Как може една игра да се нарече безсмъртна? По моите стандарти, това е игра, която не остарява. Която може да стане грозновата с годините, но не и за своите отдадени фенове. Достойни за безсмъртие са толкова много игри, че ако се разтърсите из Интернет, без затруднение ще откриете поне няколко такива класации на мига.
Разбира се, според предпочитанията на различните геймъри, има много и уникални жанрове, към които спада всеки развлекателен продукт.
Например, стратезите получават сърцебиене, когато чуят Age of Empires, StarCraft или WarCraft. Както знаете, в Южна Корея играта на Близард за терани, зерги и протоси е национален спорт, което според мен достатъчно красноречиво доказва, че купчина пиксели на компютър могат да накарат човек да чувства.
Спортните маниаци са достатъчно влюбени в дадени поредици, за да си купуват новото-старо издание всяка година, за немалко пари. Справка - ФИФА и Про Еволюшън Сокър. Тях не ги интересува, че всяка нова игра актуализира съставите, леко променя някое друго меню, както и музиката и... толкоз. Те просто искат да се забавляват.
Шутърите от първо лице са може би най-популярният жанр игри днес, като общо взето всяка компания се състезава с другите кой ще пусне първи новия си шутър (който в 99% от случаите е част от поредица на години, тоест - нищо ново под слънцето). Та, ако вече не сте се досетили, шутърите изяждат пазара и всеки нов "боец" на тази "арена" иска да е на върха. Но той е зает и статуквото няма да се промени скоро.
Точно така, ще си говорим за играта с може би най-пристрастяващия мултипллейър в своя жанр (Call of Duty и Battlefield феновете вече са запалили факлите и ме търсят) - Counter Strike 1.6. Иначе казано играта, която ми изяде детството.
Вероятно всеки вече знае това, но все пак информираността е много важно нещо, така че СПЕЦИАЛНО за незапознатите: Counter Strike 1.6 е мод за оригиналния Half-Life, излязъл преди повече от десет години. История няма (освен ако не ви се играе Condition Zero, изданието със специфични мисии), а случващото се на екрана е много просто - два отбора (терористи и контра-терористи) се борят за надмощие на различни карти. Според картата задачите на всеки отбор са уникални - залагане/обезвреждане на бомба (има две места на всяка карта, където може да се заложи бомбата), спасяване/опазване на заложници или чисто и просто избиване на опозицията.
Играта е разделена на определен брой рундове, като в началото на даден рунд всеки играч получава определена сума пари в долари, с които да си закупи оръжия или екипировка. Парите могат да се увеличават или намаляват, в зависимост от действията ви (ако убиете противников играч, ще получите повече пари, но сте глобени солено ако например застреляте заложник).
Важно е да се отбележи, че в зависимост от избрания отбор разполагате с някои уникални за избраната страна оръжия. Например, терористите разполагат с автомат АК 47 "Калашников", докато контра-терористите имат на разположение М4А1, познат още като М 16. А иначе достъпните оръжия са най-различни - снайпери, автомати, пистолети...
Екипировката включва например различни видове гранати, пакет с обезвреждащи инструменти, каска и бронежилетка. В началото на всеки рунд, всеки играч получава без пари "задължителните" пистолет и нож.
За по-лесна комуникация има въведени в играта команди, за които има специално меню. Те включват " Засечен враг", "Последвай ме" и др. За тези, които са по "сложната" комуникация, има писмен и гласов чат.
Картите са най-различни - може би най-популярната карта е de_dust2, която, както подсказва името, е главно пуста област, с няколко тунела и помещения. De_train е буквално едно огромно пространство, пълно с влакове. De_aztec пък е тропическата карта. Тук разнообразието е голямо и няма да има разочаровани.
Когато ви убият пък имате не един и два начина, по които да наблюдавате екшъна, в който ще се забъркат вашите съюзници и врагове. Можете да симулирате Биг Брадър, например със свободна камера, която ще движите по ваше желание из цялата карта, а защо да не следите всеки съотборник индивидуално, от първо или трето лице?
Имате избор между няколко модела, с които да дадете на алтер егото си готин външен вид. Например, достъпен е терорист с маска на главата и маскировъчна униформа.
Тази игра взриви по-младите в нашето общество и превърна играта във феномен. Всеки я играеше и сигурно някъде до 2003 г. "цеес", както го наричат всички, беше в топ три на най-играните игри у нас (ако не въобще). Правеха се (и още се правят) турнири със сериозни наградни фондове, телевизии като Евроспорт третират "цееса" като професионален спорт, което значи, че много хора могат да гледат турнирите и да се информират за играта, което я прави още по-популярна. Всъщност, известен слух твърди, че модът е станал по-популярен от играта, на която е базиран. Да ме прощава Халф-ът. И него го харесвам в игра с други хора, но не е същото.
Това, което първоначално популяризира този малък, но амбициозен проект, бе неговата екзекуция и привлекателност тип "футбол" - Кънтър Страйк се научава много лесно, но за да станеш наистина добър, "про", трябва да играеш часове наред. Много часове. Само тогава ще можеш да печелиш с твоя нож срещу противник с двуцевка, да убиеш с граната или всеки изстрел да е в главата на противника. Не завиждам на професионалистите...
Има немалък риск правилата на Кънтъра да ви писнат. Но не се отказвайте, защото модът предлага БЕЗБРОЙ възможности, сред които нови карти и режими, които гарантирано ще накарат скуката пак да излезе във ваканция за дълго време. Картите, на които можете да играете в случаен сървър са меко казано нестандартни (модърите са хвърлили много труд), а режими като Кънтър Страйк WarCraft 3 (да, прочетохте правилно) и зомби оцеляване със сигурност ще изпапкат много часове от вашето ежедневие.
Разбира се, живеем във време на постоянен прогрес. В сравнение с продълженията си Source и Global Offensive 1.6 изглежда меко казано отвратително. Не може да се говори за кой знае каква физика, звуците от оръжията ми звучат нереалистични и по-скоро дразнещи, самите оръжия приличат на пластмасови играчки (като си гледаш собствения патлак от първо лице). Дразнещо е, че трупове и оръжия потъват я в земята, я в някой кашон. Реализмът е на практика нулев. Музика има ако администраторът на сървъра е благоволил да добави, тоест не (по-точно, на абсолютен минимум е, стига да броим мелодийката от главното меню).
Вероятно един ден популярността на тази игра ще намалее. Много хора преминаха я на Source, я на Global Offensive, защото са по-красиви и реалистични. Разбирам ги. Но на мен лично последното допълнение в поредицата не ми се понрави много (особено с дребните глупости, които добавят напоследък), а Source така и не съм го играл. Мисля да продължа да цъкам тази. Убеден съм, че тя абсолютно винаги ще бъде популярна, поне в три страни - България, Румъния и Русия. Това ми шепне на ушенце Master Server-ът.
Надявам се, че и вие няма да забравите 1.6. Ако не друго, вадете от време на време стария диск, изтупайте го от праха и поиграйте половин час. Може да ви хареса и като преди десетина години да се заиграете с часове на ден. Както правя аз в момента! Пък знае ли човек, един ден тронът на шутърите може да се разклати. Но не днес, в това съм сигурен.
Risen 2 е типичната втора част в една трилогия - опитва се да надмине оригинала във всяко едно отношение. В много малко случаи обаче този стремеж на създатели и издатели се увенчава с успех. Конкретно с Risen 2 на Piranha Bytes & Deep Silver не им се е получило и пиратското rpg със сигурност е по-лоша игра от излязлата през 2009 г. Risen.
Изглежда след излизането на продукта, отвел ни на негостоприемния остров Фаранга, някой не е останал доволен от продажбите, защото Тъмните води не просто предлагат по-голям мащаб, но и куп опростени игрални механики. Без съмнение, за да се привлече по-голяма публика. Именно това желание на някой гений обаче едва не е опропастило играта, защото Risen 2 e техническа катастрофа повече от всякога. Но за това ще пиша в детайли по-надолу.
Нека започна с няколко думи за историята. Поемаме контрол над същия Безименен, който ръководехме и в оригинала. Той се е променил коренно. Титаните са унищожили по-голямата част от света, хората са пред изчезване, а пиратите плячкосват без да им мигне окото. След като нашият човек победи Огнения титан се случват няколко неприятни събития. Магията е забранена от Инквизицията, заради страх от злоупотреба с тази мощ; магическите доспехи, които Безименния използваше в битка с титана, са хвърлени на дъното на морето; на всичкото отгоре, героят ни губи окото си, защото артефактът-монокъл на Мендоза се оказва прокълнат. Ако това не е достатъчно лошо, титаните са на път да унищожат последната крепост на Инквизицията - Калдера, където зловещ Кракен потапя всеки кораб, дръзнал да се пусне по морската вода. Естествено, Безименния е с лошо име (защото е използвал магия) и изоставен от всичко, но не кой да е, а той ще трябва пак да спасява света.
Началото на тази игра е напълно различно от това на Risen. В предишната
игра от поредицата първоначално единствената цел на протагониста е да
оцелее. В Risen 2 главният герой започва с изпълнението на скучни
куестове, толкова скучни, че едва не се отказах. Отново...
Лошо впечатление прави и фактът, че изобщо не е обяснено какво е станало с бандата на Дон Естебан, както и защо изведнъж всички използват технологични напреднали оръжия. Казват ни просто, че вече сме с Изквизицията, техен агент. Чудно.
Все пак, Dark Waters има няколко много силни коза, които трябва да се споменат:
За да не се чувстват Risen маниаците в чужди води, разработчиците са вкарали в играта някои стари познайници - например Карлос е станал командир в Калдера, друидът Елдрик също се появява. Това е една приятна изненада, защото няма нищо по-хубаво от това да поговориш с хора, с които си спасил света. Те с радост ще ви дават куестове, а понякога и ще ви придружават лично!
Играта има доста приятна графика, особено подобрена в сравнение с Risen. Светът е по-красив от всякога, което със сигурност ще ви стимулира да го разглеждате.
Дизайнът е приятно разнообразен. Има джунгли, мочурища, езера, храмове, планински селища, долини, дори кораб - изобщо, достатъчно много възможности, за да не ви доскучае.
Моделите на предметите, хората и другите същества са радващи окото и по-детайлни. Специално по лицата на пиратите понякога се виждат белези от бой. Чудовищата плашат на външен вид, независимо дали са ягуар или гигантски Guardian.
Ефектите в играта са една идея по-добри. По време на дъжд наистина ще почувствате, че сте мокри, а когато гледате морската вода, все едно, че сте на море. Анимациите също са пипнати - останах приятно изненадан от маршируването на воините на Инквизицията.
Атмосферата е все толкова добра и ще ви завърже за стола поне за едно изиграване, което не е малко. На мен лично ми отне 43 часа и 15 мин., за да превъртя играта, което е повече от задоволително.
Геймплеят и саундтракът също са на познатото високо ново: нещата за правене в Risen 2 са немалко и различни спрямо оригинала. Например този път можем да цъкаме на мини игри, сред които надпиване и стрелба по подвижни мишени. Има и quick-time event-и; въпреки че за този проект е бил нает различен композитор, музиката е повече от пасваща на пиратския облик на джитката. Мелодията по време на финалните надписи е особено култова.
Кътсцените в играта са увеличени като брой и са доста добре направени. Това е много важно подобрение, което спомага за сливането ни с това, което се случва на екрана. Напомням, че в оригинала имаше ДВЕ кътсцени. Тези в Dark Waters успяха да ме накарат да се разчувстрам на няколко пъти. Пуснах в гащите, когато първият морски изверг ме забеляза и погна. Кътсцените могат да се пропускат.
Противниците в Тъмните води са много и различни - няма нито един рециклиран враг от Risen 1 (дори добре познатите скелети са с нов облик)! Независимо дали става въпрос за познатото до болка прасе или за гаргойл - ужасяващо, високо към три метра същество, с почти толкова голяма брадва, всеки един опонент в играта е много мощен и опасен по своему. Вече има битки срещу повече от един човешки враг, което е предизвикателно.
Новите технологии са изкушителни - вече можем да използваме не меч, а сабя, мачете или шпага. Дистанционните оръжия също са еволюирали - вместо лък или арбалет, в наличност са мускети, пушки и пистолети, които на свой ред изискват муниции, за да се използват. Има и копия, които се използват както за близък, така и за далечен бой. Възможните за носене item-и също нямат нищо общо със "средновековна" Фаранга, а съответстват на пиратското време.
Има МНОГО за изследване - достъпни са малка част от два континента и много острови, всеки от които е доста голям, със свои собствени особености, криещ много куестове, тайни и съкровища. Така че започвайте своето пътешествие!
Обновена е системата за развитие на Безименния, с атрибути, таланти и умения по избор на играча. Възможностите са на практика безкрайно много, което е силен стимул играта да се превърти повече от веднъж.
Атрибутите се делят на Blades (за мераклиите да са бойци), Firearms (за любителите на пушкала и пищови), Toughness (за да понасяте по-малко поражения), Cunning (за който иска да е крадец) и Voodoo (за онези, които си падат по магия).
Талантите се развиват, като се увеличават атрибутите, като се учат умения, като се носи определена екипировка и като се събират легендарни предмети (за легендарните предмети виж по-долу). Например може да станете по-добри със саби или в меле атака с мускет без байонет, ако изучите Slashing Weapons I, II и III. Друг вариант е да изучите Silver Tongue и да отключите ненасилствени варианти да излезете от кофти ситуация. Възможности бол.
Уменията се делят така, както и атрибутите, а специфичното за тях е, че трябва да се изучат от определен учител срещу дадено изискване, например злато или предишно умение на определено ниво. Да кажем, че можете да се научите да се промъквате, да създадете вуду кукла, да понасяте по-добре огнестрелни рани и др.
По едно време ставате капитан със собствен кораб и получавате възможността за пътуване от територия в територия доста бързо, като с две кратки кътсцени се показва отпътуването и пристигането. На кораба се намира вашият екипаж, съставен от хората, които искат да ви последват във вашето приключение. Някои от тях са там за един куест, но други ще бъдат до вас от началото до самия край. Важно е да се отбележи, че екипажът не е само за украса - някои от другарите имат полезни специални умения - Джафар обира победени врагове, Чани лекува безименния по време на битка и др. (Почти) По всяко време можете да изберете някой от екипажа за ваша компания, стига да е само един. Ако иска, Безименния може да раздава на екипажа си грог, като това няма ефект върху тяхното поведение.
Да обсъдим легендарните предмети - още една иновация. Това са
специални вещи, които намирате след четене на нечия книга. Намерите ли
такъв предмет сте по-близко до качване на ниво и получавате перманентен
бонус върху някой талант (плюс този от някои растения и отвари с перманентно действие). Тези предмети не могат да бъдат продадени от играча, но могат да бъдат закупени срещу гигантски суми от определени търговци. Успях да събера 11 от 21.
Сменен е и инвентарът. Той се дели на четири части. В частта "Equipment" се намират предметите за лява и дясна ръка, глава, тяло, крака, ходила, обица, амулет и пръстен. В "Useable Items" се помещава всичко, което може да се изяде, изпие (т.нар. провизии) или иначе използва. В "Loot"можете да видите всичко, събрано в света на играта, плюс специалните куест предмети, които, подобно на легендарните, не се продават (макар че и някои специфични предмети, като пясък, не могат да се продадат). В частта "All" можете да намерите една безкрайна "торба". където е набутано абсолютно всичко. Инвентарът помага на играча да разбере кое е най-доброто му оръжие, като сравнява например Cutlass спрямо екипираното в дадения момент меле оръжие.
В Risen 2 има Glory точки вместо Experience. Бих казал, че това е много по-добра система за вдигане на нива от стандартната, защото вместо досасни напомняния, че сме събрали необходимия опит, можем с едно копче да видим дали можем да подсилим някой атрибут на главния герой. Започва се от 1000 Glory, а в по-късните етапи се изисква в пъти повече, така че избирайте мъдро в какво ще сте добри. Странно е, че в играта има неутрални същества (плъхове и пуйки), които можете да убиете и да получите нелош брой Glory точки.
Sea Chart е картата на света. Там можете да видите всички достъпни към момента територии, които можете да посетите. На това меню имате възможност за връщане на кораба, стига да не сте в битка. Важно е да се знае, че можете да посетите остров, но за да знаете важните места на него, трябва да намерите карта на острова. Посещаемите локации в Южните морета (където се развива действието в играта) са точно десет, като някои са скрити до определен прогрес в историята. Намерите ли карта на остров, можете да се ориентирате по-лесно, а стигнете ли до важна локация, тя се отбелязва на картата с кръгче и получавате опит. После можете да fast travel-нете до това място, стига да сте на острова, да извадите картата и да кликнете на кръгчето.
Logbook е новия quest log. Вляво се намират куестовете, като под жълт плюс се обединяват куестовете по главната историческа линия, а под сив - второстепенните такива. Вдясно можете да намерите описание на куеста, какво трябва да се прави. Можете и да отбележите с маркер даден куест на картата, за да знаете къде да ходите и кой е дал куест (става с клавиша E). Друга възможност е да покажете диалога от дадена задача, с клавиша R. Logbook се дели на три части. В "Active Quests" можете да намерите активните задания по историята, плюс неизпълнените куестове за легендарни предмети. В "All Quests" са всички изпълнени куестове по локации плюс тези за легендарни предмети, които сте завършили успешно. В раздела "Characters" се намира списък с всички учители, разделени по атрибути, както и търговците. И в този случай можете да сложите маркер на картата, като в зависимост от това какъв тип учител или търговец искате, маркерът ще е различен.
Играта е получила нова система за отключване на сандъци чрез вид мини-игра. Поглеждайки сандък, ясно ще видите надпис, който оказва дали можете да го разбиете в момента или не. Вкарвайки lock pick-а в ключалката, трябва да намерите правилната траектория на движение, за да достигнете до заключените благини. Системата от първата игра работеше, затова съм очуден, че са решили да добавят изцяло нова за тази игра, но и така нямам оплаквания.
Друго готино нововъведение е хуморът. В Risen не че нямаше хумор, но там се чувстваше някак пресилен. Тук той е на място и е точно толкова "пиратски", колкото би трябвало. Бъзиците включват грог, мирисът на пиратите и какво ли още не. Джафар е претендент за най-смешният персонаж във видео игра изобщо.
В Risen 2 Пираните са се опитали да поправят липсата на босове, в резултат на което в джитката има не само няколко боса, но и няколко минибоса, за да може купонът да е пълен. Поздравления, имахме нужда от това.
В играта са вкарани и два по-специфични помощници на Безименния - маймунка и папагал. Маймунката е крадец и може да отваря врати, дърпа ръчки, както и да се провира там, където протагонистът не може (през малки прозорци, дупки). Папагалът пък може да бъде пуснат във въздуха, за да разсейва един противник, което дава възможност въпросният глупак да отнесе няколко удара. Тези две приятелчета са много свежа и приятна добавка.
Пираните са опитали да поправят липсата на босове от първата игра. В резултат на това Тъмните води предлагат не просто няколко боса, но и минибосове. Браво, момчета, дочакахме ги!
За да се чувстваш като badass, с прогреса на историята ще получаваш нови титли, примерно капитан, като можеш да намираш оръжия, съответстващи на ранга ти.
В играта има и възможност при довършването на враг да се активира "завършваща анимация", при която да видиш отблизо и от определен ъгъл как накълцваш смъртоносно на забавен кадър някакво нещастно същество, което е посмяло да ти се изпречи. Ненужно, но разпускащо допълнение, към една и без това пълна със съдържание и забавление игра.
Вудуто е много приятно за употреба. Можете да си забърквате отвари, с които например да сте по-добри в близък бой; да си направите скиптър, с който да всявате страх; да "сглобите"кукла, с която да проклинате врази; възможностите са много и всяка една от тях дава поне на теория различен подход към разрешаването на определени задачи. Силно препоръчвам да станете вуду специалисти.
Както виждате, има много добри думи, които могат да се кажат за Risen 2: Dark Waters. Но ако си мислите, че не съм пестил похвалите, то сложете предпазните колани, защото лошите неща не просто са повече. Те убиват релизацията на потенциална игра на годината.
Тъжна констатация е, че общо взето нито един от главните проблеми на Piranha Pytes игрите не е закърпен в Тъмните води. Всеки път се надявам на чудото и всеки път оставам разочарован. Това е един от минусите да си сляп фен на нещо (което няма да ми попречи да смачкам играта с критика).
Като за начало, в опит да направят готина история с много обрати, Пираните са осакатили въпросната с диалог, който издава какво ще последва. Искаш да знаеш кой ще ти забие нож в гърба? Само започни разговор с няколко души и ще разбереш! Това е много жалко, защото всъщност историята има голям потенциал и няма да останете безчувствени към случващото се в поредната кътсцена, задвижваща колелото на времето напред. Има смърт, има предателства, неочаквани съюзи, разкриване на мистерии... въобще, много и интересна материя. За съжаление, по-предсказуема от ежедневието на баба ти, което унищожава ефекта на изненада. В самото начало става ясно кой е лошият и как трябва да го убием, докато в оригиналния Risen до самия край тръпнехме срещу каква (заплашваща света) гадина ще се изправим.
Както вече споменах, началото е ужасяващо. Натирен на остров Такаригуа, нашият човек има нелеката задача да изпълнява възможно най-тъпите задачи, сред които да помага на готвач и да разнася щяло и нещяло. Много, много лош старт. В този начален етап играчът може сериозно да се обиди. Причината е, че куестовете във въведението дават грозно малко Glory, а златото е по-рядко от златните зъби в устата на кварталния перко. Играта често ще дава на геймъра цели ковчежета, пълни с... храна и 10 (!!!) златни жълтици. Леле, колко съм мотивиран да изиграя тази игра (без малко да я изтрия)! Добре, че нещата се нормализират с времето, но малко хора ще имат търпението да стигнат до големите награди...
Може би в Risen 2 локациите и противниците са изцяло нови, но те са малко или повече базирани на реално съществуващи места. Например островите в играта са точно като кой да е остров на Карибите, с джунгла, плаж и пр. Сред вразите може да има най-гнусните морски зверове (напр. гигантски ракообразни, наречени Leviathan или плашещите с бързината си Sand Devil-и), но за съжаление преобладават просто диви животни, като маймуни или пантери... Това, което се опитвам да кажа е, че в Risen 2 сякаш изобретателността и оригиналността са оставени на заден план за сметка на "сигурното", познатото. Това ме натъжи. Фаранга и съществата на него си бяха невиждано чудо и може би именно това направи острова толкова примамлив.
Т.нар. "познати лица" от оригинала, сякаш не се интересуват особено от развоя на мисията на Безименния. Всъщност, те го третират като момче за всичко. Елдрик ще се тръска да избиеш всички гаргойли, Пати ще врънка за скритото съкровище на баща си. Но извън този тип служебно обвързване дори основни герои като капитан Стийлбиърд нямат какво да ти кажат или просто не им се говори и те пращат по дяволите. Развитие на героите - какво е това за Пираните? Фикция.
Моделите на хората пак се повтарят, като за пореден път това е замазано с различен озвучаващ актьор. Пичове (и дами), това го забелязахме и в първата игра. Защо не е поправено? Ще срещнете същия беловлас дядка под различни имена поне три пъти. Само главните персонажи (като Booze) са удостоени с оригинален модел. Нямам думи. Жените този път са една идея по-добре изглеждащи и не-еднотипни, но пък имат само два образа - на мрънкащата Пати, която е уникат, а от друга страна - проститутки на доковете. Хммм. Не много разнообразно, а?
Като говорим за озвучаване, то не е толкова добро, колкото в Risen. Актьорите, които са дали гласа си, се не повече от десетина, в резултат на което при разговор с ново лице често ще чувате познат, но преправен на например по-дълбок, глас. В детската градина ли сте или това е сериозен, професионален продукт?
Най-жалък е главният герой. Имитаторът на Юън Магрегър е изчезнал и е заместен от някакъв пичага, който изобщо не си дава зор. Леле, в тази игра можеш да ЗАПЛАШВАШ и то как! Но въпреки добре написаните от сценаристите заплахи, няма да изпиташ удоволствие, като ги чуеш, защото единственият път, когато Безименния надига глас повече от един път в диалог, е когато вика, за да го чуе глух старец. В резултат на това главният герой е показан като неемоционален мухльо, който нито може да се кара, нито да даде една заповед със самочувствието на командир. Капитан ще ми става.
Анимациите отново са "фифти-фифти". Не мога да кажа, че няма подобрение, но то не е дотолкова радикално, че да обявя проблема за решен. Неведнъж дори най-прости анимации отказват да се изпълнят, което например караше я другари, я босове, да летят към героя, вместо да ходят. ХОДЕНЕТО е счупено в тази игра! Най-готината анимация е тази, при която някой вади пищов и стреля.
Имам едно голямо оплакване към кътсцените. Докато например гледаш как кораба ти напуска Антигуа, можеш да станеш свидетел на примигващи текстури. В някои случаи това може да убие иначе замислен като емоционален момент от историята. Не е добре и мирише на ръшната игра. А ефектът "мрежа", за който споменах в ревюто на оригинала, не просто не е изчезнал, но упорито се появява навсякъде.
Новите геймплейни механики осакатяват играта. Мини-играта със стрелба по летящи предмети е доста трудна на medium трудност, а в един куест трябва да си експерт на нея. Досадно. Мини-играта с надпиването пък е прекалено лесна и мисля, че изгубих само веднъж, при това от скука.
Quick-time event-ите са сложени за красота, в най-буквалния смисъл на думата. Да, пасват, когато трябва да разкараш гладна дива котка от тялото си, но не и когато довършваш бос с... един бутон. Все пак трябва да отбележа, че капаните се завръщат и не са само в храмовете, но и на няколко места на открито. Всеки капан ще тества бързината ви, така че бъдете нащрек, иначе ще видите най-изобретателните пози на разкъсаното безжизнено тяло на Безименния.
Този път можем да се присъединим към три групировки - пирати, Инквизиция и туземци.
Пиратите са онези, които обичат да крадат, пият и спят с много жени. Те могат да ви научат на мръсни трикове в битка, заплашване, кражби... Пати и Стийлбиърд са може би най-известните представители на това съсловие, а Антигуа е официалният остров на пиратите, в който не стъпва вражески крак.
Инквизицията са все същите келеши, които представляват "държавността" на обединеното човечество, със столица Калдера. Те вярват в реда и контрола, тоест не са се променили хич. Това, с което превъзхождат другите обаче са техните мускети и готини униформи, да не говорим за желязната дисциплина. Във война са едновременно с пирати и туземци. От тях можете да научите доста за огнестрелните оръжия.
Туземците са тези, които преди всички останали са знаели за кашата, която е на път да стане реалност покрай т.нар. Tiwas. Ако Инквизицията гледа на туземците като на половин хора и роби, то туземците мразят всички бели хора (т.е. и пиратите, и Инквизицията; явно взаимният расизъм е здравословно нещо). Тяхната сила се дължи на две неща - първо, физически мощните им воини, които боравят с копия, както и вудуто, което е единственият вид магия, който още се практикува в света.
За съжаление играта този път не знае какво иска, защото можеш да си едновременно пират и вуду магьосник, което може да звучи готино като клас (и е), но изобщо не се връзва от гледна точка на историята, понеже както споменах, расизмът на "диваците" не би трябвало да позволи на бял да припари до техните селища, но както и да е.
Много грозно ограничение в играта е фактът, че НЕ МОЖЕШ да използваш мускет, ако не си член на Инквизицията. Когато става въпрос за дистанционни оръжия, пиратите са повече от доволни да ти предлагат пищови, а Инквизицията с радост се разделя с пушки срещу определена сума. Но всякакъв твой опит да набараш мускет, като си в съюз с племената, ще срещне разочарование, независимо дали претърсиш всеки търговец или пречукаш войник на Инквизицията.
Ако това не е достатъчно разочароващо, в играта има безмислени таланти за по-добро боравене с копията на местните племена. КОЙ, питам, кой ще използва копие, като има пищак и меч? Никой. Освен ако не сте маниаци на тема индианска култура, предполагам.
Макар в играта да има и метателни оръжия, например ками, кокоси и др., така и не намерих смисъл да ги използвам, защото механичните оръжия просто са прекалено мощни и използването на нещо друго е крайно неефективно. Най-много да почеше противника.
Системата за развитие на героя е малко безмислена. Можеш да развиваш само меле или дистанционните оръжия и да изореш играта с нулево усилие. Ако трябва да съм конкретен, вдигането например на Blades атрибута увеличава пораженията, нанасяни от меле оръжието, а ако добавим към това няколко ключови умения, като ритника, играта става фасулска работа. Стига да имаш пари, което от едно време нататък става лесно, можеш да си купиш най-силното оръжие при даден търговец и... да минеш една трета от играта с него. Таланти като тези от групата Dirty Tricks имат прекалено козметичен характер, защото например можеш да заслепяваш опонент с пясък без да трябва да го изучиш предварително. Без да вдигаш НИЩО . Къде е забавата в това и кой е позволил това да остане така, надали някога ще разберем.
Да си капитан на кораб не е толкова яко, колкото звучи. С корабът само се пътува от точка А до точка Б, а вече споменатата обстановка с незаинтересувания към теб екипаж пречи да се почувстваш като главатар на група главорези, на които им се граби. Няма морски битки, вероятно заради гигантската и смея да кажа необорима конкуренция на Assassins' Creed III/IV. А освен това корабът е празен - на него няма тайни, няма дори книжка за четене. Единственият интерактивен предмет е леглото. Колко ограничаващо.
Легендарните предмети са легендарно неизползваеми. Това, че получавам бонус върху талантите си, някак си не е достатъчно оправдание, за да ги притежавам. А това, че не мога да ги продам срещу гигантски суми, но мога да ги купувам, ме дразни. Ако можеха да се продават, играчът би забогатял много по-бързо. С две думи бих определил легендарните предмети като ненужен пълнеж.
Въпреки обещанието за много изследване, Безименния е ограничен в придвижването си от невидими стени, изразяващи се в морска вода и високи планини. Точно така, пират, който не може да плува, това сте вие (и не можете да ритате, докато не го научите)! Още по-смешно е, че протагонистът не може да скача. Или прави най-жалкия и мързелив опит на света. Ако се долепи до издадена скала обаче, той подскача като младеж, трениращ скок на дължина. Що за скриптирани глупости?
За първи път ми се случи да не мога да стигна до някъде по "утъпкания" път на картата.Това се дължи на объркващите карти. За какво говоря? Ако търсите съкровище например, напълно възможно е при следването на заветния хикс да бъдете блокирани от планина, която не можете да изкачите. При положение, че картата казва иначе. Това значи, че ако искате съкровището, ще трябва да заобиколите (понякога) половината остров, за да видите, че можете да стигнете до хикса от другата страна на планината. Не че не намерих всички съкровища в играта, но това объркване не помага особено.
Остана да кажа няколко думи за бойна система, бъгове, завършващи анимации, изкуствен интелект и босове. Все неприятни неща, за съжаление.
Бойната система в Risen не беше най-великото нещо, измисляно някога, но факт е, че работеше. В Тъмните води ситуацията е оакана. Щитовете са отпаднали изобщо, с тях и възможността за блокиране. Това прави бойната система копие на тази от Gothic 3 - който навърже по-продължителна серия от атаки, той бие. Което за съжаление означава, че ще сте добър боец, дори само ако помпате левия и десния бутон на мишката. Редуването на удари с лека пауза за залп от пистолет или пушка сваля всякаква опозиция. Тактиката е излишна. Да, играта предлага да контраатакуваш, да намушкваш, да спираш атака на врага, докато я изпълнява, но за какво ти е, при положение, че с измъчване на мишката ти ще станеш победител в кажи-речи всяка битка?
Играта е по-бъгава от всякога. Клипингът е новият-стар господар в света на Dark Waters. Например мечът ми постоянно потъваше в тялото, което ме караше искрено да се тревожа за здравето на Безименния. Все пак, сякаш на него не му пукаше. Вече споменах за примигващите текстури. Станах свидетел на странен бъг, при който някои от героите изобщо не се чуваха по време на разговор. Възможно е това да се дължи на факта, че копието, което играех, е рожба на Замунда, но се съмнявам. Някои звуци се появяваха и изчезваха, докато разцъквах. В техническо отношение - нищо ново.
Завършващите анимации, макар и да са забавни първите два пъти, като цяло дразнят неистово. Причината за това е, че са калпаво направени. Сравнение може да се прави единствено с The First Templar, където има абсолютно същите анимации. Безименния замаха, някаква субстанция полита, но очевидно е ясно, че върхът на меча изобщо не докосва плътта на врага му. Ако ще правят такива анимации, моля да ги получаваме завършени!
Изкуственият интелект беше лош в Risen, но тук достига ново дъно. Вече може да крадеш, докато гледаш собственика на окраденото в очите и той няма да ти направи друго, освен да те наругае. Точно това установих с голям шок в кръчмата на Booze, когато успях да гепя всичкия алкохол из собствеността му... докато ме следеше с очи. В Risen ако крадеш и те забележат, всичко живо наоколо те погваше и следваше болезнен урок по маниери. В Dark Waters стопаните реагираха веднъж. Веднъж.
Легален чийт в Risen 2 е когато се озовеш в трудна ситуация по време на битка да рестартираш последния си сейв. Ако си запазил играта по време на битка, това обърква противниците и те стават неадекватни в немалко случаи, което помага лесно да бъдат победени.
Животните както обикновено имат айкюто на счупен орех, но това се компенсира от факта, че по-слабите противници са в групи, та все още могат да представляват опасност, особено ако Безименния не е в цветущо здраве. Но като цяло дори най-мощния опонент от животинското или морското царства може да се преодолее с тактиката удряй и бягай.
Хуманоидите са доста по-предизвикателни. Имай предвид, че ще минеш повечето дуели сабя срещу сабя без проблем, но ако противникът ти има я копие, я мускет, ще мреш. Много. Защото ако въпросните хуманоиди са в групичка, някой ще е готов да се бие меле, докато двама-трима ще те замерят с копия или ще те убият с мускета от два изстрела. Тук, слава Богу, освен с тактика, няма как да оцелееш. Но тези моменти са прекалено малко и като цяло заради умрелия изкуствен интелект, играта е лесна. Да, игра на Пираните е ЛЕСНА. Главно поради факта, че 95% от играта Пати или някой друг ще те държи за ръчичка, а с компания няма непобедим враг. Няма. Половината пъти, когато съм умирал, е било заради собствената ми глупост (пребивания от високо и прочие глупости). И да искаш, не можеш да умреш, освен в началото или срещу определени противници, които се броят на пръсти.
Тези противници, освен хуманоидите, са босовете. Отново счупени. Разбира се, проектирани са да са по-издръжливи и да те схрускат ако мигнеш, така че ще се мре и ще се учиш от грешките си.
Но ако трябва да погледнем истината в очите, изкуственият интелект пак прецаква всичко. Когато изпълнявах куеста за гаргойлите във Въздушния храм, срещнах един от командирите на главния злодей (минибос). Ще си каже човек, ей сега ме чака готина битка. Ми не. Това си беше обикновен Sunken One, демек един от първите grunt-ове в играта, със същия модел, със същите атаки, но с повече кръв. Пречуках го за норматив и забравих, че е съществувал. Имайте предвид, че говорим за битка, случваща се във втората част на играта, когато трудността би трябвало да се е вдигнала много.
Босовете също не са кой знае какво. Кроу го убих май от третия опит, с дистанционни атаки. Стрелях по нещастника с пистолета, докато той ме гонеше като идиот. След това се биеш с Титан, който е толкова як, колкото последния бос от Risen. Изглежда не са си взели поука.
Но черешката на тортата е капитан Гарсия. Това е случай, който е толкова описателен за техническото положение на играта и нейния изкуствен интелект , че не мога да не го включа в ревюто.
Капитан Гарсия е много силен служител на антагониста, който най-сетне представляваше предизвикателство за мен. Убиваше ме пак и пак, и пак, и пак.
Накрая намерих начин да го убедя да ме подгони. Анимацията му за бягане изключваше половината време и той ме следваше... летейки. Но въпреки това умирах отново и отново.
Един път, когато влязох в храма, където той ме чакаше, успях да го накарам да заседне в една стена, докато с усилие ме "преследваше". Толкова бях шокиран, че забравих да запазя играта. Почти успях да го убия тогава, кълцайки с меча и стреляйки с пистолета ПРЕЗ стената по него, но той се отскубна накрая и ме свали с три замаха.
При друг опит да го преборя, той стана част от една стена (беше вътре в нея изцяло, дори не го виждах). За да бъде максимално "честно", той можеше да ме атакува, но не и аз него. Не особено изненадващо, пак загинах в битката по-скоро срещу бъговете на играта, отколкото срещу самия бос.
В крайна сметка успях да го изкарам от храма, да се отдалеча на достатъчно разстояние и докато той опитваше да заобиколи възвишението точно пред входа на храма... отново заседна, като пак се въртеше наляво-надясно, една идея по-свободно. Този път обаче запазих играта, започнах да го наранявам с Титаниевия Харпун (едно от четири специални артефакта в играта) и го убих. Никога не съм се чувствал толкова странно при победа над безспорно по-силен противник.
