Списанията за видео игри у нас бяха фурор навремето. Истински, съкровен. Просто нямаше седмица, в която да не се замислим: "Абе, взех ли си аз новия брой, бе!?" Списанията бяха такава мания, че част от приходите/джобните/парите за храна в училище задължително трябваше да отидат за списанието за игри. И така беше.
Всеки имаше своя фаворит. Главно защото списанията бяха много, всяко от тях беше различно, оригинално.
PC Club ми напомня и до ден днешен за гейм-списанието тип вестник, защото секцията за новини напомня точно на рубрика тип "24 Часа Reborn". Не помня вече имената на екипа, но те бяха все млади, амбициозни пичове. И пишеха така, че човек да изпадне в захлас. Вярно, имаше недостатъци, както например не толкова доброто качество на шотовете при отпечатването на броя, но на кого му пука? Идеята беше нова, завладяваща. На кого му пука за несъвършенствата на списанието, като четенето е пристрастяващо!?
GamePlay може да се опише само по един начин: PC Club 2. След като PC Club изчезна от хоризонта, години наред не се чуваше нищо от хората на екипа. Но те се завърнаха неотдавна за кратко под името GamePlay, под крилото на гиганта Hi-Comm. Поне за мен списанието не беше на нивото на духовития си предшественик, но идея в работата имаше, а екипът работеше с голямо желание. Уви, българската действителност изяде и това списание. Един ден то просто спря да излиза. Диян Димитров се спаси, като стана сътрудник на Hi-Comm и си изкарва прехраната като пише за хардуер и за някоя игра, от време на време. Но защо трябва да е само той?!
Gamers' Workshop пък беше списанието за геймъра-простак, да се чете за 90% от българската младеж, занимаваща се с компютри. Особено любимо списание. Авторският състав се състоеше от особени икони като Александър Снейк Бакалов, Антон Дууми Дишков и гореспоменатия Диян Димитров, познат като Фрийман. Идеята на списанието е пределна проста - да пишат по възможно на-просташки начин за игри, хардуер и филми. Успя да се прочуе поради три неща: 1 - авторите-алкохолици са такива образи, че няма как да не ти станат симпатични на момента; 2 - имаше голи жени; 3 - оригинални и просташки рубрики. Списанието умря отдавна, но има продължение под името ForPlay.BG - сайт, в който същите простаци от едно време контактуват с хилядите фенове на списанието. Имат си и Ютюб канал: forplaytube. Дано един ден да се завърнат.
PC MANIA са може би най-достойни за съжаление. От велико списание през 2003 г. (когато аз започнах да го следя) до 2009 Манияците се сгромолясаха сами до дъното. Причината - минаха онлайн. Не стига, че т.нар. им еволюция в печатен формат беше провал (лично мнение): повече страници, но пък кофти вид и все по-глупави статии, но на всичкото отгоре статиите им онлайн са трагедия. Авторският състав се е спаружил до четирима души, от които двама познати - Иво Цеков и Владимир Тодоров. Статиите са кратки и неаргументативни, а форумът е пълен с идиоти, които админът се прави, че не вижда. С една дума - слободия.
Не забравяйте списанията. За много геймъри те бяха първата стъпка.
ВНИМАНИЕ: В тази статия са отбелязани само списания, които авторът е следил, и за които той може да изрази мнение!
