Игри по Втората световна. Толкова са много, че направо ми писна. Повечето са много слаби, една немалка част са сносни, а има и една отредена група на най-добрите. Днес ще ревюирам една от тези игри, които задължително трябва да се изиграят, ако сте фенове на тази историческа епоха.
Името на играта ми се стори особено. Не съм играл оригинала, познат просто като Red Orchestra: Ostfront 41-45. Буквалният превод, за скараните с английския език, е Червен Оркестър. Ако незапознат човек като мен беше погледнал навремето само името на играта, без да има достъп до още информация, би си помислил съвсем сериозно, че играта ще е симулатор на оркестър. Музикален. Нека това да не ви заблуждава.
Червен Оркестър е името на немските шпиони, работещи за Съветския Съюз. Ама играта не е и стелт с шпиони. Red Orchestra 2 e реалистичен шутър от първо лице и в същото време симулатор.
Подзаглавието подсказва, че играта ще ни захвърли в СССР по времето на нацистките атаки там, т.нар. План Барбароса. Сталинград е мястото, където огромни немски части са обградени, разбити и обърнати в бяг от руснаците, които буквално до вчера губят битка след битка.
Ще започна с атмосферата в играта, защото според мен тя е най-големият плюс на това произведение на изкуството.
Авторите на тази игра са свършили наистина добра работа в пресъздаването на разрушения СССР. По улиците няма жив човек, но пък има задължителните пропагандни плакати. Сградите са сринати със земята, не е останало нищо от селското стопанство, кратерите са навсякъде. С думи прости, чувството, че се намирате в една мъртва земя, ще ви сполети веднага щом започнете играта.
Войниците се държат така, както аз бих се държал на бойно поле - викат, псуват, плачат, повдигат духа си. Не мисля, че този елемент е пресъздаден на толкова високо ниво в друг продукт по темата.
Музиката пасва чудесно на случващото се пред вас; звуците на оръжията, артилерията и всичко друго са перфектни. Надали може да се очаква повече тук.
А какво е войната? Ад на земята. Това е много добре направено: можете да умрете по всевъзможни начини - да бъдете взривени на парченца от артилерия или граната; да бъдете простреляни в гърлото и да се удавите в собствената си кръв; да бъдете ранени леко(ако е така, можете да се превържете) или смъртоносно (войникът губи представа за околния свят унася се и умира). И всяко едно от гореизброените става по невиждан начин. По реалистичния начин.
Реализъм по време на война значи само едно: един-два куршума и сте аут. Ако един куршум не ви убие, то следващият ще ви довърши. Откатът е реалистичен и всяко оръжие се чувства като истинско. Войникът се уморява от спринтиране. Като говорим за оръжия, всички страни в конфликтите са оборудвани с автентичните за конкретното време оръжия. Тук нямам никакви оплаквания.
Графиката е много добра, особено ако се играе на по-високи настройки. Всякакви възможни детайлчета могат да се видят, стига да се огледате наоколо. Хората приличат на хора, движат се като такива (повече от прилично ниво на анимациите) и всичко (е, почти всичко) е акуратно спрямо законите на физиката. Загледайте се в надписите по руските танкове...
Прочее, в играта са достъпни и танкове, които могат да се управляват. Това става игра в играта, защото да се играе с танк си е симулация само по себе си. Да се оцелее срещу танк е зверски трудно, ако нямате подходящите гранати. Хубавото е, че битките танк срещу танк изискват стратегическо мислене от играча, защото тежките машини наистина са ценни и никой не иска да ги губи. Ако не обмисляте ходовете си, танкът ще е вашето лобно място.
Геймплеят може да се дефинира с една дума: задоволителен. Каквото сте правили в други шутъри, го правите и тук, или поне контролите са сходни. Онлайн алтер-егото ви може да спринтира, да кляка, да се прикрива, да ляга по корем. Нищо ново. Но когато всяка грешка се наказва със смърт, ще обърнете много повече внимание на действията си. Което, честно казано, много ми хареса, и като че ли освежи тези стандартни "действия", които може да извършва играчът. Ето ТАКА се побеждава еднотипността!
Има класове, с които може да играете. Те са много и най-различни: щурмовак, пушкар, елитен пушкар, поддържащ клас с тежка картечница, снайпер и т.н. Изборът с кого да играете е изцяло ваш. В дясната част на екрана ви има карта, на която можете да изберете къде да се възродите на бойното поле, след като ви убият.
Сингълплейър кампанията е майтап. Не казвам, че е лоша, но е излишна. Има тренировка и две кампании, немска и съветска, като и в двете ви се поставят конкретни задачи. Например да превземете ключова сграда в района. Тук играта става стандартна по неприятния начин. Изкуственият интелект е на средно ниво и ще умрете не веднъж или два пъти, но все още съм на мнение, че соло играта е само за загрявка.
След като играта стана безплатна в Стийм си я свалих веднага и започнах да играя страхотния онлайн режим. Да, бях играл онлайн чрез Тунгъл, но друго си е човек да притежава оригинала и да играе в оригинални, а не пиратски сървъри. Гореспоменатите яки елементи блясват срещу хора. Много е забавно да се организирате с приятели и да поиграете заедно, защото в тази игра да си пазите гърба е нещо задължително. Ако ви се падне и добър командир (може да дава заповеди и да привиква артилерия), който да води отбора към светли бъднини, евала ви правя.
Режими колкото искаш - реализъм с ПОВИШЕНИ щети (трудно), CS (не ме изкефи нещо, чопнали са залагането на бомба от най-известния онлайн шутър) и много други.
Има гласов чат, за да се разбирате устно. С две думи, всичко има. Стига да сте потренирали срещу компа, ще бъдете добре срещу хора. Немците са машини (играчите от Германия), но и те се свалят, ако ги хванете по долни гащи.
Мултито добавя японци и янки, които да се кормят на азиатски терен, като отново оръжията са едно към едно с периода. Японците могат да спретват атаки със самурайските си мечове, а американците разполагат с огнехвъргачки. Лудница. На който му е писнало от европейските военни действия, може преспокойно да се прехвърли на Тихоокеанския фронт.
Играта има проблеми. Репликите на руснаците и немците са гадна смес между английски и съответния майчин език на воина. Много мразя това в игрите и донякъде именно този неудобен момент разваляше цялостната атмосфера. Освен това, излишно е да казвам, че тая игра е трудна, съответно не е за всеки. Ако сте от феновете на CoD, това не е вашата игра, защото се изискват търпение и постоянност, за да станете добри на тази игра. Кампаниите са безвкусни и кратки и далеч не толкова предизвикателни, колкото биха могли да бъдат.
Все пак гореспоменатите недъзи не бяха в състояние да ми развалят кефа от тази игра. Така че нападайте и ще се видим в Сталинград...
Оценка: 9/10
