Здравейте, уважаеми читатели. Аз отново се завърнах. През последните два месеца си бях харесал няколко филма, които да изгледам и да ревюирам в блога. Уви, въпросните филми така и не си проправиха път до монитора ми. Ето защо чак сега успях да публикувам нещичко за вас. Извинявам се - не че вече не сте свикнали, де. Току-виж съм започнал да публикувам по-често. На този етап обаче не мога да се ангажирам с никакви обещания.
Понеже не успях да погледам някое друго филмче, а времето за творчески мисли е все по-малко, реших да си сложа отново Sega Mega Genesis Emulator. За тези от вас, които са израснали с игри от 80-те и 90-те години на миналия век, подобна програма задължително ще намери място на десктопа. Чрез магията на интернет успях да се сдобия с неприлично много игрички за въпросния емулатор, чието изиграване би отнело няколко години време. Или пък няколко седмици, за истински запалените ретро геймъри.
Благодарение на SEGA емулатора превъртях и писах тук за "Golden Axe III" - много приятен хит от едно време, с кютек и малко магия. Известно време се чудих с какво да продължа. Пробвах да захвана няколко други известни джитки, но уви, оказаха се прекалено предизвикателни за крехкото ми нуубско мозъче.
Една игра обаче застана над всички останали - "Hercules 2"! Преди няколко години JonTron беше направил обединяващо видео за всички игри, посветени на сина Зевсов. Тук разглежданият продукт беше набързо определен за посредствен и хвърлен в боклука. Аз обаче, като същински мазохист (и фен на Херк, между другото), реших да дам шанс на този малко известен експеримент в гейминг сферата. Какво мога да кажа - понякога лошата слава е напълно оправдана. Дори когато става въпрос за боговете.
Като бях съвсем малък, Дисни представляваше лицето на гениалната анимация. Редица приказки и легенди се превърнаха в успешни анимационни адаптации под тяхно ръководство. Кой не помни "Красавицата и Звяра", "Аладин", "Покахонтас"? Може би най-запомнящият се труд на студиото от 90-те е именно проследяването на житейския път на Херкулес - момчето, което си изработва пътя до Олимп и остава в митологията като ярък пример за слава, но и трагичност.
Анимацията си имаше от всичко: звезден озвучителен екип, запомнящи се песни и дори злодей, който няма как да не харесаш, в лицето на чичко Хадес. Както повелява традицията, Дисни запретнаха ръкави и изкараха още едно златно кюлче - играта с името "Hercules". Въпреки че не помня да съм стигнал кой знае колко далеч, искрено се забавлявах с това виртуално приключение. Все пак, всяко момче иска да бъде Херкулес (или Екшънмен, водейки се по детските менюта от онези години).
До появата на вече споменатото видео на JonTron (през далечната вече 2013 г.) аз старателно бях изтрил тематиката за Херкулес от главата си. Не от лоши чувства, а защото времето си минава и човек забравя. Но стана така, че докато разглеждах за някоя игра по филм, която да ми се хареса, попаднах на ЕДИНСТВЕНАТА емулирана игра по Херкулес. Щом като не можем да играем тази на Дисни предполагам, че и тази ще свърши работа.
Първите впечатления не са кой знае какви. Посреща ни посредствен начален екран с ухилен Херкулес, който се любува на своя доволно голям бицепс. Двойката в заглавието "изяжда" част от името на героя, което е първа подсказка, че може би си имаме работа с нелицензирана игра, направена от няколко ентусиасти без бюджет. Годината на издаване - 1999 г. пък дава жокер, че пичовете изобщо не претендират да оспорват първенството на големия си брат от две години по-рано. За което им правя евала.
Главното меню ни дава две прости опции. Това са Start Game и Option. Натискането на първия надпис ще ви позволи да контролирате Херкулес и да докажете както на гражданите, така и на боговете, че с вас шега не бива. Опциите ви дават възможност да персонализирате трудността на играта. Аз я превъртях с предварително зададените настройки - четири живота, medium (средна) трудност и два кредита. Всяка една от тези променливи може да се редактира според предизвикателството, което очаквате.
Самата игра извън менюто е доста тъжна гледка. Графиката отстъпва спрямо тази на Дисни. С едно-две поколения. Анимациите са доста дървени. Затова пък приликите с "бюджетния колос" са очеизбождащи. Вероятно създателите на "Hercules 2" са си позволили да чопнат това-онова, за да вдъхнат живец на своето собствено творение.
Интерфейсът се състои от два кръга и пет сърчица. Сърчицата представляват жизнените ви точки. Кръгчето в горния ляв край на екрана показва достъпните към момента животи и нещо средно между лицето на Херкулес и... размазана пица. Поне аз така го виждам. Десният горен ъгъл показва екипираното оръжие, което в случая се ограничава до един верен меч. Поне аз не успях да намеря друго оръжие. И да съм, нямам идея как да го ползвам.
С клавиша А се скача. Това вероятно ще е най-използваното копче на клавиатурата ви. Играта може да мине за приличен платформър, с няколко препятствия по пътя (за които ще спомена по-късно).
S кара младия олимпиец да замахне с меча. Доста ефективен инструмент, особено ако имате намерение да причинявате щети от здравословна дистанция. Освен това замахванията са бързи, което е предимство отвсякъде.
Използването на копчето D би трябвало да покаже на фенките защо Херкулес е най-силният човек на планетата. Едно натискане довежда до добре прицелен юмрук. Тук сякаш е положено най-голямо усилие. Има цели три анимации за удара. Еднократното натискане води до удар, прицелен (приблизително) в гърдите на опозицията или до ъперкът за избиване на острите й зъби. Задържането на клавиша кара Херакъл да "зареди" крошето с допълнителна мощност, като прави въртеливо движение тип Попай моряка преди да причини болка на някоя нещастна твар. По стар обичай, движението става със стрелките (както на мен ми е най-удобно).
Нивата са пет на брой: Hero's Gauntlet, The Centaurs Forest, The Big Olive, Titan Flight & Vortex of Souls. Първите три нива имат сравнително проста концепция: Херкулес трябва да стигне от точка А до точка Б. По пътя той ще се сблъска с теренни и физически трудности.
Първите се преодоляват лесно (на теория). Всичко, което се иска от вас, е да преценявате къде да (от)скачате. За щастие героят може да се захваща за ръба на повърхности и да се придърпва нагоре към тях или да отскача надалеч за собствена безопасност. Това упражнение ще се повтаря по-често отколкото ми се иска да призная.
Враговете са разочарование. Вместо да събере най-силните си последователи от своето подземно царство (или титаните от филма), братът на Зевс е уговорил няколко вида птици и други диви животни да тормозят Херкулес. Няма да видите нито Цербер, нито някой призрак от отвъдното. Има няколко скелета, за цвят. А, да. И стрелци от играта по "Аладин".
За да компенсират липсата на качествен изкуствен интелект, разработчиците са сложили враговете на места, където почти гарантирано ще получите удар. Например на върха на скала, която няма как да не изкачите. Това не е честно и създава усещането, че играем "Dark Souls", а не порт на "Hercules".
Първото ниво не прощава никакви грешки. Изразходвах няколко часа само за него. Трябва да се има предвид, че в YouTube има longplay видео, където играещият минава всички нива за... половин час.
Смятате, че това не е достатъчно предизвикателно за вас? Радвам се, защото всяко ниво си има уникален бос. Забравете за каквато и да е стратегия или тактика. Играта е предвидила точно определено място, където Херкулес може да надцака програмистите и да коли боса, без да бъде достигнат от атаките на въпросния сладур. Добра работа, момчета...
Второ и трето ниво са обидно лесни в сравнение с първото. Може би защото на този етап бях свикнал да превръщам птици в изчезващ вид и да сека плъхове с размера на немска овчарка. Почти бях започнал да се забавлявам.
Четвъртото ниво обръща всичко с главата надолу. Яхвайки верния си приятел Пегас, Херакъл се опитва да освободи баща си от капана на пъклените титани. Тук вече всякакви съмнение, че това е нелицензирано копие, изчезват. Как разбрах? Ами, защото Херкулес стреля с жезъла на Гандалф и поваля феички, излезли от някое особено долнопробно аниме.
