Една от причините да НЕ искам да емигрирам е следната: България е прекалено интересна държава. Да, абсурдите се множат всекидневно и на хората отдавна им писна, но факт е, че в България животът никога не е бил, а и дано никога да не стане скучен. Всяка седмица се прави някакво разкритие, което разтърсва цялата държава; скандалите са повече от звездите на небето; хората в парламента са все по-подозрителни и т.н. и т.н.
След повече от десетилетие на мълчание, като пред смърт, българският народ се събуди. Той се организира. Дали по Фейсбук с непознати, или на двора с баджанака, има малко значение. Хората решиха, че е дошло време за промяна и излязоха по улиците, за да покажат, че не признават фасадната демокрация.
В началото радостта беше голяма: най-после политиците ще си платят! Всички подкрепяха протеста, огромно множество блокира улиците на столицата, парламентът се оказа под обсада, а тези вътре се шашнаха сериозно.
Уви, всичко хубаво има своя край. Появиха се контрапротестиращите.
Това бяха главно възрастни хора, които може би заради носталгия по социализма искаха правителството на новата Тройна коалиция (БСП, ДПС и Атака) да бъде оставено на мира да работи.
Изведнъж се случиха много неща, които опетниха протестите.
Някои от контрапротестиращите признаха, че са получили пари, дори не се посвениха да разкрият, че БСП води още "купени" с автобуси от провинцията, за да засили контрапротеста. Оттам нататък контрапротестиращите се считаха за хора, защитаващи интересите на управляващите.
Протестиращите също не останаха чисти. Сред техните редици бяха внедрени много провокатори, които допълнително нажежаваха и без това тегавата обстановка между протестиращи и полиция. Според разкази на очевидци, определени членове на реда биели протестиращи, без да са провокирани с нищо. Други хора, също внедрени, се опитаха да променят исканията на недоволните, което доведе до голямо разделение сред народа. Изведнъж протестиращите бяха обявени за хора на Бойко Борисов. Като се замислим, не е без основание: Борисов подаде оставка, точно когато започнаха протестите, показвайки се като човек, уважаващ мнението на народа. Или поне така изглеждаше. Протестиращите, дори ако бяха успели да свалят новата Тройна коалиция, нямаше да имат алтернатива, право на избор. Само ГЕРБ биха спечелили мнозинство.
Протестите затихнаха с времето. Съвсем наскоро се появиха новите протестиращи: студентите.
Те окупираха Ректората на СУ. Оттам вълната на недоволство се усети в цялата страна, в резултат на което много университети са окупирани до ден днешен.
Исканията, мисля, са ясни: разпускане на НС, насрочване на избори и т.н. Отново народът подкрепи недоволните от властта, този път с много дарения: храна, дрехи и други неща. Така Ректоратът стана крепост за много колеги, които живееха, спяха и недоволстваха вътре. Добре организираната охрана и недопускането на провокатори трябва да се признае на тези отдадени хора.
Само че отново се появиха препъникамъни. Канени и снимани от медии, говорителите на окупаторите изглеждаха някак несигурни. Искат да свалят правителството? Добре. Но има едно нещо, което, подобно на протестиращите, те не можаха да разберат. Насрочвайки избори, на власт ще дойдат СЪЩИТЕ, които са ни управлявали преди. Честата смяна на правителства гони инвеститори. Студентите, които искат да ходят на лекции, не могат да направят това.
После пак някой ще се оплаква, че не сме добре, бедни сме и сме необразовани. Сами си го правим, хора.
Някои вече говорят, че търпението на българина е на косъм и ще избухне гражданска война. Никой не трябва да поощрява войни. Но може би това е единственият начин да се оправи нашата мила родина. Да живее България!
Да си корпоративен гигант е мечта за всяка компания. Всички знаем кои са Майкрософт и Епъл. Знаем също така, че и двата гиганта са започнали буквално от нищото. Е, днес тези две компании печелят дори само с името си и всички ги обичат.
Когато завием в посока game индустрията, нещата загрубяват. Компаниите никнат като гъбки след дъжд и всеки иска своето място под слънцето. Почти всяка година изгрява звездата на някаква група талантливи момчета и момичета, които с игрите си печелят сърцата на публиката. И те се разрастват ...
Дотук добре. Всеки има право да стане Някой. Лошото е, че вместо да градят собствен образ и път на развитие (има и такива, но малко), повечето компании решават да подражават на "батковците" в бранша. Кои са те? Мда, Electronic Arts.
Не знам защо, но за каквото и да се говори, стига да е свързано с игрите, винаги се стига до тези две гадни буквички (ЕА). Признавам, те са най-голямата компания и по тази причина тяхната дума е закон в индустрията.
Това очевидно много е засегнало конкурентите им Ubisoft, които в последно време се показват в абсолютно непозната светлина. Въпреки чутовните си усилия френският гигант така и не можа да стане по-по-най при видео-игрите. Всъщност, Юби се закотвиха твърдо на третото място, след като се появи чудовищното обединение, наречено Activision Blizzard. Нека да поясня защо.
След като Activision Blizzard видя бял свят, нямаше как да не се превърне в новия колос на сцената. Активижън отдавна са си боклуци, които изкарват игри само за единия кеш, но ако са имали някаква сила, то това са игрите за супергерои, които изкарваха. Тези игри винаги бяха много търсени и често бяха най-малко приемливи. Близърд са били и ще си останат абсолютни чудовища, изкарващи хит след хит. Да, WoW най-вероятно ще умре, но какво ги интересува Близърд, при положение, че имат Diablo и Starcraft?? Е, обединете тези две, без съмнение успешни, компании и получавате титана, заемащ второто място.
Ubisoft спечелиха уважението ми много отдавна с първия Принц на Персия (2003 г.). Останали са в спомените ми като компанията, която се бореше със собствени идеи и франчайзи, което логично ги правеше едни от най-големите.
Какво се промени? Както писах по-горе, разочаровали са се хората. И има защо. Пазарът е по-хищнически от всякога. Всеки, който "оцелява" благодарение на нови идеи, може да е история утре. Или поне така диктуват ЕА и Activision Blizzard.
Ubi се предадоха. Те осъзнаха, че с честен труд и много поредици не става.
Тази промяна във вижданията на компанията се забеляза, по МОИ виждания, след пускането на Assassin's Creed II. Изведнъж започнаха да продават продължения, които бяха, разбира се, на едно много високо ниво (единствената оакана от Ubi поредица e TMNT), но без НИКАКВИ нововъведения. А както знаем, "още от същото" работи до едно време, после втръсва. В резултат на което Assassin's Creed III e провал (защото спрат ли веднъж да работят сериозно и концентрирано, отсега нататък всичко ще е глупост). А ще правят нови игри от тази поредица. Нямам думи.
Другите две известни поредици на компанията - Far Cry & Tom Clancy's Splinter Cell като че ли вървят по същата ниша. Не ме разбирайте погрешно, Far Cry 3 и Splinter Cell: Conviction са страхотни игри. НО направете си сметка: щом (докато) тези поредици се продават добре, постоянно ще виждаме нови игри. А това не е хубаво и напомня на ЕА.
Да не говорим за прочутия им провал Uplay и защитната система, която скъса нервите на милиони. Мразим я, не я щем!
Ubi направиха и ОГРОМНАТА грешка да създадат "убиеца (как не)" на GTA V - WatchDogs.
Този ход показва, че може би онази оригиналност от миналото е изчезнала. Никой не е побеждавал GTA и надали някой ще я победи. Но щом французите искат да си премерят силите с Краля на жанра, нека опитат. Независимо от резултата на тази битка, има само едно заключение:
UBISOFT, който аз познавах преди, е мъртъв.
Реших да попиша малко за футбол, тъй като съм фен и следя спорта откакто се помня.
Индустрията за видео-игри, както вече съм писал, е непоправимо зле. Все по-детайлна и трошаща челюсти графика за сметка на геймплейно време, история... и всичко това, на все по-висока цена за нашите компютри. Който има конзола, много му здраве, в България мнозинството все още играем на компютри.
Изненадата за мен дойде преди няколко години, когато забелязах, че, видиш ли, във ФУТБОЛА се забелязва същата тенденция на мудност и упадък, както при игрите. Но докато игрите са за забавление и, щем - не щем, живеем без тях (поради всекидневни задължения като работа, университетско следване и пр.), то при футбола нещата просто НЕ стоят така.
В света има държави, където футболът е религия. Това са например Бразилия, Англия, Аржетина, поне половината държави в Африка... но вие знаете това. Да си фен на даден отбор е нещо задължително. Да ходиш на стадиона да гледаш поне веднъж в месеца е необходимост.
За хората, следящи футбола, Играта е неделима част от живота. И можете да си представите какво чувстват те, когато любимият им спорт е задушен от сума ти проблеми. Най-големият проблем според мен е омразата към регионалния противник, както показва клипчето. Тези вражди довеждат до бой и понякога, до фатален край. Успокойте се, хора!
Ще копирам МОЯ авторска статия от спортния сайт gol.bg, където споделих
мнението си за настоящето състезание на спорта. Статията е от 19. 02.
2012 г. , така че бих казал, че информацията в нея е валидна и днес.
Статията е озаглавена "Падението на грандовете", а подзаглавието е "Защо
големите отбори се дънят":
Считам себе си за огромен фен на футбола. Велик спорт, наистина. Но сега се случва нещо необяснимо - големи европейски отбори се представят меко казано разочароващо. Примерите следват.
Челси. Отборът, който мачкаше наред в Англия и в Шампионската лига едва допреди няколко години, се е превърнал в жалко подобие на предишното си аз. Дори прекрасни нови играчи в лицето на Хуан Мата, Раул Мейрелеш и Давид Луис не оправят нещата. Доброто начало на сезона бе помрачено от няколко равенства и загуби. И до днес тимът разочарова с играта си. Байерн Мюнхен. Единственият отбор в Германия (и в света, освен Ман Сити) с изцяло звезден състав. В отбора играят абсолютни таланти като Франк Рибери, Ариен Робен и едно кило германски национали. Как тогава отборът играе посредствено и не успява да се наложи в Бундеслигата, камо ли в европейски клубен турнир? Един Бог знае!
Арсенал. Може би най-голямото разочарование. Слаба игра, малко възможности пред противниковата врата... Това са само част от критиките към Арсенал, този прекрасен клуб с богата история. Живата легенда Тиери Анри се върна и буквално възроди западналия отбор, но това време свърши.
Това са само три примера за слабото представяне на тези някога велики отбори. Сега ще се опитам да обясня защо положението е такова.
Първо, слабата игра на грандовете довежда до тяхното изместване от челните места на класирането (Нюкасъл измести Челси, например), което кара феновете сериозно да се дразнят. Това е най-страшното, защото ако феновете ти не те подкрепят, ситуацията автоматично се усложнява, напрежението в отбора расте.
Второ, слабото представяне на даден отбор може да доведе до смяна на треньорския щаб, което, ако се прави често (както при Челси), може да доведе до проблеми. Играчите не могат да играят на 100%, ако на година - две идва нов треньор със свои собствени идеи за отбора.
Трето - и да са легенди, и да не са, играчите остаряват и рано или късно започват да играят слабо. Какво е общото между Рио Фърдинанд, Пол Скоулс, Джовани ван Бронкхорст, Михаел Балак? Всички те са велики играчи, но вече са на години и не могат да се раздават напълно за отбора. Да не говорим, че и спират да вкарват. Не всеки може да вкарва от воле като ван Бронкхорст и Торстен Фрингс, все пак. Тъжно е, но е факт. Един ден и Кристияно Роналдо и международният любимец Меси ще остареят и ще бъдат оставени на заден план.
Четвърто и може би най-съществено, всички знаем, че през 21 век се купуват мачове като за световно. Тази тъмна практика е на мода в големите европейски първенства. Може би нямаше да сме свидетели на черно тото, ако парите не играеха главна роля за футболистите... След всичко казано се надявам само, че това падение ще приключи в най-скоро време. Дано някой ден английското, немското и италианското клубни първенства да бъдат отново сред най-силните в Европа. Дотогава не знам за вас, но аз ще гледам руско и българско клубни първенства (и ще ми харесва). Това, дами и господа, се случва и до ден днешен. Черното тото е по-силно от всякога, за съжаление България е една от основните държави, купуващи мачове. В другите държави, европейски и не само, броят на мачовете, които са уредени, се увеличава все повече. И наказанията не спират този порочен цикъл. В статията съм дал три примера за прекомерно "западнали" отбори: Челси, Байерн Мюнхен и Арсенал. Има известни промени от 2012. Отпишете Байерн и Арсенал от този списък. Байерн Мюнхен спечели ШЛ и в момента (сезон 2013/2014) мачка в Евротурнирите. Главната причина Арсенал да не дръпва от нивото на псоредствеността беше, че отборът просто не купуваше класни играчи и залагаше на младоци. Е, този сезон Арсенал се сдоби с немската машина, и, по скромното ми мнение, най-добрият плеймейкър в момента, МЕСУТ ЙОЗИЛ. Неслучайно съм написал името с главни букви. Той измъкна отбора от миникризата и този сезон отборът има реален шанс поне за титлата в Англия. Изгря и звездата на нападателя Оливие Жиру, който бележи много често. С резерва в лицето на звяра Никлас Бентнер, завърнал се от Ювентус, нещата за отбора определено се развиват в добра посока. Челси може би спечелиха последователно ШЛ и ЛЕ, но какво от това?? Въпреки нови покупки и безспорно качественият треньор (Смениха се Роберто ди Матео, Рафаел Бенитез, за да гледаме днес Жозе Моуриньо) отборът буксува в първенството, не можейки да спечели на вид лесни мачове. Тимът продължава да бъде някак несигурен в защита, а Торес и Демба Ба са безидейни в предни позиции. Абсолютни тарани като Марин и Де Брюин са пращани под наем, което за мен е необяснимо. Хуан Мата, магьосникът в центъра, не играе достатъчно. Така че Челси в момента трябва много да внимава как играе. Поради колебливото си представяне в първенството и местните турнири, Челси остава в списъка ми за западнали грандове като потенциално велик, но муден и неизполващ силните си страни отбор. Добавям към списъка Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Милан. Манчестър Юнайтед, въпреки закупуването на Ван Перси, Кагава и други прекрасни играчи, е много зле в момента. Разполага с една от най-лошите защити във ВЛ. Главната причина според мен е, че се използват едва ли не само ветерани, които вече са на годинки и трябва да почиват (Гигс, Евра). Играчи се купуват само за центъра и атаката, в резултат на което отборът вкарва много голове, но опуска поне още толкова. Освен това, червените дяволи винаги се забъркват в проблеми със съдийски решения, подобно на италианския си аналог, Ювентус. Сити нямат нужда от коментар. Всеки, който ги следи, може да види, че страдат от проблемите на Челси, изброени горе. С едната разлика, че мачкат в първенството, но се провалят с гръм и трясък в евротурнирите. Това е разликата им със сините от Лондон. Милан бяха в облаците, след като привлякоха от Сити италианския таран Балотели. Той вкарваше (почти) всеки мач, за да завърши Милан на едно стабилно място в Серия А. Но тази година виждаме, че Милан е, така да се каже, зависим към Супер Марио. Настоящият сезон Милан е зле и не вкарва голове, ако го няма Балотели да вкара важен (доста често изравнителен) гол. Тази зависимост може да струва скъпо на клуба, поне докато не престаната да се контузват другите нападатели на отбора. А това става плашещо често, особено с Джанпаоло Пацини. Това е засега, приятели. Задължително ще пиша за футбол отново, просто много го обичам, за да не драсна нещичко.
DARK е една от онези игри, които показват реалното състояние на индустрията днес: с яко конзолен привкус и липса на свежи идеи. Да не говорим, че продуктите, които компаниите пускат на пазара, са с все по-жалко качество. Изключения от правилото има, но са много малко и главно инди-произведения, което е тъжно.
Играта, която се обсъжда в настоящата публикация, е "типично" отроче на индустрията такава, каквато я знаем днес. Събира се екип от хора и решават: ще правим игра. Средствата за направата на играта са мизерни (ако не никакви, има си Kickstarter!), но екипът е надъхан и разработката започва. Понякога нещата се получават, но по-често осирацията е пълна.
Голямата грешка на тази игра е, че е клише по най-лошия възможен начин. Става въпрос за вампири. Вампирите, видиш ли, съществуват и живеят в симбиоза с човеците. Само дето кръвопийците кажи-речи управляват смъртните, тъй като влиятелните вампири са стигнали до върха на йерархията: управляват медиите, участват в политиката и т.н.
Управляваш някакъв тип на име Ерик, който един ден ей така разбира, че са го ухапали и ще става вампир. И да, не се става вампир току-така: Ерик трябва да пие от кръвта на много мощен вампир, в противен случай не след дълго ще се превърне в ghoul - същество без интелект, което се храни с мърша и е умел инструмент в ръцете на влиятелните вампири. Пред възможността да изгуби себе си, Ерик тръгва да издирва "големите клечки" сред вампирите само с една цел - да оцелее.
В неговото приключение ще му помага Роуз - млада вампирка, с която Ерик се запознава в The Sanctuary. Това е бар, в който вампирите си живуркат и никой не ги притеснява. Именно този бар ще е отправната точка за Ерик.
Историята е жалка. Авторите на играта са се опитали да направят засукан сюжет,в който има таен експеримент (!), чудовища (!?) и добре въоръжени солджъри, които трябва да прегазим, за да опазим разсъдъка на Ерик, преди да стане твърде късно. Споменах ли, че Ерик има АМНЕЗИЯ?? Накратко казано, историята се състои от един куп клишета, които обаче не помагат. Напротив, от самото начало та до самия край виках: "СКУКААА!", докато гледах кътсцените, които не казват НИЩО. За да разберете какво са причинили на Ерик едни лоши хора, можете (ако желаете) да събирате data pad-ове, които съдържат важна за историята информация. Но дори с тях нещата не стават много ясни на играча. Пълен хаос.
Геймплеят е дори по-зле. С една дума е дървен. Играта се води стелт екшън, но искам да попитам как думата "стелт" пасва тук, при положение, че Ерик убива ВСИЧКИ в играта с точно един удар?? Точно така, един удар сваля всичко! И не говоря само за редовните противници в играта, а и за специалните такива: босовете! Кой е харесал тази идея???
Все пак има наченки на геймплей тип Silent Assassin. Ерик може да се залепи за кажи-речи всеки предмет, стига играчът да задържи десния бутон на мишката. Докато е в режим "под прикритие" (ха-ха, Под Прикритие! Какво, не схванахте ли шегата?), Ерик не може да бъде видян от който и да е лошковец, освен ако последният не реши да надникне зад ъгъла. Тогава
или Ерик ще се покаже и ще му размаже физиономията, или вразият ще активира алармата и Ерик ще стане по-тежък с 50 кила... от оловото.
Освен да се крие зад предмети, Ерик може и да се телепортира на различни разстояния, което може и да е козметична екстра в началото, но по-късно спасява живота. Буквално. Като вампир Ерик има различни умения, които могат да се отключват и ъпгрейват с точки. Точките са експириънс и се печелят като убивате (колко оригинално) или като не активирате аларми по време на ниво. Ако убивате всеки с кроше в лицето, ще получавате по-малко точки, отколкото когато елиминирате всички безшумно. Ерик няма индикатор за кръв, но здравето се възстановява автоматично. С Ctrl можете да влезете в режим, който от една страна показва всички противници и техника в стаята (да се чете предмети, до които не трябва да се доближавате или да стъпвате по тях! Те ви издават на близки врагове!), което е много полезна екстра.
Уменията са най-различни - разсейване на врагове, по-тихо промъкване, по-голяма издръжливост и т.н. Те са много и всеки може да ъпгрейдне тези, които пасват на индивидуалния му стил на игра. За да използва уменията си обаче, Ерик се нуждае от кръв. Кръв се пие като се промъкнете зад задрямал противник и задържите левия бутон на мишката. Така се запълват едни "чертички" в горния ляв ъгъл на екрана . За да използвате често уменията ще ви се наложи да пиете много кръв. Или пък да увеличите броя на "чертичките", използвайки експириънс точките. Спокойно, уверявам ви, че и само с помощта на юмруците си Ерик може да бъде смъртоносен.
Враговете са на ред. Тук съм раздвоен. От една страна противниците са обидно малко на брой: няколко вариации (4-5) на въоръжен човек и две вариации на ghoul-ове. Това е. Но пък от друга страна авторите се опитват да покажат нещо като еволюция в боя ни срещу тях: в началото се бием срещу затлъстели полицайчета с пистолети, а към края на играта с бронирани и добре въоръжени наемници. За това - уважение!
Кофти в случая е, че на нормална трудност противниците са необикновено тъпи. Понякога прикритие зад един предмет може да ви спести битката, докато всички в района ви търсят. Дори при задействана аларма след 10-на секунди всички се кротват, независимо, че наоколо се въргалят една дузина трупове. По-напред в играта това е донякъде пооправено от различни сензори, които активират аларма при заседяване в тяхна близост. Има и реактори, които, ако сте достатъчно близо, броят до три и включват елекромагнитно поле, което трепе вампири. Въпреки тези неща играта се минава лесно, макар че аз лично умирах доста, поради своя невнимателен подход. А в една горичка успях да убия 30 човека (!), които бяха всичката охрана на боса и след това нямах проблеми с него.
За босовете казах вече, че умират като другите противници - от един удар! Единствената разлика е, че те са с oригинален модел и има повече кътсцени, докато ги фраснете... ъъ, убиете. Така че за мен са напълно излишни и убиват каквото и да е предизвикателство.
Подобно на историята и геймплея, прави впечатление, че и героите не са получили необходимата полировка. Ерик е някакъв махленски бабаит, който прилича смътно на Дезмънт от Assassin's Creed, ако последният си беше останал барман, при това пияница. Под очите му има някакви сенки, кой знае откъде. Роуз има само една физиономия и ми направи впечатление, че авторите са я наказали с особено нискодетайлен модел. Том, за който не споменах, е приятел на Роуз и се прави на големия отворко, но е глупак и безделник. Има едни близначки, които са третостепенни героини и не ти казват нищо. За някакви характери на босовете не може да става и дума: Преди финалната битка вампирът и Ерик се заканват, после се хвърлят един на друг. Така атмосфера реално няма, а на нас не ни пука дали Ерик ще се оправи в крайна сметка или не. От време на време протагонистът получава болки и видения, по време на които някакъв ангел го наставлява. Т.Ъ.П.О. К.Л.И.Ш.Е.
Копирали са диалоговата система от Mass Effect. Представи си я без яките последствия в зависимост от това какво си избрал да кажеш. Е, това е системата в DARK! Първо, Ерик винаги говори или пита някакви много общи и незначителн неща и второ, можеш да нашляпаш всичките налични реплики без последствие. Глупаво. Между другото няма синхронизация между движението устните на героите и репликите. Ужас, хора, коя година сме?!
Анимациите са ужасяващи. Движенията са мега зле, всички са като кукли на конци, като тук и протагонистът не е пощаден. Гранатите, с които ви замерват, падат, все едно че имат привързани парашути към тях. Толкова бааавно падат, че измъкването от тях е детска игра.
Озвучаването е добре... като за аматьорски проект. Актьорите говорят толкова мудно! Сигурно, защото не са им давали заплати. Единственият горе-долу сносен актьор, е този, който озвучава Ерик, защото се опитва да имитира Макс Пейн. И понеже съм фен на Пейн, се накефих и на бай ти Ерик. По-точно на озвучителя му.
А сега да поговорим за хубавите неща, защото и тях ги има.
Дизайнът на нивата е на едно много добро ниво. Първите нива са средна работа, но по-късно мащабът се увеличава многобройно и ще видите цели комплекси, които са изградени гениално до най-малкия детайл. Независимо къде се намирате е видимо старанието в това направление. Последните нива са може би най-добри, но всяко заслужава да се види!
Мракът е неразделна част от играта. Все пак самото заглавие се превежда Тъмнина. Ще видите как това може да ви мотивира донякъде. Знам ,че горе казах, че атмосфера на практика няма, но няколкото достъпни цвята в началото на играта (все тъмни) могат да надъхат немалко от вас. По-късно става прекалено шаренко и този ефект се губи, но около 70% ще прекарате в тъмни помещения или по време на нощта. Това се вписва добре с цялата идея на играта и кой знае, може пък да ви накара да я превъртите? Мен, глупакът, ме запали. Наитина можете да си вглъбите поне за момент, че сте господарят на нощта!
Има два завършека. Което означава, че има фактор преиграване. Не само заради завършеците, а и заради това, което споменах по-горе: многобройните вампирски умения.
Много внимателно се замислете дали бихте се захванали с DARK. По-скоро не бих я препоръчал на никого. Мисля, че горе ясно показах с аргументи защо. Заради такива игри намразих "новите" видео-джитки. Те са тъпи, неоригинални и с редки проблясъци.
Оценка: 4/10
Списанията за видео игри у нас бяха фурор навремето. Истински, съкровен. Просто нямаше седмица, в която да не се замислим: "Абе, взех ли си аз новия брой, бе!?" Списанията бяха такава мания, че част от приходите/джобните/парите за храна в училище задължително трябваше да отидат за списанието за игри. И така беше.
Всеки имаше своя фаворит. Главно защото списанията бяха много, всяко от тях беше различно, оригинално. PC Club ми напомня и до ден днешен за гейм-списанието тип вестник, защото секцията за новини напомня точно на рубрика тип "24 Часа Reborn". Не помня вече имената на екипа, но те бяха все млади, амбициозни пичове. И пишеха така, че човек да изпадне в захлас. Вярно, имаше недостатъци, както например не толкова доброто качество на шотовете при отпечатването на броя, но на кого му пука? Идеята беше нова, завладяваща. На кого му пука за несъвършенствата на списанието, като четенето е пристрастяващо!? GamePlay може да се опише само по един начин: PC Club 2. След като PC Club изчезна от хоризонта, години наред не се чуваше нищо от хората на екипа. Но те се завърнаха неотдавна за кратко под името GamePlay, под крилото на гиганта Hi-Comm. Поне за мен списанието не беше на нивото на духовития си предшественик, но идея в работата имаше, а екипът работеше с голямо желание. Уви, българската действителност изяде и това списание. Един ден то просто спря да излиза. Диян Димитров се спаси, като стана сътрудник на Hi-Comm и си изкарва прехраната като пише за хардуер и за някоя игра, от време на време. Но защо трябва да е само той?! Gamers' Workshop пък беше списанието за геймъра-простак, да се чете за 90% от българската младеж, занимаваща се с компютри. Особено любимо списание. Авторският състав се състоеше от особени икони като Александър Снейк Бакалов, Антон Дууми Дишков и гореспоменатия Диян Димитров, познат като Фрийман. Идеята на списанието е пределна проста - да пишат по възможно на-просташки начин за игри, хардуер и филми. Успя да се прочуе поради три неща: 1 - авторите-алкохолици са такива образи, че няма как да не ти станат симпатични на момента; 2 - имаше голи жени; 3 - оригинални и просташки рубрики. Списанието умря отдавна, но има продължение под името ForPlay.BG - сайт, в който същите простаци от едно време контактуват с хилядите фенове на списанието. Имат си и Ютюб канал: forplaytube. Дано един ден да се завърнат. PC MANIA са може би най-достойни за съжаление. От велико списание през 2003 г. (когато аз започнах да го следя) до 2009 Манияците се сгромолясаха сами до дъното. Причината - минаха онлайн. Не стига, че т.нар. им еволюция в печатен формат беше провал (лично мнение): повече страници, но пък кофти вид и все по-глупави статии, но на всичкото отгоре статиите им онлайн са трагедия. Авторският състав се е спаружил до четирима души, от които двама познати - Иво Цеков и Владимир Тодоров. Статиите са кратки и неаргументативни, а форумът е пълен с идиоти, които админът се прави, че не вижда. С една дума - слободия.
Не забравяйте списанията. За много геймъри те бяха първата стъпка.
ВНИМАНИЕ: В тази статия са отбелязани само списания, които авторът е следил, и за които той може да изрази мнение!
В днешните дни на постоянни протести навсякъде няма как да не ни се прище поне за малко да напуснем този зловещ свят и да се посмеем малко. В България е популярен изразът: "няма такава държава!". Мислите, че ние сме объркана държава? Значи не сте били в Русия!
В настоящия материал ще ви покажа няколко снимки, които могат да удивят всеки.
Тази първа снимка няма нужда от описание, а от точен превод. Читателят сам може да си направи сметка за какво става въпрос... Ето какво пише на колажа:
СЕВЕРНА КОРЕЯ ЗАПЛАШВА САЩ С НЕЗАБАВНА АТОМНА АТАКА.
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ПРИЕМАТ ЗАПЛАХАТА МНОГО СЕРИОЗНО.
И РУСИЯ МОЛИ ЗА УСПОКОЕНИЕ.
НЕЩАТА СА СТАНАЛИ СЕРИОЗНИ ЩОМ РУСНАКЪТ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ РАЗУМЕН И СПОКОЕН ЧОВЕК!
Русия винаги се е славила с красивите си жени. А какво по-хубаво от това да гледаш красива жена, докато поправя кола на фона на познатия нам соц пейзаж??
Като говорим за жени, вижте тази снимка, на която се показва СИЛАТА на руската жена. Долу американците!
Още един забавен колаж, който показва как биха изглеждали жените шпионки съответно от Русия и САЩ. Мисля, че е ненужно да казвам кой е по-добър...
Цитирам:
"ВЪЛК АТАКУВА РУСКА ЖЕНА; ТЯ ГО УБИВА
МАХАЧКАЛА, РУСИЯ -
Пазете се от 56-годишни рускини с брадви!"
Без коментар!
Владимир Путин е Капитан Русия! За тези от вас, които не се сещат, това е пародия на филма "Капитан Америка: Първият Отмъстител". Путин определено става за заместник на Капитан Америка!
В Русия Дядо Коледа не ползва шейна, а танк! Да му мислят непослушните деца!
В този колаж, пародия на играта S.T.A.L.K.E.R., виждате, че руснаците са много изобретателни.
Тук Путин е яхнал мечка, символът на Русия и руския народ, което значи, че той управлява държавата!
На кого му трябва помощ? Та това е само един кон...
Надявам се да съм ви разсмял поне малко с тези колажи. Руснаците са луди, така е. Но ние затова си ги обичаме.
След като написах статия за кажи-речи всяка компютърна и конзолна игра, която съм докосвал досега, мисля, че е време да разнообразя малко. А най-подходящо според мен е да пиша за простотии, случващи се около нас, за които може и да не подозираме! Днес ще говорим за едни от най-изперкалите човешки същества на нашата мила планета, а именно - Северна Корея! Четете внимателно, можете да научите нови неща...
Това, уважаеми читателю, са 5-те причини да наречем севернокорейците чалнати!
I - Прическите в Северна Корея
В Северна Корея разрешените прически се броят на пръстите на двете ви ръце! Това не е шега! Според profit.bg разрешените прически за жени са 18. Има значение дали жената е омъжена или не. Докато момичетата могат да сплитат косите си, на госпожите е позволено да имат по-дълги коси.
За мъжете позволените фризури са 10! Отново има стриктни правила, които трябва да се спазват! При по-младите мъже косата трябва да е дълга точно 5 см. и да се подстригва на всеки 15 дни. Ако сте по-възрастен, позволени са ви още 2 см. Ако искате да докажете, че сте лоялен на режима, можете да се подстрижете и като вожда Ким Чен Ун!
За да не се объркват корейските граждани от севера, от 2005 г. в страната се излъчва поредица с името: "Да подстрижем косите си в съответствие със социалистическия начин на живот"!
Снимките и информацията са от profit.bg
II - Почит към вожда завинаги!
Когато почина лидерът на Северна Корея, Ким Чен Ир (бащата на настоящия такъв, Ким Чен Ун, вж. последната снимка), телевизиите по цял свят излъчиха смразяващи кадри на десетки хиляди севернокорейци, които плачат и като че ли не могат да повярват, че жизненият път на техния водач е приключил. Честно казано, добре правят! Който е бил открит без сълзи в очите е бил наказван жестоко!
А както знаем, комунистите са първенци по изобретателни наказания, а защо не и смъртни присъди. Примерно в Китай един начин да изпълниш смъртна присъда е да даваш на затворника само солена риба. Ако не яде нищо друго, той ще получи солно отравяне и ще умре! Кой знае какво са правили корейците...
Разбира се, това не е единственото държание на севернокорейците, което можем да определим като "странно". Вижте само това видео, в което войници от армията на Северна Корея изпадат в екстаз, виждайки, че Ким Чен Ун е дошъл на инспекция...
III - Севернокорейски лъжи
Северна Корея, като всяка друга държава с такова устройство, счита комунизма за съвършен и не без гордост прикрива недъзите му. Една от най-големите лъжи на Северна Корея е твърдението, че в тази държава жизненото равнище е добро. Така Партията потулва факта, че в Северна Корея всъщност много хора умират от глад ежегодно.
Също така,корейците с комунистически пристрастия са популярни с това, че имат огромно самочувствие. Неведнъж до ден днешен северняците сочат Южна Корея с пръст, заричайки се, че ще я изравнят със земята. Но според мен това е силно преувеличено твърдение, поради факта че, първо, САЩ е съюзник на южняците и второ, защото много северняци имат приятели и дори семейни членове от другата страна на границата.
IV - Ядрени опити
Северна Корея се опитва да създаде атомно оръжие, с което да нападне, по собствените й изявления, Южна Корея и нейните съюзници. Явно обаче северняците не подозират, че използването на такова оръжие ще изостри вниманието на световните сили към тази част от света. Това от своя страна би могло да доведе до нова Корейска война, в която отново противостоящите лагери ще са Северна Корея и Китай срещу Южна Корея, САЩ и НАТО.
Нова световна война? Дано не доживеем да я видим.
V - В ред ли са тези хора!?
Севернокорейците са нещо като черните овце на света. Знаят, че няма кой да ги подкрепи с такива екстремистки възгледи, но те продължават да настояват, че ще сринат Южна Корея и ще дадат на Америка добър урок. Но те нямат нито необходимите военни ресурси за това, нито биха могли да надделелят в евентуален конфликт. Но те продължават да държат на своето - правят ядрени опити, мобилизират войската, от време на време пускат ракети в посока южните си събратя и критикуват Запада. Накъде се е запътил светът?
ЕNTER THE MATRIX! Колко лайняна игра, наистина! Да се чуди човек как може първата игра по любимата на мнозина "Матрица" да се окаже такова разочарование! Защо играта мирише от километър на конски, ъъ, продукти?? Фактите говорят!
1) - САМАТА ИДЕЯ ЗА ИГРА ПО "МАТРИЦАТА"
"Матрицата" се превърна за мнозина в това, в което се превърна за мен "STAR WARS". А именно - любим филм за всички времена. И имаше защо - филмът имаше брутални ефекти и актьорски състав за времето си, а самият сетинг беше нещо ново и за всеобщо чудо - неприлично на място. Имаше и готин сценарий с немалко запомнящи се реплики - от любовните вопли на Тринити към Нео ("Ай нийд ю") до монотонния говор на Агент Смит ("Мистър Андерсън", култ!). Е как да не направиш игра по такъв филм, бре! И със задачата се заеха Shiny Entertainment и шефчетата им Atari. Голяма грешка, както се оказва, но пък тогава бяхме млади и доверчиви...
2) - ИСТОРИЯ
Основното нещо, което гледам във всяка игра, е именно историята. Тук тя е сложена колкото да я има. Главните герои в играта, дръпнатият Гоуст и неговият партньор с неясен пол Найоби изпълняват някакви скучни задачки, като нито разбираш защо си слагаш главата в торбата, нито получаваш възнаграждение за изпълнена мисия. А, всъщност получаваш - можеш да запазиш играта след всяко ниво!
3) - ГЕЙМПЛЕЙ
Амиии, тъй като това е Матрицата, има две неща (САМО) - як бой и сценки, в които нашите хора ги гонят лошите. Нито едното от двете е направено добре. Боят е тъп, главно защото противниците са абсолютни лумпени. Затова пък главният герой отнася страшно много олово преди да се гътне и надвива в почти всяка ръкопашна битка. Камерата се забива в кучи гъз, когато се приближава, снимайки "драматичния" комбат един срещу един. А, да - геройчето ти с готини цайси и костюмче подскача толкова дървено, че да се чуди човек, бие ли се или играе хоро!!
Гонениците са сцени, където главният герой е подгонен и ако не внимава, агентът или другата сган, която иска да го докопа, ще го спипа. А какво става, ако ви спипат. Аха, гейм оувър! Тук говорим за най-малката грешка! Един път да кривнеш от правия път и край! А пречки бол! Също така си спомням една гонка от началото на играта, която беше отвратителна! Камерата пак пречи максимално и едва ще минете тази част от играта! Ако вече не сте се отказали!
4) - ГРАФИКА И АНИМАЦИЯ
Най-лошото и пошло подобие на графика, срам дори по времето, когато излиза играта (2003 г.).
Анимациите и всякакъв вид ефект крещят:"РЪШНАТА ИГРА!" Пълна грозотия отвсякъде. Кътсцените пооправят нещата донякъде със сцени, по време на които времето се забавя, но това не е оправдание. Героите имат само една физиономия, която не сменят през цялата игра! За синхрон между диалог и движение на устните не може да става и дума. Моделите в играта са трагедия, особено тези на агентите, които са толкова еднотипни, че сякаш са от картон! А ефектите, "симулиращи" дъжд... без коментар!
5) - ЗВУК
Единственото нещо, заради което си струва да се играе тази игра. Сложили са някакви мелодийки, които звучат на място, като че ли са импортнали музиката, която не са харесали за филма. Войс актингът е добър, няма да си кривя душата. Леле, ако графиката имаше някакъв вид и всичко не беше толкова дървено, можеше дори да има АТМОСФЕРА! Такава обаче така и не се усеща.
6) - НЯМА НЕО!?
Абе, аз ли съм разбрал погрешно, или във филмите всичко се въртеше около Нео? От Избрания няма и следа, споменават го нашите хора, но само толкова! Реално единственият по-познат в мутрата е Ключаря! Е, можехме да разпознаем и Агент Смит, ако разработчиците не бяха решили да направят само един модел за всички агенти (то така и трябва, но искам да знам кой е главиният злодей!)
7) - ДИЗАЙН НА НИВАТА
Приемлив е. Поне като за света на "Матрицата", става. Някакви много тъмни и потискащи места са постоянна дестинация за двамата главни герои. Ако не всичко се въртеше около малоумен бой, можеше и да ме зарадва, но пак оставам с пръст в уста.
Абе, може и да ти хареса тази игра. Кой знае, дори може да я превъртиш! Но ще я изтърпиш само ако си някакъв краен фен на братя Уашовски и тяхното творчество. А това, читателю, не е достатъчно да ме убеди да играя помии. Ти избери за себе си.
Ако погледнем реално на нещата, тази игра е почти на средно ниво. Почти значи, че все пак е боклук. Нямам какво да добавя.
Oценка: 4/ 10
Персоналният компютър - от него започна всичко! Още помня времето, когато играех за първи път - за мен игрите бяха нещо ново, а удоволствието - учудващо голямо. Сега, след толкова години, всички вече сме свикнали да циклим, защото като го правиш години наред, няма как да не привикнеш, че игрането на игри се е превърнало в част от ежедневието ти. Може да се каже дори, че писва. И това е факт - немалко хора се отказват от игрите с аргумента, че това са "детски глупости". За пример мога да дам бившия член на Gamers Workshop Диян Димитров (Freeman), който в едно не толкова отдавнашно интервю си признава, че е сложил край на цикленето и е превърнал в свое хоби футбола. И има съвсем сериозна причина за това - човекът трябва да храни семейство, а в България това е много трудна задача, ако професията ти е сяързана с игрането на игри.
Случвало ли ви се е обаче да се събудите една сутрин и като гръм от ясно небе да ви се прище да направите собствена игра? Много хора се захващат с тази нелека задача, а именно да създадат свое собствено "произведение на изкуството", което да се конкурира с големите игри на "сериозните" играчи в индустрията.
Е, не е като да не можете да го направите! В Интернет има един куп програми, с чиято помощ да осъществите тази своя мечта - напр. Blender, RPG Maker, Blitz Basic...
Въпросът е друг - имате ли необходимите качества, за да направите каквото искате? И дали наистина бихте се заели отговорно с тази задача, или през цялото време сте си фантазирали?
Хубавото на независимите компании е, че те са независими. Няма ги шефовете, които да ти дават срокове! Няма кой да контролира работата ти! Иска се само постоянство...
Имате нужда от пари, за да финансирате проекта си? Няма проблем -всичко, което трябва да направите, е да стартирате Kickstarter кампания, за да съберете дължимите средства. Има доста хора, които ще намерят продукта ви за интересен (т.е потенциални купувачи) и биха го финансирали. Ако пък не са ви необходими никакви финансови средства, можете да създадете творението си напълно безплатно.
Друга ОГРОМНА свобода пред създателя е изборът "пу за мене" или "една чета юнаци", демек важният избор сам ли да работиш (като бай ти MDickie) или да създадеш най-успешната инди компания в света.
Ако си сам, създаването на играта-мечта ще отнеме повече време и повече труд, понеже правиш всичко сам, все пак. Но после точно ТИ ще станеш известен. Вижте само как се издигна споменатият вече MDickie!
Ако се събереш с другари, трудът ще бъде в компания, по-лек и продуктът ще се пръкне на бял свят сравнително по-бързо. Ако сте направили всичко правилно, то кой знае - може някоя от големите компании да пожелае да ви купи и да станете голямо име!
Уви, като всяко друго нещо, и създаването на игри си има мераци. Тоталната неопитност може да изиграе лоша шега на всеки мераклия. Така и най-добре замислената игра може да се окаже жестоко недооценена, само и само защото създателите й нямат необходимия опит. А факторът "провал" отказва много новобранци след първия им опит.
Освен това нещата не са като едно време - куцо и сакато иска да се изхранва чрез собствени игри, което доведе до две неща: първо - мрежата се напълни с хора, които показват "огромни по потенциал" проекти; второ - от толкова много проекти немалко страхотни игри се загубват сред гигантската конкуренция и така и не получават вниманието, което заслужават.
Третият и може би най-голямнедостатък на правенето на игри е фактът, че се прави, ами, на компютър. Това значи МНОГО работа и много време, прекарано у вас в усилена работа. Ами ако майка ти иска да купиш хляб? Ами ако гаджето иска да се любите? Ами ако най-добрият ти приятел иска да те изкара навън? Не, съжалявам, АЗ ПРАВЯ ИГРИ!
С думи прости, почти всякакъв контакт с външния свят става невъзможен, или е сведен до минимум. А това може да се отрази зле върху човека - забравя как да комуникира с хората, приятелите ще го забравят, либето и то чака до време...
Но немалко хора си казват "Challenge Accepted" и се хвърлят с главата напред в неизвестното... Пожелавам късмет на мераклиите, пък дано да им провърви.
А ти, читателю, какво мислиш по въпроса????
Най-сетне! Най-сетне получихме малко разнообразие от тези компании, които принципно ни подхвърлят едно и също! Spec Ops: The Line е задължителна игра за всички онези, които искат да играят джитки с история. Защото точно историята е най - силният коз на Spec Ops!
Играта разказва историята на капитан Мартин Уокър и неговия отряд. Те са пратени в Дубай с една цел - да намерят Джон Конрад и да евакуират колкото се може повече хора от града. Защо се стига до евакуация? Защото Дубай изведнъж е "нападнат" от пясъчни бури, които убиват мнозина, а оцелелите не могат да се измъкнат от града. Тогава в Дубай пристига Конрад - командир на 33-ти пехотен батальон,който опитва да евакуира цивилните. Изведнъж Конрад прекратява комуникацията с командването, а след известно време изпраща съобщение, в което казва, че евакуацията на цивилните се е провалила, а броят на жертвите е катастрофален. Тогава в Дубай се озовава Уокър със своя екип "Делта".
Нека да кажа, че историята е МНОГО, МНОГО добра. Тя има няколко разклонения и в зависимост от това, какви решение взимате, играта може да завърши по няколко различни начина. Това е сериозно основание да преиграете Spec Ops. Като говорим за избори, нека да отбележа, че става въпрос за гнусни работи - например към средата на играта трябва да изберете дали да застреляте вързани хора, които не са ви направили нищо, или да убиете добре скритите снайперисти, рискувайки да загубите екипа си, за да продължите напред. Тези избори са централен елемент в играта и наистина биха разчувствали по-чувствителния зрител.
Като говорим за екип, няма как да не споменем войниците, командвани от Уокър - сержанти Луго и Адамс.
Луго може да бъде описан като "хлапето" на екипа - непрекъснато пуска майтапи, за да разведри безспорно тегавата атмосфера. Освен това е много вещ с чуждите езици - владее езици като фарси (говорен в Дубай), турски и кантонски. Да не забравяме, че е и специалист със снайпер, отстранявайки врагове от прилично разстояние.
Адамс пък е по-опитен войник, свикнал да изпълнява заповеди без колебание и да убива хладнокръвно. Той е добър с тежки оръжия. Общо взето - стандартен, лоялен човек.
Уокър може да дава заповеди на тези момци, но за съжаление заповедите са само две - "Заслепи ги!" и "Конентрирай огъня върху този враг!". Можеха да вкарат и повече заповеди, но и тези стигат, като се замисли човек.
Първата заповед кара един от подчинените да хвърли заслепяваща граната, която изкарва от строя определен брой лошковци за кратко. Това е полезно, ако сте обградени и искате да си облекчите живота.
Втората кара Луго или Адамс да стреля по определена мишена. Разстоянието до мишената определя кой ще се заеме с нея. Ако става въпрос за не особено далечен враг, то Адамс ще се нагърби. Пак той ще вдигне мерника на враг, който е зад прикритие и с дружки около него. В такъв случай Адамс ще метне фраг граната, което е много полезно. Ако пък мишената е снайперист на отсрещната сграда, Луго ще се прицели със снайпера си и ще му отвее тиквата. Проблеми с ИИ-то на съекипниците така и не видях. Но имайте предвид, че и противниците са предизвикателство. Те са доста умни на средна трудност - мятат гранати и стоят зад прикритие. Плюс това винаги са повече и това е голямо преимущество. Има няколко вида противници - от лунатици с ножове до много добре предпазени и въоръжени гадове.
Геймплеят е стандартен - играта е шутър от трето лице, с много оръжия и три вида гранати. Гранатите биват фраг (за да кормите по няколко ламюги наведнъж), залепващи се (гранати, които се залепват за враг и се взривяват, правейки големи щети на близки врази) и заслепяващи. Първите два вида заслепяват противниците при избухване, понеже вдигат пясък във въздуха. Това определено е нещо, от което ще се възползвате.
Оръжията са доста - калашник, М-16, пистолети, снайпер - изобщо, за всекиго има нещо. Ако почистите някоя стационарна картечница от враговете, можете да използвате и нея, за да сеете разруха.
Уокър може да се прикрива, да прескача препятствия, да пребива хора с приклада (после ги екзекутира!)
и да кляка. Въпреки това скок липсва.Оглеждайте се - не само, че гледката си струва, но можете и да използвате околната среда като оръжие. Например можете да спреляте по прозорци, едва издържащи натрупалия се пясък. Така ще погребете вразите под пясък, продължавайки по пътя си.
Графиката е на много добро ниво - енджинът е добре познатият ни Ънриъл 3. Вярно, че вече започва да се изтърква, но, по-дяволите, обещавам ви, че ще се влюбите в Дубай! Звукът е страхотен, а най-добрият елемент от него е озвучаването. Уокър е озвучен от безсмъртния Нолан Норт, а вразите не престават да крещят, докато сте във битка. Сериозно, не съм чувал толкова врещене от Splinter Cell: Conviction насам. Въпреки това то не дразни. Напротив, допринася за атмосферата.
Можете да събирате Intel в играта - това са своеобразните collectibles в играта. Става въпрос на записи от хората на Конрад и самия него, като всеки от тях анализира ситуацията в Дубай. Още един елемент, напомпващ чувствто за обреченост в играта.
Мултиплейър - най-голямото разочарование. Прекалено стандартен - два отбора от играчи се мелят до смърт. Няколко достъпни класа, като има един уникален за всеки отбор (общо пет). Шест режима, кой от кой по-тъпи. Може би затова вече никой не играе това бижу онлайн.
ИГРАЙТЕ тази игра! Тя е едно от онези събития в позаспалата индустрия,
които ни карат да се чувстваме играчи! Чакаме продължение, Yager &
2K! Веднага!
Oценка: 8/10
YEP, IT'S TRUE, FOLKS! ФИФА 2391 официално беше обявена! Шъ има много новости, раир'ш ли!ПОДОБРЕНА ФИЗИКА, за да лети топката по-реалистично и играчите да си избиват зъбите с ритници и лакти, като в истинския футбол! (НОВА)ГРАФИКА ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ, за да виждате дори обувките на своите играчи в маниашки детайл! ЧИСТО НОВИ ФИНТОВЕ, за да ви се завие свят от лупинги с топката! НОВИ отбори - двайс'пета българска дивизия вече е достъпна! Познайте къде другаде има подобрения? В МЕНИДЖЪРСКИЯ РЕЖИМ! Вече можете да вдигнете джангър в съблекалнята, ако футболистите не тренират и надуват чалга! СЪЗДАЙТЕ СИ ФУТБОЛИСТ ПО ВАШ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ! НОВ ДОСТЪПЕН СКИН - МАНГО!!! СПЕЦИАЛНО ЗА МАЛЦИНСТВАТА В ДЪРЖАВАТА (НЕ МИСЛИМ ЛИ ЗА ВСИЧКИ!?)! Новата ФИФА 2391! Вече и в твоя магазин!
Рекламна брошура на Electronic Idiot Arts (EIA)за най - новата им игра.
Не ви ли писна от глупави симулаторчета? То не бяха ФИФИ (еха), то не бяха NHL игри, то не бяха баскет симулатори! Стига! Заявявам официално пред честния читател, че се отказвам от всякакви спортни игри на ЕА. Няма смисъл да си хабите нервите и парите за едно и също всяка година. Оставете глупавите пъпчасали геймъри на запад да си купуват играта, те са глупави, не търсят иновации и имат пари в излишък. Ние българите, от друга страна, сме беднички, но пък съм останал с впечатление, че търсим качеството.
И нека онези от вас, които още си купуват играта, да не си правят илюзии: поредицата е непоправимо оплескана. Нито графиката е арна, нито физиката е окей (както би казал пичът Магърдич Халваджиян), нито има каквито и да е новости!
Помогнете да ограничим финансовата мощ на EIA, като не купуваме поне спортните им поредици с по 100 издания! Ще направим услуга на света! Пък като спрем да купуваме току - виж се замисят за нововъведения (как не!).
Единствената причина евентуално да играеш тази игра е логичната такава - заради новите трансфери и новите екипи на отборите. И какво? Ще видиш Неймар в Барса! Голям праз! Ще поиграеш и ще ти втръсне. Не? Добре, играй си ти тогава, аз пък ще си играя сериозни игри.
И не само за ФИФА важи! И ПЕС - а е бозица вече! Същата формула - никакви новости, но пък в случая на човек му става тъжно. Като че ли Konami теглеха играта си към съвършенството с всяко следващо издание. Да, ама до време. Явно ЕА са заразни с простотиите си, а KONAMI плахо са прихванали вируса на бездарието и мързела. В резултат на което ФИФА почна да краде от ПЕС и обратното. И гледай ти - двете уж конкуриращи се компании правят де факто същата игра, ама с две имена.
Единственото удоволствие от симулаторите за ритнитопковци е да играеш я Лига Европа, я Шампионска Лига. Да, ама и това ти писва като видиш три милиарда поредици в Интернет по темата. Плюс факта, че футболът просто не е това, което беше. Говоря за това, че ден днешен всеки е фен на силните на деня, демек Барселона и Реал Мадрид, в резултат на което почти всеки втори коментар по форумите е част от циганския спор кой е по-добър: Меси или Роналдо. Е как да гледа сериозно човек на такива дебили??
Надявам се да съм разбудил философа във всеки един от вас по темата. Дано и ЕА да го прочетат, та да се поучат, ама т'ва по - скоро е първоаприлска шега, защото те първо не разбират български и второ, не ужажават мнението на хората както са показвали неведнъж.
АБЕ, ДЖОРДЖ ЛУКАС Е ДЯСНАТА РЪКА НА ДЯВОЛА!
Нима някой е знаел? Нима някой е предусещал какво ще направи дебелака? Ами, мисля, че отговорът е ясен. Джордж Лукас официално се отказа от единственото нещо, което хем му е било скъпо, хем му е пълнило гушата толкова години наред.
Златната мина на Лукас "Междузвездни Войни" вече е собственост на "Дисни" и създателите на Мики Маус могат да правят каквото им скимне с вселената. И докато това беше притеснително на хартия, ситуацията се нажежи особено, когато от "Дисни" обявиха, че ще продължат любимата нам сага. Как ли? Ами, слухове бол!
Те варират от приятни (нова поява на актьорите от оригиналната трилогия) до абсурдни (Мейс Уинду - жив!?). Оставям на вас да си правите изводите, но фактите са си факти - епизод 7
ще има и той ще се появи, ами, през 2015!
Но мъките не свършват дотук!
Дори ако новите продукти на тема "Междузвездни Войни" с марка "Дисни" се окажат успешни, то нещата с видео - игрите по вселената стоят по друг начин. Първо - "Лукас Артс" , компанията, която ни е дарила толкова любими игри като Star Wars: Republic Commando, Star Wars: Battlefront & Star Wars: Jedi Knight поредиците, се сгромоляса финансово и вече не съществува. Това прехвърли всичките права върху бъдещи игри в ръцете на "Дисни" . които от своя страна подадоха топката на ELECTRONIC ARTS! ДА, НА ЕА! НАЙ-МРЪСНИТЕ, ДОЛНИ И СРЕБРОЛЮБИВИ ГАДНЯРИ В ЦЯЛАТА ИНДУСТРИЯ!
Нека да направя едно уточнение - "Лукас Артс" бяха отдавна слезли от върха на славата. След като ни зарадваха с гореспоменатите игри, те започнаха да пускат тромави, посредствени и не особено забавни игри, като в момента се сещам за две имена. Едното е Star Wars: The Force Unleashed - една прекалено глупава като замисъл игра, в която героят бе неприлично мощен още в началото и избиваше огромни групи от врагове със завидна лекота. И докато първата игра беше откровено слаба, то продължението й будеше съмнение за първоаприлски майтап - не само, че новости нямаше, но на всичкото отгоре джитката беше без помен от история, а за да ни шокира още повече - около два пъти по - къса от оригинала! Но тези бледи подобия на игри не могат да се сравняват с извращението на века: STAR WARS: KINECT!
