Étranges Libellules е компания, която е допринесла за това детството ми да е жестоко. Техни творения са игрите от поредицата Asterix & Obelix XXL, които обожавам. Но не всичко, което французите са създали, е цвете за мирисане. И по-важно: не всяко нещо, което човек е харесвал през детството си, е толкова стойностно, колкото го помни.
През 2002 г. компанията с непроизносимо име (което на български се превежда "Странни водни кончета") изкара на пазара играта, която ми беше позната просто като "оная джитка, където главен герой е Розовата Пантера". Подходих към продукта с много високи очаквания, защото израснах с животинката и приключенията й, показани в един куп анимационни филмчета. До ден днешен помня и емблематичната музичка от детското.
Уви, порасне ли човек, негативите на всичко изпъкват особено болезнено, в резултат на което към днешна дата не бих препоръчал Pinkadelic Pursuit дори на най-големия си враг. Нищо чудно, че "кончетата" са затворили врати преди четири години...
Първото нещо, което се набива на очи, е графиката. Грозновата е. И макар това да може да се преглътне (все пак става въпрос за видео-игра отпреди 14 г.), то всякакъв шанс за прошка е опропастен от отвратителните (когато ги има) текстури по всичко, което не е Пинко, враговете му и определени важни предмети. Живи и неживи обекти, които са част от околната среда, са максимално нискодетайлни, което дразни окото. Затова пък анимациите и ефектите са на задоволително ниво, така че от мен да мине. Розовата пантера се кърши в танц като не се направлява от играча.
Звука... мога да го опиша като противоречив. Всякакви звукови ефекти, които докосват слуха, са налични - при скок, атака или ако протагонистът е наранен. Както може да се очаква, звуците имат леко анимационно чувство, което радва. От друга страна, музика изобщо липсва!
Първоначално видях, че тя е изключена в менюто и си помислих, че ме очаква нещо приятно за слушане, но не - музика няма. Огромно разочарование, да не говоря за изгубения потенциал.
Щом като не сме останали особено доволни от графика и звук, то остават две неща, които могат да спасят положението: историята и графиката. Получила се е манджа с грозде.
Историята е минимална. Когато пуснете играта се озовавате на територията на някакъв имот, който представлява четириетажна къща с терариум, мазе, галерия с картини и таван. Първото нещо, което ще забележите, са табели в розово с въпросителен знак. Доближете се до тях и ще се появи балонче с неизвестна пантера, облечена като английски колонизатор. Покрай няколко начални табелки, които са за навлизане в основните механики на играта, става ясно, че това е чичото на нашия любим герой. Той е голям пътешественик и е решил да остави имота си на Пинко, като отбелязва, че на тавана има съкровище за него. То е в сандък, заключен с мнооого ключалки. За да се сдобие с гореспоменатото имане, Розовата пантера ще трябва да мине 12 нива, от които да се сдобие с 12 ключа. Едва тогава сандъкът ще може да се отвори
Само аз ли не останах впечатлен? Да, правилно разбрахте - бъхтенето през толкова много нива е с цел отварянето на едно ковчеже. Не особено интригуващо.
Нивата се задействат когато се застане до или пред врата в къщата; тогава се появява балонче, което показва къде се развива действието (например на кораб), колко ключа се изискват, за да се играе нивото и последното време, което играчът е постигнал (ако вече е завършил нивото поне веднъж). Имайте предвид, че само първите няколко нива са достъпни с един ключ!
Местата, които ще посетите, са най-различни: строителна площадка, древен Египет, замъкът на Дракула. Ако не друго, има разнообразие на локациите. Действията, които могат да се извършват - също.
Целта е да се вземе златният ключ. Без него не може да се напусне нивото. А нивата се делят на три типа.
Първият тип е този на отвореното ниво. При него започвате в точка А и трябва да достигнете вратата за изхода, която не се отваря без съответния златен ключ. За съжаление пътят е препречен я от препятствия (прегради от всякакъв тип), я от същества, които отказват да ви пуснат, без да получат даден предмет. Той може да е всякакъв - храна, пари, яйце и докато не удовлетворите желанието на стоящата насреща личност, няма да направите и крачка напред. Например келнерът на кораба си мечтае тайно за пиле.
Въпросните предмети се крадат от техните бдителни собственици (мафиот, неандерталец, чудовище). Моментът, в който грабнете предмета ще ви гонят до дупка. Сгащят ли ви, грабват собствеността си и я връщат откъдето сте я чопнали, т.е. не могат да се квалифицират като врагове, защото не нараняват Пинко. Ако обаче достигнете поръчителя с пратката му, гневните собственици се отказват от гонитбата. Винаги последният предмет, който трябва да се открадне, е златен ключ, а обикновено тази гоненица е най-напрегната. Готиното на тези нива е, че можете да движите главния герой където искате.
Когато на пътя си откриете скала или просто дървена кутия, имате нужда от бомба. Вземете ли я, тя се задейства и имате 25 секунди, в които да дотичате до пречката и да я отстраните. Нещо, което разбрах едва след превъртането на играта е, че експлозивът може да се детонира, когато играчът иска.
Вторият тип нива са нивата с кънките. При тези сегменти от играта акцентът пада върху скоростта: Пинко отново трябва да грабне ключа и пак има много пречки, но те трябва да се преодоляват при постоянно движение на скорост. Единствените достъпни действия са скок и клякане (второто ускорява кънкьора). Препятствията този път се движат, а има и появяващи се противници (на строителната площадка техниката е против вас, а работниците ви застават на пътя). Странното е, че когато бъде ударен от нещо, Пинко подскача така, че може да се озове на по-висока платформа. Това може да е фатално ако Розовата пантера почти е умряла, а на платформата я чака някой враг.
