Risen започва много, много силно. Главният герой, който отново е безименен, става случаен свидетел на битка между титан и магьосник със странна реликва на едното си око. Магьосникът губи и изчезва от бойното поле, което е кораб в открито море. Разбира се, титанът си изсипва яда върху кораба, което превръща главния герой и неговата спътница в корабокрушенци. При това, единствени оцелели. Двамата се озовават на неизвестен остров и трябва да оцелеят.
Островът не е съвсем обикновен. Няколко неща стават ясни от местните, които очевидно живеят ден за ден: необяснимо силните бури, които брулят острова, са най-малкият проблем.
Наскоро от самата земя са започнали да се издигат древни храмове, които са пълни с неописуеми съкровища. Разбира се, те не са лесно достъпни, защото от въпросните храмове са се пръкнали и техните защитници - невиждани зверове, чиято цел е да избиват всички, които желаят лесно забогатяване (а и да не забравяме, че са хищници). Те прииждат на орди и скоро целият остров се напълва с тях, ставайки едно много, много опасно място.
За да се справи с тази нова заплаха, местното население сформира Инквизиция. Тя има за цел да предпазва обикновения труженик от зверовете, като междувременно се опитва да разбере защо храмовете са се появили и каква цел изпълняват. Ръководителят на Инквизицията е Инквизитор Мендоза, който е магьосникът, споменат по-горе. Той не си играе игрички и бързо завзема големия град на острова - Harbour Town, от предишния му владетел, Дон Естебан. Това принуждава Дона да се изтегли в блатата, заедно със своите привърженици, за да очаква своя шанс за отмъщение. В тези размирни времена Безименния трябва пак да се забърка в един куп каши, да ги реши и междувременно да спаси света, естествено.
Бих определил историята като задоволителна. Леко е клиширана, но има някои свежи хрумки, които все пак разнообразяват нещата и би трябвало да ви стимулират достатъчно да се преборите до самия край.
Както във всяка игра от типа на Готик, няма "правилен" лагер, към който да се присъедините. В играта има две големи групи, които ви предлагат услугите си (разбира се, срещу определена помощ от ваша страна): бунтовници и Инквизиция.
Бунтовниците на Дона на пръв поглед изглеждат като симпатични люде, чиято Обетована земя е била отнета от тях. После обаче става ясно, че за да си върнат контрола върху острова (който държи града, държи острова) хората на Дона са склонни на всякакви подмолни дейности от сорта на рекет, кражба и убийство. Освен това са доста лакоми за богатствата на храмовете и се опитват да докопат всяко кюлче злато.
Инквизицията пък не случайно е наречена така. Въпреки че знанието е приоритет, Инквизицията има мераци да контролира острова и затова прогонва Дона от града му. Това, което започва като опит за контрол върху екстремната ситуация с чудовищата и храмовете, бързо излиза от контрол. Всеки, когото Инквизицията спипа, се праща в т.нар. Манастир, където човечецът е принудително обучен за воин. Срещу кого ще се борят тези воини, никой не знае. Говори се, че който не ще да го обучават, бива промит, след което става марионетка на Мендоза. Хората на Инквизицията са привлекли местните магьосници на своя страна и се прекланят безусловно пред The Holy Flame - пламък, който се предполага, че пази острова.
Още в началото на играта се дава избор на играча.
При Дона може да се изучи бой с някои от меле оръжията - меч и брадва. Който си пада по дистанционния бой, може да се пробва с арбалет или лък. А и не забравяйте, че хората на Естебан са ненадминати крадци. Който си пада по разбиване на ключалки и преджобване, Дона е неговият човек.
Инквизицията учи на бой със специална бойна тояга, а за желаещите да правят бели с магия, Манастирът е тяхната дестинация.
В Risen се завръщат trainer-ите, които вдигат желаното от вас умение, срещу определен брой learning points, които се придобиват при вдигане на ниво и, разбира се, злато, което е валутата в играта.
Можете да изучите някои по-особени умения, да се чете професии или таланти. Например в раздела crafting можете да научите gut animals, чрез което получавате допълнителни облаги от убитите противници, например кожи. Ако пък изберете acrobatics от раздела thievery, ще можете да поемате по-малко поражения, ако падате от високо. Тези допълнителни умения са много полезни и улесняват неимоверно живота на играча, така че не ги подценявайте.
Аз лично избрах да играя воин с някои умения на крадец, което ме привърза силно към Дона и до края служих на него. Вдигах най-много strenght (сила), но използвах и лък за да дразня вразите. Намерих този билд (постройка) за особено забавен.
Магията в играта е задължителна. Без нея прогресът от един момент нататък е невъзможен. Има три вида, като само за магьосниците е запазена т.нар. кристална магия (тя пък бива magic bullet - нещо като магически куршуми, с които обстрелвате противника, fireball - огнена топка, & frost - замразяване на опозицията). Руническата магия ви дава уменията да ползвате или създавате печати (seals) и свитъци (scrolls). Единственият тип магия, който не изисква "обвързване" с магията, е свитъчната магия. Това са просто готови свитъци, които работят на момента. Единственият вид магия, който опитах! Смея да кажа, че съм възхитен.
Магическите заклинания към този вид магия са най-различни - nautilus transformation ви дава възможността да се превърнете в малко ракообразно, което да премине в съседна стая, като се провре през малки дупки в стената. Levitation ви дава възможност да полетите, a Berserk ви прави неколкократно по-силни за определен период от време.
Геймплеят като цяло е много приятен и познат на Готик феновете. Отново героят започва гол като пушка, но постепенно (с изпълнението на стотици куестове) става мощен и започва да сваля всичко живо. Към тази изтъркана концепция обаче е добавено нечовешко предизвикателство, което за мен лично е голям плюс, но всъщност може да откаже мнозина.
Бойната система, макар и пак леко странна, абсолютно засенчва лишеното от каквато и да е стратегия помпане на бутоните на мишката от Готик 3, като този път трябва да се използва тактика, за да се спечели. Противниците са много корави и в началните етапи на играта битка с повече от един враг означава бърза смърт.
Освен да раздава справедливост, главният герой може да се занимава с някои странични действия, сред които:
- да пуши от наргиле;
- да спи;
- да си сготвя храна;
- да чете различни книги;
Повечето от тези действия нямат особено отражение върху геймплея, но пък други помагат. Например споменатото четене развива мъдростта на Безименния.
Немалка част от играта ще си говорите с тоя и оня, което ще води до две неща - куест или дъра-бъра. Куестовете са "горе-долу". Някои са приятни за игра (легендата за Гайргера), но други са безмислени и дразнят (една жена иска да знае как са синовете й!). Диалозите тип дъра-бъра не са важни за историята, но ако изслушате оплакванията на някой човечец за трудното ежедневие, можете да получите ценен experience (опит), което е наистина важно, ако не сте на достатъчно високо ниво да го придобивате от бой над диви зверове.
Изборът на реплики има прекалено малко значение и като цяло не е нужно да се чудите дали дадена опция ще ви скара с персонажа насреща. Леко разочарование тук, но се преживява.
Островът, който ще изследвате, е жив и пълен с неща за изследване. Има добре пазени ковчежета на доста места, които си заслужава да отворите. Ако пък си падате по съкровищата, можете да копаете за скрити такива, стига да имате лопата. Двете "населени зони" са доволно големи и предлагат наистина много куестове от най-различен порядък. Това, което искам да кажа е, че няма как да ви стане скучно в света на Risen.
Атмосферата цепи асфалт. От разговорите, от разходките ви по разкъсаната от храмове земя, дори от климата, става ясно, че този остров бавно, но сигурно върви към забвение. Чудовищата ще стават все повече, хората все повече ще губят надежда, а глупавата разпра между двата лагера допълнително влошава нещата. Именно атмосферата на шок и падение ме караше да продължавам да играя тази игра.
Противниците са най-различни - от птици и плъхове до ashbeast-ове (подобно на горила, мощно създание) и lizardmen-и (хуманоидни гущери, които са едни от най-предизвикателните врази в света). Поздравления за разработчиците за хвърления труд в тази сфера, макар че има някои стереотипни за жанра противници, като например скелетите.
Самите храмове в играта са нещо страхотно - в търсене на съкровище вътре ще ви чакат не само негостоприемни същества, но и капани от всякакъв вид, които биха озорили дори Индиана Джоунс. За да ги преодолеете, ще се нуждаете от магия и акъл. Точно така, най-сетне rpg, в което мисълта се насърчава. И за тази част от играта - шапки долу.
Музиката също мога да опиша като "Готическа". Мелодиите пасват много точно на това, което се случва на екрана. Преходът между тях е много плавен и определено ще усетите разликата между ситуация тип "ходя си" и "нещо ме дебне в гръб и ще ме нападне всеки момент". Специално трябва да се отбележи, че в тази игра, както и в Готик 3, има българско участие (за етно елементите в музиката)! Браво на нашето момче, Боби!
Особено позитивно впечатление ми направи влиянието на главния герой върху света. За разлика от други игри, където всяка "прочистена" област, бива бързо запълнена с възродени противници от същия вид, тук те остават празни, освен ако историята не предвижда друго! Плюс това, не ахкайте по учителите, които ви научават на яките умения, които желаете. И те са хора, при това смъртни. Установих това напълно случайно, докато привличах едно огре (най-силният противник в играта?) в лагера на Дона с цел да го убием по-лесно. Е, един от учителите ми и няколко работници бяха убити от съществото с два замаха. РЕАЛИЗЪМ! Всъщност, Пати, главна героиня във втората игра от поредицата, се уби, като реши да ме последва в куест за прочистването на гущерите от западния бряг на острова. Умря момичето, сега няма да има втора част за него!
Графично играта сякаш леко започва да издъхва. Макар че не бих я определил като грозна, определено изостава немалко от днешните заглавия на пазара. Много от пропорциите на човешките модели са нереалистични. Жените са особено зле. Ефектите са на ниво, а конкретно климатичните бих определил като особено добри. Само че върху персонажите се появява някакъв ефект тип "мрежа", който имах от самото начало и не знаех от какво идва, нито как да го махна. Текстурите са супер на някои места и ужасни на други. Същото важи за анимациите на всичко живо, което се движи.
Между другото, моделите на различните хора в играта се повтарят убийствено често, което може да утрепе атмосферата още в самото начало. Озвучителите също не са особено много, но като цяло озвучаването не е лошо. Дори великият Анди Съркис е озвучил Инквизитор Мендоза!
Не може да не направи впечатление, че светът е по-малък. Това е нож с две остриета - от една страна, няма нужда да се правят екскурзии с ДНИ до другия край на света на играта, но пък куестовете се вършат на кажи-речи същите места, което е жалко. Плюс това, по-малка карта означава по-малко изследване. Когато превъртях играта, без особено мотане по странични задачи, бях изненадан да видя, че съм отключил повече от половината achievements (постижения).
Risen успя да ме изненада със стабилни кадри в секунда, благодарение на което можех да играя без притеснение. Също така, не срещнах много бъгове.
НО на няколко пъти кадрите се сриваха за момент в затворени и ненаселени места (примерно малка пещера). А героят ми неведнъж "затъваше" в разни предмети, да не говорим, че на вратите-капани на пода в храмовете ако се забиеш достатъчно бързо в един от ъглите, докато падаш, механизмът "засяда" и така можеш необезпокояван да обстрелваш с лък или магия всичко под теб.
Трудността, която споменах горе, е голям трън в задника. На няколко пъти самият аз едва не се отказах. Героят е слабак дори с най-силната екипировка, ако не знае как да пребори опозицията. А някои противници, като ghoul-овете и гущерите имат непредсказуем модел на атака, което доведе до много скъсани нерви при първите ми срещи с тях. Хората се преодоляват почти толкова трудно, колкото чудовищата, но играта така и не посмява да хвърли срещу вас няколко човека наведнъж, освен ако не сте сгазили лука сериозно (примерно, ако ви хванат по време на кражба).
Играта е особено тъмна. За съжаление, това не се компенсира с гама настройките, които не вършат почти никаква работа за "изсветляване" на картината. Затова не ходете като мен в тъмницата, а използвайте заклинанието за светлина и факлите, които играта ви дава.
Създателите на играта не са си дали зор при създаването на оръжията и екипировката, защото въпросните не само са малко, но и сравнително еднотипни. Сигурно над хиляда пъти ще намерите т.нар. rusty sword, който освен, че се продава за жълти стотинки, прави мижави поражения. За предпазното облекло се ПЛАЩА всеки път (когато се издигате при Дона или Мендоза), а в природата не намерих почти нищо. Готините брони и оръжия са запазени за края на играта (но сами можете да създавате добри мечове). Това е ограничаващо и неприятно.
Може би най-сериозният проблем става движението на историята след първия акт. Скоростта на действието изведнъж намалява брутално, куестовете са главно в Манастира, щеш-не щеш, а главната линия от задачи е леко досадна (намери това и ми го донеси). Трети акт е на практика без странични задачи, а четвърти е насилствено забавяне преди битката с последния бос.
Когато най-накрая стигнете до въпросния бос, ще станете свидетели на най-жалката, непредизвикателна битка. Ако това не е достатъчно обидно, финалът е несъществуващ. НЯМА ГО.
Разглеждайки като реалист играта, след като съм я изиграл, мога да кажа в обобщение, че Risen е една добра игра, но проблемите й пречат да се превърне във величието, което можеше да бъде. Ако трябва да съм честен, тя има всички необходими качества, за да я изиграете поне веднъж. И ще останете доволни. Ама ако сте от старите, Готик фенове. Или мазохисти. Другите ще плюят по тази игра, бих казал, заслужено. Защото тя просто не е за всеки. Но да си говорим истината, на мен си ми хареса. Само дето в момента съм емоционално изцеден от тази игра и ще си направя сериозна почивка от тази поредица, преди да погледна Risen 2: Dark Waters.
Оценка: 7/10
Демонстрация за това каква тъмница цари в играта. За тези, които не виждат: Безименния е седнал на трон, подпирайки гръб на заклан гущер. Другарчето му, което имаше трон отсреща, лежи мъртво в краката на нашия човек (очевидно, извън кадър).
