Когато бях малък, баща ми инсталираше на мощния си служебен компютър игри от всякакъв калибър - стратегии, шутъри, приключенски игри. Колкото повече време минаваше, толкова повече продуктът се усложняваше, в крак с последните технологии. Свикваш с нови графични стандарти, по-сложни нива и продължителност на удоволствието над няколко часа.
Дали заради носталгия или по друга причина, понякога родителят ми инсталираше един емулатор - Gens. Чрез това нещо се получаваше достъп до привидно безкрайната колекция от игри на японската корпорация SEGA за конзолата Genesis. За всеки имаше по нещо - от оригинални заглавия на компанията през игри, базирани на филми (примерно Terminator), до разни интересни спортни симулатори.
В главата ми са се загнездили няколко велики класики, които съм се скъсал да играя като малък но, поради нетърпение или друга причина, не съм успял да превъртя - Comix Zone, Michael Jackson's Moonwalker, Battletoads and Double Dragon, както и поредицата Golden Axe.
За незапознатите, общите неща между тези игри са толкова, колкото приликите между Мерцедес и Лада. Стига да разполагам с време, бих се радвал да обърна внимание на всяко едно от тези бижута.
Причината за настоящата статия е, че си припомних за славните дни на SEGA (към днешна дата - сякаш безвъзвратно отминали) и по някаква щастлива случайност намерих точния емулатор, който баща ми ми беше показал преди толкова много години. Към него бяха включени десетки игри, по азбучен ред.
Още началният екран е готов да взриви света на всяко хлапе - плавни, яки анимации на воини; музика, която събужда адреналина. Менюто също е готино. Установявам, че играта е по-стара от мен (1993 г.).
Достъпните режими са (за) един играч, двама играчи, VS режим, както и опции. Изберете ли първата опция, ще ви се даде възможност да усетите приключението без някой да ви се бърка. Разбира се, някои предпочитат да цъкат с другарче - за тази цел е измислен вторият режим. Лично в моя случай не съм си правил експерименти, така че става въпрос за споделяне на клавиатурата (без мишката). Както повелява аркадната традиция, всеки играч може да млати съотборника си по погрешка, така че имайте едно наум кой къде ходи. Ако стане така, че някой от двамата пукне, оцелелият може да продължи соло.
VS режимът дава възможност на мераклиите да се бият срещу четиримата достъпни герои и един от босовете в играта.Тук отново е достъпна опцията за втори играч. Пердахът е гарантиран на четири различни арени, като всеки разчита само на стандартните си атаки и на скока. За останалите възможности - малко по-късно.
Опциите са сравнително бедни (което е очаквано), но все пак да видим какво се предлага. Game Level представлява нивото на трудност. Може да се зададе на normal или hard (аз, като един средняк, не тествах по-високата трудност). Дава ви се възможност да избирате между цели шест конфигурации на контролите (използвах предварително зададения вариант). Така и не ми стана ясно какво представляват двете опции BGM и SE, така че не ги пипах изобщо.
Разбира се, в опит да пресъздам спомените от детството, отделих най-много време на соловото изживяване. Оказа се, че нивата са "само" седем. Като изберем съответния режим ни посреща екран, от който трябва да си харесаме персонаж, с когото да играем. Вече споменах, че героите са четирима - пантера, мечоносец тип Конан, амазонка и здравеняк, напомнящ на Шрек.
В самото начало на първото ниво ни посреща джуджето от първата игра (за него ще си говорим някой друг път) и ни дава мисия - да намерим златната брадва и да победим някой си Prince of Darkness, който е проклел доста народ (включително вас). Героите символизират четирите природни елемента - вода, огън, земя и въздух (мечоносец, амазонка, здравеняк, пантера).
Застопорявайки нашия аватар на едно място, първото нещо, което забелязваме, е инвентарът. Той се състои от квадратче с лице на героя, жълт правоъгълник за жизнените му точки, както и число за броя на животите.В допълнение към тях има полета за колбички - с тях се отключва специална атака, която причинява много повече щети на вразите на екрана (за сметка на колбите, разбира се). Например, амазонката призовава огнедишащ дракон, а Конан - водовъртеж. Можете да имате максимално 6 колби наведнъж (иначе казано, три нива на специалната атака, с различна степен на поражения).
Геймплейните опции са приятно малко. С клавиша А се извършва специалната атака. Чрез S можете да респектирате гадовете с нормалната си атака. Комбинирайки двете копчета S и D освобождавате повече щети, като се отключват нови анимации и можете да накарате опозицията от всички страни да страда. С D се скача, а с натискане и задържане на стрелка за движение героят се затичва. Използвате ли и бутона за атака, нашият човек ще направи бърза атака със засилване, като класически кечист. С Enter се дава пауза.
Много важно е да следите за малки зелени и сини човечета. Те ви дават съответно ябълки и бутове (за възстановяване на кръвта) или колби. Три умирания отнемат един живот, така че се пазете. След като изгубите пет живота, ще ви посрещне надписът Game Over.
Всяко ниво има няколко фази. След като едно ниво свърши, героят има право да се презапаси с колби или кръв покрай лагерния огън. Човечетата обаче са много подвижни, така че внимавайте да не ги изпуснете.
Сравнително революционна за времето на играта е опцията да изберем накъде да поемем в определени моменти - това разнообразява изживяването и прави наложително неколкократното изиграване на Golden Axe III. Освен това, SEGA са дали допълнителен стимул да унищожаваме лошите, извън простото отмъщение или заради колбите. На някои места ще намирате оковани заложници, охранявани от редови лошковци. Тяхното спасяване от неприятната им участ ще ви дава точки (червени символи под инвентара). Съберете ли достатъчно такива точки, ще се сдобиете с допълнителен живот.
Освен да трошите глави, желателно е да освобождавате насъбраната агресия и върху удобно разположени ковчежета. В тях се крият благинки, но и някои опасности (тук феновете на Dark Souls потриват ръчички доволно).
Преди всяко ниво ще ви бъде показана карта. На нея ще можете да видите своя прогрес в историята, както и представянето ви до този момент.
Писнало ви е да обхождате света пеша? Именно за тази цел присъстват ездитните животни. Като ги яхнете, те веднага се подчиняват на вашата воля. Могат да атакуват или да събират колби. Лошото е, че не понасят много щети, а побегнат ли, няма да ги видите пак. Все пак трябва да се признае, че ако успеете да ги опазите за по-дълго време, то животът ви ще се улесни значително.
Служителите на гореспоменатия Prince of Darkness са най-различни. Говорим за копиеносци, дебелаци със сопи, жени с боздугани, скелети, чудовища. Ще можете да премерите сили с няколко предизвикателни мини босове - рицари, гиганти, демони с рога и много ръце). Разбира се, босовете са по-яки и издръжливи.
Прави впечатление, че с времето трудността се вдига, а мини босовете стават "обикновени" противници. Слава богу, може да се блокират атаки, макар че така и не разбрах с кой бутон.
Разнообразието го има не само при противниците, но и при нивата - ще можете да се порадвате на пустиня, гора, планина и на една тъмна кула. Особено специално е второто ниво, но няма да издавам какво става там.
Има учудващи детайли, които няма как да не ни изненадат приятно. Например броят на аиимациите за атака - можем да хапем, халосваме по главата и изхвърляме опозицията в стил Prince of Persia. Колкото повече се напредва в играта, толкова повече вразите започват да използват тактика, отключват се нови атаки за тях.
Финалният бос е чудесен като дизайн и определено ще ви озори максимално. Самият завършек на играта е разочароващ, но това може да се преживее. Оказа се, че има сума ти игри от тази поредица, макар аз да съм играл само три от тях. Кой знае как се е развило действието натам.
Като за финал, препоръчвам играта с две ръце. Макар че има своите недостатъци (кратка, слаб изкуствен интелект), джитката е класика и всеки би трябвало да я опита. Без съмнение, мнозина ще я обикнат като мен.
Оценка: 9/10 (заради финала)