Връщайки се на темата за разбиването на сандъци, дразнещо е, че lock pick-ове в света на Risen 2 няма. По-точно, броят се на пръстите на едната ръка. Не можете да ги намерите нито при търговците, нито в ковчежетата, до които ще имате достъп. По едно време получавате заветния lock pick, тъкмо свиквате и... го губите безследно (в моя случай). Разбрах, че мога да получа един от специфичен куест, но прекалено много ме мързеше да презареждам играта заради парченце тел. В крайна сметка заровените съкровища, които откривате чрез карти могат да ви направят достатъчно богати, но липсата на lock pick-ове (които се продаваха на кило в оригинала) може да ви откаже от пътя на крадеца. Жалко.
За да не завършвам с критика ще кажа, че съм повече от приятно изненадан от финала. Играта наистина получава един страхотен завършек на историята, да не говорим, че самата финална битка този път си струва и има предизвикателство в нея. Де да беше така и в първата игра...
Като завършек искам да кажа, че Risen 2: Dark Waters можеше да бъде много, много силна игра. Game of The Year 2012 дори. Но опитът поредицата да се отвори за света, вместо да радва малкото свои луди фенове (сред които съм и аз) е ход, който на теория звучи благородно, но на практика търпи корабокрушение. Някои от слабостите на Risen са подобрени, но за сметка на това много от новите неща са незадоволително реализирани. А на всичкото отгоре някои от работещите в оригинала механики са оплескани. Както се казва, тази игра прави две крачки напред и три назад. Risen 2 не е лоша игра. Но със сигурност не се откроява, а с това техническо състояние и това опростяване, дори някои от най-заклетите фенове на Risen може да заплюят играта. Както направих аз, преди да я тествам. В крайна сметка тя ми хареса, но не дотам, че да я изиграя втори път. Да му мисли Risen 3...
ПП: Давам тази оценка на играта само заради фактора "забавление" и атмосферата, която ме захвана като Кракен - пиратски кораб. Ако не бяха тези две положителни влияния, оценката щеше да бъде по-ниска.
6/10
E, уважаеми читателю, мога да ти се похваля, че превъртях още едно rpg. И този път, както и при оригиналния The Witcher, не можах да се спра, докато не видях финалните надписи. Което говори много добре за играта, която е предмет на обсъждане в тази статия. Дали обаче Risen заслужава да бъде издигната (RISEN!) в култ от феновете на Piranha Bytes? Отговорът е по-скоро да, но чети надолу, за да разбереш защо смятам така.
Risen започва много, много силно. Главният герой, който отново е безименен, става случаен свидетел на битка между титан и магьосник със странна реликва на едното си око. Магьосникът губи и изчезва от бойното поле, което е кораб в открито море. Разбира се, титанът си изсипва яда върху кораба, което превръща главния герой и неговата спътница в корабокрушенци. При това, единствени оцелели. Двамата се озовават на неизвестен остров и трябва да оцелеят.
Островът не е съвсем обикновен. Няколко неща стават ясни от местните, които очевидно живеят ден за ден: необяснимо силните бури, които брулят острова, са най-малкият проблем.
Наскоро от самата земя са започнали да се издигат древни храмове, които са пълни с неописуеми съкровища. Разбира се, те не са лесно достъпни, защото от въпросните храмове са се пръкнали и техните защитници - невиждани зверове, чиято цел е да избиват всички, които желаят лесно забогатяване (а и да не забравяме, че са хищници). Те прииждат на орди и скоро целият остров се напълва с тях, ставайки едно много, много опасно място.
За да се справи с тази нова заплаха, местното население сформира Инквизиция. Тя има за цел да предпазва обикновения труженик от зверовете, като междувременно се опитва да разбере защо храмовете са се появили и каква цел изпълняват. Ръководителят на Инквизицията е Инквизитор Мендоза, който е магьосникът, споменат по-горе. Той не си играе игрички и бързо завзема големия град на острова - Harbour Town, от предишния му владетел, Дон Естебан. Това принуждава Дона да се изтегли в блатата, заедно със своите привърженици, за да очаква своя шанс за отмъщение. В тези размирни времена Безименния трябва пак да се забърка в един куп каши, да ги реши и междувременно да спаси света, естествено.
Бих определил историята като задоволителна. Леко е клиширана, но има някои свежи хрумки, които все пак разнообразяват нещата и би трябвало да ви стимулират достатъчно да се преборите до самия край.
Както във всяка игра от типа на Готик, няма "правилен" лагер, към който да се присъедините. В играта има две големи групи, които ви предлагат услугите си (разбира се, срещу определена помощ от ваша страна): бунтовници и Инквизиция.
Бунтовниците на Дона на пръв поглед изглеждат като симпатични люде, чиято Обетована земя е била отнета от тях. После обаче става ясно, че за да си върнат контрола върху острова (който държи града, държи острова) хората на Дона са склонни на всякакви подмолни дейности от сорта на рекет, кражба и убийство. Освен това са доста лакоми за богатствата на храмовете и се опитват да докопат всяко кюлче злато.
Инквизицията пък не случайно е наречена така. Въпреки че знанието е приоритет, Инквизицията има мераци да контролира острова и затова прогонва Дона от града му. Това, което започва като опит за контрол върху екстремната ситуация с чудовищата и храмовете, бързо излиза от контрол. Всеки, когото Инквизицията спипа, се праща в т.нар. Манастир, където човечецът е принудително обучен за воин. Срещу кого ще се борят тези воини, никой не знае. Говори се, че който не ще да го обучават, бива промит, след което става марионетка на Мендоза. Хората на Инквизицията са привлекли местните магьосници на своя страна и се прекланят безусловно пред The Holy Flame - пламък, който се предполага, че пази острова.
Още в началото на играта се дава избор на играча.
При Дона може да се изучи бой с някои от меле оръжията - меч и брадва. Който си пада по дистанционния бой, може да се пробва с арбалет или лък. А и не забравяйте, че хората на Естебан са ненадминати крадци. Който си пада по разбиване на ключалки и преджобване, Дона е неговият човек.
Инквизицията учи на бой със специална бойна тояга, а за желаещите да правят бели с магия, Манастирът е тяхната дестинация.
В Risen се завръщат trainer-ите, които вдигат желаното от вас умение, срещу определен брой learning points, които се придобиват при вдигане на ниво и, разбира се, злато, което е валутата в играта.
Можете да изучите някои по-особени умения, да се чете професии или таланти. Например в раздела crafting можете да научите gut animals, чрез което получавате допълнителни облаги от убитите противници, например кожи. Ако пък изберете acrobatics от раздела thievery, ще можете да поемате по-малко поражения, ако падате от високо. Тези допълнителни умения са много полезни и улесняват неимоверно живота на играча, така че не ги подценявайте.
Аз лично избрах да играя воин с някои умения на крадец, което ме привърза силно към Дона и до края служих на него. Вдигах най-много strenght (сила), но използвах и лък за да дразня вразите. Намерих този билд (постройка) за особено забавен.
Магията в играта е задължителна. Без нея прогресът от един момент нататък е невъзможен. Има три вида, като само за магьосниците е запазена т.нар. кристална магия (тя пък бива magic bullet - нещо като магически куршуми, с които обстрелвате противника, fireball - огнена топка, & frost - замразяване на опозицията). Руническата магия ви дава уменията да ползвате или създавате печати (seals) и свитъци (scrolls). Единственият тип магия, който не изисква "обвързване" с магията, е свитъчната магия. Това са просто готови свитъци, които работят на момента. Единственият вид магия, който опитах! Смея да кажа, че съм възхитен.
Магическите заклинания към този вид магия са най-различни - nautilus transformation ви дава възможността да се превърнете в малко ракообразно, което да премине в съседна стая, като се провре през малки дупки в стената. Levitation ви дава възможност да полетите, a Berserk ви прави неколкократно по-силни за определен период от време.
Геймплеят като цяло е много приятен и познат на Готик феновете. Отново героят започва гол като пушка, но постепенно (с изпълнението на стотици куестове) става мощен и започва да сваля всичко живо. Към тази изтъркана концепция обаче е добавено нечовешко предизвикателство, което за мен лично е голям плюс, но всъщност може да откаже мнозина.
Бойната система, макар и пак леко странна, абсолютно засенчва лишеното от каквато и да е стратегия помпане на бутоните на мишката от Готик 3, като този път трябва да се използва тактика, за да се спечели. Противниците са много корави и в началните етапи на играта битка с повече от един враг означава бърза смърт.
Освен да раздава справедливост, главният герой може да се занимава с някои странични действия, сред които:
- да пуши от наргиле;
- да спи;
- да си сготвя храна;
- да чете различни книги;
Повечето от тези действия нямат особено отражение върху геймплея, но пък други помагат. Например споменатото четене развива мъдростта на Безименния.
Немалка част от играта ще си говорите с тоя и оня, което ще води до две неща - куест или дъра-бъра. Куестовете са "горе-долу". Някои са приятни за игра (легендата за Гайргера), но други са безмислени и дразнят (една жена иска да знае как са синовете й!). Диалозите тип дъра-бъра не са важни за историята, но ако изслушате оплакванията на някой човечец за трудното ежедневие, можете да получите ценен experience (опит), което е наистина важно, ако не сте на достатъчно високо ниво да го придобивате от бой над диви зверове.
Изборът на реплики има прекалено малко значение и като цяло не е нужно да се чудите дали дадена опция ще ви скара с персонажа насреща. Леко разочарование тук, но се преживява.
Островът, който ще изследвате, е жив и пълен с неща за изследване. Има добре пазени ковчежета на доста места, които си заслужава да отворите. Ако пък си падате по съкровищата, можете да копаете за скрити такива, стига да имате лопата. Двете "населени зони" са доволно големи и предлагат наистина много куестове от най-различен порядък. Това, което искам да кажа е, че няма как да ви стане скучно в света на Risen.
Атмосферата цепи асфалт. От разговорите, от разходките ви по разкъсаната от храмове земя, дори от климата, става ясно, че този остров бавно, но сигурно върви към забвение. Чудовищата ще стават все повече, хората все повече ще губят надежда, а глупавата разпра между двата лагера допълнително влошава нещата. Именно атмосферата на шок и падение ме караше да продължавам да играя тази игра.
Противниците са най-различни - от птици и плъхове до ashbeast-ове (подобно на горила, мощно създание) и lizardmen-и (хуманоидни гущери, които са едни от най-предизвикателните врази в света). Поздравления за разработчиците за хвърления труд в тази сфера, макар че има някои стереотипни за жанра противници, като например скелетите.
Самите храмове в играта са нещо страхотно - в търсене на съкровище вътре ще ви чакат не само негостоприемни същества, но и капани от всякакъв вид, които биха озорили дори Индиана Джоунс. За да ги преодолеете, ще се нуждаете от магия и акъл. Точно така, най-сетне rpg, в което мисълта се насърчава. И за тази част от играта - шапки долу.
Музиката също мога да опиша като "Готическа". Мелодиите пасват много точно на това, което се случва на екрана. Преходът между тях е много плавен и определено ще усетите разликата между ситуация тип "ходя си" и "нещо ме дебне в гръб и ще ме нападне всеки момент". Специално трябва да се отбележи, че в тази игра, както и в Готик 3, има българско участие (за етно елементите в музиката)! Браво на нашето момче, Боби!
Особено позитивно впечатление ми направи влиянието на главния герой върху света. За разлика от други игри, където всяка "прочистена" област, бива бързо запълнена с възродени противници от същия вид, тук те остават празни, освен ако историята не предвижда друго! Плюс това, не ахкайте по учителите, които ви научават на яките умения, които желаете. И те са хора, при това смъртни. Установих това напълно случайно, докато привличах едно огре (най-силният противник в играта?) в лагера на Дона с цел да го убием по-лесно. Е, един от учителите ми и няколко работници бяха убити от съществото с два замаха. РЕАЛИЗЪМ! Всъщност, Пати, главна героиня във втората игра от поредицата, се уби, като реши да ме последва в куест за прочистването на гущерите от западния бряг на острова. Умря момичето, сега няма да има втора част за него!
Графично играта сякаш леко започва да издъхва. Макар че не бих я определил като грозна, определено изостава немалко от днешните заглавия на пазара. Много от пропорциите на човешките модели са нереалистични. Жените са особено зле. Ефектите са на ниво, а конкретно климатичните бих определил като особено добри. Само че върху персонажите се появява някакъв ефект тип "мрежа", който имах от самото начало и не знаех от какво идва, нито как да го махна. Текстурите са супер на някои места и ужасни на други. Същото важи за анимациите на всичко живо, което се движи.
Между другото, моделите на различните хора в играта се повтарят убийствено често, което може да утрепе атмосферата още в самото начало. Озвучителите също не са особено много, но като цяло озвучаването не е лошо. Дори великият Анди Съркис е озвучил Инквизитор Мендоза!
Не може да не направи впечатление, че светът е по-малък. Това е нож с две остриета - от една страна, няма нужда да се правят екскурзии с ДНИ до другия край на света на играта, но пък куестовете се вършат на кажи-речи същите места, което е жалко. Плюс това, по-малка карта означава по-малко изследване. Когато превъртях играта, без особено мотане по странични задачи, бях изненадан да видя, че съм отключил повече от половината achievements (постижения).
Risen успя да ме изненада със стабилни кадри в секунда, благодарение на което можех да играя без притеснение. Също така, не срещнах много бъгове.
НО на няколко пъти кадрите се сриваха за момент в затворени и ненаселени места (примерно малка пещера). А героят ми неведнъж "затъваше" в разни предмети, да не говорим, че на вратите-капани на пода в храмовете ако се забиеш достатъчно бързо в един от ъглите, докато падаш, механизмът "засяда" и така можеш необезпокояван да обстрелваш с лък или магия всичко под теб.
Трудността, която споменах горе, е голям трън в задника. На няколко пъти самият аз едва не се отказах. Героят е слабак дори с най-силната екипировка, ако не знае как да пребори опозицията. А някои противници, като ghoul-овете и гущерите имат непредсказуем модел на атака, което доведе до много скъсани нерви при първите ми срещи с тях. Хората се преодоляват почти толкова трудно, колкото чудовищата, но играта така и не посмява да хвърли срещу вас няколко човека наведнъж, освен ако не сте сгазили лука сериозно (примерно, ако ви хванат по време на кражба).
Играта е особено тъмна. За съжаление, това не се компенсира с гама настройките, които не вършат почти никаква работа за "изсветляване" на картината. Затова не ходете като мен в тъмницата, а използвайте заклинанието за светлина и факлите, които играта ви дава.
Създателите на играта не са си дали зор при създаването на оръжията и екипировката, защото въпросните не само са малко, но и сравнително еднотипни. Сигурно над хиляда пъти ще намерите т.нар. rusty sword, който освен, че се продава за жълти стотинки, прави мижави поражения. За предпазното облекло се ПЛАЩА всеки път (когато се издигате при Дона или Мендоза), а в природата не намерих почти нищо. Готините брони и оръжия са запазени за края на играта (но сами можете да създавате добри мечове). Това е ограничаващо и неприятно.
Може би най-сериозният проблем става движението на историята след първия акт. Скоростта на действието изведнъж намалява брутално, куестовете са главно в Манастира, щеш-не щеш, а главната линия от задачи е леко досадна (намери това и ми го донеси). Трети акт е на практика без странични задачи, а четвърти е насилствено забавяне преди битката с последния бос.
Когато най-накрая стигнете до въпросния бос, ще станете свидетели на най-жалката, непредизвикателна битка. Ако това не е достатъчно обидно, финалът е несъществуващ. НЯМА ГО.
Разглеждайки като реалист играта, след като съм я изиграл, мога да кажа в обобщение, че Risen е една добра игра, но проблемите й пречат да се превърне във величието, което можеше да бъде. Ако трябва да съм честен, тя има всички необходими качества, за да я изиграете поне веднъж. И ще останете доволни. Ама ако сте от старите, Готик фенове. Или мазохисти. Другите ще плюят по тази игра, бих казал, заслужено. Защото тя просто не е за всеки. Но да си говорим истината, на мен си ми хареса. Само дето в момента съм емоционално изцеден от тази игра и ще си направя сериозна почивка от тази поредица, преди да погледна Risen 2: Dark Waters.
Оценка: 7/10
Демонстрация за това каква тъмница цари в играта. За тези, които не виждат: Безименния е седнал на трон, подпирайки гръб на заклан гущер. Другарчето му, което имаше трон отсреща, лежи мъртво в краката на нашия човек (очевидно, извън кадър).
Risen (идва от третата форма на английския глагол "rise", означаваш вдигам, издигам) е видео игра, произведена от Piranha Bytes за компютър и от Wizardbox за Xbox 360, издадена от Deep Silver. Излезе през 2009 г.
Реших да напиша своите първоначални впечатления за играта, след като я поиграх доста часове и успешно навлязох в нейните механики. Причината - тази игра събуди детето в мен, в най-добрия възможен смисъл на този израз. Защо? Нека да върнем времето назад.
Средата на миналото десетилетие е. Едно дете сяда на мощния работен компютър на баща си, знаейки, че го очакват няколко часа приключения в поредния виртуален свят. На десктопа има прясно инсталирана игра. Тя се казва Gothic II. Натиснах иконката с курсора, без да знам какво ме очаква.
Това беше първото rpg в живота ми. И смея да отбележа, едно от малкото, които играх с радост и желание. По някаква причина този жанр никога не ме е привличал. Винаги съм бил фен главно на екшъните от трето лице - прости, не прекалено времепоглъщащи и разпускащи игри. Перфектни игри за едно дете. Rpg-тата бяха сложни за мен - изискваше се много четене (тогава прохождах с английския език), да не говорим, че винаги съм смятал битките за леко дървени.
Няколко игри са хващали окото ми в този жанр: до този момент са само три поредици - Star Wars: Knights of the Old Republic (понеже обожавам вселената, а в тази игра имаше много изследване), Тhe Witcher (бруталната приказва за вещера Гералт си струваше всяка изиграна минута, а направените избори наистина имаха значение) и Gothic.
Играх игрите от тези поредици, но понеже не съм фен на жанра (70-100 часа геймплей са за хора с много свободно време) не превъртях нито една, с изключение на оригиналния Вещер. И Котор, и Готик бяха прекалено мащабни, но фактът е, че играех и трите поредици със страст и исках да се връщам в техните светове.
Готик особено успя да ме присламчи като дете. Пускайки си втората част се озовах в голям, жив свят, чакащ да бъде разгледан, изследван, колонизиран, ако щете. Главният ми герой се разхождаше из света и не обръщаше много-много внимание на куестове, да се чете "обвързващите задачи". За мен беше важна свободата. Без никакво оръжие тръгнах по света, като пътешественик. Първите противници, диви вълци, ме изяждаха няколко пъти, а аз не можех да им направя нищо с жалките си опити да ги нараня. Но магията на играта действаше и аз играех още, още и още. Благодаря на тази игра за прекрасните моменти от детството ми с нея.
После се появиха слуховете, не след дълго започнаха обещанията и оп - Готик 3 се появи на бял свят. В тази игра се влюбих на момента. Тя беше дори по-обширна от двойката и нейния експанжън, предоставяйки на играчите три континента. Континента! Героят беше същият, но технологичните промени си казваха думата - графиката беше трепач. И не само тя. Геймплеят беше същият наркотик, музиката беше все толкова пасваща на случващото се. Светът беше все така населен с хора и зверове (да не забравяме съкровищата за грабене). Бях в екстаз.
Но приятните новини не свършваха дотук и ченето ми се приближаваше все по-близо до пода. Докато в Готик II играех соло в пущинака, тройката ме захвърли още в началото в населено място.
След като орките бяха преодолени започнах за първи път да гледам и да осъзнавам, че в никоя друга игра не съм виждал толкова истински пресъздаден модел на общество. Всеки правеше нещо - един човек метеше, друг готвеше, трети четеше, четвърти спеше, пети седеше и ядеше. Абсолютен шок! За първи път виждах npc-та, които са живи, а не дават куест, след чието изпълняване се разтварят във въздуха и не ги виждаш повече (с такова впечатление бях останал от rpg-тата, които гледах у приятели).
В този момент за първи път ми се прииска да стана част от тази общност, тоест да приемам и изпълнявам куестове. Куестовете се оказаха нещо приятно, защото съвместяваха две от любимите ми действия във виртуалните светове - изследване на нови области и убиване на чудовища. Това, че можех да развивам различен клас в зависимост от вкуса ми, никога не ме е интересувало, защото харесвам пътя на воина и нямаше съмнение, че ще следвам именно него и никой друг.
Играх тази игра с голямо удоволствие, дори за да разнообразявам от време на време така или иначе обширната игра използвах кодове, за да убивам мощните чудовища или обучените хашишини. Летях, получавах най-силните оръжия, телепортирах се от едно място на друго.
После получих собствен компютър, но той не беше толкова силен, колкото бащиния, в резултат на което Готик 3 вървеше, но кадрите в секунда не позволяваха нещото да се играе нормално. Опитвах, стисках зъби, но играта просто не вървеше задоволително и накрая се отказах. Преди излизането на Forsaken Gods, едно от основните обещания беше, че играта ще върви по-плавно на по-слаби машини. Това ме амбицира да я инсталирам, но за съжаление джитката отново не ставаше за игра, макар че вървеше малко по-добре от предшественика си. Тази горчива реализация (че не мога да играя Готик както трябва) ме накара да се откажа от поредицата.
След години излезе Risen. Играта се правеше от създателите на Готик, които бяха загубили правата за името на своята звездна поредица (което е много жалко) и правеха нова игра с друг издател.
Компютърът вече беше ъпгрейднат и реших да я пробвам, с очакване да не става. Чувството след пет минути игра беше все едно, че ме е блъснал камион. ТОВА БЕШЕ ГОТИК! С всичките му вече изброени плюсове! И този път вървеше феноменално гладко... Мечтата ми отново да играя най-доброто rgp (да, толкова бях хлътнал по тая игра, а така и не играх Oblivion, излязъл по едно време с Готик 3) се беше сбъднала. Мечта, която мислех за почти неосъществима.
По това време пишех в сайт за игри и предложих да напиша ревю за Risen. "Ръководството (какво ръководство, като това беше проект на няколко ентусиасти)" одобри и се впуснах в нови приключения на остров Фаранга.
Още от началото става ясно, че това е по-скоро самостоятелно финансиран проект. Трите континента от Готик 3 бяха намалени на един остров, макар и обширен. Графиката беше по-скоро незадоволителна по времето на излизането на играта.
Тези първоначални наблюдения, пораждащи негативни мисли, бяха заровени под земята, когато усетих атмосферата на Готик и завръщането на композитора Кай Розенкранц. Поиграх играта общо взето до средата на акт 1 и ентусиaзиран от факта, че съм овладял тънкостите на играта, реших да напиша ревю и да създам едно видео такова, които няма нужда да казвам, че изобщо не можеха да говорят изчерпателно за продукта, на когото бяха базирани. След като свърших с тези ревюта реших да продължа напред с други игри и зарязах Risen. Но както истинската любов не хваща ръжда, така и аз от време на време се сещах за тази игра и я инсталирах пак, поигравах, после я изтривах за сметка на друга.
От седмица обаче се върнах към играта, като към момента на писането на тази статия съм в началото на акт 2. Най-после сериозен прогрес, който нашепва, че може би това ще е втората игра от своя жанр, която ще завърша успешно.
Какво мога да споделя, което вече не съм казал? Героят е сменен, но в същото време не е различен, защото отново е анонимен. Той е корабокруширал на острова и трябва да избере страна в конфликт между разбойниците на Дон Естебан и Инквизицията. Това, което причинява разногласия, са две неща: контролът върху големия град Harbor Town и собствеността върху богатствата. Какви богатства? Ами, огромни купчини злато, появили се в огромни руини, издигнали се от земята. Не е необходимо да пояснявам, че първо, тези руини са пазени от чудовища и второ, че те са предвестник на нещо много по-страшно. А, да - именно издигането на руините дава името на играта.
Можете да сте крадец, боец или магьосник. Към това могат да се научат и определени таланти, като например Акробат, който намалява пораженията при падане. Всеки от двата лагера има учители, с помощта на които можете да станете по-добри в отделна област. Ако това не е достатъчно, могат да се използват и готови заклинания от свитъци, с които имате възможност да си възстановите здравето, да призовете бойно другарче-немъртъв, да създадете илюзия за разсейване или да станете малко ракообразно, за да можете да се проврете през отвори в стената и да намерите алтернативен път. Освен това ако ви се иска, можете да станете например ковач или алхимик.
Като плюсове ще определя геймплея, музиката, атмосферата, разнообразните възможности за клас и таланти/професии, които наистина променят геймплея, вместо да стоят за украса.
Локациите са доволно различни и куестовете не са повтаряеми до дразнеща степен, нито изсмукани от пръстите.
Чудовищата са много и разнообразни.
Има доста предмети за намиране, което е допълнително подсилено от факта, че имате безкраен инвентар. Събирайте всичко! Не много реалистично, но забавно и полезно.
Споменатите свитъци са много добре измислени и поставени в играта, никога не са излишни.
Специално трябва да отбележа, че са се постарали да направят и хората на Дона, и тези на Инквизицията, "неутрални". Няма добри, няма лоши, и в двата лагера се намират мръсници и мъдреци. Още на този ранен етап играчът трябва да взима съдбоносни решения, което е хубаво.
В руините често има капани, които са смъртоносни и само с мислене могат да се преодолеят. Например има ръчки, които могат да се достигнат само с ползването на свитъка за телекинеза. Хубаво е да знаеш, че в играта се изисква и мислене.
За радост с възрастта започнах да гледам на нещата така, както са, поради което сега ще назова слабостите на играта, които наблюдавам засега, а те не са една или две.
Играта е Готик копие, което означава, че е наследила ВСИЧКИТЕ позитиви, но и ВСИЧКИТЕ негативи на първообраза си. Въпреки споменатото "гладко" изживяване с играта, на моменти кадрите се сриват. Странно. Изживяване, което ми напомни за "нестабилната" Готик 3, която се сриваше от време на време дори на железния бащин компютър.
Споменах вече за собственото финансиране. Е, то води до няколко негатива.
Графиката "става" с доста уговорки към днешна дата. Ефектите са на ниво, но анимациите са някак дървени и неубедителни.
Бойната система е непроменена и продължава да ме убеждава, че не е нужно друго, освен помпане на бутоните на мишката, за да се спечели битка (освен срещу определени противници като Ghoul-a). С думи прости, не работи! Няма да коментирам дали използването на магия разрушава баланса, защото не съм пробвал класа магьосник.
Не е ясно дали играта е лесна или трудна. С уменията за промъкване и разбиване на ключалки забогатяването ви е в кърпа вързано, за разлика от началото на играта, когато получавате маалко парички, баш като новодошъл.
Битките се движат между лесно и невъзможно ниво на трудност, точно както коя да е Готик игра. Хората общо взето могат да бъдат преодоляни с малко късмет и умение, но има чудовища, като гореспоменатите Ghoul-ове, които са неубиваеми. Причината е, че атаките им не следват определен модел, което прави всеки скок към героя непредсказуем. Кога да атакувам, кога да блокирам? Срещу повече от двама противници присъдата е смърт.
Руините за съжаление са кажи-речи еднакви като дизайн, което е разочароващо. Вход тук, капанче там... става досадно след втория път. Опитали са се да компенсират това със силни противници, което не е лоша хрумка.
Може би най-дразнещ е фактът, че моделите на npc-тата се повтарят. При това много. Недопустим и развалящ атмосферата недостатък, но се преглъща.
Това е, за което се сещам в момента. Следващият път, когато пиша за тази игра, вероятно ще е по повод изграждане на ревю за нея. Ако стигна дотам. Имам още мнооого да видя в този свят. И много да умирам. Гаден източен храм.
Бих ли я препоръчал на този етап? Само за маниаци и
Готик фенове. Другите трудно ще преглътнат недостатъците. Успех на захваналите се и приятна игра!
2015 г. е много вълнуваща за кино маниаците. То не беше нов Терминатор, то не беше нов Jurassic Park... С три думи - големите се завърнаха! Дали въпросните претенденти за титлата блокбъстър са успешни или не, това всеки може да реши за себе си.
