Играта, която се обсъжда в настоящата публикация, е "типично" отроче на индустрията такава, каквато я знаем днес. Събира се екип от хора и решават: ще правим игра. Средствата за направата на играта са мизерни (ако не никакви, има си Kickstarter!), но екипът е надъхан и разработката започва. Понякога нещата се получават, но по-често осирацията е пълна.
Голямата грешка на тази игра е, че е клише по най-лошия възможен начин. Става въпрос за вампири. Вампирите, видиш ли, съществуват и живеят в симбиоза с човеците. Само дето кръвопийците кажи-речи управляват смъртните, тъй като влиятелните вампири са стигнали до върха на йерархията: управляват медиите, участват в политиката и т.н.
Управляваш някакъв тип на име Ерик, който един ден ей така разбира, че са го ухапали и ще става вампир. И да, не се става вампир току-така: Ерик трябва да пие от кръвта на много мощен вампир, в противен случай не след дълго ще се превърне в ghoul - същество без интелект, което се храни с мърша и е умел инструмент в ръцете на влиятелните вампири. Пред възможността да изгуби себе си, Ерик тръгва да издирва "големите клечки" сред вампирите само с една цел - да оцелее.
В неговото приключение ще му помага Роуз - млада вампирка, с която Ерик се запознава в The Sanctuary. Това е бар, в който вампирите си живуркат и никой не ги притеснява. Именно този бар ще е отправната точка за Ерик.
Историята е жалка. Авторите на играта са се опитали да направят засукан сюжет,в който има таен експеримент (!), чудовища (!?) и добре въоръжени солджъри, които трябва да прегазим, за да опазим разсъдъка на Ерик, преди да стане твърде късно. Споменах ли, че Ерик има АМНЕЗИЯ?? Накратко казано, историята се състои от един куп клишета, които обаче не помагат. Напротив, от самото начало та до самия край виках: "СКУКААА!", докато гледах кътсцените, които не казват НИЩО. За да разберете какво са причинили на Ерик едни лоши хора, можете (ако желаете) да събирате data pad-ове, които съдържат важна за историята информация. Но дори с тях нещата не стават много ясни на играча. Пълен хаос.
Геймплеят е дори по-зле. С една дума е дървен. Играта се води стелт екшън, но искам да попитам как думата "стелт" пасва тук, при положение, че Ерик убива ВСИЧКИ в играта с точно един удар?? Точно така, един удар сваля всичко! И не говоря само за редовните противници в играта, а и за специалните такива: босовете! Кой е харесал тази идея???
Все пак има наченки на геймплей тип Silent Assassin. Ерик може да се залепи за кажи-речи всеки предмет, стига играчът да задържи десния бутон на мишката. Докато е в режим "под прикритие" (ха-ха, Под Прикритие! Какво, не схванахте ли шегата?), Ерик не може да бъде видян от който и да е лошковец, освен ако последният не реши да надникне зад ъгъла. Тогава
или Ерик ще се покаже и ще му размаже физиономията, или вразият ще активира алармата и Ерик ще стане по-тежък с 50 кила... от оловото.
Освен да се крие зад предмети, Ерик може и да се телепортира на различни разстояния, което може и да е козметична екстра в началото, но по-късно спасява живота. Буквално. Като вампир Ерик има различни умения, които могат да се отключват и ъпгрейват с точки. Точките са експириънс и се печелят като убивате (колко оригинално) или като не активирате аларми по време на ниво. Ако убивате всеки с кроше в лицето, ще получавате по-малко точки, отколкото когато елиминирате всички безшумно. Ерик няма индикатор за кръв, но здравето се възстановява автоматично. С Ctrl можете да влезете в режим, който от една страна показва всички противници и техника в стаята (да се чете предмети, до които не трябва да се доближавате или да стъпвате по тях! Те ви издават на близки врагове!), което е много полезна екстра.
Уменията са най-различни - разсейване на врагове, по-тихо промъкване, по-голяма издръжливост и т.н. Те са много и всеки може да ъпгрейдне тези, които пасват на индивидуалния му стил на игра. За да използва уменията си обаче, Ерик се нуждае от кръв. Кръв се пие като се промъкнете зад задрямал противник и задържите левия бутон на мишката. Така се запълват едни "чертички" в горния ляв ъгъл на екрана . За да използвате често уменията ще ви се наложи да пиете много кръв. Или пък да увеличите броя на "чертичките", използвайки експириънс точките. Спокойно, уверявам ви, че и само с помощта на юмруците си Ерик може да бъде смъртоносен.
Враговете са на ред. Тук съм раздвоен. От една страна противниците са обидно малко на брой: няколко вариации (4-5) на въоръжен човек и две вариации на ghoul-ове. Това е. Но пък от друга страна авторите се опитват да покажат нещо като еволюция в боя ни срещу тях: в началото се бием срещу затлъстели полицайчета с пистолети, а към края на играта с бронирани и добре въоръжени наемници. За това - уважение!
Кофти в случая е, че на нормална трудност противниците са необикновено тъпи. Понякога прикритие зад един предмет може да ви спести битката, докато всички в района ви търсят. Дори при задействана аларма след 10-на секунди всички се кротват, независимо, че наоколо се въргалят една дузина трупове. По-напред в играта това е донякъде пооправено от различни сензори, които активират аларма при заседяване в тяхна близост. Има и реактори, които, ако сте достатъчно близо, броят до три и включват елекромагнитно поле, което трепе вампири. Въпреки тези неща играта се минава лесно, макар че аз лично умирах доста, поради своя невнимателен подход. А в една горичка успях да убия 30 човека (!), които бяха всичката охрана на боса и след това нямах проблеми с него.
За босовете казах вече, че умират като другите противници - от един удар! Единствената разлика е, че те са с oригинален модел и има повече кътсцени, докато ги фраснете... ъъ, убиете. Така че за мен са напълно излишни и убиват каквото и да е предизвикателство.
Подобно на историята и геймплея, прави впечатление, че и героите не са получили необходимата полировка. Ерик е някакъв махленски бабаит, който прилича смътно на Дезмънт от Assassin's Creed, ако последният си беше останал барман, при това пияница. Под очите му има някакви сенки, кой знае откъде. Роуз има само една физиономия и ми направи впечатление, че авторите са я наказали с особено нискодетайлен модел. Том, за който не споменах, е приятел на Роуз и се прави на големия отворко, но е глупак и безделник. Има едни близначки, които са третостепенни героини и не ти казват нищо. За някакви характери на босовете не може да става и дума: Преди финалната битка вампирът и Ерик се заканват, после се хвърлят един на друг. Така атмосфера реално няма, а на нас не ни пука дали Ерик ще се оправи в крайна сметка или не. От време на време протагонистът получава болки и видения, по време на които някакъв ангел го наставлява. Т.Ъ.П.О. К.Л.И.Ш.Е.
Копирали са диалоговата система от Mass Effect. Представи си я без яките последствия в зависимост от това какво си избрал да кажеш. Е, това е системата в DARK! Първо, Ерик винаги говори или пита някакви много общи и незначителн неща и второ, можеш да нашляпаш всичките налични реплики без последствие. Глупаво. Между другото няма синхронизация между движението устните на героите и репликите. Ужас, хора, коя година сме?!
Анимациите са ужасяващи. Движенията са мега зле, всички са като кукли на конци, като тук и протагонистът не е пощаден. Гранатите, с които ви замерват, падат, все едно че имат привързани парашути към тях. Толкова бааавно падат, че измъкването от тях е детска игра.
Озвучаването е добре... като за аматьорски проект. Актьорите говорят толкова мудно! Сигурно, защото не са им давали заплати. Единственият горе-долу сносен актьор, е този, който озвучава Ерик, защото се опитва да имитира Макс Пейн. И понеже съм фен на Пейн, се накефих и на бай ти Ерик. По-точно на озвучителя му.
А сега да поговорим за хубавите неща, защото и тях ги има.
Дизайнът на нивата е на едно много добро ниво. Първите нива са средна работа, но по-късно мащабът се увеличава многобройно и ще видите цели комплекси, които са изградени гениално до най-малкия детайл. Независимо къде се намирате е видимо старанието в това направление. Последните нива са може би най-добри, но всяко заслужава да се види!
Мракът е неразделна част от играта. Все пак самото заглавие се превежда Тъмнина. Ще видите как това може да ви мотивира донякъде. Знам ,че горе казах, че атмосфера на практика няма, но няколкото достъпни цвята в началото на играта (все тъмни) могат да надъхат немалко от вас. По-късно става прекалено шаренко и този ефект се губи, но около 70% ще прекарате в тъмни помещения или по време на нощта. Това се вписва добре с цялата идея на играта и кой знае, може пък да ви накара да я превъртите? Мен, глупакът, ме запали. Наитина можете да си вглъбите поне за момент, че сте господарят на нощта!
Има два завършека. Което означава, че има фактор преиграване. Не само заради завършеците, а и заради това, което споменах по-горе: многобройните вампирски умения.
Много внимателно се замислете дали бихте се захванали с DARK. По-скоро не бих я препоръчал на никого. Мисля, че горе ясно показах с аргументи защо. Заради такива игри намразих "новите" видео-джитки. Те са тъпи, неоригинални и с редки проблясъци.
Оценка: 4/10
