През 2013 г. един много гневен тийнейджър написа в този блог един кратък коментар. Той беше във връзка със закупуването на "Междузвездни Войни" от абсолютния монополист в сферата на визуалните медии: Дисни. Заглавието описваше фенството към тази вселена като "проклятие", а за мен особено се откроява следният цитат: "Джордж Лукас официално се отказа от единственото нещо, което хем му е било скъпо, хем му е пълнило гушата толкова години наред". Към днешна дата това доста емоционално изказване все още важи с пълна сила.
Много дълго време отлагах гледането на този филм. "The Force Awakens" беше компетентен филм, но се страхуваше от всякаква форма на оригиналност и експерименти. "Последният Джедай (или "Последните Джедаи", така и не разбрах кое е правилно)" е универсално оплют от общността, но според мен това беше достоен опит да се създаде нещо ново, отделящо се от вече видяното (без да отричам многобройните пробойни).
Да не си кривим душата - това не са филмите, с които израснахме. Целевата група са децата от по-ново поколение. Актьорите са млади и сравнително неопитни (към 2015 г., когато излиза епизод VII), точно както в случая с оригиналната трилогия. Разликата е, че през 21-ви век филмите вече не се правят толкова заради качеството, за да се умилостиви зрителят. Целта е печалбата, поради което основният пазар на блокбъстърите са източни държави като Китай.
В следствие от тази еволюция (или по-скоро регрес) Холивуд вече губи позиции в световното кино спрямо държави като Индия, Нигерия и Китайската народна република. Освен това гилдията в Щатите все повече трябва да избягва "деликатни" теми за част от населението, докато в същото време е принудена да демонстрира подкрепата си към сексуално различните. Така наистина се изгражда впечатлението, че тази форма на изкуството, поне в американския си подвид, е лишена от всякаква душа.
Иначе нещата тръгнаха обещаващо. "The Rise of Skywalker" продължава тенденцията да предлага трейлъри, които наистина да провокират зрителския интерес. Поне такова е субективното ми мнение. Не се издаде кой знае колко (освен няколко локации и главния злодей), а емоционалната манипулация с предполагаемата гибел на Трипио и музиката, която всички обичаме, свършиха повече от добра работа за изграждането на очаквания. Стига на някой да са му останали такива.
Известно време чаках филмът да излезе с добро качество (не успях да го видя на кино, за разлика от предишните два). После забравих за него толкова дълго, че започнаха да изникват видеа в YouTube със спойлери в самото заглавие. Трябваше да се направи избор - да го гледам сега или да не го гледам изобщо. Понеже съм фен от малък, не се изискваше дълго колебание.
Нарочно съм сложил "Първи впечатления" в заглавието, защото съм объркан. Подобно на "The Last Jedi", едно гледане не ми е достатъчно, за да преценя дали съм харесал видяното или не. Повторното пускане е въпрос на време.
След противоречивите отзиви от вторите премеждия на Рей, Фин и компания, Дисни повериха съдбата на трилогията в ръцете на човека, който започна всичко - Джей Джей Ейбрамс. Добре ли се е справил той? Към този момент бих казал, че резултатът е по-скоро сполучлив.
Нека да започнем с позитивните неща. Надали е било лесно за Джей Джей и неговата банда да сравнят епизоди 7 и 8 и да измислят начин, по който да отговорят на всички натрупали се въпроси на феновете през годините.
Джон Уилямс е гарант за това, че дори само музиката ще ни залепи за седалките. Номинацията му за Оскар в началото на 2020 г. говори достатъчно за качествата му. Тук нямам никакви оплаквания.
В ролята на ултимативното зло пък се завръща легендата Иън Макдиърмид. Да, оказва се, че Палпатин е жив и че има един последен план, с който да помогне на ситите да поставят под контрол цялата галактика. От видеата зад кадър си личи, че шотландецът се забавлява и показва завиден ентусиазъм, което без съмнение се е отразило на изпълнението му.
В опит да зарадват разочарованите си последователи, Дисни са върнали редица от най-обичаните герои от вселената. На първо място трябва да се спомене Лея Органа (една от последните роли на вече починалата актриса Кари Фишър), която прави кратко и не особено запомнящо се гостуване. Освен нея ще можете да видите и редица светила на бунтовническото движение, които няма да назова по име заради хората, които още не са гледали епизод 9. Това е само върхът на сладоледа. Носталгичните сълзи са гарантирани.
Мисля, че е направен нелош опит за разширяване на мащаба на "Meждузвездни Войни". Ще видите нови модели кораби, няколко нови планети. Ейбрамс дори се е постарал да покаже как функционират обществата на тези светове (макар че за втори път им е отделено обидно малко време).
По и Фин, които в предишния филм бяха доста кухи същества, тук получават малко повече личностно развитие. Дроидите също са поставени в центъра на събитията, като Ситрипио най-после е полезен за нещо.
"The Rise of Skywalker" доразвива темата от предишния филм за вътрешната битка у владеещите Силата между светлата и тъмната й страна. Доволен съм от поетата посока, макар и всичко да е доста предвидимо.
Някои от новите персонажи са интересни. Хареса ми Ричард Грант в ролята на генерал Прайд. За него става ясно, че е служил в бившата Империя, което прави крайните му действия доста по-автентични и кара други последователи на Първия Ред (като генерал Хъкс) да изглеждат като аматьори.
Били Дий Уилямс вероятно е единственият актьор от старите кучета, за когото мога да кажа, че прави запомняща се поява в третата трилогия. Присъствието му има тежест и дава тласък за прогресирането на историята. Изглежда е вярно, че понякога нещата се получават едва от третия път.
Личи си, че този път екипът е търсил по-голям акцент върху диалога, защото дуелите със светлинни мечове са намалени до здравословен минимум. Не казвам, че въпросните не ми харесват. Напротив - за разлика от доста хора, на мен много ми допадна още преди пет години, че поне веднъж опонентите не се млатят с перфектна точност и с професионални маневри. Именно в неопитността и грешките имаше някакъв чар, който поне аз успях да забележа и оценя. Тук превесът е в полза на Силата, което е хубаво.
Като говорим за Силата, това е първата лента от "Отмъщението на Ситите" насам, където се отделя по-голямо внимание на митичните последователи на тъмнината. Това става чрез показването на редица техни артефакти (и не само). След като в "The Last Jedi" Люк мрънкаше за това какви са били джедаите е приятно да разберем, макар и повърхностно, как стоят нещата от другата страна на барикадата.
За трети пореден път Адам Драйвър изпълнява брилянтно ролята на Кайло Рен. Бих казал, че в настоящия случай би следвало да му е най-тежко да се справи, защото в сценария му има много тежки и емоционални моменти. Въпреки това екранният Бен е на висота и не разочарова нито за минута.
Първия Ред, на когото съм голям фен (подобно на Империята), получава приятен ъпгрейд. Има малко по-голям акцент върху воините му от женски пол, което не намирам за лошо. За втори път от епизод 7 насам ставаме свидетели на завоевателната политика на тези фанатици. Включването на колония от сепаратисти от ордена е интересна хрумка.
Както се вижда, третият филм за приключенията на Рей е свършил доста добра работа в някои сфери. Има обаче и доста проблеми, които трябва да се споменат. Обективността го изисква.
За съжаление, "The Rise of Skywalker" не изглежда като продължение на "The Last Jedi", а на предишното творение на Ейбрамс. Първо, филмът отново започва като отрязан. Много добре помня завършека на солната планета. Изглежда всякакви опити да се продължи оттам, докъдето е стигнал сценаристът и режисьор Риан (Райън) Джонсън, са били отрязани още на ниво планиране. Това е жалко.
Друго, което прави впечатление е, че получаваме много малко отговори от този трети филм. Всичко, което се разбира, е кой стои зад забравящия се злодей Сноук, както и кои са родителите на Рей. Това е едва одраскване на повърхността и можеше да се положи малко повече усилие в това направление.
Опасенията от тийзър трейлъра, че Рей няма да бъде вкарана в някакви релси, се потвърдиха напълно. Тя е по-силна от всякога и това се демонстрира чрез перфектно владеене на Силата. Сцената с прехвърлянето и унищожаването на изтребителя на Кайло Рен присъства и е все толкова абсурдна.
Между другото, Ейбрамс се е опитал да симулира мрачния тон от проекта на своя предшественик Джонсън, но така и не му се получава. Основни персонажи, които смятаме за мъртви, се завръщат без никаква логика. Бруталните екзекуции на Първия Ред напълно липсват, което е голям пропуск за мен. Мрачните цветове сами по себе си не са убедителни. Действия трябват...
По и Фин отново страдат заради Рей. Научаваме малко за миналото на По, но то е споменато между другото. Продължавам да не се интересувам от този обикновен пилот.
Фин е истинското разочарование. Не мръдва дори на сантиметър спрямо втория филм. Или да кажа първия? Всичко, което чернокожият щурмовак прави, е да търчи или лети насам-натам, без кой знае какъв резултат. Всъщност не бих се учудил ако Джонсън нарочно е изкопирал неговия образ от "The Force Awakens". Фин не е наясно кого харесва и може би владее Силата. Последно?
Роуз е орязана до някаква минимална роля с една-две реплики. Не ме интересува, че болшинството от феновете не са я харесали (включително аз). Ако някой е установен като основен герой, трябва да има последователност. Иначе се губи всякакъв смисъл.
Някои от новите попълнения в редиците на Бунта са не на място. Доминик Монахан, познат още като Мериадок Брандибък от "Властелина на Пръстените" има кратка роля като обикновен войник, но по необясними за мен причини има доста реплики. Вместо да помага с нещо, той звучи като досаден първокласник, който се меси в разговора на родителите си, без да бъде помолен.
Опитите на Дисни да вкарат втори, запомнящ се женски персонаж (трети ако броим Роуз) се провалят с гръм и трясък. Тази отговорна позиция е поверени на Кери Ръсел, която, ако правилно разбрах, е ловец на глави. Екранната Зори Блис обаче прави прекалено късичко и забравимо появяване на екран, което ще й предвещае успех единствено на щанда за детски играчки. Понеже изглежда готино.
Отново присъстват сцени, където Рей и Кайло комуникират през Силата. За пореден път се случват странни неща по време на тези срещи. Как така двамата могат да се дуелират, като физически не са на едно място? По какъв начин Кайло може да пренесе физически обект от съвсем различно място до своята локация? Дори в света на научната фантастика, това е абсурдно.
Също така, не става ясно по какъв начин сигналът на Сидиъс за отмъщение се е появил. Нима по едно време просто му е станало скучно и е решил да се разкрие? Да не говорим, че това е поредният злодей от Star Wars (след Дарт Мол), който по необясними причини е жив, след като е бил физически унищожен. Да кажеш "Ситите живеят в мен" може да убеди някой малчо, но не и зрител, гледал оригиналната трилогия по време на нейната премиера.
Въпреки времетраенето от около два часа и половина, Джонсън е съкратил много от важните лица до едно "здрасти". Маз Каната, R2-D2, Чубака и дори неофициалният талисман на тази нова поредица - BB-8, са с минимално участие. Ако това не е подигравка, не знам какво е.
Нека да не забравяме и очевидното рециклиране на места и активи, с което Джей Джей се прочува още през 2015 г. Защо трябваше да се споменават и показват Звездата на смъртта, Ендор, както и Татуин? Нима беше толкова трудно Сноук да се доразвие като самостоятелен злодей, вместо да бъде убит и заменен от познатия ни зловещ император? Още като изгледах първия трейлър и чух познатия смях ми се изясни, че този филм няма да изпъква особено много с оригиналност.
Едно от нещата, поради които настоящата лента попадна в списъка ми, бяха Рицарите на Рен. Те участваха ударно в маркетинговата кампания за "The Rise of Skywalker". Нямах търпение да разбера кои са и какво ги мотивира. Познайте от къде ще получите тези отговори. Въпросните здравеняци са неми и през целия филм не правят нищо интересно, с което да оставят отпечатък в паметта ни. Това сигурно е най-разочароващият елемент от цялото изживяване за мен.
Може да прозвуча като вбесен католически свещеник, но краткото показване на целувка между две жени за пореден път доказа колко безгръбначен е Холивуд тези дни. Подобна сцена не би се появила през 70-те при никакви обстоятелства. Защо ли не съм изненадан че видях нещо такова след шокиращия вид на вицеадмирал Холдо от "The Last Jedi"? Дисни, спрете се!
Не ми хареса и как в този филм троицата главни бунтовници - Рей, По и Фин, са изключително агресивни. Донякъде това може да се обясни с новата заплаха, която трябва да се отстрани възможно най-бързо. Въпреки това не разбирам защо всички се държат със златистия протоколен дроид така, сякаш им е откраднал зърнената закуска. Подобен тормоз е безпрецедентен в света на Star Wars. Дори попръжните на Хан Соло са нищо в сравнение с това, което ще чуете тук.
В крайна сметка, бих ли препоръчал да гледате "The Rise of Skywalker"? Да, особено ако сте фенове на бластерите и светлинните мечове. Настройте се за много повдигания на вежди и почесвания по главата, защото недомислиците и откровените простотии не отсъстват в този нов откъс от житието на Star Wars. Хората с по-ниски очаквания вероятно ще бъдат ощастливени. За останалите зрители не давам гаранции.
Искрено се надявам, че това ще бъде последната глава от живота на Рей, която ще видим. Оттук нататък надали някой може да ни убеди, че има смисъл от още филми, конкретно по тази линия. Ще се изредят провал след провал, но постепенно Дисни ще бъдат ужилени и на боксофиса, който е слабото им място. По-добре да запазят идеите си за комиксите и книгите.
Страдахме достатъчно.
Оценка: 7/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар