Вече мога да се похваля на уважаемия читател, че съм изгледал всичките Дисни филми от вселената на "Междузвездни войни". Мнението ми за тях е противоречиво. Някои съм запомнил по-скоро с добро; други помня само по име.
Въпреки това, всички те имаха нещо общо: когато тяхната официална премиера приближаваше, аз се ангажирах да гледам (по възможност, на кино). Както знаем, всяко правило си има изключение. В този случай, то се отнасяше до настоящето отроче на Кейтлин Кенеди и "напредничавия" й екип.
Има нещо, което не съм споделял с вас. Не харесвам Бунта. Ненавиждам видните му представители още от оригиналната трилогия. Люк е незряло момченце, което мрънка в продължение на три филма. Лея е разглезена принцеса. Чубака върши малко друго, освен да използва мускули. Има обаче един антигерой, когото особено презирам. Това е Хан Соло.
Изглежда Лукас (а защо не и Спилбърг) имат доста объркана представа за хората, на които очакват да се възхищаваме. Харисън Форд е основната жертва в тази тяхна извратена игра на маскарад. Който е гледал внимателно "Индиана Джоунс" и първите три Star Wars филма ще забележи, че Форд все изобразява човек, който се държи неприлично за възрастта си. Той задява по-млади жени, като насилствено ги поставя в обятията си. Освен това, постоянно нарушава закона и обича да се бие. Дори убива с лека ръка. Нима такива отрепки трябва да са модел за подражание на младите поколения?
Не бях убеден като малък. Не съм убеден и сега, че подобни хора биха могли да въведат по-добри времена в една галактика, която сякаш все се тресе от конфликти и вътрешни противоречия. Ето защо много лесно започнах да симпатизирам на Империята. По-добре да живееш под диктатура и да имаш ред, отколкото да подкрепяш терористи, които дори не могат да гарантират, че ще успеят да възстановят това, което се стремят да унищожат.
Казано с други думи, не харесвам Хан Соло. Когато обявиха екранизация, разказваща за първите му стъпки като свободолюбиво пиленце, окото ми не мигна. До ден днешен това е единственият филм от поредицата, за който не съм си пуснал и един трейлър. Не го гледах по кината през 2018 г.
И все пак съм фен. Нещо ме човъркаше отвътре. Питах се дали няма да се изненадам позитивно ако взема да се поинтересувам от Соло и неговите междупланетарни вояжи. Оказва се, че предчувствието ми се сбъдна... в общи линии.
"Соло" е уникален спрямо своите предшественици по няколко различни направления. Режисьорският стол е поверен на Рон Хауърд, когото познаваме у нас главно покрай трилогията, където Том Ханкс играе Робърт Лангдън и се забърква в разни скандали с преобладаващо религиозен характер. Голямо име и голям талант, без никакво съмнение.
Този път музиката не е поверена на друго величие в своята област - Джон Уилямс. Той има минимално участие в проекта. В ролята на негов заместник влиза Джон Пауъл, който е свършил повече от прилична работа.
Бих казал, че тази лента е първата от Дисни епохата, чийто актьорски състав бих определил като "звезден". В главните роли са Алдън Еренрайх (Хан), Уди Харелсън (Тобаяс Бекет), Емилия Кларк (Ки'ра), Доналд Гловър (Ландо Калрисиан) и Пол Бетани (Драйден Вос). С такъв калибър от талант може да се сравнява само "Rogue One".
Както ще се окаже, настоящият продукт държи един негативен рекорд. Това е единственият неуспешен Star Wars филм, поне от финансова гледна точка. Да се чуди човек как Чубака, Хан Соло и "Хилядолетният сокол" не са успели да изпълнят кината по света.
След това доста обемисто въведение смятам да обърна внимание на позитивите на Соло, които са много. Считайки че сценарият е доста посредствен, актьорите се справят повече от прилично с материала. Еренрайх е вероятно единственият, който би могъл да изиграе млад Хан Соло. Йоонас Суотамо влиза отлично в обувките на покойния Питър Мейхю. Чубака е жив. Макар че бих поспорил, че Доналд Гловър прилича на Ландо, що се отнася до гласови данни и език на тялото, това е поредното попадение.
Никога не бих си помислил, че Уди Харелсън би могъл да играе в "Междузвездни войни". Въпреки това, изпълнението му ме накара да замлъкна, защото дължим уникалния звезден каубой Тобаяс именно на него. Дори по-незначителните членове на неговата банда се справят задоволително.
Пол Бетани също ме остави безмълвен. Въпреки леко клишираното си амплоа на типичния лошко, той е достатъчно плашещ и влиятелен, за да остави своята следа.
"Соло" е вторият опит на вселената да се вмести в по-тесни граници от обикновено. Единственият друг опит за това беше "Невидима заплаха", където действието се развиваше главно на Татуин или Набу. В настоящия продукт получаваме микс между нови и стари планети, като никога не оставаме с впечатлението, че ни се представя прекалено много информация за анализ (или обратното - прекалено малко).
Опитът за "стесняване" не пречи изобщо на лентата да покаже потенциала си. Дори напротив. "Соло" ни показва нови цивилизации, технологии и дори части от космоса, за което можем само да се радваме.
Нещо повече - тук е продължена традицията да има поне един сегмент, който да постави филма наравно с всички останали. Поне една сцена, която да ни попречи да забравим видяното след едно гледане. В настоящия случай, това е частта от живота на Хан, когато той е обикновен шурмовак и е принуден да оцелява на бойното поле.
Интересни бяха униформите на войниците - някак различни, неудобни. Останах с впечатлението, че Соло сигурно е бил причислен към някаква наказателна част, която нарочно са изпратили на предната линия като пушечно месо. Най-после няколко минути, в които армията на злодеите е очовечена по някакъв начин (достойно за сравнение с "traitor" момента от "The Force Awakens").
Костюмите са приятни за окото - нещо, което обикновено не ми прави впечатление. Тук особено добра дума трябва да се каже за Емилия Кларк, на която са обърнали специално внимание в това отношение. Еволюцията й откъм външен вид е впечатляваща.
"Хилядолетният сокол" също получава своите минути слава. Корабът изглежда по-добре от всякога. Освен това е и леко различен от вида, с който сме свикнали.
Приятен детайл е включването на други уукита освен Чубака. Малко бях започнал да се уморявам от неговата уникалност. За уукитата знаем, че са заробени на родната си планета, а не че са заличени напълно без спомен. По този начин Чубака най-после получава възможност да постои сред себеподобни, вместо само да се навърта покрай представители на други раси и да им върви по свирката, без да проявява свободна воля.
Нека сега да направим обзор на нещата, които "Соло" не прави толкова добре. Списъкът не е особено кратък.
Подобно на всяка холивудска мегапродукция от второто десетилетие на настоящия век, космическият уестърн не се е измъкнал от влиянието на social justice армията. Тя е представена повече от успешно от L3-37. Това е дроид със собствено съзнание, който се бунтува срещу програмирането си и иска равни права за дроидите.
Докато във филми като "I, Robot" автономните машини могат да бъдат взети сериозно и дори да се предаде послание чрез тях, то през очите на младия Хан ще видим едно мрънкало, което е прекалено очовечено, за да изглежда реално. Това го казвам за вселена, където разумните роботи с необичайно държание са нещо като норма, още от самото начало.
Опитите на създателите да ни накарат да съчувстваме на тази боботеща бракма са меко казано жалки и надали някой ще запомни L3 с добро. В защита на Дисни обаче трябва да призная, че женственият автомат не е съвсем лишен от смисъл.
Личи си, че явно Мики Маус е бил малко по-резервиран към шансовете на Хан и дружките му за успех в бокс офиса, защото заделените пари са сравнително скромни. Не очаквайте да видите големи армии, които ще се сблъскат като в откриването на "Отмъщението на ситите". Липсата на задължителната космическа битка между две противопоставящи се фракции ще се забележи от определена прослойка от феновете и ще се счита за значителен пропуск.
Сценарият е изненадващо слаб. Оставям настрана двата сексуални намека, които изобщо не пасват на филм, усилено стремящ се да минимизира насилието. Уди Харелсън три пъти повтаря, че ще се пенсионира и ще се научи да свири на музикален инструмент. Опитите за хумор са по-скоро плоски. На този фронт - нищо ново.
Ки'ра, която хвалих в началото с голямо желание, е персонажът с най-неразвит потенциал. По едно време се обяснява на зрителя, че тя е изживява значителна промяна от последната си среща с Хан. Така и не става ясно каква е въпросната промяна.
Чудите се защо това е така? Защото Дисни планираха да се направят (поне) три филма с лукавия контрабандист. Както се оказа, явно парите са всичко, защото към момента развитието на евентуални продължения е спряно. Много е кофти, когато един филм нарочно е сглобен като първата част от трилогия. Не се предвижда какво ще стане ако няма пари за такава.
Намирам за изключително досадни препратките към медийни прояви на марката, различни от филмите. Визирам кратката поява на един добре познат злодей, който мислехме за мъртъв. Името на бойно изкуства от "Соло" пък е чопнато от не толкова впечатляваща видео игра. Мисля, че всеки един Star Wars филм би следвало да се стреми към надграждането на това, с което разполага, а не да се връща назад във времето или да прави препратки, които ще се разберат от една шепа хора.
Смятам за доста нетипично Хан, който е беглец от закона, да се запише на служба в Империята и никой от бившите му улични господари или собствените му началници да не го провери. Щом всеки може да стане част от въоръжените сили на Императора, няма нищо чудно, че те не стават за нищо срещу шепа метежници в оригиналната трилогия. Пълна смехория.
Идеята, че Хан ще говори езика на уукитата, в съвсем буквалния смисъл, някак си не пасва. Свикнали сме извънземното да се изразява на своя език, а човекът на английски (за улеснение на публиката). Всякакви опити за експерименти извън този модел не могат да задържат вниманието ни и не помагат да разберем, около какво се върти диалогът.
Докато отношенията между Соло и Чубака са изградени с необходимото старание, то Ландо изглежда някак натрапен в сценария. По едно време той просто се оттегля и голямото събиране в края на филма изобщо не изглежда логично. Може би това ще се изглади в евентуално продължение.
Разколебан съм относно това каква оценка да дам. "Solo: A Star Wars Story" може да се опише като типичния летен блокбъстър. Надали щях да направя грешка ако го бях гледал на кино. Има зрелища, мистерия и дори малко нетрадиционна любов. Направен е интересен паралел между образите на света като опасно място и обект на изследване.
Уви, филмът не е лишен от повечето слабости на Star Wars лентите. Очевидната конструкция на тази като началото на трилогия повече пречи, отколкото помага за демонстрирането на безспорните й качества. Това беше единият случай, в който нямаше нужда от визита на познати лица извън пресъздадения период от историята на галактиката, но... какво да очакваме от корпорация като Дисни. Там знаят как да печелят пари, макар че в този случай май прогнозите са се обърнали срещу тях.
Силно се съмнявам, че ще видим втори "Соло", поне в скоро време. Въпреки това, опитът да съпреживеем младините на чаровния пилот е по-скоро успешен. Взимайте пуканките.
Този път Империята няма да отвърне на удара.
Оценка: 6/10.
