Risen (идва от третата форма на английския глагол "rise", означаваш вдигам, издигам) е видео игра, произведена от Piranha Bytes за компютър и от Wizardbox за Xbox 360, издадена от Deep Silver. Излезе през 2009 г.
Реших да напиша своите първоначални впечатления за играта, след като я поиграх доста часове и успешно навлязох в нейните механики. Причината - тази игра събуди детето в мен, в най-добрия възможен смисъл на този израз. Защо? Нека да върнем времето назад.
Средата на миналото десетилетие е. Едно дете сяда на мощния работен компютър на баща си, знаейки, че го очакват няколко часа приключения в поредния виртуален свят. На десктопа има прясно инсталирана игра. Тя се казва Gothic II. Натиснах иконката с курсора, без да знам какво ме очаква.
Това беше първото rpg в живота ми. И смея да отбележа, едно от малкото, които играх с радост и желание. По някаква причина този жанр никога не ме е привличал. Винаги съм бил фен главно на екшъните от трето лице - прости, не прекалено времепоглъщащи и разпускащи игри. Перфектни игри за едно дете. Rpg-тата бяха сложни за мен - изискваше се много четене (тогава прохождах с английския език), да не говорим, че винаги съм смятал битките за леко дървени.
Няколко игри са хващали окото ми в този жанр: до този момент са само три поредици - Star Wars: Knights of the Old Republic (понеже обожавам вселената, а в тази игра имаше много изследване), Тhe Witcher (бруталната приказва за вещера Гералт си струваше всяка изиграна минута, а направените избори наистина имаха значение) и Gothic.
Играх игрите от тези поредици, но понеже не съм фен на жанра (70-100 часа геймплей са за хора с много свободно време) не превъртях нито една, с изключение на оригиналния Вещер. И Котор, и Готик бяха прекалено мащабни, но фактът е, че играех и трите поредици със страст и исках да се връщам в техните светове.
Готик особено успя да ме присламчи като дете. Пускайки си втората част се озовах в голям, жив свят, чакащ да бъде разгледан, изследван, колонизиран, ако щете. Главният ми герой се разхождаше из света и не обръщаше много-много внимание на куестове, да се чете "обвързващите задачи". За мен беше важна свободата. Без никакво оръжие тръгнах по света, като пътешественик. Първите противници, диви вълци, ме изяждаха няколко пъти, а аз не можех да им направя нищо с жалките си опити да ги нараня. Но магията на играта действаше и аз играех още, още и още. Благодаря на тази игра за прекрасните моменти от детството ми с нея.
После се появиха слуховете, не след дълго започнаха обещанията и оп - Готик 3 се появи на бял свят. В тази игра се влюбих на момента. Тя беше дори по-обширна от двойката и нейния експанжън, предоставяйки на играчите три континента. Континента! Героят беше същият, но технологичните промени си казваха думата - графиката беше трепач. И не само тя. Геймплеят беше същият наркотик, музиката беше все толкова пасваща на случващото се. Светът беше все така населен с хора и зверове (да не забравяме съкровищата за грабене). Бях в екстаз.
Но приятните новини не свършваха дотук и ченето ми се приближаваше все по-близо до пода. Докато в Готик II играех соло в пущинака, тройката ме захвърли още в началото в населено място.
След като орките бяха преодолени започнах за първи път да гледам и да осъзнавам, че в никоя друга игра не съм виждал толкова истински пресъздаден модел на общество. Всеки правеше нещо - един човек метеше, друг готвеше, трети четеше, четвърти спеше, пети седеше и ядеше. Абсолютен шок! За първи път виждах npc-та, които са живи, а не дават куест, след чието изпълняване се разтварят във въздуха и не ги виждаш повече (с такова впечатление бях останал от rpg-тата, които гледах у приятели).
В този момент за първи път ми се прииска да стана част от тази общност, тоест да приемам и изпълнявам куестове. Куестовете се оказаха нещо приятно, защото съвместяваха две от любимите ми действия във виртуалните светове - изследване на нови области и убиване на чудовища. Това, че можех да развивам различен клас в зависимост от вкуса ми, никога не ме е интересувало, защото харесвам пътя на воина и нямаше съмнение, че ще следвам именно него и никой друг.
Играх тази игра с голямо удоволствие, дори за да разнообразявам от време на време така или иначе обширната игра използвах кодове, за да убивам мощните чудовища или обучените хашишини. Летях, получавах най-силните оръжия, телепортирах се от едно място на друго.
После получих собствен компютър, но той не беше толкова силен, колкото бащиния, в резултат на което Готик 3 вървеше, но кадрите в секунда не позволяваха нещото да се играе нормално. Опитвах, стисках зъби, но играта просто не вървеше задоволително и накрая се отказах. Преди излизането на Forsaken Gods, едно от основните обещания беше, че играта ще върви по-плавно на по-слаби машини. Това ме амбицира да я инсталирам, но за съжаление джитката отново не ставаше за игра, макар че вървеше малко по-добре от предшественика си. Тази горчива реализация (че не мога да играя Готик както трябва) ме накара да се откажа от поредицата.
След години излезе Risen. Играта се правеше от създателите на Готик, които бяха загубили правата за името на своята звездна поредица (което е много жалко) и правеха нова игра с друг издател.
Компютърът вече беше ъпгрейднат и реших да я пробвам, с очакване да не става. Чувството след пет минути игра беше все едно, че ме е блъснал камион. ТОВА БЕШЕ ГОТИК! С всичките му вече изброени плюсове! И този път вървеше феноменално гладко... Мечтата ми отново да играя най-доброто rgp (да, толкова бях хлътнал по тая игра, а така и не играх Oblivion, излязъл по едно време с Готик 3) се беше сбъднала. Мечта, която мислех за почти неосъществима.
По това време пишех в сайт за игри и предложих да напиша ревю за Risen. "Ръководството (какво ръководство, като това беше проект на няколко ентусиасти)" одобри и се впуснах в нови приключения на остров Фаранга.
Още от началото става ясно, че това е по-скоро самостоятелно финансиран проект. Трите континента от Готик 3 бяха намалени на един остров, макар и обширен. Графиката беше по-скоро незадоволителна по времето на излизането на играта.
Тези първоначални наблюдения, пораждащи негативни мисли, бяха заровени под земята, когато усетих атмосферата на Готик и завръщането на композитора Кай Розенкранц. Поиграх играта общо взето до средата на акт 1 и ентусиaзиран от факта, че съм овладял тънкостите на играта, реших да напиша ревю и да създам едно видео такова, които няма нужда да казвам, че изобщо не можеха да говорят изчерпателно за продукта, на когото бяха базирани. След като свърших с тези ревюта реших да продължа напред с други игри и зарязах Risen. Но както истинската любов не хваща ръжда, така и аз от време на време се сещах за тази игра и я инсталирах пак, поигравах, после я изтривах за сметка на друга.
От седмица обаче се върнах към играта, като към момента на писането на тази статия съм в началото на акт 2. Най-после сериозен прогрес, който нашепва, че може би това ще е втората игра от своя жанр, която ще завърша успешно.
Какво мога да споделя, което вече не съм казал? Героят е сменен, но в същото време не е различен, защото отново е анонимен. Той е корабокруширал на острова и трябва да избере страна в конфликт между разбойниците на Дон Естебан и Инквизицията. Това, което причинява разногласия, са две неща: контролът върху големия град Harbor Town и собствеността върху богатствата. Какви богатства? Ами, огромни купчини злато, появили се в огромни руини, издигнали се от земята. Не е необходимо да пояснявам, че първо, тези руини са пазени от чудовища и второ, че те са предвестник на нещо много по-страшно. А, да - именно издигането на руините дава името на играта.
Можете да сте крадец, боец или магьосник. Към това могат да се научат и определени таланти, като например Акробат, който намалява пораженията при падане. Всеки от двата лагера има учители, с помощта на които можете да станете по-добри в отделна област. Ако това не е достатъчно, могат да се използват и готови заклинания от свитъци, с които имате възможност да си възстановите здравето, да призовете бойно другарче-немъртъв, да създадете илюзия за разсейване или да станете малко ракообразно, за да можете да се проврете през отвори в стената и да намерите алтернативен път. Освен това ако ви се иска, можете да станете например ковач или алхимик.
Като плюсове ще определя геймплея, музиката, атмосферата, разнообразните възможности за клас и таланти/професии, които наистина променят геймплея, вместо да стоят за украса.
Локациите са доволно различни и куестовете не са повтаряеми до дразнеща степен, нито изсмукани от пръстите.
Чудовищата са много и разнообразни.
Има доста предмети за намиране, което е допълнително подсилено от факта, че имате безкраен инвентар. Събирайте всичко! Не много реалистично, но забавно и полезно.
Споменатите свитъци са много добре измислени и поставени в играта, никога не са излишни.
Специално трябва да отбележа, че са се постарали да направят и хората на Дона, и тези на Инквизицията, "неутрални". Няма добри, няма лоши, и в двата лагера се намират мръсници и мъдреци. Още на този ранен етап играчът трябва да взима съдбоносни решения, което е хубаво.
В руините често има капани, които са смъртоносни и само с мислене могат да се преодолеят. Например има ръчки, които могат да се достигнат само с ползването на свитъка за телекинеза. Хубаво е да знаеш, че в играта се изисква и мислене.
За радост с възрастта започнах да гледам на нещата така, както са, поради което сега ще назова слабостите на играта, които наблюдавам засега, а те не са една или две.
Играта е Готик копие, което означава, че е наследила ВСИЧКИТЕ позитиви, но и ВСИЧКИТЕ негативи на първообраза си. Въпреки споменатото "гладко" изживяване с играта, на моменти кадрите се сриват. Странно. Изживяване, което ми напомни за "нестабилната" Готик 3, която се сриваше от време на време дори на железния бащин компютър.
Споменах вече за собственото финансиране. Е, то води до няколко негатива.
Графиката "става" с доста уговорки към днешна дата. Ефектите са на ниво, но анимациите са някак дървени и неубедителни.
Бойната система е непроменена и продължава да ме убеждава, че не е нужно друго, освен помпане на бутоните на мишката, за да се спечели битка (освен срещу определени противници като Ghoul-a). С думи прости, не работи! Няма да коментирам дали използването на магия разрушава баланса, защото не съм пробвал класа магьосник.
Не е ясно дали играта е лесна или трудна. С уменията за промъкване и разбиване на ключалки забогатяването ви е в кърпа вързано, за разлика от началото на играта, когато получавате маалко парички, баш като новодошъл.
Битките се движат между лесно и невъзможно ниво на трудност, точно както коя да е Готик игра. Хората общо взето могат да бъдат преодоляни с малко късмет и умение, но има чудовища, като гореспоменатите Ghoul-ове, които са неубиваеми. Причината е, че атаките им не следват определен модел, което прави всеки скок към героя непредсказуем. Кога да атакувам, кога да блокирам? Срещу повече от двама противници присъдата е смърт.
Руините за съжаление са кажи-речи еднакви като дизайн, което е разочароващо. Вход тук, капанче там... става досадно след втория път. Опитали са се да компенсират това със силни противници, което не е лоша хрумка.
Може би най-дразнещ е фактът, че моделите на npc-тата се повтарят. При това много. Недопустим и развалящ атмосферата недостатък, но се преглъща.
Това е, за което се сещам в момента. Следващият път, когато пиша за тази игра, вероятно ще е по повод изграждане на ревю за нея. Ако стигна дотам. Имам още мнооого да видя в този свят. И много да умирам. Гаден източен храм.
Бих ли я препоръчал на този етап? Само за маниаци и
Готик фенове. Другите трудно ще преглътнат недостатъците. Успех на захваналите се и приятна игра!
