчът получава няколко опита да се изучи максимално добре (четири), като при всеки нов опит преподавателите стават все по-взискателни, в процентно отношение.
Личното ми постижение беше между един и два успешни опита, защото, ако трябва да съм честен, не си давах много зор. Хубавото е, че заклинанията са само пет (например заклинание за отключване или такова за вдигане на предмети). По-малко точки за Грифиндор, но това е все едно. После ще споделя защо.
След като научите заклинание, менторът ви завира в някакви помещения, където придобитите знания да бъдат тествани практически. И тук ахнах - въпросните преподаватели изобщо не си играят! Или искрено искат студентите си мъртви, защото тези "тестове" са кой от кой по-смъртностни. В опит да поразмаха пръчката си малко по-уверено, Хари ще трябва да се изправи срещу охлюви, костенурки, които изстрелват огън от... задните си части, месоядни растения и какви ли не други изчадия, за които един прост ученик няма как да е подготвен, но нейсе. Освен това пред напористия очилатко ще има не една и две пропасти за прескачане. Ако не друго, поне броят на враговете и местностите, които ще посети, са приятно разнообразни.
Като говорим за врагове, има и няколко боса, които са хмм, доста елементарни. Да не кажа обидни за интелекта на геймъра. Ще имате честта да се биете с призрака Пийвс, фигури за шах в човешки размер и няколко други по-заплашителни същества. Финалният бос, сам по себе си, не е кой знае колко труден, но за разлика от останалите поне успя да ме убие към пет пъти. Рекорд.
Един от най-големите позитиви на тази игра е, че Хари може да се шматка където му се прище между мисиите. Целият замък, пардон, училище, е достъпно и е пълно с всякакви тайни, които ще зарадват упорития детектив, който обръща дърво и камък, за да ги намери. Белязания (Хари) може да посети и няколко места извън замъка. Защо да не отскочи да види новия си добър приятел Хагрид? Все пак и той има животозаплашваща задача за малчугана.
Тайните са няколко вида - бобчетата на Бърти Ботс във всякакви вкусове, които братята Фред и Джордж колекционират, за да финанситат своите пакости - могат да се видят общо взето на всеки ъгъл; Wizard Cards - колекционерски карти на известни магьосници, които най-често се намират в кофчежета, но и вече споменатите братя ги обменят срещу бобчета; Challenge Stars - звезди, които се събират по време на преподавателските тестове. Трудно се намират всичките, отваряйте си очите; Chocolate Frogs - жаби, които запълват жизнените показатели на малкия първокурсник. Още едно доказателство, че ако Хари не се пребие в някоя пропаст е малко вероятно да умре.
Разбира се, понеже сме яки магьосници, светът е леко отворен за интеракция. Можете да изблъсквате предмети от пътя си, да събаряте дървета, за да си направите мост, да "препарирате" врагове и пр. готини фокуси.
За съжаление, играта не е лишена от бъгове, които могат да развалят удоволствието по-скоростно от заклинанието "Адава Кедавра".
Първо, инструкциите, които играта се опитва да дава на геймъра, изчезват, иначе казано, не се изписват напълно, което ги прави безмислени. Заклинанието Wingardium Leviosa е с ограничен обсег и понякога преместването на предмет от точка А до точка Б може да изисква няколко произнасяния на вълшебните слова.
Друг грандиозен бъг: при поредния скок Хари не успя да се хване за платформата, моделът му изчезна и де факто трябваше да рестартирам, но интересното бе, че все още можеше да се чуе звукът от употреба на пръчката му. Странно. Понякога Wizard Cards се бъгваха и не можеха да бъдат колекционирани от сандъци, което направи прибирането на всяка от тях невъзможно (което е все едно, защото от общо 35 успях да събера едва 9, минавайки само през основните мисии).
Ако се абстрахираме от тези странности, играта определено успява да всмуче играча. Като изключим някои отвратителни мисии като тази с шаха или гонитбата с трола, повечето мисии се играят с голяма радост. Нива като тези с Филч и Куидича са мега приятни и ненатоварващи.
Графиката е стара, но някак приказна и достатъчно детайлна. Музиката, мисля, е директно взета от филмите, което е страхотен ход от страна на ЕА и още една причина играчът да почувства, че и той е магьосник. За съжаление Хари е ням почти толкова колкото Морган Фрийман, но и той, и останалите персонажи и същества са озвучени много добре. Макар че прави впечатление, че определени актьори, като покойния вече Алан Рикман, не са взели участие в правенето на играта.
Сега, както споменах по-горе, едно от големите разочарования е, че точките нямат никакво значение. Защо? Защото независимо колко се тюхкате да вземете максималните точки за Грифиндор, определен дом винаги ще е пред вас. Не плачете, защото... който е гледал/чел знае какво става накрая. Което прави системата за точките К-У-Х-А.
Ако пък ви е писнало от кътсцени, които и без това са минимални, и водене за носа, винаги можете да пробвате режима Куидич. Той се състои от две части.
Първата част се казва Broomstick Practice (Упражнение с метла). Пред очите на преподавателя, който ви учи как да контролирате метлата си, мадам Хуч, трябва да минете през определен брой кръгове за определено време, разбира се. Те са земни и въздушни, като колкото повече преминете, толкова повече цветът им потъмнява. Общо кръговете са 82 на брой, като успях да мина максимално 78 от тях и се отказах. Минете ли определен брой кръгове, мадам Хуч се възхищава и ви награждава с точки, а ако сте максимално близо до осемдесет и втория кръг, то времето ще бъде намалено с около 20%, за по-голямо предизвикателство... не, мерси. За по-любопитните има и скрита стая, която... не крие нищо, но ще бъдете поощрени от мадам Хуч, ако я намерите. Късмет.
Когато това ви писне можете да поиграете Quidditch Tournament, който е описан най-добре от името си. Правилата са следните - цъкате с отбора на Грифиндор. Играете по два пъти с всеки дом. Целта е да се хване сничът. Това става, като Хари приближава снича (появява се звуков ефект, който показва това) и после с десния бутон на мишката, ако нацели правилния момент, Хари хваща летящото нещо. Важно е да се отбележи, че сничът е бърз, но можете да забързвате и забавяте метлата, а и сничът е обграден от аура, та да не го загубите. Накрая отборите с най-много победи играят финал.
След като не успях да мина на сто процента предизвикателството при мадам Хуч реших да надвия поне това. За свое учудване и тук не бях затруднен никак. Макар че може да бъде удрян от различни топки (bludger-и) и самите играчи, Хари е танк и няма какво да го спре да спечели, дори играчът да няма идея какво прави и да го забива в земята. Противниковият търсач (seeker) е много зле и не е никак достоен опонент.
В крайна сметка хванах снича... и всички шест победи (съответно, 1380 точки). Не убих Хари нито веднъж. На финала потопих Слидерин, които завършиха с три победи, три загуби и 990 точки. Хафълпаф преклониха глави с три победи, три загуби и 980 точки. Последни от турнира си тръгнаха от Рейвънклоу с шест загуби и 310 точки.
Може би се чудите каква е наградата след толкова време, отделено за куидич. Нищо. Победителят трябва да се задоволи с горчивия вкус от празните си ръце и слушането коментара на Лий Джордан, който представлява
десет реплики на кръст. Да върви по дяволите.
В крайна сметка струва ли си да влезем в Хогуортс и да натрием носа на лошите за първи път? Абсолютно, въпреки искреното желание на споменатите недостатъци да ни откажат. Почвайте играта смело.
Оценка: 8/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар