Реших да попиша малко за футбол, тъй като съм фен и следя спорта откакто се помня.
Индустрията за видео-игри, както вече съм писал, е непоправимо зле. Все по-детайлна и трошаща челюсти графика за сметка на геймплейно време, история... и всичко това, на все по-висока цена за нашите компютри. Който има конзола, много му здраве, в България мнозинството все още играем на компютри.
Изненадата за мен дойде преди няколко години, когато забелязах, че, видиш ли, във ФУТБОЛА се забелязва същата тенденция на мудност и упадък, както при игрите. Но докато игрите са за забавление и, щем - не щем, живеем без тях (поради всекидневни задължения като работа, университетско следване и пр.), то при футбола нещата просто НЕ стоят така.
В света има държави, където футболът е религия. Това са например Бразилия, Англия, Аржетина, поне половината държави в Африка... но вие знаете това. Да си фен на даден отбор е нещо задължително. Да ходиш на стадиона да гледаш поне веднъж в месеца е необходимост.
За хората, следящи футбола, Играта е неделима част от живота. И можете да си представите какво чувстват те, когато любимият им спорт е задушен от сума ти проблеми. Най-големият проблем според мен е омразата към регионалния противник, както показва клипчето. Тези вражди довеждат до бой и понякога, до фатален край. Успокойте се, хора!
Ще копирам МОЯ авторска статия от спортния сайт gol.bg, където споделих мнението си за настоящето състезание на спорта. Статията е от 19. 02. 2012 г. , така че бих казал, че информацията в нея е валидна и днес. Статията е озаглавена "Падението на грандовете", а подзаглавието е "Защо големите отбори се дънят":
Считам себе си за огромен фен на футбола. Велик спорт, наистина. Но сега се случва нещо необяснимо - големи европейски отбори се представят меко казано разочароващо. Примерите следват.
Челси. Отборът, който мачкаше наред в Англия и в Шампионската лига едва допреди няколко години, се е превърнал в жалко подобие на предишното си аз. Дори прекрасни нови играчи в лицето на Хуан Мата, Раул Мейрелеш и Давид Луис не оправят нещата. Доброто начало на сезона бе помрачено от няколко равенства и загуби. И до днес тимът разочарова с играта си.
Байерн Мюнхен. Единственият отбор в Германия (и в света, освен Ман Сити) с изцяло звезден състав. В отбора играят абсолютни таланти като Франк Рибери, Ариен Робен и едно кило германски национали. Как тогава отборът играе посредствено и не успява да се наложи в Бундеслигата, камо ли в европейски клубен турнир? Един Бог знае!
Арсенал. Може би най-голямото разочарование. Слаба игра, малко възможности пред противниковата врата... Това са само част от критиките към Арсенал, този прекрасен клуб с богата история. Живата легенда Тиери Анри се върна и буквално възроди западналия отбор, но това време свърши.
Това са само три примера за слабото представяне на тези някога велики отбори. Сега ще се опитам да обясня защо положението е такова.
Първо, слабата игра на грандовете довежда до тяхното изместване от челните места на класирането (Нюкасъл измести Челси, например), което кара феновете сериозно да се дразнят. Това е най-страшното, защото ако феновете ти не те подкрепят, ситуацията автоматично се усложнява, напрежението в отбора расте.
Второ, слабото представяне на даден отбор може да доведе до смяна на треньорския щаб, което, ако се прави често (както при Челси), може да доведе до проблеми. Играчите не могат да играят на 100%, ако на година - две идва нов треньор със свои собствени идеи за отбора.
Трето - и да са легенди, и да не са, играчите остаряват и рано или късно започват да играят слабо. Какво е общото между Рио Фърдинанд, Пол Скоулс, Джовани ван Бронкхорст, Михаел Балак? Всички те са велики играчи, но вече са на години и не могат да се раздават напълно за отбора. Да не говорим, че и спират да вкарват. Не всеки може да вкарва от воле като ван Бронкхорст и Торстен Фрингс, все пак. Тъжно е, но е факт. Един ден и Кристияно Роналдо и международният любимец Меси ще остареят и ще бъдат оставени на заден план.
Четвърто и може би най-съществено, всички знаем, че през 21 век се купуват мачове като за световно. Тази тъмна практика е на мода в големите европейски първенства. Може би нямаше да сме свидетели на черно тото, ако парите не играеха главна роля за футболистите...
След всичко казано се надявам само, че това падение ще приключи в най-скоро време. Дано някой ден английското, немското и италианското клубни първенства да бъдат отново сред най-силните в Европа. Дотогава не знам за вас, но аз ще гледам руско и българско клубни първенства (и ще ми харесва).
Това, дами и господа, се случва и до ден днешен.
Черното тото е по-силно от всякога, за съжаление България е една от основните държави, купуващи мачове. В другите държави, европейски и не само, броят на мачовете, които са уредени, се увеличава все повече. И наказанията не спират този порочен цикъл.
В статията съм дал три примера за прекомерно "западнали" отбори: Челси, Байерн Мюнхен и Арсенал. Има известни промени от 2012.
Отпишете Байерн и Арсенал от този списък.
Байерн Мюнхен спечели ШЛ и в момента (сезон 2013/2014) мачка в Евротурнирите.
Главната причина Арсенал да не дръпва от нивото на псоредствеността беше, че отборът просто не купуваше класни играчи и залагаше на младоци. Е, този сезон Арсенал се сдоби с немската машина, и, по скромното ми мнение, най-добрият плеймейкър в момента, МЕСУТ ЙОЗИЛ. Неслучайно съм написал името с главни букви. Той измъкна отбора от миникризата и този сезон отборът има реален шанс поне за титлата в Англия. Изгря и звездата на нападателя Оливие Жиру, който бележи много често. С резерва в лицето на звяра Никлас Бентнер, завърнал се от Ювентус, нещата за отбора определено се развиват в добра посока.
Челси може би спечелиха последователно ШЛ и ЛЕ, но какво от това?? Въпреки нови покупки и безспорно качественият треньор (Смениха се Роберто ди Матео, Рафаел Бенитез, за да гледаме днес Жозе Моуриньо) отборът буксува в първенството, не можейки да спечели на вид лесни мачове. Тимът продължава да бъде някак несигурен в защита, а Торес и Демба Ба са безидейни в предни позиции. Абсолютни тарани като Марин и Де Брюин са пращани под наем, което за мен е необяснимо. Хуан Мата, магьосникът в центъра, не играе достатъчно. Така че Челси в момента трябва много да внимава как играе. Поради колебливото си представяне в първенството и местните турнири, Челси остава в списъка ми за западнали грандове като потенциално велик, но муден и неизполващ силните си страни отбор.
Добавям към списъка Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Милан.
Манчестър Юнайтед, въпреки закупуването на Ван Перси, Кагава и други прекрасни играчи, е много зле в момента. Разполага с една от най-лошите защити във ВЛ. Главната причина според мен е, че се използват едва ли не само ветерани, които вече са на годинки и трябва да почиват (Гигс, Евра). Играчи се купуват само за центъра и атаката, в резултат на което отборът вкарва много голове, но опуска поне още толкова. Освен това, червените дяволи винаги се забъркват в проблеми със съдийски решения, подобно на италианския си аналог, Ювентус.
Сити нямат нужда от коментар. Всеки, който ги следи, може да види, че страдат от проблемите на Челси, изброени горе. С едната разлика, че мачкат в първенството, но се провалят с гръм и трясък в евротурнирите. Това е разликата им със сините от Лондон.
Милан бяха в облаците, след като привлякоха от Сити италианския таран Балотели. Той вкарваше (почти) всеки мач, за да завърши Милан на едно стабилно място в Серия А. Но тази година виждаме, че Милан е, така да се каже, зависим към Супер Марио. Настоящият сезон Милан е зле и не вкарва голове, ако го няма Балотели да вкара важен (доста често изравнителен) гол. Тази зависимост може да струва скъпо на клуба, поне докато не престаната да се контузват другите нападатели на отбора. А това става плашещо често, особено с Джанпаоло Пацини.
Това е засега, приятели. Задължително ще пиша за футбол отново, просто много го обичам, за да не драсна нещичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар