2015 г. е много вълнуваща за кино маниаците. То не беше нов Терминатор, то не беше нов Jurassic Park... С три думи - големите се завърнаха! Дали въпросните претенденти за титлата блокбъстър са успешни или не, това всеки може да реши за себе си.
Може би най-очакваният от мен филм за тази година е епизод 7 на Meждузвездни Войни. Защо ли? Защото това е любимата ми поредица изобщо. Ще излъжа ако кажа, че не съм скептик, защото въпреки звездния си актьорски състав филмът има огромната и почти невъзможна задача пред себе си: да бъде по-добър от сагата.
И тъй като за мен това е годината на Star Wars, както и преди 10 години, няма как да не говорим за тази велика вселена поне веднъж. И понеже за мен т.нар. прикуъли са абсолютна класика, реших да се опитам да оборя основните мераци, които феновете на епизоди 4, 5 и 6 имат към "новата" трилогия.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Това е само МОЕТО мнение! Моля, споделете Вашето в коментарите ако не сте съгласни с мен или просто искате да изразите своето собствено виждане по темата! СЪЩО ТАКА: СПОЙЛЕРИ! ЧЕТЕТЕ САМО АКО СТЕ ГЛЕДАЛИ!
Мерак номер I: Джар Джар Бинкс!
Може би най-мразеният персонаж в сагата. Аргументите са, че бил дразнещ и герой, който се опитва прекалено усилено да разсмее зрителя, но не успява. Така е, Джар Джар не е смешен или поне създателите му не са намерили "правилния" хумор за мен. Но факт е, че кретениите на гунгана успяха да накарат устата ми да се разтегли в усмивка, което е нещо. Дали е най-дразнещото нещо във филмите? Не, не мисля. Така и не можах да погледна на Джар Джар по друг начин освен като на създание, което просто няма късмет и се забърква в бъркотии през цялото време. По същия начин може да се опише например уукито Чубака, но него никой не го мрази... Все пак, явно мнението ми е уникат, защото омразата към Джар Джар спомогна той да бъде показан за сцена-две в епизоди II и III. И то, да се учуди човек, в сериозни сцени. Мисля, че всички сме съгласни тук: това беше стъпка в правилната посока. Наистина, не че не харесвам Джар Джар, но споделям мнението на останалите, че в "Невидима Заплаха" той имаше по-голяма роля от необходимата и с това си обяснявам гневните възгласи от феновете.
Мерак номер 2: Няма сюжет??
Тук съм сериозно объркан. Защо това е мерак на феновете към "новите" три филма? Защитниците на епизоди 4, 5 и 6 твърдят, че историята е разводнена, много неща са неясни, което води до пълно объркване. Със сигурност това е много силен аргумент и има моменти, които са обвити в мъгла. Например, странното начало на епизод I, което просто захвърля Оби-Уан Кеноби и учителя му Куай-Гон Джин на някакъв кораб и ни е подсказано, че имат някаква мисия. Каква организация е CIS, що за мотиви има, така и не е обяснено задоволително. Друг пример, а това е особено голям пропуск според мен - обучението на Анакин на практика липсва във филмите. В епизод едно се поставя някакво противоречиво начало, след това започва "Атаката на клонингите" и Анакин едва ли не утре ще стане джедай.
Въпреки тези пропуски за мен историята в трите филма определено успява да предостави завършен модел, с два основни клона, които всички знаем - идването на Палпатин на власт и раждането на Дарт Вейдър. Дали всичко друго е пълнеж, в немалко случаи незадоволителен - да. Фатално ли е това за сюжета - не. ЗАЩО някои хора и до днес не могат да видят това, за мен остава загадка.
Мерак номер 3: Няма главен герой!
Третият мерак обосновава тезата, че няма ясно изразен главен герой, около когото да се движи историята. За феновете без съмнение Люк е главното лице на оригиналната трилогия, но по някаква причина за тях Анакин "не става" за главен персонаж в прикуълите. Признавам, че във филмите са забити прекалено много лица, които не биват развити и оставаме с желание за нещо повече (Пример - учителят Уинду). Според мен обаче Лукас последва успешната формула от оригиналните три филма и на зрителя би трябвало да му просветне, че Анакин е новият "главен", дори само заради екранното му време (понеже, както споменах по-рано, Анакин е неразвит). Да, Оби-Уан може би е фигурата, която гледахме най-много в шестте филма, заедно с Палпатин, но според мен идеята на героя му е да покаже израстването на един индивид чрез Светлата страна на Силата, иначе казано какъв можеше да стане "Избрания" Скайуокър. Това не прави Кеноби главен герой, в смисъл героят, около когото се върти всичко.
Мерак номер 4: Анакин е провал.
Това е аргумент, с който съм много несъгласен. Да, Анакин като герой има недостатъци. Но не мога да приема критиките, че: 1) Хейдън Кристенсен е лош избор за ролята; че 2) Анакин не прави никаква емоционална връзка с другите персонажи; и 3) че Анакин не претърпява развитие;
1) Според мен Хейдън Кристенсен е перфектен за ролята. Момчето се справи брилянтно със сценария, който му беше предоставен. И ако във втори епизод бих определил представянето му по-скоро като "meh", то за мен без съмнение Хейдън лъсва в "Отмъщението на Ситите". Особено в сцените като "fallen"джедай. Ако някой трябва да бъде обвиняван за евентуален провал на Кристенсен, това са сценаристите на филма. Лично мнение.
2) Аз съм от хората, които ненавиждат любовните сцени в прикуълите и наистина Кристенсен изглежда неадекватен, докато гали косите на Портман. С което се опитвам да кажа, че не виждам връзката между Анакин и Падме(то). НО това не означава, че Скайуокър не е загрижен за други герои по доста внушителен начин. Много силна за мен бе връзката ментор - ученик в "Атаката на Клонингите" между Оби-Уан и Анакин, както и връзката "баща - син" между Палпатин и Избрания.
3) Макар и противоречива и не съвсем направена както трябва, трансформацията на Анакин от падауан с големи заложби в лорд на Ситите е налице и ако трябва да я определя с една дума, тя би била "задоволителна".
Определено човек може да види предпоставките за приемане на Тъмната страна от Анакин още в първия филм. Там Анакин е любопитно хлапе със самочувствие. Нека да анализираме това. Любопитството е карало немалко падауани да се интересуват от ученията на Тъмната страна, евентуално превръщайки немалко от тях в Сити, за които няма връщане към Светлината. Самочувствието пък би могло да доведе до рисковани действия, които не са съвсем плод на ясния разсъдък - пример за това в първия филм е участието на Анакин - хлапе! - в смъртоносно състезание за възрастни с много сложни машини.
В епизод II Анакин също кривва от правия път, като този път минава всякакви граници - върти тайно любов, което е забранено, коли без свян пясъчни хора и не контролира емоциите си.
В епизод III Анакин е готов да унищожи хората, които са му дали всичко, само и само за да запази любовта си. В самото начало на филма е показана и невъзможността му да потисне желанието си за мъст, после - желанието си за мощ. Все предпоставки за приемане на Тъмната страна.
Ако това не е развитие, уважаеми критици, не знам какво е.
Мерак номер 5: Липса на култови моменти?
Който е казал това, много се е олял. Мога да дам примери за много култови моменти - битката на Куай-Гон и Оби-Уан срещу Дарт Мол (страхотни хореография и музика, които изграждат неповторима атмосфера); битката на арената в Джионосис (която показва, че джедаите изобщо не са толкова неуязвими колкото изглеждат, както и че не могат сами да поддържат реда в галактиката. Да идват клонингите!); заповед 66 (най-емоционалната сцена за мен от всичките шест филма, показва как хилядолетен ред може да рухне за момент, отново брилянтна музика и възможно най-правилните кадри, за да стане тази сцена култова);
Мерак номер 6: Дарт Вейдър не е основният злодей
Знам, че чрез този аргумент се показва носталгия към механизирания Вейдър, но ако питате мен сенатор Палпатин, да се чете Императора, е може би дори по-добър злодей. Докато в оригиналната трилогия Палпатин е представен като дядка, който може да дава заповеди, но не и да стане от стола, то в "новите" три епизода той е енергичен и действен политик, а когато се разкрива като Сит сякаш взима наркотици и става подвижен и опасен. ТОВА е злодеят който исках и го получих. Нищо чудно, че джедаите едва не изчезват!
Мерак номер 7: Финалът НИ СТАА?!
Прочутият завършек на "Отмъщението на Ситите" винаги е бил тема на диспут, от самата си поява, до ден днешен. Хората се оплакват, че Дарт Вейдър се появява за момент в прочутия си външен вид, вика "NOOOOOOO!" и после се скрива чак до епизод 4. Не съм съгласен. За мен завършекът е перфектен, защото, нали помните, Анакин захвърля всичко, което познава, заради любовта. Когато тази любов му е отнета от него самия, не му остава нищо друго, освен да се отдаде на жестокостта, която ни е толкова позната от оригиналната трилогия. Моментите, в който Вейдър гледа с учителя си построяването на Звездата на Смъртта, заедно с предаването на децата му от Оби-Уан на новите им настойници, са най-добрият сценарий за завършек и възможно най-подходящите локации, които да накарат по-възрастните фенове да потръпнат. Но явно това не е достатъчно за някои.
Заповядайте, опитах се да оборя седем от най-прочутите критики към прикуъл трилогията. Седем, а не десет, заради епизод 7, разбира се! Надявам се, че моите аргументи ще бъдат разбрани, а не третирани като вид фенбойска защита на три провалени филма. Според мен "Невидима Заплаха", "Атаката на клонингите" и :Отмъщението на Ситите" са на висота и мога само да се надявам, че новият филм ще бъде поне толкова добър, колкото тях. Пък дано да бъде по-добър!