Третите нива са бос битки. При тях се изправяте срещу само един противник в неговото леговище и трябва да го надвиете с акъл и бързина. Тук трудността е нулева и бих казал, че тези нива се минават най-безболезнено. Когато величественият враг бъде повален получавате не само златен ключ, но и допълнително сърце за здраве (максималният им брой е шест).
Най-приятни ми бяха отворените нива. В тях човек наистина чувства, че е част от по-голям свят. Гонитбите карат кръвта да кипи и ме побиваха тръпки, когато собственикът на предмета беше на крачка зад мен. Когато завършите успешно дадено ниво, пред неговата врата се създава розово килимче с жълта звезда на него.
В нивата се намират и обикновени противници. Те са мустакати човечета, динозаври, прилепи и др. Проблемът е, че изкуственият им интелект е на практика нулев. Програмирани са да обикалят един периметър (или да вървят към играча, ако Пинко е с кънки) и (почти изобщо) не атакуват. Ако сте достатъчно непохватни да ги докоснете, поемате поражения. Има и "застопорени" врази, които са част от околната среда и могат да наранят вас, но вие не можете да убиете тях (мафиоти в кофи).
А как се справяме с обикновените лошковци? С въртене като пумпал, според "странните кончета". Пинко пердаши по този начин повечето опозиция, а ако ви омръзне да се въртите, можете и да скачате по главите им. Ефектът е един и същ.
Ако искате да се придвижите по-бързо от една към друга част от нивото, можете да влезете в тръби или в печката на къщата и те удобно ще ви пренесат на друга, недостъпна иначе локация. Освен това няма как да се изгубите - разработчиците са напълнили нивата си с всякакви ориентири, които да ви подпомогнат във вашата задача - стрелки, табели и др.
Между другото, докато е преследвана, Розовата пантера може да забави временно своя преследвач като се слее с околната среда. Това е една от по-забавните части от играта - с един бутон благонравият персонаж може да стане част от розова боя на стената, саксия с цветя или да се свие на геврек като спасителен пояс. Важно е да знаете, че това действие не отказва притежателя на крадената стока, а само го ядосва повече и понеже не можете да се криете вечно, в момента, в който излезете от прикритие, отново ще има някого по петите ви.
Галерията с картините помещава някои произведения на изкуството, които пресъздават приключенията на Пинко, които чичото явно е решил да увековечи на стената си. Те са 12 на брой и струват между 200, 500, 1000 и 2000 монети. Във всяко ниво се събират монети за картините и сърца за възстановяване на жизнени точки.
Интерфейсът е сравнително прост.
В горния ляв ъгъл можете да видите здравето на Пинко (под формата на вече споменатите сърца) и неговата глава. В долния ляв ъгъл, ако не играете ниво в дадения момент, ще видите възможност да запазите играта с F2 и replay опция, ако сте до врата. Ако пък сте започнали някакво ниво виждате измерваните като с хронометър минути, секунди и стотни, за които минавате поредното предизвикателство. В горния десен ъгъл са монетите. Докато оглеждате имота, в долния десен ъгъл можете да намерите броя притежавани ключове и изображение на къщата. Първоначално тя е синя, но прогресът я преобразява в розово.
Преди всяко ниво играчът е посрещнат от рисунка на пейзажа, а после получава екран с инструкции какво да направи, за да се прибере вкъщи с поредния златен ключ. След ниво можете да видите екран, който показва дали играчът бие; вляво е изобразено времето, което трябва да се подобри (но не задължително), а вдясно е времето на играча. Според резултата получавате хумористична картинка, на която Пинко или противникът му триумфира на подиума. За съжаление само веднъж успях да надвия компютъра в неговата игра и мога да заявя, че няма никакъв стимул това да се прави. Не получавате награда за усилията си.
Финалът е тъп. Не само, че получавате единствената кътсцена изобщо, която е мега грозна, но на всичкото отгоре играта просто свършва, като отрязана. Казах си, че толкова ми стига. Повече няма да пипна тази игра.
Като цяло имаме случай на няколко свежи идеи, опропастени от лоша реализация. Графиката едва крета, звукът се запомня повече с липсата на музика, отколкото с нещо друго. Геймплеят, макар и забавен за едно изиграване, е безкрайно повтаряем след петото ниво и изживяването си струва само заради босовете, които, както казах, не са предизвикателни. Няма достъпни тайни (освен картините) и стимули за преиграване (за да биеш времето на компа трябва да си мазохист, а монетките се появяват наново при всяко преиграване на ниво, така че картините дори не са трудни за отключване). Противниците са с интелект на кофа за смет. Трудно е да се умре, освен ако не изстреляте пантерата в някоя пропаст. Историята е пълнеж.
Може би най-дразнещият проблем е този, че играта е платформър и страда от популярен за жанра проблем: ако не скочите точно в центъра на платформа, пропадате през нея. Не искам и да започвам да обяснявам колко дразнещо е да паднеш през платформа за трети път, докато междувременно те гони динозавър, който си иска яйцето. Много, много кофти проблем.
Затова играта получава оценка 3/10. Заради фактора носталгия. Иначе бих я съдил дори по-критично.
Няма коментари:
Публикуване на коментар