Здравейте отново, скъпи мои читатели! На първо място искам да се извиня за поредното си отсъствие (този път безобразно дълго). Причината за него е университетът. Той наистина може да е много времегубещ понякога, какво да се прави. Надявам се, че няма да се повтори отново, но нищо не мога да обещая.
Играта, за която ще си говорим днес, е Soviet Unterzögersdorf Sector 1. Тя е дело на пичовете от Monochrom, компания за игри от Австрия. Не сте ги чували, защото не са от големите. И слава богу - кой знае какви игри щяха да правят, ако бяха подразделение на ЕА, например.
Konföderation Soviet Unterzögersdorf е името на последния съветски сателит. Той е малък (свежда се до едно селище) и запада много след разпада на братския СССР. Това е селище, което се намира на територията на днешна Австрия, но не поддържа никакви отношения с "т.нар. Република Австрия" и ЕС. Демек СУ (както ще съкращавам името на конфедерацията отсега нататък) е последната държава в Европа, която се стреми към "светлото комунистическо бъдеще".
Една сутрин главният герой в играта, партиен секретар Гомулка, се събужда и излиза, за да патрулира, само за да разбере, че неговата любима родина е превърната в кочина. Той, разбира се, се заема да оправи кашата, която е доста сериозна: в СУ вече е пълно с боклуци, предишният часови не е на поста си и т.н.
Играта представлява point-and-click adventure. Гомулка се движи с левия бутон на мишката. С десния бутон на мишката се избира действие: Гомулка може да инспектира предмет (иконка на око), да го вземе (ръка) или да говори с някого/ да направи коментар на ситуацията (уста). Веднъж избрали действие, можете да го извършите отново с левия бутон на мишката.
Достъпно е и специално меню (ще го намерите в горната част на монитора, стига да посочите тази част от него с курсора), което има: две фигурки на другаря Ленин (за изход от играта), картинка на обувки (за придвижване на героя), око, ръка, уста (за тях вече обясних), куфар (в който Гомулка съхранява предметите) и две дискети за save/load. Менюто е алтернатива на вече споменатия модел с мишката. Можете да изберете който от двата метода за управление ви е по-удобен, но мога да заявя, че този с мишката е за предпочитане, защото е по-бърз.
Като истински човек на партията, Гомулка трябва да докладва ситуацията на командващия си. Това става чрез специални станции с вграден телефон. Има няколко начина да се използва телефонът: с първото копче се набира шефа, с второто се пуска радиото на федерацията, съдържащо не знам си колко комунистически ритми (вкл. химнът на СССР, как без него), а с третото нашият човек има право да направи изявление по високоговорителя (естествено, Запада си го отнася яко, какво да очакваме от един "червен" като Гомулка).
Джитката първоначално предоставя на играча едно малко пространство с няколко разклонения. Това е. Има врати, до които Гомулка първоначално няма достъп, но ако си изпълнявате отредените задачи, ще можете да влезете от едно време натам. Нарочно няма да спомена конкретно местата които ще посетите, защото играта е престъпно кратка и е най-добре да не ви развалям удоволствието да ги видите сами. Много ми харесаха до едно, ще отбележа само, че няма място, сложено ей така, за фон.
Говорейки за това, дизайнът е много добър и ще напомни на всеки източноевропеец какъв е бил соцът. Дизайнът ще накара българина да се ухили, защото ще му напомни за собствения квартал. Днес. Така че на нас определено не ни е чуждо това, което виждаме (или ще видим) на екрана. Мисля, че този дизайн пасва перфектно на играта и мога само да адмирирам авторите за перфектното пресъздаване на соц реалността. Човек би помислил, че не австрийци, а братушки са я правили тази игра.
Графиката и звукът са едни от най-положителните звена на играта. Графиката е 2d, което е добре за тази игра. Мисля, че това е правилен избор: по-опитните играчи ще си припомнят някои класики с усмивка, играейки тази игра. Звукът е с добро качество, музиката намирисва на комунизъм, което е задължително за атмосферата.
Озвучаването убива. От смях. Гомулка е озвучен от някакъв чичко, чийто глас е много дълбок и така звучи като руснак, принуден да излезе от кръчмата след особено сериозен запой с водка. Възклицания от сорта на: "Хегел да ми е на помощ" и "Само Гласност е по-лоша идея" ще ви напътстват навсякъде и със сигурност ще предизвикат поне усмивки. Другият часови повече квичи, отколкото говори, но пък и той е смешен по своему. Въобще, и по този параграф играта ме очарова.
Като цяло играта е едно малко бижу.
Разбира се, не е като да няма проблеми. Оригинално играта е разработена на немски, после на руски. Малко ми е нелогично австрийци да говорят руски.
Английският (по-точно английските субтитри, репликите са си на руски) трябва да се избере от специално меню след инсталацията, в противен случай ще я играете на немски (тоест руските реплики ще са с немски субтитри). Всичко това е леко объркващо и човек се чуди, защо в крайна сметка ги е домързяло просто да я озвучат на английски.
Вече споменах, че играта е обидно кратка. Реално можеха да я направят по-дълга от предвиденото (грубо час игра).
Въпреки негативите това е една игра, която силно препоръчвам. Посещението на СУ е задължително. Няма да съжалявате.
Oценка: 8/10
