Една от причините да НЕ искам да емигрирам е следната: България е прекалено интересна държава. Да, абсурдите се множат всекидневно и на хората отдавна им писна, но факт е, че в България животът никога не е бил, а и дано никога да не стане скучен. Всяка седмица се прави някакво разкритие, което разтърсва цялата държава; скандалите са повече от звездите на небето; хората в парламента са все по-подозрителни и т.н. и т.н.
След повече от десетилетие на мълчание, като пред смърт, българският народ се събуди. Той се организира. Дали по Фейсбук с непознати, или на двора с баджанака, има малко значение. Хората решиха, че е дошло време за промяна и излязоха по улиците, за да покажат, че не признават фасадната демокрация.
В началото радостта беше голяма: най-после политиците ще си платят! Всички подкрепяха протеста, огромно множество блокира улиците на столицата, парламентът се оказа под обсада, а тези вътре се шашнаха сериозно.
Уви, всичко хубаво има своя край. Появиха се контрапротестиращите.
Това бяха главно възрастни хора, които може би заради носталгия по социализма искаха правителството на новата Тройна коалиция (БСП, ДПС и Атака) да бъде оставено на мира да работи.
Изведнъж се случиха много неща, които опетниха протестите.
Някои от контрапротестиращите признаха, че са получили пари, дори не се посвениха да разкрият, че БСП води още "купени" с автобуси от провинцията, за да засили контрапротеста. Оттам нататък контрапротестиращите се считаха за хора, защитаващи интересите на управляващите.
Протестиращите също не останаха чисти. Сред техните редици бяха внедрени много провокатори, които допълнително нажежаваха и без това тегавата обстановка между протестиращи и полиция. Според разкази на очевидци, определени членове на реда биели протестиращи, без да са провокирани с нищо. Други хора, също внедрени, се опитаха да променят исканията на недоволните, което доведе до голямо разделение сред народа. Изведнъж протестиращите бяха обявени за хора на Бойко Борисов. Като се замислим, не е без основание: Борисов подаде оставка, точно когато започнаха протестите, показвайки се като човек, уважаващ мнението на народа. Или поне така изглеждаше. Протестиращите, дори ако бяха успели да свалят новата Тройна коалиция, нямаше да имат алтернатива, право на избор. Само ГЕРБ биха спечелили мнозинство.
Протестите затихнаха с времето. Съвсем наскоро се появиха новите протестиращи: студентите.
Те окупираха Ректората на СУ. Оттам вълната на недоволство се усети в цялата страна, в резултат на което много университети са окупирани до ден днешен.
Исканията, мисля, са ясни: разпускане на НС, насрочване на избори и т.н. Отново народът подкрепи недоволните от властта, този път с много дарения: храна, дрехи и други неща. Така Ректоратът стана крепост за много колеги, които живееха, спяха и недоволстваха вътре. Добре организираната охрана и недопускането на провокатори трябва да се признае на тези отдадени хора.
Само че отново се появиха препъникамъни. Канени и снимани от медии, говорителите на окупаторите изглеждаха някак несигурни. Искат да свалят правителството? Добре. Но има едно нещо, което, подобно на протестиращите, те не можаха да разберат. Насрочвайки избори, на власт ще дойдат СЪЩИТЕ, които са ни управлявали преди. Честата смяна на правителства гони инвеститори. Студентите, които искат да ходят на лекции, не могат да направят това.
После пак някой ще се оплаква, че не сме добре, бедни сме и сме необразовани. Сами си го правим, хора.
Някои вече говорят, че търпението на българина е на косъм и ще избухне гражданска война. Никой не трябва да поощрява войни. Но може би това е единственият начин да се оправи нашата мила родина. Да живее България!
