Когато един геймър понатрупа опит, игрите започват да изглеждат общо взето еднакви, с малки различия помежду си. Затова искрено ценим всеки момент, в който някое заглавие ни изненада приятно. Аз бях шашнат от изживяването, наречено Max Payne.
Истината е, че отдавна проявявам интерес към първите приключения на нюйюркското ченге. За съжаление, по чисто технически причини не можах да им се насладя прекалено дълго време. Играта се инсталираше успешно, но отказваше да тръгне. На по-късен етап в борбата си с тази проблематичност успях да подкарам джитката, но, уви, последва нова спънка. Звукът не беше наред: това, което би трябвало да звучи като летящ патрон, достигаше до ушите ми като пращене. Музиката изобщо отказваше да се появи.
Слава Богу, Интернет предлага решение за кажи-речи всяко препятствие пред геймърите в днешно време. Оказа се, че с определен фикс за звука ще мога да се насладя максимално на касапницата "Макс Пейн". Просто нямаше как без звук - като човек, превъртял The Fall of Max Payne няколко пъти, бях наясно, че монолозите на депресирания служител на реда и мрачната музика са задължителни.
Кой всъщност е Макс Пейн? Един обикновен полицай, който изживява американската мечта. Семеен, току-що е станал баща на красиво момиченце. Какво повече му трябва на човек? За съжаление един ден след работа Макс намира вкъщи и жена си, и детенцето си мъртви, а на стената има някакъв странен, непознат символ. Болката (сигурно затова са му лепнали тази фамилия) кара иначе жизнелюбивата кука да тръгне да отмъщава. Звучи клиширано, но спокойно - имате моето уверение, че в дупката на заека се крият прекалено много мръсни тайни, които Пейн ще разкрива постепенно.
Иначе историята се разказва по два начина: чрез красиви комикси, които могат да се преглеждат на по-късен етап или да се пропускат изцяло, както и с монолозите на Макс, който има доста да каже, стига на играча да му се слуша. В повечето случаи тази прогресия се случва, като униформеният забележи даден предмет, с който може да взаимодейства. Голям удивителен знак показва кога това е възможно. Пейн може да си играе с телевизори, да отваря шкафчета (където има различни помощни материали), да дърпа ръчки и др.
Графично можем да сме доволни. Като играч, свикнал с визията на протагониста от втората част, установих с изненада, че това всъщност не е Макс Пейн от втората част (актьорите, на които прилича моделът, са различни за двете игри). Героят е някак по-млад, втален, може би и наивен.
Всичко, което се движи, го прави достатъчно убедително. Експлозиите и осветлението са приятни за окото. Физиката е много добре изградена. Сякаш не действа в измислен свят, а в нашия. Лицата на всички персонажи са достатъчно детайлни.
Въпреки тези хвалби, пейзажите, които се виждат в далечината, са с нискокачествени текстури. Преобладават тъмните цветове. Всъщност беше такава тъмница, че неколкократно се принудих да намаля brightness-а, защото просто не можех да видя какво има пред мен.
Музикалното оформление е за оценка 10 от 10. Независимо дали слушате парчето в менюто или нещо по време на игра, ще се влюбите веднага в този саундтрак. Разбира се, за да пасне на историята, общият тон е изключително мрачен, което работи в полза на атмосферата.
Звуците и озвучението са много качествени. Оръжията са автентични, вратите се отварят с типичното скърцане и т.н. Враговете стенат болезнено реалистично, когато падат в предсмъртна агония. Всеки озвучен типаж в това произведение на изкуството, пардон - видео-игра, сякаш е жив. Най-силно впечатление прави Макс. Неговият voice actor е някакъв пич, който очевидно е прекалил с цигарките. Типичен мъжкар и екшън герой, но това е правилен избор според мен.
Когото го е страх да върви по мъките с длъжностното лице без предварителна подготовка, да не се бои! В менюто е наличен туториал, който ще научи геймърите на основните дейности.
Трудностите, които са налични, са с оригинални имена.
Fugitive е най-ниската трудност, на която превъртях играта. След това се отключиха останалите, без Dead on Arrival. При избиране на Hard-Boiled, стига да минете всички нива усшешно, ще можете да пробвате и Dead on Arrival. New York Minute е само за абсолютните маници: има времеви лимит за всяка фаза от джитката.
Геймплеят е перлата в короната. Именно той превръща Max Payne в шедьовър.
Главният герой може да прави стандартните неща за екшън от трето лице - да скача, да кляка, да стреля. Но две неща го отличават от другите като него.
Първо, той може да забавя времето, с което да си улесни живота или да го спаси на косъм. Това може да се направи по два начина - в движение или "на място". В първия случай полицаят скача в посока, избрана от играча, което му дава възможност хем да избегне противниковите куршуми, хем да напълни някого с олово. От статично положение сте една идея по-точни, защото отново противниците действат с леко закъснение (както и вие, разбира се).
Второ, мрачните чувства на Пейн логично водят до лоши навици, изключвайки убийствата. За да оцелее, разследващият отмъстител потиска болката с почти неизчерпаем запас от болкоуспокояващи. Те се намират или в шкафове, или в удобни кутии по стените. На по-късен етап някои противници също ги изпускат след смъртта си.
Как се води успешна война? С подходящ арсенал, разбира се. И в това отношение Max Payne не разочарова. Пушкалата се избират по няколко начина. Има опция с едно копче да извадите най-доброто оръжие, което притежавате в дадения момент. Иначе "инструментите" се делят така: melee, handgun, shotgun, automatic и throwable weapons. Например меле оръжията са бухалка и кози крак, с които може да се чупят определени кутии; Последен в арсенала на новородения психопат е снайпер, за който е предназначено цяло ниво и идва в комплект със задължителния zoom. Всички оръжия от един тип са наредени едно под друго. За да не се обърквате има и картинки, както и числата от 1 до 6, означаващи всяка група смъртоносни носители.
Муниции се намират по няколко начина. Едно добро място за боеприпаси са микробусите на вразите, както и гореспоменатите кутии, които се чупят с лекота.
За да не ви става скучно от постоянна стрелба, създателите на играта са вкарали малко разнообразие. Понякога трябва да извършите дадено действие за късичък период от време, което поощрява повече бягане и по-малко пуцане; друг път ще ви се наложи да решите пъзел, за да си откриете път. Но не се бойте, няма нищо, което да изисква сверяване в нета.
Има две специални нива. Те са кошмари на Макс и нямат нищо общо с "run & gun" подхода. Цялата картина се клати. Коридорите, по които минавате, сякаш са безкрайни и някак неясни. Често влизате в лабиринт, от който трябва да намерите изход. Кривването от начертания път води до смърт и преиграване, така че внимавайте.
Ако това не е достатъчно страшно, Пейн постоянно чува гласове - на умрялата си съпруга, на гангстери... Всички те говорят против него, което допълнително покачва напрежението. Тези нива, макар да са малко, са чудесно направени и поредното доказателство, че полицаят е човек на ръба на лудостта.
Интерфейсът е простичък. В долния ляв ъгъл се намира фигура на Макс в цял ръст. Освен това е бяла, но става постепенно червена, според поетите поражения. До фигурата има малък пясъчен часовник. Той показва колко пъти можете да забавите времето. Часовникът се пълни с убийства, така че който е миротворец да не си пуска тази игра. В долния десен ъгъл се намира пълното наименование на избраното оръжие и броят на наличните патрони за него.
Системата за save/load също не е сложна. Ако желаете да запазите играта, натискате F5. За зареждане на сейв, необходимият клавиш е F9.
Като цяло няма нещо, което да не ми е харесало в Max Payne. По-скоро има няколко "странности", които леко разсейват от атмесферата.
За съжаление, когато трябва да взаимодействате с предмет и се появи удивителен знак, трябва да сте на точно определена позиция, за да се задейства следващият комикс/монолог. Може да е дразнещо, когато сте до въпросния предмет, а не можете да продължите историята след четвъртото натискане на Use бутона.
Босовете, макар и чудесни като замисъл, са мега нереалистични. Не мога да бъда убеден, че мъж с оскъдно облекло може да отнесе шест пълнителя от узи в гърдите и само леко да се заклати, сякаш нищо му няма. Нека дам пример - лошковецът в кораба отнесе много олово от автоматично оръжие и след като ми омръзна да се хабя го укротих... след още четири куршума от снайпер в рамото. Нещо с такъв калибър би свалило лос от веднъж, но приемам, че пичовете са по-издръжливи от многото изпита водка!
Играта наказва отклоняване от "утъпкания път". Неведнъж ми се случи да скоча от покрив към доста близка платформа, само за да видя как Макс си пада на тиквата и умира. Така че оставете задачките да ви водят, иначе лошо се пише на Пейн. Никаква самоинициатива!
Накрая смятам, че това е една от малкото игри, които са на крачка от революция (малко не й достига). След като изиграх Max Payne мога да заключа поне за себе си, че оригиналът бие The Fall of Max Payne с много. И това го пиша при положение, че съм огромен фен на двойката.
Затова давам на Max Payne 9/10 с надеждата, че това не е броят на болкоуспокояващите, които нюйоркчанинът ще получи, защото така не му мърда свръхдозата. Ще изпадне в кома и пак ще трябва да му изживявам ужасява
щите сънища. Само от мисълта за това ме побиват тръпки!
