Здравейте! След цяла вечност е време блогът отново да си примомни думата "активност". Преди известно време (с други думи, прекалено отдавна) споделих впечатленията си за първата игра на ЕА по огромната вселена на Джоан Роулинг за магьосници, които живеят сред нас.
Останах доволен и ей така, между другото, ми просветна, че бих могъл да разгледам всички игри, базирани на филмите (които не биха могли да съществуват без книгите) за Хари Потър. Поради различни причини, едва наскоро успях да изиграя "Стаята на Тайните" и познайте какво - тази игра е още едно доказателство, че американската корпорация някога е работила с желание и дори творчески замах.
Първото усещане е приятно затопляне на душата, след като се чува старото мото на EA: Challenge Everything. След това, няма как да не се възхитим от многото менюта, до които имаме достъп.
Още преди да се стартира играта ни посреща меню с опциите New Game, Load Game, Options и Quit. Дотук няма никаква изненада. Ако се избере една от първите две опции, се показват loading slot-ове, откъдето може да се зареди прогресът или да се започне отначало. Свикнал съм тези slot-ове да са в самата игра, не преди нея. Макар че ако помня правилно съм виждал това и в други игри.
При първото си паузиране пък ще видите сигурно най-богатото меню в историята. Предлагат ви се няколко подменюта, описващи геймплейния ви прогрес.
Folio Magi е представено като книга, където можете да разгледате всички Wizard Cards, които сте събрали. В тази игра, картите са три вида: златни, сребърни и бронзови. 11 са златни, 40 са сребърни, а 50 са бронзови. Всяка получена карта дава информация за човека, на когото е посветена. Освен това, събирането на определен брой карти възнаграждава играча по различни начини. Например, увеличава жизнените му точки.
Има меню за дуелиране - едно от новите неща в "Стаята на Тайните". То показва класация на учениците, които се замерят със заклинания за забавление. Ще разпознаете къде се провеждат дуелите по една черна дъска и по нетърпеливите студенти около нея, които само чакат да ги предизвикате. Но на дуелите ще се върна по-късно.
Хогуортс изглежда като един голям лабиринт. Човек би могъл лесно да се изгуби ако няма ориентир. Тази функция се изпълнява от картата, която има свое собствено подменю и чрез своите цветове, плюс задължителния маркер ("ти си тук") ще ни насочва към поредния час.
Менюто за предизвикателствата е създадено, за да можете да видите постиженията си в нивата, които са специално предназначени да тестват уменията ви да използвате ново заклинание. За това - пак след малко.
Куидичът е омаял малки и големи, за втора поредна година. Ето защо е удостоен със свое собствено подменю. Игрището за Куидич в двора на замъка е достъпно по всяко време, стига да не сте на мисия. На входа му има дъска, където са отбелязани шестте мача от първенството. Когато един мач се изиграе, там се изписват и финалният резултат, и спечелените точки.
И понеже в Хогуортс борбата за точки е безмилостно жестока, има специално подменю за точките на четирите дома на училището. За втори път: не се плашете, че някой от домовете ви превъзхожда по точки и сякаш първото място е извън всякакъв обсег. Във всеки случай, финалът ще е щастлив.
Ако всичките тези подменюта не са ви достатъчни, то с натискането на "Escape" клавиша ще можете да се осведомите за още няколко неща. По-конкретно, това са събраните "ресурси" за отвари (които ще опиша малко по-късно), както и броят бобчета на Бърти Ботс и тайните към всяко ниво.
Стига да успеете да се отърсите от първоначалния прилив на информация, то ще можете да обърнете внимание на самата игра. В основни линии, тази джитка вече сме я играли. За втори път ще трябва да водите Хари на уроци. Също така, ще му помогнете да надвие злото. Между тези две, жизненоважни за сюжета неща, ще събирате всичко, което не е заковано за земята и ще изследвате света за тайни. Защо? Защото с мързел не се забогатява!
Освен бобчетата и магическите карти, можете да се насладите на някои познати заклинания (Alohomora), на гаргойлите (които освен скрити стаи вече показват и невидими платформи), както и на шоколадовите жаби, които са по-подвижни от всякога. Ще можете да посетите познати локации. За съжаление, някои от противниците са рециклирани, но това не пречи на насладата от играта.
Имайте предвид, че светът е по-достъпен за омагьосване от всякога. Имате възможност да си създавате път със скали, както и да събирате бобчета от повечето предмети наоколо - рицарски брони, кутии и саксии по масите и т.н.
Тайните стаи са навсякъде, буквално. Следете за процепи в стените, картини и огледала. Този път не се знае какво можете да получите - от ковчежетата излизат бобчета, карти, но и противници! Напомням, че някои предмети дават бобчета повече от веднъж!
Целият Хогуортс и неговите околности са на ваше разположение. Условието е да не сте на мисия. От вас зависи какво ще правите - Куидичът, дуелите и тайните, взети заедно, могат да добавят часове към общото игрално време.
Историята проследява тази на книгата, едно към едно. Представена е чрез кътсцени, които са съпроводени от приказния саундтрак и прилично, макар и смехотворно на моменти, озвучаване. Графиката и анимациите са леко дървени, но все пак играта е от 2002 г.
За да премине от точка А до точка Б, Хари ще се осланя на подскачане и ползване на магическата си пръчка. За да не ни е скучно, тук-там се намират и пъзели. Все пак, да не забравяме, че това е игра, предназначена за детска аудитория. Съответно, пъзелите не могат да се определят като предизвикателни, но това не е лошо.
Нещо, което може да изненада играча е, че "Стаята на Тайните" има RPG елемент. Което е много свежо. На първо място, училището не е паметник на празнотата. Освен духовете, които си летят в него, постоянно ще виждате ученици, които ще вършат своите задължения. Приближете се достатъчно и ще чуете коментар от тях - относно вас или нещо, свързано с учебната година.
Но това не е всичко. Учениците изпълняват и ролята на търговци. Ако видите, че някой от тях ви ръкомаха и подканва да се приближите, то въпросният студент със сигурност ще иска да ви продаде нещо. Става въпрос за "ресурси" за отварите или за карти. Валутата са бобчета на Бърти Ботс.
Подобно на реалните търговци, понякога учениците ще ви уведомяват, че току-що са продали последната си стока. Също така е важно да се знае, че имате избор. Ако, да кажем, търсите карти, а ви се предлага нещо друго, можете да кажете "не" на предложението.
В опит да помогнат на Хари, някои ученици ще го заговарят, специално с целта да го заведат до дадена част от замъка. Това е много полезно за хора, които не са привърженици на картите. Затова пък онези, които не обичат да ги държат за ръката, ще се подразнят. На мен ми хареса тази добавка.
Фред и Джордж отново кроят свои си схеми, като за целта ще опитат да изстискат максимално много бобчета от Хари. Доколкото можах да разбера, в случая те продават Куидич екипировка на сериозни цени. В самия край на играта успях да си купя Куидич бронята от тях. За съжаление нямах достатъчно бобчета, за да си позволя новата метла Нимбус, която ми предлагаха след това.
Не ми направи впечатление екипировката да прави Белязания по-мощен. Затова пък е готино, че можем да променим външния му вид, поне за малко. Да го гледаме само в училищната униформа е скучно, признайте си.
Самите Куидич мачове отново са доста опростени. Хари е търсач и неговата задача е да хване снича. Контролът е минимален - метлата на очилаткото автоматично следи мишената му. Ние можем само да го пазим от препятствията.
От време на време се появява търсачът на противниковия отбор, който може да се бута и рита, докато припадне. Блъджърите отново се опитват да ни удрят. Лий Джордан се завръща в ролята на коментатор и е все толкова досаден. Трудността е равна на нула.
Точно до Куидич игрището е колибата на Хагрид. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ролята му в тази игра е минимална. Можете да колекционирате бобчета, както и една карта в двора му. Възможно е да експериментирате с магия върху прасетата му. Но той самият няма какво да ви каже. Единственият му принос е участието му в няколко от кътсцените. Жалко.
Учебният процес в Хогуортс протича по същия начин, както в миналата игра. Преподавателите, сред които трябва да се споменат новакът Флокхарт и добрият стар Снейп, избират Хари за доброволец. След това, на вас се пада честта да завършите успешно мини-игра.
Пред вас се показва символът на заклинанието, което трябва да научите. Магическа пръчка върви автоматично по очертанията му и от нас се очаква да натискаме правилните клавиши (стрелките) по пътя й. Има три стадия на всяко заклинание, като всеки е по-сложен от предишния. За успешното преминаване на всеки стадий се дават точки на Грифиндор. Флокхарт ни учи на Rictusempra, чиято функция е да зашеметява опонентите.
След като това се премине, Хари се изпраща в специални помещения, където задачата му е да събере всичките 10 Challenge Stars (ако може) и да си опази кожата в процеса. Дървени греди ще се опитват да го избутват в пропасти. Падащи врати и скали ще направят всичко възможно да го смачкат. Чукове, които се въртят, искат да го превърнат в кайма. Хари Потър ли играем или втората част на Prince of Persia? Важно е да се отбележи, че ако падне от достатъчно високо, Хари може да се нарани или да умре.
Новото при нивата-предизвикателства е, че са за време. Намирането на звезда добавя ценни секунди към него. Ако то изтече, то предизвикателството се проваля и трябва да започнете отначало. Колкото повече време е останало при завършването на предизвикателството, толкова повече точки ще получи Грифиндор. Предизвикателствата могат да се преиграват за по-висок high score, съответно за повече точки за Хари и неговите приятели.
Снейп ще ни научи как да правим отвара (Wiggenweld Potion) за възстановяване на жизнените точки. За да я забъркаме са необходими споменатите по-рано "ресурси" - Flobberworm Mucous (което прилича на слуз) и Wiggentree Bark (което наподобява дръвче). Тези съставки могат да се закупят от студенти, но се намират и в замъка, в удобни буркани, които се трошат с магия.
За да забъркате отвара, трябва да намерите съд, от който излиза страшен, лилав пушек. Такива има на доста места и стига да имате необходимите съставки, ще се сдобиете с отварата за нула време. Така чувството, че играем Harry Potter RPG, е завършено. Любимецът на Грифиндор може да жабури отвара, когато си поиска (включително по време на Куидича), което е много полезно срещу босовете.
В подземията, а и в някои следващи нива, ще намерите паячета. Ако преминете през тях, Хари ги мачка. Ако пък не ги закачате, те могат да се качват по Избрания, макар да не му вредят по никакъв начин. Това е готин, малък детайл.
Професор Флитуик ни предава Skurge. С него се маха зелената слуз (ектоплазма), която покрива някои отвори и ги прави недостъпни. Освен това, то освобождава иначе заседнали предмети. Може да действа и като лепило. С това заклинание се надвива Пийвс - първият бос, който ще срещнете на няколко пъти. По-скоро като дразнител, отколкото като враг.
Професор Спраут ни показва как да боравим с Diffindo. Това заклинание служи за премахване на клони и късане на въжета, които освобождават предмети. Освен това изпарява паешки мрежи, които блокират пътя на Хари.
Spongify се използва върху определени квадратчета по земята, наподобяващи килимчета. След заклинанието върху тях се появява втори, лилав слой, чрез който можете с един скок да стигате много по-нависоко от обикновеното.
Дуелирането е сравнително приятно занимание, даващо възможност на студентите да се нараняват взаимно с магия, докато преподавателите ги поощряват. Двамата опоненти отиват на специална арена. Правилата са следните: използват се само три заклинания; не могат да се пият отвари по време на дуела; забранено е да се подскача.
Трите заклинания са Rictusempra (отблъсква и наранява), Mimblewimble (кара следващото заклинание на опонента да загуби точност) и Expelliarmus (отразява заклинание). Със Spacebar можете да сменяте заклинанията, когато пожелаете.
Дуелите не се провеждат без залог. Колкото повече се издигате в ранглистата, толкова повече бобчета на Бърти Ботс ще трябва да сложите на масата. И не е приятно да се губи, повярвайте ми. Все пак, надали ще се затрудните особено да достигнете първото място.
Дуелите наистина могат да събудят адреналина у вас. Не само заради бобчетата, които могат да се изгубят. Опонентите се местят постоянно. Чувството, когато заклинание се размине на милиметър от главата на Хари, е опияняващо. Освен това, първите две заклинания могат да се засилват чрез задържане на левия бутон на мишката, което причинява повече болка и може да зарадва някои... болни хора.
За да поразсее малко атмосферата на смърт и насилие на територията на замъка, ръководството на Хогуортс организира Weekly House Point Ceremony. Който дом има най-много точки, праща свой представител в специална зона, където има толкова много ресурси, че Дядо Коледа не би могъл да ги събере в чувала си. Тънката част е, че престоят е за ограничен период от време.
Аз добих достъп до въпросния Рай на бобчетата два пъти. След това Слидерин набраха депресираща инерция с точките и Драко Малфой ми се подиграваше, преди да се наслади на неизброимите богатства, които бяха там, само за него.
Има два случая, в които Хари трябва да разчита на змийската си природа - демек, да се промъква, без да го видят. Първият случай е когато, ще-не ще, му се налага да вземе нещо от подземията. Вероятно няма нужда да споменавам, че това е територията на Снейп, който ненавижда Потър с цялата си душа. Между нас казано, за малко ще можете да управлявате и един не толкова популярен герой от Роулинговата вселена. Няма да издавам кой е.
В едно друго ниво, Хари ще има нещастния късмет да се озове насред територията на Слидерин и, иска ли питане, трябва да се прибере, без да бъде забелязан от никого. Не съм привърженик на такъв тип нива (да, сгащиха ме), но не мога да не призная, че така играта е по-разнообразна.
Разбира се, студентите на Слидерин са най-малкият проблем на сирака. Кончината му желаят един куп същества и босове. Паяци, охлюви, разни растителни видове (към които спада един от роднините на Грут - Bowtruckle) и добре познатите (от "Философския Камък") костенурки.
Понеже е чувствителна душа, Хари не ги убива (поне повечето) а само ги изкарва извън строя. Гномечетата и имповете се надвиват по следния начин: първо се зашеметяват, после второкурсникът ги хваща и ги хвърля като боулинг топка в дупките, от които излизат. Хърмаяни би се възмутила ако знаеше!
Босовете са малко на брой и не са особено предизвикателни. Както вече споменах, първият по-сериозен душманин е Пийвс, който е майтап и може би затова се появява на няколко пъти, след като е унижен.
Вторият бос е Арагог - гигантски паяк и бивш домашен любимец на Хагрид, който е намерил нов дом в Забранената гора и има да храни многобройна челяд. Познайте кой е избран за основен деликатес. Лошото при него е, че не ви е нужна стратегия, за да го победите. Само не спирайте да се движите и да го целите със заклинанията. Няма да може да ви пипне с пръст. Ъъ, с пипало.
Накрая трябва да оцелеем след срещата си с гнусното създание, което се крие в Стаята на Тайните - базилиск. Тази бос битка има повече от една фаза (както беше при Арагог) и докато й хвана цаката, умрях няколко пъти. Хубавото е, че за да се затрие влечугоподобното, не се използва магическата пръчка, която беше най-добър другар на магьосника ни по време на цялото му приключение.
За съжаление, изкуственият интелект на практика не съществува и създанията, които искат да ни изядат, атакуват без никаква стратегия или отборна работа. Което прави играта обидно лесна. Затова пък тварите са разнообразни и не се премахват по един и същи начин, което изисква поне минимален напън от страна на играча (похвално). Босовете са по-скоро разочарование, но това беше така и в миналата игра, така че приемаме това за хроничен проблем на поредицата. Поне на този етап.
Чудесно е колко разнообразни са нивата. Всяко предизвикателство тотално се различава от предишното. Забранената гора и подземията на Хогуортс са проектирани така, че да ни побиват тръпки. Нивото в Стаята на Тайните, непосредствено преди битката с базилиска, е може би най-доброто в играта. Смъртоносните капани са навсякъде, наградите се достигат по-трудно...
Мисля, че попрекалих с хвалбите, затова сега ще поговоря за нещата, които не ми харесаха. Още в първата кътсцена се изплаших, след като очилата на модела на Хари не се заредиха и на тяхно място стоеше някаква черна линия. Впоследтвие очилата се материализираха, но споменът за видения ужас остава.
Случи ми се да намеря съставка за отвара. След като счупих буркана, тя изскочи, затъна в един предмет и там си остана. Не можеше да се вземе. Много разочароващо.
Друго странно изживяване, без логично обяснение, се получи, когато бях удостоен с честта да вляза за втори път в зоната с богатствата. Тъкмо се зарадвах, че ще мога да събера колкото си искам бобчета, макар и за кратко, когато при първия ми скок нивото... свърши от само себе си.
Spongify скоковете сбъдват мечтата на всеки човек да полети. Само че те са автоматично насочени. Ако играчът се опита съвсем леко да промени зададената траектория, може да запрати Хари в поредната пропаст. При едно от паданията след такъв скок, камерата се бъгна и започна да се върти на 180 градуса, което уби всякакво желание у мен да продължа да използвам заклинанието.
На няколко пъти ми се случи да правя заклинание, без обаче то да бъде регистрирано в играта. Призовавах го, но когато искрата му стигаше до целта, тя просто се изпаряваше, без последващ ефект. Което е неочаквано. Ако някое същество "прегърне" Хари, не се и надявайте да можете да отвърнете с пръчката.
По-рано споменах за виталността на шоколадовите жаби. Щеше да е хубаво ако въпросните можеха да се колекционират, без да подскачат между платформи и да се отместват в последния момент, преди да ги докопаш. Малка подробност, но вбесява.
Освен това, минималното присъствие на филмчета, задвижващи фабулата в миналата игра, е заменено с наличието на брутално много такива. Имам чувството, че "Стаята на Тайните" може да се конкурира с Metal Gear Solid по този параграф. Продуктът се нарича "игра", за да се играе, хора!
Имповете и гномчетата изглеждат много безобидни, но понякога отказват да умрат, въпреки положените от мен усилия. Съществата не винаги попадат право в дупките, въпреки прицелването от страна на играча. Така, вместо да продължите напред, понякога ще губите ценни секунди, докато неутрализирате тези сладури.
Ето резултатите от Куидич първенството ми. Не беше толкова зле.
Първият мач беше срещу Хафълпаф. Надвих ги с финален резултат, 150 на 120 точки. Така към актива на Грифиндор се прибавиха 30 точки. Вторият мач ни изправи срещу Рейвънклоу. Срещу тях се измъчихме - финалният резултат беше 150 на 140 точки за нас. Слидерин проплакаха след като им отнех снича под носа, в последния момент. 180 на 170 точки, в полза на Грифиндор!
Хафълпаф се опитаха да си отмъстят за загубата, но към техните 200 точки бяха необходими още 100, за да ни изравнят. Рейвънклоу също не можаха да се реваншират на феновете си, приемайки загубата със 180 точки (Грифиндор се поздрави с триумфа, събирайки едва десет повече).
Последният мач срещу ултимативния враг Слидерин беше по-особен. Бях се настроил за лесна победа, ала не познах. Имаше специална секция от мача, показваща как Потър и Малфой се борят за снича извън изгрището. Там имаше дървени подпори, които на три пъти халосаха Избрания толкова много, че той се намери в несвяст на пода.
Накрая обаче успях да грабна летящото топче и с 200 точки (10 повече от тези на Драко и дружинката му) грабнах купата! Слидерин завършиха втори в надпреварата. Рейвънклоу трети. Хафълпаф останаха последни.
При дуелирането бяха необходими десет победи срещу десетима опоненти от всичките домове, за да видя името на Потър в самото начало на дъската, под номер едно. Якото беше, че колкото повече виждах върха, толкова повече се усложняваше положението.
Колоните, които се намираха между опонентите, започваха да се движат, служейки като препятствия. Първоначално наляво и надясно, после нагоре и надолу. Така трябваше да се изчислява много внимателно кога да се пуска заклинание, защото въпросните колони абсорбираха магията. Което правеше победата още по-сладка.
Последният дуел е на по-малка арена и без никакви препятствия. Само двама души и техните пръчки (това прозвуча грешно). Представителят на Слидерин ме надви два пъти, но накрая преклони глава пред великия Грифиндор.
Предизвикателството на заклинанието Rictusempra бе завършено с 2915 от 4130 точки. При Skurge се представих малко по-добре: 2350 от 3755 точки. Нямаше голяма разлика в числата при Diffindo - 2307 от 3927 точки. Spongify е моята гордост. От максимални 2750 точки бях събрал 2037.
Непосредствено преди да видя финалните надписи, разполагах със следните неща: един брой отвара; нито един Flobberworm Mucous, шест Wiggentree Bark; 198 бобчета, 6/12 тайни (може да се отнася само за последното ниво, а не общо, не съм сигурен).
По точки на домовете, първи завършват Слидерин (774 точки). Втори са от нашата тайфа (609 точки). Във врата ни дишат Рейвънклоу с 599 точки, а Хафълпаф могат поне да кажат, че числото им е закръглено: 500 точки. Разбира се, който изиграе играта, ще види кой всъщност печели Купата на Домовете.
Не успях да събера нито една златна магьосническа карта. С 15 от 40 сребърни карти, успях да се сдобия с един ключ (който служи за отключване на иначе недостъпна част от Хогуортс; повече карти означават повече ключове). Най-лесни за намиране са бронзовите карти. С 35 от общо 50, успях да увелича жизнените точки на Хари до три белега (тоест, двойно повишение на кръвта).
В заключение трябва да призная, че играта много ми хареса. Недостатъците й са по-скоро незначителни и могат да се преглътнат. Магическата музика и разнообразният геймплей ще ви гарантират няколко часа чисто забавление. Очаквайте впечатленията ми от "Хари Потър и Затворника на Азкабан". Скоро...?
Оценка: 8/10