Става въпрос за игра, чиито контроли не функционират (за Кинект говорим, все пак),историята беше абсолютно неразбираема, а основните режими на игра бяха ТАНЦОВ РЕЖИМ И РЕЖИМ "РАНКОР",като говорим за извращение от невиждана величина.
НО ДОРИ ТОВА не е нищо, в сравнение с това, което ЕА биха направили! Просто имайте предвид, че от страшно много време тези хора не са залагали на качеството в своите продукти и възможността "новите" игри по вселената да са епичен провал, миришещ на тонтонски ла*на, е опасно реална. Така че, скъпи приятели, да се молим. Да се молим тези изверги и кръвопийци да не осакатят любимата ни поредица. Или поне не фатално. Но кой знае - вижте как осраха Star Trek!
Сигурно дълго време сте се чудили кой е тоя ненормалник,който е написал стотина статии за вас?Е,прецених,че съм се отнесъл прекалено грубо с вас и затова смятам,че е дошло времето да се представя.Казвам се Мартин Градев,на 18 години от София.Интересите ми са най-различни,но двата главни са футболът и видео-игрите.Мисля,че пасват перфектно,защото едното го практикувам на живо,а когато е прекалено студено,разбира,дойде зимата,се прибирам у нас и разцъквам какво ли не на любимия ми компютър.Не само тогав,но схванахте идеята.
Играя от съвсем малък.Баща ми ми показа не знам кога Doom еди-кой си.Това беше първата ми игра.После минах на интензивен гейминг-любимият ми жанр бяха адвенчърите-що такива игри съм изиграл като малък!После,когато ходих на гости на братовчед ми,разпусках с телевизионни игри.Те бяха забавни,но усещането не беше същото и така и не ги заобичах истински.Пробвах да се зарибя и по конзолки,но не привикнах да играя с контролер и се отказах.
После,както си минаваха годините,започнах да играя с цел,демек,вече се стремях да превъртам игрите.Помня колко се радвах,когато за първи път превъртях Star Wars:Republic Commando.Чудовищна игра с прекрасен завършек,шепнещ за продължение,което така и не видяхме.Но споменът остава.Играл съм какво ли не,но беше главно за кеф.Превъртах,провалях се,започвах наново,играех нови,но главно стари игри.Класиките винаги съм ги превъртал по няколко пъти.
По едно време реших да пробвам да пиша за игри.Създадох блога kane-gamingforlife.blogspot.com.Първата статия беше за ДОТА,но я изтрих,защото играта се развиваше,а аз пишех стари неща.Та,може да се каже,че началото е поставено на 12 август 2009г.,когато публикувах статията за Прототип.Честно казано,пишех кратко,сякаш рекламирах дадената игра,но го правех от сърце и писах по две-три статии на ден.После с другаря ми и приятел Мартин Желязков решихме да се обединим.Блогът беше преименуван на dulogames.blogspot.com и започнахме да се вихрим.Знаете,двама са дружина.
През 2012г. фикс идеята в главата ми беше да работя нещо,свързано с игрите.Да стана производител?Не,изисква се квалификация.Да създам някакво шоу или списание за видео-игри?Ами,те всички са история в България!Оставаше да се присъединя към някой новосформиран сайт.Имам два сайта в историята си-gamesub.weebly.com & sonsofpc.com.Първият вече не съществува,но вторият е достъпен и можете да го проверите,ако желаете.След конфликти с ръководителите и на двата сайта, се отказах и от този вариант,след като ги напуснах.
Какво ми остана?Да развивам любимия си блог.Разбира се,адашът е до мен и така ще бъде по-лесно.Все повече хора ни четат,за което ви благодаря.Това значи много за нас.Пишете коментари,изразявайте мнението си свободно и ни критикувайте/хвалете,в зависимост от вашата преценка.Все пак,живеем в демокрация.
А,да,за малко да забравя-ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ и винаги избирайте българското!
Име:Мартин Желязков Роден Град:Пазарджик Прякор:N/A Характеристика:
Анти-Капиталист
Нестандартно Мислене
Силна омраза към системата
Милитарист Точност Със Огнестрелно Оръжие:Добра
(Повлияна от много години прекарани пред комп.) Физическо състояние:Здрав Зодия:Лъв Религия:Православно Християнство Идеология:Силно-Убеден Националист;Национало-Социалист;Последовател на патр. орг. БНС Шофьорска книжка:N/A
Любим жанр игри: -Шутър-Wolfenstein/DooM поредица,Metro 2033,Half-Life/CS поредицата,Fallout поредицата,SoF 1/2,Manhunt 1/2,Red Faction -Стратегии-Company of Heroes,Red Alert 2,Knights of Honor,Men of War,Starcraft поредицата,Total War поредицата,Blitzkrieg/Cuban Missile Crisis. -Симулатори-IL-2 Sturmovik,ArmA,SWAT 4. -Ужаси-Penumbra поредицата,F.E.A.R.. -Други-Chronicles of Riddick,Terraria,TES:Skyrim,Mount & Blade поредицата,Diablo 2.
Не че вече е нещо ново,но Гералт ще се завърне на нашите монитори!И то как!CD Projekt Red най-после обявиха играта официално,след като вече ни бяха намекнали,че нов Вещер ще има(в трейлъра на Cyberpunk 2077,другата многоочаквана игра на поляците).Ето какво знаем към днешна дата:
1-Списанието Gameinformer нарича играта"RPG от следваща генерация,което задължително трябва да видим".На страниците на февруарския му брой са предоставени детайли и скрийншотове за играта.
2-За историята не знаем почти нищо.Известно е обаче,че в главната роля се завръща без съмнение вещерът Гералт,който ще е понатрупал годинки(на един от скрийншотовете е с брада),но ще е все така добър в занаята си.Нашият човек,който може да се бори без зор за приза Badass номер 1 във фентъзи игрите,е възвърнал спомените си и няма да има никакъв интерес да се бие за която и да е от фракциите в света на играта.Това от своя страна означава,че белокосата машина за убиване ще се занимава(почти)само със затриване на най-разнообразни чудовища.Яко,а в същото време звучи и мрачно(това е Вещерът,все пак!).
3-Геймплей-Гералт ще се бие с различни гадини в зависимост от това в кой регион се намира.За да знаем как да победим гадината,ще трябва да търсим информация за нея,за да знаем как да я надвием в боя.Освен това,важни фактори са по кое време и къде търсим чудовищата,защото ако не ги дирим когато трябва,няма да излязат от своите убежища.Освен това поляците са обещали да включат "оптична система за адаптиране на доспехи и оръжия",нови предмети и отвари!
4-Територията на игралния свят ще бъде 20% по-голяма от тази на Skyrim,което ще означава ОГРОМНА територия за изследване.От единия й край до другия ще се стига за 40 реални минути,и то ако яздим кон.
5-Играта ще излезе за,забележете,конзолите от следващото поколение и любимия ни стар компютър.
Очертава се още един хит,който без съмнение ще играем много време.Единственото,което ме притеснява е т.5.Сендбокс геймплеят може да изиграе лоша шега точно на тази игра.Не една или две игри с големи амбиции се провалиха заради този тип геймплей,защото след известно лутане и изследване на човек му става скучно.Слава Богу,има игри,които доказват,че това не е често срещан феномен(Prototype & The Elder Scrolls поредиците).Пожелавам успех на играта,а CD Projekt RED просто не трябва да се отказват от правенето на игри!
Сталин и Хитлер са мега мощни магове,които ще определят кой да владее света...след една битка помежду си!Магия и технология от бъдещето се смесват в този страхотен комикс,създаден от...руснак!Коментара оставям на вас!!
А аз отивам да се напия,защото това е стотната ми публикация!Наздраве!
