Star Wars Episode IX: The Rise of Skywalker (Първи впечатления)

  През 2013 г. един много гневен тийнейджър написа в този блог един кратък коментар. Той беше във връзка със закупуването на "Междузвездни Войни" от абсолютния монополист в сферата на визуалните медии: Дисни. Заглавието описваше фенството към тази вселена като "проклятие", а за мен особено се откроява следният цитат: "Джордж Лукас официално се отказа от единственото нещо, което хем му е било скъпо, хем му е пълнило гушата толкова години наред". Към днешна дата това доста емоционално изказване все още важи с пълна сила.

  Много дълго време отлагах гледането на този филм. "The Force Awakens" беше компетентен филм, но се страхуваше от всякаква форма на оригиналност и експерименти. "Последният Джедай (или "Последните Джедаи", така и не разбрах кое е правилно)" е универсално оплют от общността, но според мен това беше достоен опит да се създаде нещо ново, отделящо се от вече видяното (без да отричам многобройните пробойни).

  Да не си кривим душата - това не са филмите, с които израснахме. Целевата група са децата от по-ново поколение. Актьорите са млади и сравнително неопитни (към 2015 г., когато излиза епизод VII), точно както в случая с оригиналната трилогия. Разликата е, че през 21-ви век филмите вече не се правят толкова заради качеството, за да се умилостиви зрителят. Целта е печалбата, поради което основният пазар на блокбъстърите са източни държави като Китай.

  В следствие от тази еволюция (или по-скоро регрес) Холивуд вече губи позиции в световното кино спрямо държави като Индия, Нигерия и Китайската народна република. Освен това гилдията в Щатите все повече трябва да избягва "деликатни" теми за част от населението, докато в същото време е принудена да демонстрира подкрепата си към сексуално различните. Така наистина се изгражда впечатлението, че тази форма на изкуството, поне в американския си подвид, е лишена от всякаква душа.

  Иначе нещата тръгнаха обещаващо. "The Rise of Skywalker" продължава тенденцията да предлага трейлъри, които наистина да провокират зрителския интерес. Поне такова е субективното ми мнение. Не се издаде кой знае колко (освен няколко локации и главния злодей), а емоционалната манипулация с предполагаемата гибел на Трипио и музиката, която всички обичаме, свършиха повече от добра работа за изграждането на очаквания. Стига на някой да са му останали такива.

  Известно време чаках филмът да излезе с добро качество (не успях да го видя на кино, за разлика от предишните два). После забравих за него толкова дълго, че започнаха да изникват видеа в YouTube със спойлери в самото заглавие. Трябваше да се направи избор - да го гледам сега или да не го гледам изобщо. Понеже съм фен от малък, не се изискваше дълго колебание.

  Нарочно съм сложил "Първи впечатления" в заглавието, защото съм объркан. Подобно на "The Last Jedi", едно гледане не ми е достатъчно, за да преценя дали съм харесал видяното или не. Повторното пускане е въпрос на време.

  След противоречивите отзиви от вторите премеждия на Рей, Фин и компания, Дисни повериха съдбата на трилогията в ръцете на човека, който започна всичко - Джей Джей Ейбрамс. Добре ли се е справил той? Към този момент бих казал, че резултатът е по-скоро сполучлив.

  Нека да започнем с позитивните неща. Надали е било лесно за Джей Джей и неговата банда да сравнят епизоди 7 и 8 и да измислят начин, по който да отговорят на всички натрупали се въпроси на феновете през годините.

  Джон Уилямс е гарант за това, че дори само музиката ще ни залепи за седалките. Номинацията му за Оскар в началото на 2020 г. говори достатъчно за качествата му. Тук нямам никакви оплаквания.

  В ролята на ултимативното зло пък се завръща легендата Иън Макдиърмид. Да, оказва се, че Палпатин е жив и че има един последен план, с който да помогне на ситите да поставят под контрол цялата галактика. От видеата зад кадър си личи, че шотландецът се забавлява и показва завиден ентусиазъм, което без съмнение се е отразило на изпълнението му.

  В опит да зарадват разочарованите си последователи, Дисни са върнали редица от най-обичаните герои от вселената. На първо място трябва да се спомене Лея Органа (една от последните роли на вече починалата актриса Кари Фишър), която прави кратко и не особено запомнящо се гостуване. Освен нея ще можете да видите и редица светила на бунтовническото движение, които няма да назова по име заради хората, които още не са гледали епизод 9. Това е само върхът на сладоледа. Носталгичните сълзи са гарантирани.

  Мисля, че е направен нелош опит за разширяване на мащаба на "Meждузвездни Войни". Ще видите нови модели кораби, няколко нови планети. Ейбрамс дори се е постарал да покаже как функционират обществата на тези светове (макар че за втори път им е отделено обидно малко време).

  По и Фин, които в предишния филм бяха доста кухи същества, тук получават малко повече личностно развитие. Дроидите също са поставени в центъра на събитията, като Ситрипио най-после е полезен за нещо.

  "The Rise of Skywalker" доразвива темата от предишния филм за вътрешната битка у владеещите Силата между светлата и тъмната й страна. Доволен съм от поетата посока, макар и всичко да е доста предвидимо.

  Някои от новите персонажи са интересни. Хареса ми Ричард Грант в ролята на генерал Прайд. За него става ясно, че е служил в бившата Империя, което прави крайните му действия доста по-автентични и кара други последователи на Първия Ред (като генерал Хъкс) да изглеждат като аматьори.

  Били Дий Уилямс вероятно е единственият актьор от старите кучета, за когото мога да кажа, че прави запомняща се поява в третата трилогия. Присъствието му има тежест и дава тласък за прогресирането на историята. Изглежда е вярно, че понякога нещата се получават едва от третия път.

  Личи си, че този път екипът е търсил по-голям акцент върху диалога, защото дуелите със светлинни мечове са намалени до здравословен минимум. Не казвам, че въпросните не ми харесват. Напротив - за разлика от доста хора, на мен много ми допадна още преди пет години, че поне веднъж опонентите не се млатят с перфектна точност и с професионални маневри. Именно в неопитността и грешките имаше някакъв чар, който поне аз успях да забележа и оценя. Тук превесът е в полза на Силата, което е хубаво.

  Като говорим за Силата, това е първата лента от "Отмъщението на Ситите" насам, където се отделя по-голямо внимание на митичните последователи на тъмнината. Това става чрез показването на редица техни артефакти (и не само). След като в "The Last Jedi" Люк мрънкаше за това какви са били джедаите е приятно да разберем, макар и повърхностно, как стоят нещата от другата страна на барикадата.

  За трети пореден път Адам Драйвър изпълнява брилянтно ролята на Кайло Рен. Бих казал, че в настоящия случай би следвало да му е най-тежко да се справи, защото в сценария му има много тежки и емоционални моменти. Въпреки това екранният Бен е на висота и не разочарова нито за минута.

  Първия Ред, на когото съм голям фен (подобно на Империята), получава приятен ъпгрейд. Има малко по-голям акцент върху воините му от женски пол, което не намирам за лошо. За втори път от епизод 7 насам ставаме свидетели на завоевателната политика на тези фанатици. Включването на колония от сепаратисти от ордена е интересна хрумка.

  Както се вижда, третият филм за приключенията на Рей е свършил доста добра работа в някои сфери. Има обаче и доста проблеми, които трябва да се споменат. Обективността го изисква.

  За съжаление, "The Rise of Skywalker" не изглежда като продължение на "The Last Jedi", а на предишното творение на Ейбрамс. Първо, филмът отново започва като отрязан. Много добре помня завършека на солната планета. Изглежда всякакви опити да се продължи оттам, докъдето е стигнал сценаристът и режисьор Риан (Райън) Джонсън, са били отрязани още на ниво планиране. Това е жалко.

  Друго, което прави впечатление е, че получаваме много малко отговори от този трети филм. Всичко, което се разбира, е кой стои зад забравящия се злодей Сноук, както и кои са родителите на Рей. Това е едва одраскване на повърхността и можеше да се положи малко повече усилие в това направление.

  Опасенията от тийзър трейлъра, че Рей няма да бъде вкарана в някакви релси, се потвърдиха напълно. Тя е по-силна от всякога и това се демонстрира чрез перфектно владеене на Силата. Сцената с прехвърлянето и унищожаването на изтребителя на Кайло Рен присъства и е все толкова абсурдна.

  Между другото, Ейбрамс се е опитал да симулира мрачния тон от проекта на своя предшественик Джонсън, но така и не му се получава. Основни персонажи, които смятаме за мъртви, се завръщат без никаква логика. Бруталните екзекуции на Първия Ред напълно липсват, което е голям пропуск за мен. Мрачните цветове сами по себе си не са убедителни. Действия трябват...

  По и Фин отново страдат заради Рей. Научаваме малко за миналото на По, но то е споменато между другото. Продължавам да не се интересувам от този обикновен пилот.

  Фин е истинското разочарование. Не мръдва дори на сантиметър спрямо втория филм. Или да кажа първия? Всичко, което чернокожият щурмовак прави, е да търчи или лети насам-натам, без кой знае какъв резултат. Всъщност не бих се учудил ако Джонсън нарочно е изкопирал неговия образ от "The Force Awakens". Фин не е наясно кого харесва и може би владее Силата. Последно?

  Роуз е орязана до някаква минимална роля с една-две реплики. Не ме интересува, че болшинството от феновете не са я харесали (включително аз). Ако някой е установен като основен герой, трябва да има последователност. Иначе се губи всякакъв смисъл.

  Някои от новите попълнения в редиците на Бунта са не на място. Доминик Монахан, познат още като Мериадок Брандибък от "Властелина на Пръстените" има кратка роля като обикновен войник, но по необясними за мен причини има доста реплики. Вместо да помага с нещо, той звучи като досаден първокласник, който се меси в разговора на родителите си, без да бъде помолен.

  Опитите на Дисни да вкарат втори, запомнящ се женски персонаж (трети ако броим Роуз) се провалят с гръм и трясък. Тази отговорна позиция е поверени на Кери Ръсел, която, ако правилно разбрах, е ловец на глави. Екранната Зори Блис обаче прави прекалено късичко и забравимо появяване на екран, което ще й предвещае успех единствено на щанда за детски играчки. Понеже изглежда готино.

  Отново присъстват сцени, където Рей и Кайло комуникират през Силата. За пореден път се случват странни неща по време на тези срещи. Как така двамата могат да се дуелират, като физически не са на едно място? По какъв начин Кайло може да пренесе физически обект от съвсем различно място до своята локация? Дори в света на научната фантастика, това е абсурдно.

  Също така, не става ясно по какъв начин сигналът на Сидиъс за отмъщение се е появил. Нима по едно време просто му е станало скучно и е решил да се разкрие? Да не говорим, че това е поредният злодей от Star Wars (след Дарт Мол), който по необясними причини е жив, след като е бил физически унищожен. Да кажеш "Ситите живеят в мен" може да убеди някой малчо, но не и зрител, гледал оригиналната трилогия по време на нейната премиера.

  Въпреки времетраенето от около два часа и половина, Джонсън е съкратил много от важните лица до едно "здрасти". Маз Каната, R2-D2, Чубака и дори неофициалният талисман на тази нова поредица - BB-8, са с минимално участие. Ако това не е подигравка, не знам какво е.

  Нека да не забравяме и очевидното рециклиране на места и активи, с което Джей Джей се прочува още през 2015 г. Защо трябваше да се споменават и показват Звездата на смъртта, Ендор, както и Татуин? Нима беше толкова трудно Сноук да се доразвие като самостоятелен злодей, вместо да бъде убит и заменен от познатия ни зловещ император? Още като изгледах първия трейлър и чух познатия смях ми се изясни, че този филм няма да изпъква особено много с оригиналност.

  Едно от нещата, поради които настоящата лента попадна в списъка ми, бяха Рицарите на Рен. Те участваха ударно в маркетинговата кампания за "The Rise of Skywalker". Нямах търпение да разбера кои са и какво ги мотивира. Познайте от къде ще получите тези отговори. Въпросните здравеняци са неми и през целия филм не правят нищо интересно, с което да оставят отпечатък в паметта ни. Това сигурно е най-разочароващият елемент от цялото изживяване за мен.

  Може да прозвуча като вбесен католически свещеник, но краткото показване на целувка между две жени за пореден път доказа колко безгръбначен е Холивуд тези дни. Подобна сцена не би се появила през 70-те при никакви обстоятелства. Защо ли не съм изненадан че видях нещо такова след шокиращия вид на вицеадмирал Холдо от "The Last Jedi"? Дисни, спрете се!

  Не ми хареса и как в този филм троицата главни бунтовници - Рей, По и Фин, са изключително агресивни. Донякъде това може да се обясни с новата заплаха, която трябва да се отстрани възможно най-бързо. Въпреки това не разбирам защо всички се държат със златистия протоколен дроид така, сякаш им е откраднал зърнената закуска. Подобен тормоз е безпрецедентен в света на Star Wars. Дори попръжните на Хан Соло са нищо в сравнение с това, което ще чуете тук.

  В крайна сметка, бих ли препоръчал да гледате "The Rise of Skywalker"? Да, особено ако сте фенове на бластерите и светлинните мечове. Настройте се за много повдигания на вежди и почесвания по главата, защото недомислиците и откровените простотии не отсъстват в този нов откъс от житието на Star Wars. Хората с по-ниски очаквания вероятно ще бъдат ощастливени. За останалите зрители не давам гаранции.

  Искрено се надявам, че това ще бъде последната глава от живота на Рей, която ще видим. Оттук нататък надали някой може да ни убеди, че има смисъл от още филми, конкретно по тази линия. Ще се изредят провал след провал, но постепенно Дисни ще бъдат ужилени и на боксофиса, който е слабото им място. По-добре да запазят идеите си за комиксите и книгите.
Страдахме достатъчно.

   Оценка: 7/10

Hercules 2 (1999) SEGA Mega Genesis

  Здравейте, уважаеми читатели. Аз отново се завърнах. През последните два месеца си бях харесал няколко филма, които да изгледам и да ревюирам в блога. Уви, въпросните филми така и не си проправиха път до монитора ми. Ето защо чак сега успях да публикувам нещичко за вас. Извинявам се - не че вече не сте свикнали, де. Току-виж съм започнал да публикувам по-често. На този етап обаче не мога да се ангажирам с никакви обещания.

  Понеже не успях да погледам някое друго филмче, а времето за творчески мисли е все по-малко, реших да си сложа отново Sega Mega Genesis Emulator. За тези от вас, които са израснали с игри от 80-те и 90-те години на миналия век, подобна програма задължително ще намери място на десктопа. Чрез магията на интернет успях да се сдобия с неприлично много игрички за въпросния емулатор, чието изиграване би отнело няколко години време. Или пък няколко седмици, за истински запалените ретро геймъри.

  Благодарение на SEGA емулатора превъртях и писах тук за "Golden Axe III" - много приятен хит от едно време, с кютек и малко магия. Известно време се чудих с какво да продължа. Пробвах да захвана няколко други известни джитки, но уви, оказаха се прекалено предизвикателни за крехкото ми нуубско мозъче.

  Една игра обаче застана над всички останали - "Hercules 2"! Преди няколко години JonTron беше направил обединяващо видео за всички игри, посветени на сина Зевсов. Тук разглежданият продукт беше набързо определен за посредствен и хвърлен в боклука. Аз обаче, като същински мазохист (и фен на Херк, между другото), реших да дам шанс на този малко известен експеримент в гейминг сферата. Какво мога да кажа - понякога лошата слава е напълно оправдана. Дори когато става въпрос за боговете.

  Като бях съвсем малък, Дисни представляваше лицето на гениалната анимация. Редица приказки и легенди се превърнаха в успешни анимационни адаптации под тяхно ръководство. Кой не помни "Красавицата и Звяра", "Аладин", "Покахонтас"? Може би най-запомнящият се труд на студиото от 90-те е именно проследяването на житейския път на Херкулес - момчето, което си изработва пътя до Олимп и остава в митологията като ярък пример за слава, но и трагичност.

  Анимацията си имаше от всичко: звезден озвучителен екип, запомнящи се песни и дори злодей, който няма как да не харесаш, в лицето на чичко Хадес. Както повелява традицията, Дисни запретнаха ръкави и изкараха още едно златно кюлче - играта с името "Hercules". Въпреки че не помня да съм стигнал кой знае колко далеч, искрено се забавлявах с това виртуално приключение. Все пак, всяко момче иска да бъде Херкулес (или Екшънмен, водейки се по детските менюта от онези години).

  До появата на вече споменатото видео на JonTron (през далечната вече 2013 г.) аз старателно бях изтрил тематиката за Херкулес от главата си. Не от лоши чувства, а защото времето си минава и човек забравя. Но стана така, че докато разглеждах за някоя игра по филм, която да ми се хареса, попаднах на ЕДИНСТВЕНАТА емулирана игра по Херкулес. Щом като не можем да играем тази на Дисни предполагам, че и тази ще свърши работа.

  Първите впечатления не са кой знае какви. Посреща ни посредствен начален екран с ухилен Херкулес, който се любува на своя доволно голям бицепс. Двойката в заглавието "изяжда" част от името на героя, което е първа подсказка, че може би си имаме работа с нелицензирана игра, направена от няколко ентусиасти без бюджет. Годината на издаване - 1999 г. пък дава жокер, че пичовете изобщо не претендират да оспорват първенството на големия си брат от две години по-рано. За което им правя евала.

  Главното меню ни дава две прости опции. Това са Start Game и Option. Натискането на първия надпис ще ви позволи да контролирате Херкулес и да докажете както на гражданите, така и на боговете, че с вас шега не бива. Опциите ви дават възможност да персонализирате трудността на играта. Аз я превъртях с предварително зададените настройки - четири живота, medium (средна) трудност и два кредита. Всяка една от тези променливи може да се редактира според предизвикателството, което очаквате.

  Самата игра извън менюто е доста тъжна гледка. Графиката отстъпва спрямо тази на Дисни. С едно-две поколения. Анимациите са доста дървени. Затова пък приликите с "бюджетния колос" са очеизбождащи. Вероятно създателите на "Hercules 2" са си позволили да чопнат това-онова, за да вдъхнат живец на своето собствено творение.

  Интерфейсът се състои от два кръга и пет сърчица. Сърчицата представляват жизнените ви точки. Кръгчето в горния ляв край на екрана показва достъпните към момента животи и нещо средно между лицето на Херкулес и... размазана пица. Поне аз така го виждам. Десният горен ъгъл показва екипираното оръжие, което в случая се ограничава до един верен меч. Поне аз не успях да намеря друго оръжие. И да съм, нямам идея как да го ползвам.

  С клавиша А се скача. Това вероятно ще е най-използваното копче на клавиатурата ви. Играта може да мине за приличен платформър, с няколко препятствия по пътя (за които ще спомена по-късно).

  S кара младия олимпиец да замахне с меча. Доста ефективен инструмент, особено ако имате намерение да причинявате щети от здравословна дистанция. Освен това замахванията са бързи, което е предимство отвсякъде.

  Използването на копчето D би трябвало да покаже на фенките защо Херкулес е най-силният човек на планетата. Едно натискане довежда до добре прицелен юмрук. Тук сякаш е положено най-голямо усилие. Има цели три анимации за удара. Еднократното натискане води до удар, прицелен (приблизително) в гърдите на опозицията или до ъперкът за избиване на острите й зъби. Задържането на клавиша кара Херакъл да "зареди" крошето с допълнителна мощност, като прави въртеливо движение тип Попай моряка преди да причини болка на някоя нещастна твар. По стар обичай, движението става със стрелките (както на мен ми е най-удобно).

  Нивата са пет на брой: Hero's Gauntlet, The Centaurs Forest, The Big Olive, Titan Flight & Vortex of Souls. Първите три нива имат сравнително проста концепция: Херкулес трябва да стигне от точка А до точка Б. По пътя той ще се сблъска с теренни и физически трудности.

  Първите се преодоляват лесно (на теория). Всичко, което се иска от вас, е да преценявате къде да (от)скачате. За щастие героят може да се захваща за ръба на повърхности и да се придърпва нагоре към тях или да отскача надалеч за собствена безопасност. Това упражнение ще се повтаря по-често отколкото ми се иска да призная.

  Враговете са разочарование. Вместо да събере най-силните си последователи от своето подземно царство (или титаните от филма), братът на Зевс е уговорил няколко вида птици и други диви животни да тормозят Херкулес. Няма да видите нито Цербер, нито някой призрак от отвъдното. Има няколко скелета, за цвят. А, да. И стрелци от играта по "Аладин".

  За да компенсират липсата на качествен изкуствен интелект, разработчиците са сложили враговете на места, където почти гарантирано ще получите удар. Например на върха на скала, която няма как да не изкачите. Това не е честно и създава усещането, че играем "Dark Souls", а не порт на "Hercules".

  Първото ниво не прощава никакви грешки. Изразходвах няколко часа само за него. Трябва да се има предвид, че в YouTube има longplay видео, където играещият минава всички нива за... половин час.

  Смятате, че това не е достатъчно предизвикателно за вас? Радвам се, защото всяко ниво си има уникален бос. Забравете за каквато и да е стратегия или тактика. Играта е предвидила точно определено място, където Херкулес може да надцака програмистите и да коли боса, без да бъде достигнат от атаките на въпросния сладур. Добра работа, момчета...

  Второ и трето ниво са обидно лесни в сравнение с първото. Може би защото на този етап бях свикнал да превръщам птици в изчезващ вид и да сека плъхове с размера на немска овчарка. Почти бях започнал да се забавлявам.

  Четвъртото ниво обръща всичко с главата надолу. Яхвайки верния си приятел Пегас, Херакъл се опитва да освободи баща си от капана на пъклените титани. Тук вече всякакви съмнение, че това е нелицензирано копие, изчезват. Как разбрах? Ами, защото Херкулес стреля с жезъла на Гандалф и поваля феички, излезли от някое особено долнопробно аниме.

  Освен това тук трудността достига невиждани размери - някои врагове падат след цели три изстрела, докато Херк се одрасква дори ако едвам докосне летящите към него обекти. Които са в пъти повече от нормалното, но какво да очакваме от гейм мейкъри, които вероятно произхождат от Азия (родината на безпощадни игри като "Ninja Gaiden"). Последното ниво е не особено епично противопоставяне между шампиона на хората и бога с пламтящото теме.

  Като говорим за трудност, трябва да се отбележи, че hit detection-ът е много особен. Още в първото ниво ми направи впечатление, че не могат да се ударят два обекта едновременно. Опитите ми да уцеля прилеп през чувал-мишена се увенчаваха с ухапване от хвърчащата напаст, без последици. Хм.

  За какво си струва да поцъкате? Могат да се колекционират разни работи. Златни и сребърни монетки за красота. Името на Херкулес, разделено буква по буква, може да се намери из повечето нива.

  Има някакви фигурки с тялото на нашия човек. Така и не разбрах какво правят, но поне са шаренки. Палци горе. Шлемът на воина дава временна неуязвимост, което може да помага доста в определени части от играта.

  Напитката Herculade възстановява сърчица. Хареса ми, че няма строго определен брой жизнени точки, които могат да се възвърнат. Различно е според случая. Може би все пак има някакъв замисъл зад цялата работа.

  На края на всяко ниво Херкулес преминава през мълния, което е готино намигване към баща му, а после си пийва от своето питие, все едно че не е направил поредния си подвиг преди две секунди. Веднага се сетих за "Comix Zone", където нивата свършваха по подобен начин.

  Самите секции са приятно разнообразни откъм околна среда и музиката е нелошо подбрана. Макар и умствено изостанали, противниците са превърнати в танкове, което значи, че ще поемат немалко тупаници, преди да се кротнат. Не можете да предвидите траекторията им на движение, така че внимавайте къде стъпвате.

  Юмрукът в играта е безмислен в сравнение с меча. С изнежената си ръчичка Херк не може да удря пълзящи твари, които в следствие от това го гризкат колкото си искат. За да не е съвсем без приложение, на няколко пъти ще попаднете на скали, които се разбиват само със "зареден" юмрук. Поздравявам създателите на играта за този избор.

  Трябва да отбележа, че това е една от малкото игри, където водата не убива протагониста на момента. Допадна ми и че от време на време ученикът на Фил показва атлетичните си заложби като се люлее по дървени лостове. Не са измислили съвсем кога спортната натура може да се захваща за тях, но това е простим пропуск.

  Скокът е добре изработен. Първоначално бях на мнение, че това е най-лошият скок във видео игра, който съм виждал. С практиката обаче си върнах думите назад. Хората зад порта са сложили някои от монетките на места, които изглеждат недостижими, но за разлика от някои други продукти в тук разглежданата джитка няма моменти тип "няма как да го стигна това". Правилната употреба на бутона за скок може да изстреля Херкулес като претендент за медал по овчарски скок.

  В по-голямата си част, бъговете са забавни. Например. както споменах, понякога вашият удар спрямо противник няма да се отчете. Друг път обаче вие ще сте този, пощаден от болката. Ако Херкулес изгуби последното си сърце по средата на анимация, въпросната може да не бъде прекъсната, което ще доведе до някои интересни гледки. Случи ми се да гледам как красавецът виси във въздуха, захванат за нищото.

  Нека да не се заблуждаваме: "Hercules 2" е ако. Смрадливо, кафеникаво, втечнено ако. Но има едно нещо, наречено тоалетен хумор. Така че дори с подобни издънки човек би могъл да се позабавлява малко. Аз успях, макар и след средата на играта. За съжаление обективността не ми позволява да прощавам в случая, така че моето момче Херкулес получава оценка "разочароващ" 4. От 10.

  По-добре да си бях свалил играта на Дисни...

Оценка: 4/10.