Освен това тук трудността достига невиждани размери - някои врагове падат след цели три изстрела, докато Херк се одрасква дори ако едвам докосне летящите към него обекти. Които са в пъти повече от нормалното, но какво да очакваме от гейм мейкъри, които вероятно произхождат от Азия (родината на безпощадни игри като "Ninja Gaiden"). Последното ниво е не особено епично противопоставяне между шампиона на хората и бога с пламтящото теме.
Като говорим за трудност, трябва да се отбележи, че hit detection-ът е много особен. Още в първото ниво ми направи впечатление, че не могат да се ударят два обекта едновременно. Опитите ми да уцеля прилеп през чувал-мишена се увенчаваха с ухапване от хвърчащата напаст, без последици. Хм.
За какво си струва да поцъкате? Могат да се колекционират разни работи. Златни и сребърни монетки за красота. Името на Херкулес, разделено буква по буква, може да се намери из повечето нива.
Има някакви фигурки с тялото на нашия човек. Така и не разбрах какво правят, но поне са шаренки. Палци горе. Шлемът на воина дава временна неуязвимост, което може да помага доста в определени части от играта.
Напитката Herculade възстановява сърчица. Хареса ми, че няма строго определен брой жизнени точки, които могат да се възвърнат. Различно е според случая. Може би все пак има някакъв замисъл зад цялата работа.
На края на всяко ниво Херкулес преминава през мълния, което е готино намигване към баща му, а после си пийва от своето питие, все едно че не е направил поредния си подвиг преди две секунди. Веднага се сетих за "Comix Zone", където нивата свършваха по подобен начин.
Самите секции са приятно разнообразни откъм околна среда и музиката е нелошо подбрана. Макар и умствено изостанали, противниците са превърнати в танкове, което значи, че ще поемат немалко тупаници, преди да се кротнат. Не можете да предвидите траекторията им на движение, така че внимавайте къде стъпвате.
Юмрукът в играта е безмислен в сравнение с меча. С изнежената си ръчичка Херк не може да удря пълзящи твари, които в следствие от това го гризкат колкото си искат. За да не е съвсем без приложение, на няколко пъти ще попаднете на скали, които се разбиват само със "зареден" юмрук. Поздравявам създателите на играта за този избор.
Трябва да отбележа, че това е една от малкото игри, където водата не убива протагониста на момента. Допадна ми и че от време на време ученикът на Фил показва атлетичните си заложби като се люлее по дървени лостове. Не са измислили съвсем кога спортната натура може да се захваща за тях, но това е простим пропуск.
Скокът е добре изработен. Първоначално бях на мнение, че това е най-лошият скок във видео игра, който съм виждал. С практиката обаче си върнах думите назад. Хората зад порта са сложили някои от монетките на места, които изглеждат недостижими, но за разлика от някои други продукти в тук разглежданата джитка няма моменти тип "няма как да го стигна това". Правилната употреба на бутона за скок може да изстреля Херкулес като претендент за медал по овчарски скок.
В по-голямата си част, бъговете са забавни. Например. както споменах, понякога вашият удар спрямо противник няма да се отчете. Друг път обаче вие ще сте този, пощаден от болката. Ако Херкулес изгуби последното си сърце по средата на анимация, въпросната може да не бъде прекъсната, което ще доведе до някои интересни гледки. Случи ми се да гледам как красавецът виси във въздуха, захванат за нищото.
Нека да не се заблуждаваме: "Hercules 2" е ако. Смрадливо, кафеникаво, втечнено ако. Но има едно нещо, наречено тоалетен хумор. Така че дори с подобни издънки човек би могъл да се позабавлява малко. Аз успях, макар и след средата на играта. За съжаление обективността не ми позволява да прощавам в случая, така че моето момче Херкулес получава оценка "разочароващ" 4. От 10.
По-добре да си бях свалил играта на Дисни...
Оценка: 4/10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар