Не съм добре запознат с австралийското кино. Знам, че има актьори от този уникален континент, които са си извоювали мястото в Холивуд с много труд и немалко талант. За съжаление съм гледал много малко филми "местно производство". Всички те обаче имат нещо общо - предават съобщение без увъртане, разчитат на самата природа като силен коз за изграждането на атмосфера и не се опитват да цензурират нищо. Тази формула се усеща като полъх на свеж въздух в сравнение с големите холивудски продукции.
Реших да гледам настоящия филм заради човека в неговата основа: Нед Кели. Знам за него още от детството си, когато прочетох за нелекия му живот в едно от списанията "Опознай Света с Уоли".
Нед Кели е австралиец от ирландски произход, който от съвсем ранна възраст е принуден да води живот извън закона. Не е изненадващо, че той се превръща в може би най-известния престъпник в щата Виктория през 19 в. Нед оглавява едноименната банда, която краде коне, ограбва банки и се сблъсква с органите на реда неведнъж. С времето разбойниците придобиват известна позитивна репутация сред населението, но и полицията не стои със скръстени ръце: наградата за главата на лидера (и неговите сподвижници) достига невиждани за страната размери.
Филмът е разделен на три части. Първо ще видим Нед като малко момче, после ще проследим процеса му на възмъжаване, а за финал ще станем свидетели на най-големия му удар. Трите части са ясно обособени чрез изсичането на определени думи върху различни повърхности: детайл, който не може да се пропусне.
Много качествени актьори са привлечени за този проект. Главната роля е поверена на Джордж Макай ("1917"), който видимо се е постарал да влезе в образ и определено може да бъде запомнен с добро в това си превъплъщение. Сред другите големи имена се открояват Чарли Хънам, Ръсел Кроу и Николас Хоулт. Разчита се и на немалко актьори от Австралия и Нова Зеландия. Най-силно впечатление правят Еси Дейвис и Томасин Макензи.
Трябва да се отдели специално внимание на децата, участващи в лентата. Някои от тях дори нямат реплики. Въпреки това тяхното присъствие по никое време не се усеща като натрапено. Орландо Сверт е приятната изненада, поемайки нелеката задача да се превърне в детето Нед Кели.
Историята се разказва чрез гласа на Макай, който като Кели описва живота си на своя наследник. Този разказ върви ръка за ръка с красиви образи на австралийската пустош. Много лесно може да се изгради представата у зрителя, че той не би искал да се изгуби на такова място или пък да се забърка в неприятности с някого. Изглежда че смъртта е на една ръка разстояние.
Екипът зад проекта се е потрудил да пресъздаде автентично живота в колонията отпреди два века. Хората извън големите населени места живеят в изолация, като постройките изглеждат така, сякаш ще се срутят всеки момент. Пълна противоположност на това е укрепеният град, с внушителните си сгради и модното облекло. Между различните етнически групи в Австралия се наблюдава ненавист, която често прераства в насилие или дори убийство.
Още една малка, но важна подробност е начинът на говорене. Използват се изрази, които са характерни само за австралийския вариант на английския език. Как да не му се допътува на човек?
Подобно на "The Revenant", в няколко сцени актьорите показват емоциите си чрез лицеви изражения или песен, за сметка на някакви изревани реплики. Аз лично приемам това решение с две ръце.
Нещо необичайно, с което "True History of the Kelly Gang" също печели точки, е опитът да се разкаже история без ясно изразен злодей. Да, ясно можем да различим кои са те още в самото начало. Въпреки това те са представени като сложни, многопластови човеци, които действат крайно по-скоро от необходимост, отколкото по желание. Това е приятно разнообразие от типичното противопоставяне в киното между добри и лоши (респективно, черно и бяло).
Финалът е удовлетворяващ. Бих казал, че той спасява иначе посредствената трета част от филма от провал. А както знаем, именно последната глава от даден сценарий би могла да предопредели дали даден филм ще бъде успешен или не. В случая не е направена грешна крачка.
"Истинската история" е базирана на едноименната книга на Питър Кери. Създателите не крият, че това не е документален преразказ на живота на Кели. Въпреки това, по мое лично мнение, сценаристът Шон Грант и компания са отговорни за толкова значителна метаморфоза на образа, че екранният Нед има малко общо с австралиеца, живял през втората половина на 19 в.
Някои събития са добавени, за да се изгради по-човешко лице на "дивака" Кели. Други са пришити с бели конци, за да може видяното да допадне на по-взискателната публика на нашето време. Това ме разочарова изключително много и е главното ми оплакване.
Композиторът Джед Курцел е свършил отлична работа при изработването на музикален фон, който да се слива със случващото се на екрана и да ни накара да съпреживеем съдбите на злощастното семейство. Въпреки това, по модела на "Django Unchained" са добавени и няколко модерни парчета, което меко казано не пасва на историческата обстановка и връща зрителя в реалността.
Ръсел Кроу е един великолепен актьор и много го харесвам. Уви, личи си, че той напълно се е възползвал от статута си на икона в родната си Нова Зеландия и Австралия. Ролята му не е съвсем маловажна и въпреки това присъствието му е прекалено разтеглено във времето. Голям си, Ръсел, но това не е "Гладиатор", пич.
Като говорим за разтегляне във времето смятам, че детството на Кели също можеше да бъде скъсено значително. Въобще, отрежат ли се ненужните сцени, сигурно щяхме да получим "стандартно" времетраене от час и половина, вместо сегашните два часа и четири минути.
Както споменах по-рано, финалната третина от лентата е посредствена. Цялостното усещане за несигурност и опасност в предишните две части е заместено от клишираните опити на Макай да респектира ближните си с физическа сила и да ги надъхва с пискливия си глас. Колкото повече Кели става господар на ситуацията, толкова повече филмът става скучен. Отново - завършекът компенсира това (донякъде).
Наистина се колебая относно това дали харесах "True History of the Kelly Gang". От една страна, имаме всички необходими елементи за една класика - великолепни актьори, чудесни кадри на дивата Австралия, пасваща (през повечето време) музика и постоянно напрежение заради нелекия исторически период. От друга, влиянието на Холивуд се усеща чак в Океания. Личи си, че някой от елита на седмото изкуства е давал акъл.
Бих препоръчал филма на хората, които се интересуват от личността на Кели и легендата за него. Това е свеж прочит, който с известна точност предава основните патила в жизнения му път. За враговете на модерния дневен ред на Холивуд обаче, гледането може да доведе до желание на избождане на собствените очи. Имайте едно наум ако решите да му дадете шанс.
Оценка: 6/10.
