В началото на 21-ви век светът се тресеше от една нова мания. Писателят Джон Толкин получи нова армия от последователи, след като новозеландският режисьор Питър Джаксън превърна книжната поредица "Властелина на пръстените" в култова филмова трилогия. Родината на дългокосия дундьо изведнъж се трансформира в предпочитана дестинация за туристи. Както беше модерно по онова време, не закъсняха и игровите адаптации.
Вероятно мнозина не знаят, че всъщност правата върху творбите на Толкин се разделят на две. Vivendi Universal Games получават зелена светлина да създават игри на основата на книгите, докато Electronic Arts се заемат с адаптациите на джаксъновите филми. "Двете кули" и "Завръщането на краля" се помнят от поколенията като страхотни игри, позволяващи си малки залитания от материала, на който се базират. Vivendi все пак оскубват златната кокошка, защото играта по "Задругата на пръстена" е именно тяхна.
Леко встрани от шума, сякаш погребан от времето, стои "Хобитът" - детски разказ за Билбо Бегинс, който против волята си става приключенец и се забърква в редица запомнящи се събития. Опитът на Холивуд да пробута трилогия по тази история, разтеглена изкуствено в три части и с прекалено много компютърна намеса, доведе до по-скоро хладно посрещане от публика и критици. Вследствие от това, така и не получихме нови, вълнуващи игри във вселената, подобни на тези, разработени от ЕА в може би най-силните им години.
И все пак, през 2003 г. Sierra Entertainment правят своя удар с "The Hobbit: The Prelude to The Lord of the Rings".
Играта представлява интересна смеска между платформър и hack & slash, като към този буламач се добавят и няколко стелт нива, за вкус. Целта е да се проследи максимално точно разказаното в книгата, тъй като по това време филми по темата е имало само в главата на разни хора с прекалено много свободно време.
По-младите читатели вероятно свързват Билбо Бегинс чисто визуално само с британския актьор Мартин Фрийман. Тук дребосъкът изглежда малко по-различно: с червеникава коса, сини очи и пискливо гласче. Въпреки тези си черти, Билбо с радост става част от задругата на Торин - законния владетел на кралството на джуджетата, завзето от злия дракон Смауг. До вчера запознат само с яденето, излежаването и пушенето на лула, изведнъж хобитът трябва да се докаже като изкусен крадец, който да заслужи своя дял от безбройните богатства на джуджешкото имане. Неговото дълго пътешествие ще започне от родното Графство и ще премине през земите на горските елфи, прокълнатата гора Миркууд, Езерния град, както и много други.
Светът на играта може да се опише като полуотворен. Основните задачи са ясно обозначени и няма начин човек да кривне от правия път. В същото време непосредствената околност, в която се намирате, е пълна с най-различни благинки, някои от които са достъпни само ако Билбо се понапъне малко повече и се изгуби нарочно. Страничните куестове нямат никаква уникална полза, освен по-задоволителната статистика на края на нивото.
Нарочно споменах думата куест. Вероятно Vivendi са замисляли "Хобита" като такъв тип игра в началните си планове. Интерфейсът изглежда странно познат. Например,в горната лява част на екрана може да се открие линийка за нивото, докато под нея ясно се разпознават кръгчетата, обозначаващи жизнените показатели на крадеца. Долу вляво се вижда избраното в дадения момент оръжие, плюс допълнителна линийка за мощта на ударите.Наличен е и богат избор от менюта, като играчът може да разглежда достъпните използваеми предмети или да изнамери активните задачи (главни или второстепенни).
Подобно на всеки дребен престъпник, Билбо може да се докопа до различни ценности, за лична употреба. Основната валута са сребърните пенита, с помощта на които могат да се закупуват провизии след края на нивата. Близки до сърцето на Бегинс са и т.нар. courage points - диаманти или рубини, които правят нашия човек по-мощен. Определен брой от тях увеличават общата кръв на Билбо, макар че тази екстра е достъпна и срещу определен брой пари. Споменатите награди се намират по платформи, изпадат от врагове или се крият в няколко вида ковчежета.
Уви, такива неща не се получават безплатно. Експедицията на джуджетата има много врагове, сред които са гоблини, вълци, паяци, дори някои хора. Често външният вид е измамен, защото рижкото, който контролираме, не се изправя срещу противниците по долни гащи. На негово разположение са три оръжия: вярната тояга, мечът, както и определен брой камъни.
С пръчката си Билбо умее да скача по-надалеч, а може и да разпръсва опозицията. Мечът е причинител на големите щети, но радиусът му на действие е по-ограничен. С камъните се правят поразии от разстояние, но хвърляйте едно око на техния брой.
За известно разнообразие са вкарани свитъци (добавящи нови комбота) и временни подобрения (огнени или ледени камъни, за повече поражения). По едно време се появява и всеизвестният пръстен, с който преспокойно можете да пропускате битките, защото (почти) всички ще ви изгубят от поглед.
Нещото, с което играта се отличава от конкуренцията, е системата за отвари. Достъпни са няколко вида напитки с различни ефекти. Отварата за здраве възстановява определен брой кръгчета. Противоотровата спасява хобита от бавна и мъчителна смърт. Waters of vigour представлява комбинация между предишните две, защото закрепва Билбо и елиминира всякакви отравяния, но в същото време го прави неуязвим за кратко. Тези помощни средства се намират главно в ковчежета.
Якото на инвентара е, че камъните и отварите се носят на специално място - в чанта и уникално ковчеже, които могат да увеличат своя капацитет след определена инвестиция. Когато бъде отровен, малчото с космати краци не може да се оправи с един бутон. Вместо това трябва да изберете менюто с предметите и да "изпиете" правилната отвара. Намирам това решение за крачка към реализма, доколкото такова нещо е възможно в игра с дракони и елфи.
Ковчежетата се отварят с разнообразни мини-игри, които, за съжаление, са времево ограничени. По този начин имате стимул да опразните всичко, а и някой път има тежки последици ако не надвиете защитния механизъм навреме. За щастие на тези с по-лоши рефлекси, можете да използвате предмет на име скелетен ключ, чиято функция е моментално да отвори всяко ковчеже, обезвреждайки евентуален капан.
Впрочем, това е една от игрите с най-разнообразни начини за смърт/провал. Могат да ви хванат докато се промъквате, да се удавите, да си счупите главата след падане от високо. Спомням си с умиление за "Fahrenheit", където всеки фатален завършек идваше със съпътстващо филмче. В "Хобита" ковчежетата отравят.
Пъзелите са приятно ненатоварващи. Няма момент, в който да се чудите как да разрешите поредната главоблъсканица. Дори нивото в Еребор, където се занимавате само с неразрешени загадки, не ме затрудни прекалено. Това не е изненадващо, при положение, че играта се цели към детска аудитория.
Сега ще се опитам да анализирам кое ми хареса. В по-голямата си част, нивата са впечатляващи. Графството до днес буди детската носталгия в мен със своя мащаб, усещане за невинност и липсата на всякакво насилие. Кратката среща със Смауг не може да се забрави. И до днес забелязването на хобита от страна на дракона, което води до фатален край, довежда у мен притеснителна реакция. Както трябва да бъде!
Платформите сякаш са позиционирани все на правилните места и въпросът "ама как да стигна дотам" често ще се прокрадва в мислите на играча.
Инвентарът и начинът му на употреба също са добре замислени. Да, добавянето на нови кръгчета не прави Билбо кой знае колко по-як, но възможността за носене на повече отвари и камъни определено улеснява положението.
Комботата разнообразяват битките, доколкото това е възможно.
Допадна ми как в доста от нивата джуджетата, както и Гандалф, са наоколо и може да се говори с тях. Изобщо не може да се прави сравнение с колоси на диалога като "Mass Effect" например, но коментарите на всяко едно джудже според ситуацията определено помагат за потапянето в света на Толкин. Гандалф по-скоро нарежда и се кара, но това се прави в образ, така че няма повод за оплакване.
Музиката е изключително запомняща се, като цели трима композитори са взели участие в изработването на саундтрака към "Хобита". Всяко ниво звучи както трябва: бойната музика е напрягаща, в Миркууд сякаш дърветата шепнат. Сред озвучителите могат да се отличат някои от най-опитните актьори в бранша: Дженифър Хейл и Том Кейн са два от гласовете, които не можах да сбъркам. Вероятно след старателно търсене ще се открият още много геймърски легенди на озвучaването. За съжаление, не можах да чуя Ноулън Норт.
Графиката е приятна за окото до ден днешен. Анимациите са достатъчно плавни. Главното меню е класика.
Трябва да се отдаде дължимото на разработчиците за това, че са са опитали да направят играта максимално разнообразна. Балансира се между платформинг, битки, пъзели и стелт. Всичко това се случва в доволно продължителни нива, с немалко тайни и капани. Наличието на всякакви видове врагове също помага да не ни доскучае.
Колкото и суперлативи да изсипя, истината е, че в много сфери има какво да се желае. Стелт нивата са кошмар, поне по мое мнение. Най-много се затрудних с троловете. Имах усещането, че на тези създания е даден едва ли не божествен изкуствен интелект, който забелязва тоягата на Билбо зад камък на разстояние около километър. Наистина не можах да разбера поне в половината от случаите как ме разкриха, но това е положението.
Следвашите нива от този тип са по-леки, но посещението при елфите е като шамар по лицето. Въпреки че се предполага, че тези висши форми на живот усещат присъствието на хобита (дори при наличието на пръстена), можех да се разхождам между тях необезпокояван. Ни вест, ни кост от интелекта на троловете...
Макар че по-горе похвалих нивото в Еребор, като цяло не съм привърженик на джитки, в които само се разрешават пъзели. Има специален жанр игри за привърженици на такива преживявания. Продължителността на нивото ми се стори прекалена, а наличието на редки битки ги превърна в досадно препятствия преди следващия (неизбежен) пъзел.
Друго място, където са прекалили, е Миркууд. В този случай пък може да се говори за другата крайност - прекалено много битки, а бих казал и босове.
Акълът на обикновените противници е доста прост. Поради тази причина, хората зад играта са преценили, че е добра идея да компенсират с количество. При тези условия, Бегинс се трансформира от плах, промъкващ се крадец, в изтребител на флора и фауна. На теория звучи готино, но не отива на образа от книгата. Да се чуди човек как са одобрили такова нещо наследниците на Толкин.
Самите битки са по-скоро разочарование. Помпането на левия бутон на мишката води до отлични резултати, докато блокирането става изцяло на случаен принцип. Един удар се стоварва върху тиквата на Билбо, друг магически бива спрян от неговата сопа. Комботата са малко повече от красиви анимации. Не ми направи впечатление да съм станал (кой знае колко) по-смъртоносен заради тях.
Движението по платформите също е нож с две остриета. В повечето случаи, те са поставени така, че ентусиастът по овчарски скок от Графството да се приземи на безопасно разстояние от поредната пропаст. Друг път обаче, уж успешното приземяване кара хобита да се изплъзне и да се пребие. Дори не споменавам за всичките пъти, в които паднах, вместо да се захвана за ръба на скала и да се изкача.
Камерата е ужасна и в много случаи ще се пречка. Щом висите на някоя издатина и трябва да скочите към позиция, която не виждате, то можете да се подготвите за 50% смъртност при неизяснени обстоятелства. В нивото за гоблините някой гений е решил, че фиксирането на камерата в определен ъгъл ще е особено полезно при изкачването на движещи се платформи. Умрях прекалено много пъти заради това колебливо решение.
В обобщение, нито един от основните съставни елементи на играта не работи съвсем правилно. Скачането по платформи е със съмнителен успех (въпреки уменията на играча). Битките са безмилостно опростени. Стелт нивата са разочарование. Пъзелите са разпределени неравномерно. Позитивните неща, които изброих малко по-рано, спасяват играта от по-жестока оценка. Носталгията ми от ранното детство съши натежава. Реално погледнато обаче, играта "просто работи", както би казал големият човек от Bethesda, Тод Хауърд. По тази причина, "Хобитът" получава оценка "Среден 3". Иначе казано, според оценителната система в настоящия блог: 5/10.