Може би най-очакваният от мен филм за тази година е епизод 7 на Meждузвездни Войни. Защо ли? Защото това е любимата ми поредица изобщо. Ще излъжа ако кажа, че не съм скептик, защото въпреки звездния си актьорски състав филмът има огромната и почти невъзможна задача пред себе си: да бъде по-добър от сагата.
И тъй като за мен това е годината на Star Wars, както и преди 10 години, няма как да не говорим за тази велика вселена поне веднъж. И понеже за мен т.нар. прикуъли са абсолютна класика, реших да се опитам да оборя основните мераци, които феновете на епизоди 4, 5 и 6 имат към "новата" трилогия.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Това е само МОЕТО мнение! Моля, споделете Вашето в коментарите ако не сте съгласни с мен или просто искате да изразите своето собствено виждане по темата! СЪЩО ТАКА: СПОЙЛЕРИ! ЧЕТЕТЕ САМО АКО СТЕ ГЛЕДАЛИ! Мерак номер I: Джар Джар Бинкс!
Може би най-мразеният персонаж в сагата. Аргументите са, че бил дразнещ и герой, който се опитва прекалено усилено да разсмее зрителя, но не успява. Така е, Джар Джар не е смешен или поне създателите му не са намерили "правилния" хумор за мен. Но факт е, че кретениите на гунгана успяха да накарат устата ми да се разтегли в усмивка, което е нещо. Дали е най-дразнещото нещо във филмите? Не, не мисля. Така и не можах да погледна на Джар Джар по друг начин освен като на създание, което просто няма късмет и се забърква в бъркотии през цялото време. По същия начин може да се опише например уукито Чубака, но него никой не го мрази... Все пак, явно мнението ми е уникат, защото омразата към Джар Джар спомогна той да бъде показан за сцена-две в епизоди II и III. И то, да се учуди човек, в сериозни сцени. Мисля, че всички сме съгласни тук: това беше стъпка в правилната посока. Наистина, не че не харесвам Джар Джар, но споделям мнението на останалите, че в "Невидима Заплаха" той имаше по-голяма роля от необходимата и с това си обяснявам гневните възгласи от феновете. Мерак номер 2: Няма сюжет??
Тук съм сериозно объркан. Защо това е мерак на феновете към "новите" три филма? Защитниците на епизоди 4, 5 и 6 твърдят, че историята е разводнена, много неща са неясни, което води до пълно объркване. Със сигурност това е много силен аргумент и има моменти, които са обвити в мъгла. Например, странното начало на епизод I, което просто захвърля Оби-Уан Кеноби и учителя му Куай-Гон Джин на някакъв кораб и ни е подсказано, че имат някаква мисия. Каква организация е CIS, що за мотиви има, така и не е обяснено задоволително. Друг пример, а това е особено голям пропуск според мен - обучението на Анакин на практика липсва във филмите. В епизод едно се поставя някакво противоречиво начало, след това започва "Атаката на клонингите" и Анакин едва ли не утре ще стане джедай.
Въпреки тези пропуски за мен историята в трите филма определено успява да предостави завършен модел, с два основни клона, които всички знаем - идването на Палпатин на власт и раждането на Дарт Вейдър. Дали всичко друго е пълнеж, в немалко случаи незадоволителен - да. Фатално ли е това за сюжета - не. ЗАЩО някои хора и до днес не могат да видят това, за мен остава загадка. Мерак номер 3: Няма главен герой!
Третият мерак обосновава тезата, че няма ясно изразен главен герой, около когото да се движи историята. За феновете без съмнение Люк е главното лице на оригиналната трилогия, но по някаква причина за тях Анакин "не става" за главен персонаж в прикуълите. Признавам, че във филмите са забити прекалено много лица, които не биват развити и оставаме с желание за нещо повече (Пример - учителят Уинду). Според мен обаче Лукас последва успешната формула от оригиналните три филма и на зрителя би трябвало да му просветне, че Анакин е новият "главен", дори само заради екранното му време (понеже, както споменах по-рано, Анакин е неразвит). Да, Оби-Уан може би е фигурата, която гледахме най-много в шестте филма, заедно с Палпатин, но според мен идеята на героя му е да покаже израстването на един индивид чрез Светлата страна на Силата, иначе казано какъв можеше да стане "Избрания" Скайуокър. Това не прави Кеноби главен герой, в смисъл героят, около когото се върти всичко. Мерак номер 4: Анакин е провал.
Това е аргумент, с който съм много несъгласен. Да, Анакин като герой има недостатъци. Но не мога да приема критиките, че: 1) Хейдън Кристенсен е лош избор за ролята; че 2) Анакин не прави никаква емоционална връзка с другите персонажи; и 3) че Анакин не претърпява развитие;
1) Според мен Хейдън Кристенсен е перфектен за ролята. Момчето се справи брилянтно със сценария, който му беше предоставен. И ако във втори епизод бих определил представянето му по-скоро като "meh", то за мен без съмнение Хейдън лъсва в "Отмъщението на Ситите". Особено в сцените като "fallen"джедай. Ако някой трябва да бъде обвиняван за евентуален провал на Кристенсен, това са сценаристите на филма. Лично мнение.
2) Аз съм от хората, които ненавиждат любовните сцени в прикуълите и наистина Кристенсен изглежда неадекватен, докато гали косите на Портман. С което се опитвам да кажа, че не виждам връзката между Анакин и Падме(то). НО това не означава, че Скайуокър не е загрижен за други герои по доста внушителен начин. Много силна за мен бе връзката ментор - ученик в "Атаката на Клонингите" между Оби-Уан и Анакин, както и връзката "баща - син" между Палпатин и Избрания.
3) Макар и противоречива и не съвсем направена както трябва, трансформацията на Анакин от падауан с големи заложби в лорд на Ситите е налице и ако трябва да я определя с една дума, тя би била "задоволителна".
Определено човек може да види предпоставките за приемане на Тъмната страна от Анакин още в първия филм. Там Анакин е любопитно хлапе със самочувствие. Нека да анализираме това. Любопитството е карало немалко падауани да се интересуват от ученията на Тъмната страна, евентуално превръщайки немалко от тях в Сити, за които няма връщане към Светлината. Самочувствието пък би могло да доведе до рисковани действия, които не са съвсем плод на ясния разсъдък - пример за това в първия филм е участието на Анакин - хлапе! - в смъртоносно състезание за възрастни с много сложни машини.
В епизод II Анакин също кривва от правия път, като този път минава всякакви граници - върти тайно любов, което е забранено, коли без свян пясъчни хора и не контролира емоциите си.
В епизод III Анакин е готов да унищожи хората, които са му дали всичко, само и само за да запази любовта си. В самото начало на филма е показана и невъзможността му да потисне желанието си за мъст, после - желанието си за мощ. Все предпоставки за приемане на Тъмната страна.
Ако това не е развитие, уважаеми критици, не знам какво е. Мерак номер 5: Липса на култови моменти?
Който е казал това, много се е олял. Мога да дам примери за много култови моменти - битката на Куай-Гон и Оби-Уан срещу Дарт Мол (страхотни хореография и музика, които изграждат неповторима атмосфера); битката на арената в Джионосис (която показва, че джедаите изобщо не са толкова неуязвими колкото изглеждат, както и че не могат сами да поддържат реда в галактиката. Да идват клонингите!); заповед 66 (най-емоционалната сцена за мен от всичките шест филма, показва как хилядолетен ред може да рухне за момент, отново брилянтна музика и възможно най-правилните кадри, за да стане тази сцена култова); Мерак номер 6: Дарт Вейдър не е основният злодей
Знам, че чрез този аргумент се показва носталгия към механизирания Вейдър, но ако питате мен сенатор Палпатин, да се чете Императора, е може би дори по-добър злодей. Докато в оригиналната трилогия Палпатин е представен като дядка, който може да дава заповеди, но не и да стане от стола, то в "новите" три епизода той е енергичен и действен политик, а когато се разкрива като Сит сякаш взима наркотици и става подвижен и опасен. ТОВА е злодеят който исках и го получих. Нищо чудно, че джедаите едва не изчезват! Мерак номер 7: Финалът НИ СТАА?!
Прочутият завършек на "Отмъщението на Ситите" винаги е бил тема на диспут, от самата си поява, до ден днешен. Хората се оплакват, че Дарт Вейдър се появява за момент в прочутия си външен вид, вика "NOOOOOOO!" и после се скрива чак до епизод 4. Не съм съгласен. За мен завършекът е перфектен, защото, нали помните, Анакин захвърля всичко, което познава, заради любовта. Когато тази любов му е отнета от него самия, не му остава нищо друго, освен да се отдаде на жестокостта, която ни е толкова позната от оригиналната трилогия. Моментите, в който Вейдър гледа с учителя си построяването на Звездата на Смъртта, заедно с предаването на децата му от Оби-Уан на новите им настойници, са най-добрият сценарий за завършек и възможно най-подходящите локации, които да накарат по-възрастните фенове да потръпнат. Но явно това не е достатъчно за някои.
Заповядайте, опитах се да оборя седем от най-прочутите критики към прикуъл трилогията. Седем, а не десет, заради епизод 7, разбира се! Надявам се, че моите аргументи ще бъдат разбрани, а не третирани като вид фенбойска защита на три провалени филма. Според мен "Невидима Заплаха", "Атаката на клонингите" и :Отмъщението на Ситите" са на висота и мога само да се надявам, че новият филм ще бъде поне толкова добър, колкото тях. Пък дано да бъде по-добър!
