Risen 2 е типичната втора част в една трилогия - опитва се да надмине оригинала във всяко едно отношение. В много малко случаи обаче този стремеж на създатели и издатели се увенчава с успех. Конкретно с Risen 2 на Piranha Bytes & Deep Silver не им се е получило и пиратското rpg със сигурност е по-лоша игра от излязлата през 2009 г. Risen.
Изглежда след излизането на продукта, отвел ни на негостоприемния остров Фаранга, някой не е останал доволен от продажбите, защото Тъмните води не просто предлагат по-голям мащаб, но и куп опростени игрални механики. Без съмнение, за да се привлече по-голяма публика. Именно това желание на някой гений обаче едва не е опропастило играта, защото Risen 2 e техническа катастрофа повече от всякога. Но за това ще пиша в детайли по-надолу.
Нека започна с няколко думи за историята. Поемаме контрол над същия Безименен, който ръководехме и в оригинала. Той се е променил коренно. Титаните са унищожили по-голямата част от света, хората са пред изчезване, а пиратите плячкосват без да им мигне окото. След като нашият човек победи Огнения титан се случват няколко неприятни събития. Магията е забранена от Инквизицията, заради страх от злоупотреба с тази мощ; магическите доспехи, които Безименния използваше в битка с титана, са хвърлени на дъното на морето; на всичкото отгоре, героят ни губи окото си, защото артефактът-монокъл на Мендоза се оказва прокълнат. Ако това не е достатъчно лошо, титаните са на път да унищожат последната крепост на Инквизицията - Калдера, където зловещ Кракен потапя всеки кораб, дръзнал да се пусне по морската вода. Естествено, Безименния е с лошо име (защото е използвал магия) и изоставен от всичко, но не кой да е, а той ще трябва пак да спасява света.
Началото на тази игра е напълно различно от това на Risen. В предишната игра от поредицата първоначално единствената цел на протагониста е да оцелее. В Risen 2 главният герой започва с изпълнението на скучни куестове, толкова скучни, че едва не се отказах. Отново...
Лошо впечатление прави и фактът, че изобщо не е обяснено какво е станало с бандата на Дон Естебан, както и защо изведнъж всички използват технологични напреднали оръжия. Казват ни просто, че вече сме с Изквизицията, техен агент. Чудно.
Все пак, Dark Waters има няколко много силни коза, които трябва да се споменат:
За да не се чувстват Risen маниаците в чужди води, разработчиците са вкарали в играта някои стари познайници - например Карлос е станал командир в Калдера, друидът Елдрик също се появява. Това е една приятна изненада, защото няма нищо по-хубаво от това да поговориш с хора, с които си спасил света. Те с радост ще ви дават куестове, а понякога и ще ви придружават лично!
Играта има доста приятна графика, особено подобрена в сравнение с Risen. Светът е по-красив от всякога, което със сигурност ще ви стимулира да го разглеждате.
Дизайнът е приятно разнообразен. Има джунгли, мочурища, езера, храмове, планински селища, долини, дори кораб - изобщо, достатъчно много възможности, за да не ви доскучае.
Моделите на предметите, хората и другите същества са радващи окото и по-детайлни. Специално по лицата на пиратите понякога се виждат белези от бой. Чудовищата плашат на външен вид, независимо дали са ягуар или гигантски Guardian.
Ефектите в играта са една идея по-добри. По време на дъжд наистина ще почувствате, че сте мокри, а когато гледате морската вода, все едно, че сте на море. Анимациите също са пипнати - останах приятно изненадан от маршируването на воините на Инквизицията.
Атмосферата е все толкова добра и ще ви завърже за стола поне за едно изиграване, което не е малко. На мен лично ми отне 43 часа и 15 мин., за да превъртя играта, което е повече от задоволително.
Геймплеят и саундтракът също са на познатото високо ново: нещата за правене в Risen 2 са немалко и различни спрямо оригинала. Например този път можем да цъкаме на мини игри, сред които надпиване и стрелба по подвижни мишени. Има и quick-time event-и; въпреки че за този проект е бил нает различен композитор, музиката е повече от пасваща на пиратския облик на джитката. Мелодията по време на финалните надписи е особено култова.
Кътсцените в играта са увеличени като брой и са доста добре направени. Това е много важно подобрение, което спомага за сливането ни с това, което се случва на екрана. Напомням, че в оригинала имаше ДВЕ кътсцени. Тези в Dark Waters успяха да ме накарат да се разчувстрам на няколко пъти. Пуснах в гащите, когато първият морски изверг ме забеляза и погна. Кътсцените могат да се пропускат.
Противниците в Тъмните води са много и различни - няма нито един рециклиран враг от Risen 1 (дори добре познатите скелети са с нов облик)! Независимо дали става въпрос за познатото до болка прасе или за гаргойл - ужасяващо, високо към три метра същество, с почти толкова голяма брадва, всеки един опонент в играта е много мощен и опасен по своему. Вече има битки срещу повече от един човешки враг, което е предизвикателно.
Новите технологии са изкушителни - вече можем да използваме не меч, а сабя, мачете или шпага. Дистанционните оръжия също са еволюирали - вместо лък или арбалет, в наличност са мускети, пушки и пистолети, които на свой ред изискват муниции, за да се използват. Има и копия, които се използват както за близък, така и за далечен бой. Възможните за носене item-и също нямат нищо общо със "средновековна" Фаранга, а съответстват на пиратското време.
Има МНОГО за изследване - достъпни са малка част от два континента и много острови, всеки от които е доста голям, със свои собствени особености, криещ много куестове, тайни и съкровища. Така че започвайте своето пътешествие!
Обновена е системата за развитие на Безименния, с атрибути, таланти и умения по избор на играча. Възможностите са на практика безкрайно много, което е силен стимул играта да се превърти повече от веднъж.
Атрибутите се делят на Blades (за мераклиите да са бойци), Firearms (за любителите на пушкала и пищови), Toughness (за да понасяте по-малко поражения), Cunning (за който иска да е крадец) и Voodoo (за онези, които си падат по магия).
Талантите се развиват, като се увеличават атрибутите, като се учат умения, като се носи определена екипировка и като се събират легендарни предмети (за легендарните предмети виж по-долу). Например може да станете по-добри със саби или в меле атака с мускет без байонет, ако изучите Slashing Weapons I, II и III. Друг вариант е да изучите Silver Tongue и да отключите ненасилствени варианти да излезете от кофти ситуация. Възможности бол.
Уменията се делят така, както и атрибутите, а специфичното за тях е, че трябва да се изучат от определен учител срещу дадено изискване, например злато или предишно умение на определено ниво. Да кажем, че можете да се научите да се промъквате, да създадете вуду кукла, да понасяте по-добре огнестрелни рани и др.
По едно време ставате капитан със собствен кораб и получавате възможността за пътуване от територия в територия доста бързо, като с две кратки кътсцени се показва отпътуването и пристигането. На кораба се намира вашият екипаж, съставен от хората, които искат да ви последват във вашето приключение. Някои от тях са там за един куест, но други ще бъдат до вас от началото до самия край. Важно е да се отбележи, че екипажът не е само за украса - някои от другарите имат полезни специални умения - Джафар обира победени врагове, Чани лекува безименния по време на битка и др. (Почти) По всяко време можете да изберете някой от екипажа за ваша компания, стига да е само един. Ако иска, Безименния може да раздава на екипажа си грог, като това няма ефект върху тяхното поведение.
Да обсъдим легендарните предмети - още една иновация. Това са специални вещи, които намирате след четене на нечия книга. Намерите ли такъв предмет сте по-близко до качване на ниво и получавате перманентен бонус върху някой талант (плюс този от някои растения и отвари с перманентно действие). Тези предмети не могат да бъдат продадени от играча, но могат да бъдат закупени срещу гигантски суми от определени търговци. Успях да събера 11 от 21.
Сменен е и инвентарът. Той се дели на четири части. В частта "Equipment" се намират предметите за лява и дясна ръка, глава, тяло, крака, ходила, обица, амулет и пръстен. В "Useable Items" се помещава всичко, което може да се изяде, изпие (т.нар. провизии) или иначе използва. В "Loot"можете да видите всичко, събрано в света на играта, плюс специалните куест предмети, които, подобно на легендарните, не се продават (макар че и някои специфични предмети, като пясък, не могат да се продадат). В частта "All" можете да намерите една безкрайна "торба". където е набутано абсолютно всичко. Инвентарът помага на играча да разбере кое е най-доброто му оръжие, като сравнява например Cutlass спрямо екипираното в дадения момент меле оръжие.
В Risen 2 има Glory точки вместо Experience. Бих казал, че това е много по-добра система за вдигане на нива от стандартната, защото вместо досасни напомняния, че сме събрали необходимия опит, можем с едно копче да видим дали можем да подсилим някой атрибут на главния герой. Започва се от 1000 Glory, а в по-късните етапи се изисква в пъти повече, така че избирайте мъдро в какво ще сте добри. Странно е, че в играта има неутрални същества (плъхове и пуйки), които можете да убиете и да получите нелош брой Glory точки.
Sea Chart е картата на света. Там можете да видите всички достъпни към момента територии, които можете да посетите. На това меню имате възможност за връщане на кораба, стига да не сте в битка. Важно е да се знае, че можете да посетите остров, но за да знаете важните места на него, трябва да намерите карта на острова. Посещаемите локации в Южните морета (където се развива действието в играта) са точно десет, като някои са скрити до определен прогрес в историята. Намерите ли карта на остров, можете да се ориентирате по-лесно, а стигнете ли до важна локация, тя се отбелязва на картата с кръгче и получавате опит. После можете да fast travel-нете до това място, стига да сте на острова, да извадите картата и да кликнете на кръгчето.
Logbook е новия quest log. Вляво се намират куестовете, като под жълт плюс се обединяват куестовете по главната историческа линия, а под сив - второстепенните такива. Вдясно можете да намерите описание на куеста, какво трябва да се прави. Можете и да отбележите с маркер даден куест на картата, за да знаете къде да ходите и кой е дал куест (става с клавиша E). Друга възможност е да покажете диалога от дадена задача, с клавиша R. Logbook се дели на три части. В "Active Quests" можете да намерите активните задания по историята, плюс неизпълнените куестове за легендарни предмети. В "All Quests" са всички изпълнени куестове по локации плюс тези за легендарни предмети, които сте завършили успешно. В раздела "Characters" се намира списък с всички учители, разделени по атрибути, както и търговците. И в този случай можете да сложите маркер на картата, като в зависимост от това какъв тип учител или търговец искате, маркерът ще е различен.
Играта е получила нова система за отключване на сандъци чрез вид мини-игра. Поглеждайки сандък, ясно ще видите надпис, който оказва дали можете да го разбиете в момента или не. Вкарвайки lock pick-а в ключалката, трябва да намерите правилната траектория на движение, за да достигнете до заключените благини. Системата от първата игра работеше, затова съм очуден, че са решили да добавят изцяло нова за тази игра, но и така нямам оплаквания.
Друго готино нововъведение е хуморът. В Risen не че нямаше хумор, но там се чувстваше някак пресилен. Тук той е на място и е точно толкова "пиратски", колкото би трябвало. Бъзиците включват грог, мирисът на пиратите и какво ли още не. Джафар е претендент за най-смешният персонаж във видео игра изобщо.
В Risen 2 Пираните са се опитали да поправят липсата на босове, в резултат на което в джитката има не само няколко боса, но и няколко минибоса, за да може купонът да е пълен. Поздравления, имахме нужда от това.
В играта са вкарани и два по-специфични помощници на Безименния - маймунка и папагал. Маймунката е крадец и може да отваря врати, дърпа ръчки, както и да се провира там, където протагонистът не може (през малки прозорци, дупки). Папагалът пък може да бъде пуснат във въздуха, за да разсейва един противник, което дава възможност въпросният глупак да отнесе няколко удара. Тези две приятелчета са много свежа и приятна добавка.
Пираните са опитали да поправят липсата на босове от първата игра. В резултат на това Тъмните води предлагат не просто няколко боса, но и минибосове. Браво, момчета, дочакахме ги!
За да се чувстваш като badass, с прогреса на историята ще получаваш нови титли, примерно капитан, като можеш да намираш оръжия, съответстващи на ранга ти.
В играта има и възможност при довършването на враг да се активира "завършваща анимация", при която да видиш отблизо и от определен ъгъл как накълцваш смъртоносно на забавен кадър някакво нещастно същество, което е посмяло да ти се изпречи. Ненужно, но разпускащо допълнение, към една и без това пълна със съдържание и забавление игра.
Вудуто е много приятно за употреба. Можете да си забърквате отвари, с които например да сте по-добри в близък бой; да си направите скиптър, с който да всявате страх; да "сглобите"кукла, с която да проклинате врази; възможностите са много и всяка една от тях дава поне на теория различен подход към разрешаването на определени задачи. Силно препоръчвам да станете вуду специалисти.
Както виждате, има много добри думи, които могат да се кажат за Risen 2: Dark Waters. Но ако си мислите, че не съм пестил похвалите, то сложете предпазните колани, защото лошите неща не просто са повече. Те убиват релизацията на потенциална игра на годината.
Тъжна констатация е, че общо взето нито един от главните проблеми на Piranha Pytes игрите не е закърпен в Тъмните води. Всеки път се надявам на чудото и всеки път оставам разочарован. Това е един от минусите да си сляп фен на нещо (което няма да ми попречи да смачкам играта с критика).
Като за начало, в опит да направят готина история с много обрати, Пираните са осакатили въпросната с диалог, който издава какво ще последва. Искаш да знаеш кой ще ти забие нож в гърба? Само започни разговор с няколко души и ще разбереш! Това е много жалко, защото всъщност историята има голям потенциал и няма да останете безчувствени към случващото се в поредната кътсцена, задвижваща колелото на времето напред. Има смърт, има предателства, неочаквани съюзи, разкриване на мистерии... въобще, много и интересна материя. За съжаление, по-предсказуема от ежедневието на баба ти, което унищожава ефекта на изненада. В самото начало става ясно кой е лошият и как трябва да го убием, докато в оригиналния Risen до самия край тръпнехме срещу каква (заплашваща света) гадина ще се изправим.
Както вече споменах, началото е ужасяващо. Натирен на остров Такаригуа, нашият човек има нелеката задача да изпълнява възможно най-тъпите задачи, сред които да помага на готвач и да разнася щяло и нещяло. Много, много лош старт. В този начален етап играчът може сериозно да се обиди. Причината е, че куестовете във въведението дават грозно малко Glory, а златото е по-рядко от златните зъби в устата на кварталния перко. Играта често ще дава на геймъра цели ковчежета, пълни с... храна и 10 (!!!) златни жълтици. Леле, колко съм мотивиран да изиграя тази игра (без малко да я изтрия)! Добре, че нещата се нормализират с времето, но малко хора ще имат търпението да стигнат до големите награди...
Може би в Risen 2 локациите и противниците са изцяло нови, но те са малко или повече базирани на реално съществуващи места. Например островите в играта са точно като кой да е остров на Карибите, с джунгла, плаж и пр. Сред вразите може да има най-гнусните морски зверове (напр. гигантски ракообразни, наречени Leviathan или плашещите с бързината си Sand Devil-и), но за съжаление преобладават просто диви животни, като маймуни или пантери... Това, което се опитвам да кажа е, че в Risen 2 сякаш изобретателността и оригиналността са оставени на заден план за сметка на "сигурното", познатото. Това ме натъжи. Фаранга и съществата на него си бяха невиждано чудо и може би именно това направи острова толкова примамлив.
Т.нар. "познати лица" от оригинала, сякаш не се интересуват особено от развоя на мисията на Безименния. Всъщност, те го третират като момче за всичко. Елдрик ще се тръска да избиеш всички гаргойли, Пати ще врънка за скритото съкровище на баща си. Но извън този тип служебно обвързване дори основни герои като капитан Стийлбиърд нямат какво да ти кажат или просто не им се говори и те пращат по дяволите. Развитие на героите - какво е това за Пираните? Фикция.
Моделите на хората пак се повтарят, като за пореден път това е замазано с различен озвучаващ актьор. Пичове (и дами), това го забелязахме и в първата игра. Защо не е поправено? Ще срещнете същия беловлас дядка под различни имена поне три пъти. Само главните персонажи (като Booze) са удостоени с оригинален модел. Нямам думи. Жените този път са една идея по-добре изглеждащи и не-еднотипни, но пък имат само два образа - на мрънкащата Пати, която е уникат, а от друга страна - проститутки на доковете. Хммм. Не много разнообразно, а?
Като говорим за озвучаване, то не е толкова добро, колкото в Risen. Актьорите, които са дали гласа си, се не повече от десетина, в резултат на което при разговор с ново лице често ще чувате познат, но преправен на например по-дълбок, глас. В детската градина ли сте или това е сериозен, професионален продукт?
Най-жалък е главният герой. Имитаторът на Юън Магрегър е изчезнал и е заместен от някакъв пичага, който изобщо не си дава зор. Леле, в тази игра можеш да ЗАПЛАШВАШ и то как! Но въпреки добре написаните от сценаристите заплахи, няма да изпиташ удоволствие, като ги чуеш, защото единственият път, когато Безименния надига глас повече от един път в диалог, е когато вика, за да го чуе глух старец. В резултат на това главният герой е показан като неемоционален мухльо, който нито може да се кара, нито да даде една заповед със самочувствието на командир. Капитан ще ми става.
Анимациите отново са "фифти-фифти". Не мога да кажа, че няма подобрение, но то не е дотолкова радикално, че да обявя проблема за решен. Неведнъж дори най-прости анимации отказват да се изпълнят, което например караше я другари, я босове, да летят към героя, вместо да ходят. ХОДЕНЕТО е счупено в тази игра! Най-готината анимация е тази, при която някой вади пищов и стреля.
Имам едно голямо оплакване към кътсцените. Докато например гледаш как кораба ти напуска Антигуа, можеш да станеш свидетел на примигващи текстури. В някои случаи това може да убие иначе замислен като емоционален момент от историята. Не е добре и мирише на ръшната игра. А ефектът "мрежа", за който споменах в ревюто на оригинала, не просто не е изчезнал, но упорито се появява навсякъде.
Новите геймплейни механики осакатяват играта. Мини-играта със стрелба по летящи предмети е доста трудна на medium трудност, а в един куест трябва да си експерт на нея. Досадно. Мини-играта с надпиването пък е прекалено лесна и мисля, че изгубих само веднъж, при това от скука.
Quick-time event-ите са сложени за красота, в най-буквалния смисъл на думата. Да, пасват, когато трябва да разкараш гладна дива котка от тялото си, но не и когато довършваш бос с... един бутон. Все пак трябва да отбележа, че капаните се завръщат и не са само в храмовете, но и на няколко места на открито. Всеки капан ще тества бързината ви, така че бъдете нащрек, иначе ще видите най-изобретателните пози на разкъсаното безжизнено тяло на Безименния.
Този път можем да се присъединим към три групировки - пирати, Инквизиция и туземци.
Пиратите са онези, които обичат да крадат, пият и спят с много жени. Те могат да ви научат на мръсни трикове в битка, заплашване, кражби... Пати и Стийлбиърд са може би най-известните представители на това съсловие, а Антигуа е официалният остров на пиратите, в който не стъпва вражески крак.
Инквизицията са все същите келеши, които представляват "държавността" на обединеното човечество, със столица Калдера. Те вярват в реда и контрола, тоест не са се променили хич. Това, с което превъзхождат другите обаче са техните мускети и готини униформи, да не говорим за желязната дисциплина. Във война са едновременно с пирати и туземци. От тях можете да научите доста за огнестрелните оръжия.
Туземците са тези, които преди всички останали са знаели за кашата, която е на път да стане реалност покрай т.нар. Tiwas. Ако Инквизицията гледа на туземците като на половин хора и роби, то туземците мразят всички бели хора (т.е. и пиратите, и Инквизицията; явно взаимният расизъм е здравословно нещо). Тяхната сила се дължи на две неща - първо, физически мощните им воини, които боравят с копия, както и вудуто, което е единственият вид магия, който още се практикува в света.
За съжаление играта този път не знае какво иска, защото можеш да си едновременно пират и вуду магьосник, което може да звучи готино като клас (и е), но изобщо не се връзва от гледна точка на историята, понеже както споменах, расизмът на "диваците" не би трябвало да позволи на бял да припари до техните селища, но както и да е.
Много грозно ограничение в играта е фактът, че НЕ МОЖЕШ да използваш мускет, ако не си член на Инквизицията. Когато става въпрос за дистанционни оръжия, пиратите са повече от доволни да ти предлагат пищови, а Инквизицията с радост се разделя с пушки срещу определена сума. Но всякакъв твой опит да набараш мускет, като си в съюз с племената, ще срещне разочарование, независимо дали претърсиш всеки търговец или пречукаш войник на Инквизицията.
Ако това не е достатъчно разочароващо, в играта има безмислени таланти за по-добро боравене с копията на местните племена. КОЙ, питам, кой ще използва копие, като има пищак и меч? Никой. Освен ако не сте маниаци на тема индианска култура, предполагам.
Макар в играта да има и метателни оръжия, например ками, кокоси и др., така и не намерих смисъл да ги използвам, защото механичните оръжия просто са прекалено мощни и използването на нещо друго е крайно неефективно. Най-много да почеше противника.
Системата за развитие на героя е малко безмислена. Можеш да развиваш само меле или дистанционните оръжия и да изореш играта с нулево усилие. Ако трябва да съм конкретен, вдигането например на Blades атрибута увеличава пораженията, нанасяни от меле оръжието, а ако добавим към това няколко ключови умения, като ритника, играта става фасулска работа. Стига да имаш пари, което от едно време нататък става лесно, можеш да си купиш най-силното оръжие при даден търговец и... да минеш една трета от играта с него. Таланти като тези от групата Dirty Tricks имат прекалено козметичен характер, защото например можеш да заслепяваш опонент с пясък без да трябва да го изучиш предварително. Без да вдигаш НИЩО . Къде е забавата в това и кой е позволил това да остане така, надали някога ще разберем.
Да си капитан на кораб не е толкова яко, колкото звучи. С корабът само се пътува от точка А до точка Б, а вече споменатата обстановка с незаинтересувания към теб екипаж пречи да се почувстваш като главатар на група главорези, на които им се граби. Няма морски битки, вероятно заради гигантската и смея да кажа необорима конкуренция на Assassins' Creed III/IV. А освен това корабът е празен - на него няма тайни, няма дори книжка за четене. Единственият интерактивен предмет е леглото. Колко ограничаващо.
Легендарните предмети са легендарно неизползваеми. Това, че получавам бонус върху талантите си, някак си не е достатъчно оправдание, за да ги притежавам. А това, че не мога да ги продам срещу гигантски суми, но мога да ги купувам, ме дразни. Ако можеха да се продават, играчът би забогатял много по-бързо. С две думи бих определил легендарните предмети като ненужен пълнеж.
Въпреки обещанието за много изследване, Безименния е ограничен в придвижването си от невидими стени, изразяващи се в морска вода и високи планини. Точно така, пират, който не може да плува, това сте вие (и не можете да ритате, докато не го научите)! Още по-смешно е, че протагонистът не може да скача. Или прави най-жалкия и мързелив опит на света. Ако се долепи до издадена скала обаче, той подскача като младеж, трениращ скок на дължина. Що за скриптирани глупости?
За първи път ми се случи да не мога да стигна до някъде по "утъпкания" път на картата.Това се дължи на объркващите карти. За какво говоря? Ако търсите съкровище например, напълно възможно е при следването на заветния хикс да бъдете блокирани от планина, която не можете да изкачите. При положение, че картата казва иначе. Това значи, че ако искате съкровището, ще трябва да заобиколите (понякога) половината остров, за да видите, че можете да стигнете до хикса от другата страна на планината. Не че не намерих всички съкровища в играта, но това объркване не помага особено.
Остана да кажа няколко думи за бойна система, бъгове, завършващи анимации, изкуствен интелект и босове. Все неприятни неща, за съжаление.
Бойната система в Risen не беше най-великото нещо, измисляно някога, но факт е, че работеше. В Тъмните води ситуацията е оакана. Щитовете са отпаднали изобщо, с тях и възможността за блокиране. Това прави бойната система копие на тази от Gothic 3 - който навърже по-продължителна серия от атаки, той бие. Което за съжаление означава, че ще сте добър боец, дори само ако помпате левия и десния бутон на мишката. Редуването на удари с лека пауза за залп от пистолет или пушка сваля всякаква опозиция. Тактиката е излишна. Да, играта предлага да контраатакуваш, да намушкваш, да спираш атака на врага, докато я изпълнява, но за какво ти е, при положение, че с измъчване на мишката ти ще станеш победител в кажи-речи всяка битка?
Играта е по-бъгава от всякога. Клипингът е новият-стар господар в света на Dark Waters. Например мечът ми постоянно потъваше в тялото, което ме караше искрено да се тревожа за здравето на Безименния. Все пак, сякаш на него не му пукаше. Вече споменах за примигващите текстури. Станах свидетел на странен бъг, при който някои от героите изобщо не се чуваха по време на разговор. Възможно е това да се дължи на факта, че копието, което играех, е рожба на Замунда, но се съмнявам. Някои звуци се появяваха и изчезваха, докато разцъквах. В техническо отношение - нищо ново.
Завършващите анимации, макар и да са забавни първите два пъти, като цяло дразнят неистово. Причината за това е, че са калпаво направени. Сравнение може да се прави единствено с The First Templar, където има абсолютно същите анимации. Безименния замаха, някаква субстанция полита, но очевидно е ясно, че върхът на меча изобщо не докосва плътта на врага му. Ако ще правят такива анимации, моля да ги получаваме завършени!
Изкуственият интелект беше лош в Risen, но тук достига ново дъно. Вече може да крадеш, докато гледаш собственика на окраденото в очите и той няма да ти направи друго, освен да те наругае. Точно това установих с голям шок в кръчмата на Booze, когато успях да гепя всичкия алкохол из собствеността му... докато ме следеше с очи. В Risen ако крадеш и те забележат, всичко живо наоколо те погваше и следваше болезнен урок по маниери. В Dark Waters стопаните реагираха веднъж. Веднъж.
Легален чийт в Risen 2 е когато се озовеш в трудна ситуация по време на битка да рестартираш последния си сейв. Ако си запазил играта по време на битка, това обърква противниците и те стават неадекватни в немалко случаи, което помага лесно да бъдат победени.
Животните както обикновено имат айкюто на счупен орех, но това се компенсира от факта, че по-слабите противници са в групи, та все още могат да представляват опасност, особено ако Безименния не е в цветущо здраве. Но като цяло дори най-мощния опонент от животинското или морското царства може да се преодолее с тактиката удряй и бягай.
Хуманоидите са доста по-предизвикателни. Имай предвид, че ще минеш повечето дуели сабя срещу сабя без проблем, но ако противникът ти има я копие, я мускет, ще мреш. Много. Защото ако въпросните хуманоиди са в групичка, някой ще е готов да се бие меле, докато двама-трима ще те замерят с копия или ще те убият с мускета от два изстрела. Тук, слава Богу, освен с тактика, няма как да оцелееш. Но тези моменти са прекалено малко и като цяло заради умрелия изкуствен интелект, играта е лесна. Да, игра на Пираните е ЛЕСНА. Главно поради факта, че 95% от играта Пати или някой друг ще те държи за ръчичка, а с компания няма непобедим враг. Няма. Половината пъти, когато съм умирал, е било заради собствената ми глупост (пребивания от високо и прочие глупости). И да искаш, не можеш да умреш, освен в началото или срещу определени противници, които се броят на пръсти.
Тези противници, освен хуманоидите, са босовете. Отново счупени. Разбира се, проектирани са да са по-издръжливи и да те схрускат ако мигнеш, така че ще се мре и ще се учиш от грешките си.
Но ако трябва да погледнем истината в очите, изкуственият интелект пак прецаква всичко. Когато изпълнявах куеста за гаргойлите във Въздушния храм, срещнах един от командирите на главния злодей (минибос). Ще си каже човек, ей сега ме чака готина битка. Ми не. Това си беше обикновен Sunken One, демек един от първите grunt-ове в играта, със същия модел, със същите атаки, но с повече кръв. Пречуках го за норматив и забравих, че е съществувал. Имайте предвид, че говорим за битка, случваща се във втората част на играта, когато трудността би трябвало да се е вдигнала много.
Босовете също не са кой знае какво. Кроу го убих май от третия опит, с дистанционни атаки. Стрелях по нещастника с пистолета, докато той ме гонеше като идиот. След това се биеш с Титан, който е толкова як, колкото последния бос от Risen. Изглежда не са си взели поука.
Но черешката на тортата е капитан Гарсия. Това е случай, който е толкова описателен за техническото положение на играта и нейния изкуствен интелект , че не мога да не го включа в ревюто.
Капитан Гарсия е много силен служител на антагониста, който най-сетне представляваше предизвикателство за мен. Убиваше ме пак и пак, и пак, и пак.
Накрая намерих начин да го убедя да ме подгони. Анимацията му за бягане изключваше половината време и той ме следваше... летейки. Но въпреки това умирах отново и отново.
Един път, когато влязох в храма, където той ме чакаше, успях да го накарам да заседне в една стена, докато с усилие ме "преследваше". Толкова бях шокиран, че забравих да запазя играта. Почти успях да го убия тогава, кълцайки с меча и стреляйки с пистолета ПРЕЗ стената по него, но той се отскубна накрая и ме свали с три замаха.
При друг опит да го преборя, той стана част от една стена (беше вътре в нея изцяло, дори не го виждах). За да бъде максимално "честно", той можеше да ме атакува, но не и аз него. Не особено изненадващо, пак загинах в битката по-скоро срещу бъговете на играта, отколкото срещу самия бос.
В крайна сметка успях да го изкарам от храма, да се отдалеча на достатъчно разстояние и докато той опитваше да заобиколи възвишението точно пред входа на храма... отново заседна, като пак се въртеше наляво-надясно, една идея по-свободно. Този път обаче запазих играта, започнах да го наранявам с Титаниевия Харпун (едно от четири специални артефакта в играта) и го убих. Никога не съм се чувствал толкова странно при победа над безспорно по-силен противник.
Връщайки се на темата за разбиването на сандъци, дразнещо е, че lock pick-ове в света на Risen 2 няма. По-точно, броят се на пръстите на едната ръка. Не можете да ги намерите нито при търговците, нито в ковчежетата, до които ще имате достъп. По едно време получавате заветния lock pick, тъкмо свиквате и... го губите безследно (в моя случай). Разбрах, че мога да получа един от специфичен куест, но прекалено много ме мързеше да презареждам играта заради парченце тел. В крайна сметка заровените съкровища, които откривате чрез карти могат да ви направят достатъчно богати, но липсата на lock pick-ове (които се продаваха на кило в оригинала) може да ви откаже от пътя на крадеца. Жалко.
За да не завършвам с критика ще кажа, че съм повече от приятно изненадан от финала. Играта наистина получава един страхотен завършек на историята, да не говорим, че самата финална битка този път си струва и има предизвикателство в нея. Де да беше така и в първата игра...
Като завършек искам да кажа, че Risen 2: Dark Waters можеше да бъде много, много силна игра. Game of The Year 2012 дори. Но опитът поредицата да се отвори за света, вместо да радва малкото свои луди фенове (сред които съм и аз) е ход, който на теория звучи благородно, но на практика търпи корабокрушение. Някои от слабостите на Risen са подобрени, но за сметка на това много от новите неща са незадоволително реализирани. А на всичкото отгоре някои от работещите в оригинала механики са оплескани. Както се казва, тази игра прави две крачки напред и три назад. Risen 2 не е лоша игра. Но със сигурност не се откроява, а с това техническо състояние и това опростяване, дори някои от най-заклетите фенове на Risen може да заплюят играта. Както направих аз, преди да я тествам. В крайна сметка тя ми хареса, но не дотам, че да я изиграя втори път. Да му мисли Risen 3...
ПП: Давам тази оценка на играта само заради фактора "забавление" и атмосферата, която ме захвана като Кракен - пиратски кораб. Ако не бяха тези две положителни влияния, оценката щеше да бъде по-ниска.
6/10
