Здравейте, уважаеми читатели! Нека да започна с пожелание за много успешна (и силна откъм здравето) за вас 2021 г. След сравнително дълга пауза отново съм тук. Този път реших да направя завръщане към основното съдържание на блога: видео игрите.
Поредицата "True Crime" ми е абсолютно неизвестна. Единственото нещо, което знаех за нея е, че се състои от две игри. В едната се играе с азиатски пичага, а в другата - с плашещ на вид чернокож. Продуктите, носещи това име, имат и друга слава - на успешен клонинг на "Grand Theft Auto".
Покрай Интернет разбрах малко повече. Първо, поредицата е доста успешна комерсиално, което означава, че като нищо си е изградила фенска база в самото начало на новото хилядолетие. Второ, трета част е била в процес на разработка, но тя така и не достига до нас. Поне не така, както е замислена първоначално. На бял свят се появи духовен наследник, наречен "Sleeping Dogs".
Този анализ излиза доста по-късно от очакваното. Драгият читател вероятно няма да се изненада, считайки датата на последната ми публикация. Нека да обясня. За първи път от много време се запалвам по игра дотолкова, че да я превъртя два пъти. Именно второто изиграване стои зад забавянето на настоящия текст.
Бих искал да направя и още едно уточнение. Нарочно използвах думата "анализ" в последния абзац. Не може да става въпрос за пълноценно ревю, тъй като "True Crime: Streets of L.A." има мултиплейър режим, който вече не е активен (доколкото знам). Щом не мога да пробвам всеки аспект от играта, няма как да претендирам за изчерпателни, цялостни впечатления от нея.
Нека да не се отклоняваме повече. Това, което със сигурност мога да кажа е, че обектът на настоящата статия не е клонинг на GTA. Да, на играча е предоставено едно голямо, открито пространство, с най-различни задачи. Извън това обаче, улиците на Ел Ей наподобяват повече нещо, излязло от работното ежедневие на Макс Пейн.
Поемате ролята на Николас Кенг-Уилсън. Той е лесно гневлив полицай, който се опитва да открие истината зад изчезването на своя баща. Новото му назначение в специален отдел ще бъде първата крачка към разнищването на тази мистерия. Ще трябва да застанете лице в лице с големите злодеи на града, сред които са китайските триади и руската мафия.
Цялото приключение на Ник е събрано в осем епизода, като всеки епизод се състои от няколко части. Според това как играете, можете да стигнете до три завършека: добър, неутрален и лош. Всъщност, точно това е най-силната страна на "True Crime": позволява се на играча да действа по свое усмотрение.
Логиката диктува всяка мисия да се изиграе успешно. Тази игра обаче действа различно. Провалът на даден случай не приключва кариерата на амбициозния младок (макар че можете да преигравате нивата). Вместо това се отключват алтернативни сценарии. Променят се и филмчетата в началото на всяко задание.
В Лос Анджелис действията на ченгето имат съответните морални (защо не и правови) последици. Играйте като съвестен униформен и обществото ще е благодарно. Ник може да бъде и отмъстителен психопат, но от това ще последват редица главоболия за играча.
Геймплеят също отличава "Streets of L.A." от конкуренцията. Както вече споменах, иде реч за нелеката полицейска работа. Освен нивата, развиващи сюжетната линия, джитката предлага "free roam" алтернатива, където можете да неутрализирате престъпници, слушайки полицейската честота.
Както във всеки мегаполис, така и в Ел Ей е пълно с всякакви утайки. Работата е там, че можете да се занимавате с тях до безкрайност. Колкото повече дърпате дявола за опашката (образно казано), толкова по-трудно ще ви бъде да се приберете без рани или в чувал за трупове. Създаващите проблеми са всякакви типажи - от млатещи се по улицата пешеходци до серийни убийци.
Когато е свободен, Николас може да наблюдава околността, да е в боен режим (тогава той застава в защитна позиция) или да вади пищовите. Всеки един от тези режими се активира с даден клавиш. По време на основните мисии играта обикновено поставя играча в необходимия режим, според ситуацията.
Свободният режим е подходящ за гоненето на противници на закона. Нашето момче е много пъргаво, знае как да скача и да събаря злодеи. То също така може да показва значката си, да плаши недоброжелатели с предупредителен изстрел и да преджобва цивилни на случаен принцип за незаконни стоки (след което да ги пусне или арестува).
Ръкопашният бой е частта, която прави "True Crime" нещо пристрастяващо. С едва няколко бутона имате възможност да разхвърляте противници, да стоварвате теглото си върху тях (сякаш сте кечисти) и дори да трошите околната среда с тях. Тази система е неочаквано комплексна и накрая Кенг ще бъде истински специалист в причиняването на болка. В повечето случаи простото помпане на клавиши няма да дава резултат.
Носенето на оръжие е "необходимо зло" за всеки полицай и дръпнатият не е изключение. Той разполага със собствен пистолет, който в началото не прави кой знае какво, но различните достъпни патлаци (плюс възможността за добавени щети) могат сериозно да променят това.
