Здравейте отново, скъпи читатели, и честита нова 2016 г. Пожелавам ви много успехи и щастие!
Днес ще ревюирам за вас една игра, в която бях влюбен, когато излезе. Уви, възрастта наистина променя възприятията на човека и след като най-сетне минах и последното ниво, мога да потвърдя, че Constantine е една от онези игри, които са над посредствеността, но все пак не прекалено далече от нея.
За тези от вас, които не знаят, играта е базирана на едноименния филм, чиято примиера беше, сравнително странно, на първи април 2005 г.
Кой по дяволите е този Константин? Джон Константин е протагонистът във филма - екзорсист, ловец на демони и страстен пушач. Цинична и саркастична личност, Джон знае, че не е добър човек и ултимативно ще се озове сред демоните, които толкова го мразят... Затова не пести нито алкохола, нито цигарите.
Филмът беше много як, лично за мен - то не беше мрак, то не беше Киану Рийвс като непукист номер едно... и разбира се, как да забравим красивата Рейчъл Уайз! Дори Шая Лабьоф имаше малка роля, като "чирак" на главния герой.
Лентата от своя страна е базирана на поредица от комикси, носеща името Hellblazer. Разликите са доста - например, в хартиения вариант Константин не е американец с черна коса и костюм, а британец със светла, бих казал почти руса коса, облечен доста по-неглеже. Въпреки това комиксите, подобно на филма, бяха прекрасни. Бих ви препоръчал и филма, и комиксите!
Нека да започна с малко обща информация за играта. Тя излиза на пазара на четвърти март 2005 г. Разработчици са Bits Studios и SCi Games. Издател е гигантът THQ, а дистрибутори са Warner Bros. Interactive Entertainment и Vertigo DC Comics. Дизайнери са Флинт Диле и Джон Зуур Платен. Достъпните версии са за компютър, PS 2, Xbox и мобилен телефон.
Историята тръгва дяволски познато: Джон е повикан в един хотел, за да спаси момиченце от демон, който е обладал тялото му. Въпреки че успява да постигне своето, Константин е озадачен - макар да има действащо споразумение между Рая и Ада (никоя страна да не се забърква с човечеството), изведнъж демони започват все по-нагло да налазват нашия свят, като дори не се свенят да нападат главния ни герой. За да разбере в какво се таи тази дързост от страна на прокълнатите души, Джон започва свое собствено разследване по случая, в което ще му помогнат съдружникът му Бийман и близкият му приятел, отец Хенеси.
Както почти всяка игра по филм и тази си позволява някои различия от излезлия преди повече от десет години екшън-трилър. Например, героят на Лабьоф, Час, изобщо го няма в играта и неговото име не е споменато нито веднъж. Също така, ще можете да посетите някои локации, които са уникални за играта и ги няма във филма.
Жанрът на джитката е екшън-адвенчър от трето лице, което ще рече, че управлявате героя, гледайки го в цял ръст.
За да превъртите това чудо, трябва да преминете през 14 нива, което на мен ми отне 4 часа, 59 минути и 36 секунди на нормална трудност. Съответно, може да се направи неприятният извод, че това е една къса игра.
Въпреки това, тя е всичко друго, но не и скучна.
Споменах ви, че играта се цъка от трето лице, нали? Е, не съвсем. Джон е благословен с възможността да "смени диоптъра" чрез така нареченото True Sight умение - когато натиснете клавиша Q, играта преминава в първо лице (гледане през очите) и така много лесно могат да се забележат предмети, които се събират, както и маркери, които показват скрити места. Намерите ли ги, можете да презаредите с муниции и кръв, например.
Също така, по всяко ниво са разхвърляни бонус карти - в менюто на играта те са достъпни и когато изберете една, ще се насладите на арт, интервюта и модели на съществата в играта. Мисля, че това е приятна екстра, макар че така и не успях да събера всичките карти.
Играта предлага голям арсенал от оръжия, с които да си направите кефа. Оръжията се намират в долния ляв ъгъл на вашия екран, като отгоре са второстепенните, а отдолу - главните.
Първото оръжие, с което разполагате, са Witch's curse - двойка пистолети, които правят най-слабите демони на пихтия.
Crucifier е картечница с пирони, която е ефективна срещу повечето паплач, но ако използвате това оръжия продължително, то се задъхва и започва да изстрелва по-малко пирони, което прецаква Константин в немалко ситуации, така че внимавайте. Пироните могат да бъдат събирани и използвани наново, след като бъдат изстреляни. Виждат се, като активирате True Sight.
Holy Shotgun (свещена пушка) е едно от по-мощните оръжия, което логично не е добър избор за противници, които са на разстояние.
Dragon's Breath - както може би ви е станало ясно от името, това е огнехвъргачка.
Purger е арбалет, който има най-добро приложение срещу летящи гадини. Подобно на Crucifier-а, мунициите му могат да се слагат обратно в оръжието и да откъсват крила отново. Буквално.
Разбира се, понеже екшънът кипи с пълна сила, няма да е забавно ако не можем да използваме няколко метателни оръжия. И те са налице:
Moses Shroud - мятането му предизвиква експлозия, която затрива цели групички от противници наведнъж. Затова се намира прекалено рядко.
Holy Water Bombs - това са гранати, напълнени със светена вода, чиято главна цел е да причиняват болка на демоните. Има ги под път и над път.
Amityville Screech Beetle - бръмбар, който издава пронизващи слуха звуци. Зашеметява демони. След употреба може да се прибере и използва наново.
Holy Knuckle Dusters - това е бокс с религиозни символи, който може да се използва с голяма успяваемост в меле схватки с адски твари.
Има още едно оръжие, което не съм успял да открия, така че очевидно играта не ви дава всичко наготово и трябва да се оглеждате, за да си улесните живота. Или да преиграете играта, това също е опция.
Натискайки Tab ще откриете журнала на Джон, който е разделен на няколко секции:
Objectives - очевидно, казва ви какви са конкретните ви задачи в дадения момент.
Notes - важна информация под формата на бележки, събирана докато играете. Обяснява и достъпните в играта предмети, но не само:
Water Ampoules - когато Константин е в Ада, може да се върне в нашия свят, използвайки водна ампула.
Charm - увеличава максималната жизнена сила.
Clue Symbol - вече споменатият символ, чрез който отривате скрити секции.
Spell Books - книги, от които се научават нови заклинания.
Water Fountain - когато са отупали главния герой, той може да възстанови здравето си на фонтани или чешмички. Достъпни са и туби с вода. Джон носи със себе си манерка, от която може да пие в движение. Ако е напълно здрав, то манерката се пълни. Tоест реално има два health bar-а (намиращи се в горния ляв ъгъл на екрана ви), като стандартният е за здравето на героя, а вторият е за съдържанието на манерката. Едното не може без другото.
Relic - увеличава магическата сила на Константин (Вуду кукли, които се намират по-рядко, възстановяват магическата енергия).
Уникалните артефакти в играта са няколко и всички са свързани по някакъв начин с историята.
Sancre de Dio - древен артефакт, който Томас Елриу (човек, когото издирваме в началото на играта) защитава с цената на живота си.
Roman Spearhead (популярно име - Копие на Съдбата) - върхът на копието, умъртвило Христос.
Cross of Isteria - кръст, който превръща вода в светена вода (Джон автоматично го има, другите трябва да се търсят).
Водата се използва за портал между нашия свят и Ада. Когато в игралния свят видите локва или басейн, например, имайте предвид, че е време за пътешествие към Пъкъла.
Artefacts - мдам, няма грешка, това е името на секцията, не се повтарям. Само че в случая под артефакти се разбира оръжия (e, спомената е и манерката, която се казва Flask of Enlightenment).
Тази секция дава по-конкретна информация за оръжията, например кой ги е създал или благословил. Защо да са артефакти? Защото като изключим Witch's Curse, другите оръжия са мега стари и трябва да съберете всичките им части и да ги сглобите, за да можете да се забавлявате после.
Секцията Spells описва всички магии. Точно така, Джон е и магьосник.
Магията е изобразена като скала в долния десен ъгъл на екрана, можете да сменяте магиите с клавишите за скоби (!), а на скалата с черта е изобразена степента магическа енергия, която ви е необходима, за да изпълните заклинанието. Натиснете ли X, Константин започва да призовава магията - времето се забавя, а вие трябва да помпате дадена последователност от стрелките, за да успеете. Ако ви ударят, трябва да започнете отначало. Ето достъпните магии:
Gateway - заклинанието за преминаване от нашия свят в Ада. За целта трябва вода. Не харчи магическа енергия.
True Sight - служи не само за откриване на тайни. Разкрива истинската външност на някои демони, които са обладали телата на хора и подобно на горната магия не изисква магическа енергия.
Storm Crow - това заклинание го получавате от отеца. Представлява светкавица, която удря по демоните. Има medium магическа цена.
Exorcism - изкарва демони, подобни на хлебарки, от обладан и ги убива, medium цена.
Hunger (така и не я тествах) - призовава рояк насекоми, който атакува демони, medium цена.
Protection (като горната, не прибягнах до услугите й) - създава щит, абсорбиращ поражения за период от време, medium цена.
Confusion - демон заприличва на Константин за време, дугарчетата му го атакуват. High цена.
Gargoyle - превръща демони в камък за време, докато са в това състояние, един изстрел ги прави на парчета (по-силните отнемат повече от един изстрел, за да замлъкнат завинаги). High цена.
Demon Leech - демоните се нараняват от собствените си атаки, High цена.
Последният раздел в журнала е Demons - той описва всички 18 вида противници в играта (от които съм отключил 16). Противниците са най-различни - от споменатите хлебаркоподобни мъници, през подвижни, мънички, пълзящи изроди, та чак до огромни камари от мускул, които могат да се убият само в гръб и Behemoth, който дори не се нуждае от описание (гаден е).
Ако Constantine трябва да се похвали с нещо в областта "противници", то е, че не всеки враг може да се гътне със същото оръжие. Например най-бързите демони могат да отразяват пирони, завъртайки остриетата си в кръг.
Босовете в играта не са трудни, стига да им се хване цаката. Неприятно е, че няколко пъти (мини) босовете се рециклират и трябва да се бием с тях повече от веднъж, но какво да се прави.
Въпреки че играх на средна трудност, играта по-скоро не е трудна. Повечето нива не бяха предизвикателни, но от време на време трудността се увеличава главоломно - например по едно време се озовавате в стая, пълна с обладани медицински сестри и ако не знаете каква е слабостта им - game over. Въпреки няколкото сериозни препятствия, няма основание да си разбиете клавиатурата.
Геймплеят се дели на две - първо, придвижване от точка А до точка Б, с отстраняване на много демони по пътя, плюс бос на края на всяко ниво; второ - разрешаване на пъзели. Всичко това - или в света на хората, или в Ада, след трансформация чрез вода. Тоест липсва алтернативата, разнообразието на дестинациите. Защо не можем да посетим Рая, например??
Няма какво да обяснявам за първото деление на геймплея. Знаете как да пуцате.
Пъзелите са готина екстра - нито прекалено лесни, нито прекалено сложни. Някои от тях изискват True Vision, за да се разрешат. Други са от сорта "внимавай къде стъпваш". Трети изискват да си разчистите пътя (да се премести нещо в света на хората, за да се продължи в Ада) и т.н. Бях приятно изненадан от факта, че вместо само да стрелям се налага и да мисля.
Дизайнът на нивата е приемлив - човешкият свят е изобразен с мрачни цветове, което ме принуди да използвам True Sight почти цялата игра. Ще посетите боулинг зала, апартаментен комплекс, болница и още много места.
Интересно е, че от време на време се намират контролни стаи, в които можете да се възползвате от разположени камери. Така става възможно разглеждането на някои помещения "под лупа", макар че няма никаква изгода от това.
Нашият свят е този, в който демоните владеят инициативата - атмосферата е наистина депресираща, с трупове (които не знаем дали няма да се изправят, като им обърнем гръб), разхвърляни предмети и гадове, които правят засади. Има някои моменти, които са достойни за хорър изживяване - подскачах от стола, а се предполага, че това не е точно такъв тип игра.