Специалното умение на стрелеца е фокусираният изстрел. При задържането на "Space" Ник забавя дишането си и може да елиминира дадена цел по-лесно или да неутрализира МПС, например. Няма нужда да обяснявам, че това е значително по-трудно докато сте под обстрел, така че гледайте да сте се прикрили зад нещо. Още за това - след малко.
Тъй като градът е огромен, силно препоръчвам да се сдобиете с превозно средство. Разнообразието е голямо: можете да подкарате таксита, модифицирани спортни коли и дори автобус на градския транспорт. Разбира се, няма как да се прави сравнение с GTA, където има транспорт по вода и въздух. И в този вариант за всекиго ще се намери по нещо. Разполагате дори със собствена полицейска сирена.
Всъщност, именно при второто ми изиграване ми направиха впечатление многото малки детайли, които реално ме провокираха да цъкам на иконката с пищова на главния герой отново и отново. Пътищата се ремонтират. Пешеходците имат редица култови реплики и са изненадващо "живи", доколкото изкуственият интелект го позволява. Регистрационната табела на личната кола носи профилното име на играча.
Опитите да се играе невнимателно се наказват - всяка цивилна жертва се отразява на морала, докато хладнокръвното убийство на престъпници не дава никакви точки или отнема такива. Тези точки, при определено натрупано количество, дават значки. Със значките могат да се отключват ъпгрейди, които да превърнат Ник в бясна мечка стръвница.
Ъпгрейдите са много приятна част от цялостното изживяване и силно препоръчвам на желаещите да инвестират време и енергия в тях. На края на първото си изиграване бях събрал 25% от ъпгрейдите и се провалях на почти всяка мисия по няколко пъти. С 88% от тях, последните два боса паднаха почти без да ме докоснат. С други думи, наистина усещате промяната, идваща с тези подобрения. Поздравления към създателите. Така трябва да бъде.
Основните ъпгрейди стават достъпни когато завършите даден епизод и обикновено можете да изучите само по един. Има обаче и второстепенни ъпгрейди, които са достъпни по всяко време и по колкото душа ви иска. Към тях спадат незаконните състезания с коли, спечелването на които ще ви даде достъп до някои от най-мощните механизирани чудовища в града.
Макар че е изпълнен с немалко ненормалници, Ел Ей не е и съвсем недоброжелюбен. Можете да събирате най-добрите си коли в гаражи, които служат и като места за запазване на прогреса. На бензиностанциите колите се поправят срещу определен брой точки (да се чете, с парите на данъкоплатците), а на разни улични ъгли Уилсън ще може да възстановява жизнените си точки безвъзмездно след поредния уличен спор. На някои места има удобно разположени аптечки.
Освен ъпгрейдите има редица неща за колекциониране в Лос Анджелис. Определени действия в играта водят до отключването на кодове за допълнително удоволствие. Алтернативна валута са кучешките кокали. Събирането на всички тях ще замести Кенг с един от най-известните рапъри на музикалната сцена в САЩ, чието име не смятам да издавам.
Един от най-големите позитиви на TC:SLA е нейната графика. Анимациите са сравнително плавни, а наличието на ръце с разделени пръсти кара джитката да изглежда като нещо от ново поколение в сравнение с всеки GTA, излязъл преди 2008 г. Озвучаването е меко казано перфектно, като трябва да се отбележат само имената на гиганти в актьорската професия като Мишел Родригез, Кристофър Уолкън и Гари Олдман, за да си представите за какъв талант става въпрос.
Макар по радиото да липсват установените от GTA водещи и токшоа (каква дума само!) си личи, че издателите от Activision са отпуснали кесията. Много известни групи и соло изпълнители са намерили място в списъка с песни. Определено има приятни неща за слушане докато преследвате поредната цел или просто искате да се отпуснете зад кормилото.
Не на последно място трябва да се споменат стелтът и проследяването от дистанция. Първото няма нужда от обяснение - стигнете от точка А до точка Б като нинджа и ще бъдете възнаградени богато. Понякога Ник трябва да се залепи за някоя малка клечка, за да я проследи до големите играчи на подземния свят. Тук внимателното следене от дистанция става много полезно.
Мисля, че е време да обърна внимание на слабостите на играта, които, за съжаление, никак не са малко. Ще карам поред, пък да видим докъде ще се стигне. Изглежда, че да се опиташ да изградиш нещо свое идва със съответните рискове и проблеми.
Историята, макар и приятна, е прекалено клиширана, за да се запомни. Кристофър Уолкън, в ролята на разказвача (но не само), се лигави прекалено много, което изкарва от иначе здраво притеглящата атмосфера на игралния свят. Главният герой показва средни пръсти на всичко и всички, независимо от това дали е добър, лош или в златната среда. Общо взето всеки освен Николас е прост източник на задачи и нищо повече. Това плюе върху огромния труд на разработчика да пресъздаде поне някаква степен на реализъм.
Оказва се, че ако играете като злодей, 2/3 от играта ще останат заключени за вас, което не ми се хареса. Прекомерното залитане от нормално към паранормално също ми се стори лошо решение. Който играе, ще разбере за какво говоря.
Алтернативните сценарии се появяват тихомълком и ако не разглеждате достъпните епизоди по няколко пъти, като нищо ще изпуснете редица нива. Между другото ми отне много време докато забележа опцията "Continue Story" след всяка провалена мисия. Именно по този начин продължавате историята след провала. Незапознатите обаче ще останат шокирани от това как по време на една задача полицаят е с отлична външност и в добро настроение, докато в следващата кътсцена е пребит или се озовава в канавка, примерно. Можеше преходът между мисиите да не е толкова рязък.
Босовете са едно голямо разочарование. Това е така, защото те не са нищо повече от стандартни врагове, които се свалят с повече зор. Освен това, специалното им умение са атаки, които при най-добро желание не могат да се блокират. Това е класическа измама, за да се създаде усещането, че има предизвикателство.
Въпреки че по-рано споменах за отличната ръкопашна бойна система, трябва да се отбележи, че нито играчът, нито вразите имат някакво ограничение на своята издръжливост. Поради тази причина, използването на същото копче в битка не е съвсем лишено от смисъл, особено ако опозицията няма къде да мърда. Желанието на играта да ме убеди, че стойката на противника подсказва как той може да бъде победен, не съответства на реалността. Опитът показва, че внезапната смяна на посоката вкарва компютъра в състояние на безпомощност.
Като стана въпрос за безпомощност, изкуственият интелект издишва сериозно в някои сценарии, точно като GTA. Главорезите се застрелват взаимно в опит да стигнат до нас, реално не използват прикритие и конкретно шофьорите в състезанията реагират напълно кретенски. Цели два пъти стигнах до финиша първи не за друго, а защото се отклоних от очаквания от алгоритъма път. Доста жалко.
Самата система за прикритие работи добре в половината случаи. Някои уж сигурни прикрития се оказват надеждни колкото лист хартия срещу куршумите. В немалко случаи опитите на Ник да стреля от прикритие свършват с пълнител олово в близката стена или парапет.
Личи си, че не е предвиден сценарий, в който Кенг да захвърли значката и да прегърне другата страна на закона. Основни мисии трябва да се изиграят за ограничен период от време, а гневните изблици на куката рядко преминават в действие. Тези фактори, в допълнение към повече от щедрото раздаване на значки, правят моралната система куха. Няма реална алтернатива на добрия път, а неутралният се различава съвсем малко от него.
Колкото и да е задоволяваща графиката, някои неща не са достатъчно добре изкусурени. Определени части от терена изглеждат така, сякаш някой се е опитал да намаца шарките на зебрата, но с грешните цветове. При преминаването през дървета, те просто се изпаряват. Храстът е кралят на невидимите бариери, който действа като естествена аварийна спирачка за всяко превозно средство.
Анимациите са колкото сполучливи, толкова и особени. Някои престъпници могат да взимат заложници и тогава само прецизен изстрел може да доведе до позитивна карма. Работата е там обаче, че понякога улучването на коляното или ръката с оръжието довеждаше без причина до смърт на заложника. Странно.
Колите също се държат необичайно на пътя. Макар че не попаднах на агресивни шофьори в повече, трябва да се спомене, че изблъскването на колите в немалко случаи ги кара да се плъзгат като по лед. По-мощните оръжия ги превръщат в обгорени останки изненадващо бързо.
Стелтът е сериозно недомислен. Има определен повод за хвалба - играчът отново взима важни решения. Можете да чупите вратове или да приспивате неподозиращите си жертви.
Студиото зад играта не е успяло да въведе адекватни пречки за героя. Вместо да се чувстваме под постоянно напрежение трябва да се пазим от начупено стъкло, столове и варели, разположени на неудобно близко разстояние. Една грешна крачка и всички ще писнат.
Вкарването на видео наблюдение щеше значително да повиши усещането за риск от провал. В това си състояние стелт системата изглежда като нещо, което е било прието месеци преди издаването на "Streets of L.A.".
Без съмнение, най-слабата страна на джитката са нейните контроли (за компютър). Нищо не се управлява по начина, по който бихте очаквали (освен, може би, движението). Подобно на истински мазохист, реших да не променям нищо и да се приспособя към дадената ми конфигурация за клавиатура. Евентуално свикнах, но няма как да не мисля, че голяма част от играчите ще се откажат само заради това, че не се удря с левия бутон на мишката, например. Това обаче е само моята гледна точка. Вероятно мнозина ще останат доволни.
Наясно сте със системата ми за оценяване. В този случай няма да мога да я приложа, защото както казах, това е анализ, а не пълнокръвно "разкостване" на продукта. Останах впечатлен от безспорните постижения на оригиналния "True Crime". Графиката кара първите 3D GTA игри да изглеждат меко казано грозни. Юмручният бой би накарал Макс Пейн да се разплаче.
За съжаление, до голяма степен останах с впечатлението, че тази игра е поредната жертва на алчния си издател, от което качеството е пострадало непоправимо. Поради тази причина нямам избор, освен да поставя играта някъде между шестицата и седмицата. Силно се надявам, че "True Crime: New York City" ще бъде достойно продължение и един по-добър полицейски симулатор. Поне доколкото това е възможно.