Адът като дизайн е противоположен на нашия свят - всичко гори, което означава - много светлина. Тук не се налага противниците да използват елемента на изненадата, защото са у дома си. Затова нападат фронтално и фанатично. Депресията е десетократно усилена и всичко е в хаос - гигантски предмети летят, движени от силен, постоянен вятър, а на земята има изоставени и ръждясали превозни средства. Ако трябваше да си представя кралството на Рогатия, в главата ми би се появило нещо такова.
Графично играта се задъхва, все пак е доста стара, но не бих я определил като грозновата. Анимациите са на приемливо ниво (вкарали са анимация на кашлящ Джон и такава, в която си запалва поредната цигара - БРАВО), светлинните ефекти обаче са сдали багажа. Кътсцените изглеждат комично, но не в лошия смисъл.
Музикално играта звучи като чисто хорър изживяване, което е удар в десетката, защото както вече споменах, този продукт се опитва и успява да уплаши играча. Доволен съм от нея. Озвучаването е на средно ниво, като Киану Рийвс не е дал гласа си за играта, но заместникът му го имитира страхотно. Други актьори от филма са били привлечени за това начинание и си личи. Звуковите ефекти са на място. Латинският на Джон по време произнасянето на заклинание радва.
Ако натиснете Space, ще се зачудите сериозно дали не сте объркали играта, защото този клавиш кара Константин да се обърне на 180 градуса и да насочи оръжието си в тази посока. Всичко това, в забавен кадър. Макар че не ми се наложи да го използвам, виждам защо това "движение" би било полезно на играча.
Също така, в играта няма скок. Когато се намерите пред пропаст, стига да се засилите, Джон прескача трапа автоматично, което не ми харесва, защото съм свикнал героят да скача по моя команда, но не искам да се заяждам за дреболии.
Не е като да няма проблеми, разбира се. Нека да ги обсъдим.
Constantine може да се мине само с оръжията. Магиите са красиви, но освен за експеримент не ми се е желало да ги използвам. Всъщност, сякаш подкрепяйки това мое твърдение, създателите са принудили играча да ползва магии, за да преодолее някои босове, което е жалко. Така се обезмисля събирането на кажи-речи всички предмети.
Изкуственият интелект на демоните е жалък и компенсацията е в количество. Това означава, че предизвикателството, освен в няколко случая, е равно на нула.
Босовете наистина не са трудни и се чувстват по-скоро като досадни, но обикновени противници... на наркотици.
Споменах вече за повтаряемостта - играта се лашка между нашия свят и Ада, но въпреки желанието на дизайнерите да ни предоставят разнообразни нива, тази концепция писва след... третото ниво. Задачите също са предсказуеми - вземи артефакта от Ада, убий поредния лошко, който го пази. Дразнещо.
Ръкопашният бой е прекалено небалансиран и с изключение на няколко от най-коравите врази, всичко може да се претрепе от близо, без да се хабят муниции. Това пък обезсмисля до голяма степен оръжията!
Светът на играта е ПРАЗЕН. Демоните в дяволското владение се пръкват само когато преминете определена невидима линия. Ако не направите това, можете просто да се наслаждавате на околната "красота".
Абсолютно дебилен е фактът, че и на Земята няма човеци (преувеличих - по-скоро са много, много рядка гледка). Да, добре, резонно е някои нива да са изпразнени от живот, като например това в болницата, но по никакъв начин не мога да бъда убеден, че във всяко едно ниво на Земята демоните са избили/обладали всички нещастници в региона. Създателите на Constantine дори не са се опитали да дадат някакво елементарно обяснение!
Ограничаващо е, че играта предлага само сингълплейър. Не би трябвало да се оплаквам, защото ако се
предлагаше онлайн режим, вероятно нямаше да мога да го пробвам, но въпреки това смятам тази липса за нереализиран потенциал. Колко яко би било например ако имаше ко-оп режим, в който двама приятели да опукват демони за забавление? Това звучи супер, но никога няма да се реализира.
Играта е кратка и реално няма стимули за преиграване, освен ако не искате да отключите всичко или сте Hellblazer маниаци. Финалът е обезсърчително тъп, за разлика от този във филма.
Но като цяло играта има доста повече положителни черти от отрицателни, което ме кара да ви я препоръчам за едно изиграване (няма нужда от повече), след което да я захвърлите в коша.
ОЦЕНКА: 7/10
