GTA III

  Поредицата "Grand Theft Auto" е задължителна за всеки, който се нарича геймър. Фактът, че зад нея стоят талантливите хора от Rockstar Games, е достатъчно доказателство за качество. Както знаем, игрите с това име вече не са малко. Не се очертава тази вселена скоро да бъде приключена, тъй като феновете постоянно искат допълнително съдържание.

  Днес обаче няма да си говорим за постиженията на поредицата. Искам да обърна внимание на GTA III - заглавието, което направи смелата крачка към 3D света и революционизира жанра "екшън от трето лице (third person action)". Докато първите GTA приключения са били приятни разсейки от истинския живот, то третата част успя да постигне грозен реализъм в изобразяването на това, което играчът изживява.

  Историята ми с Grand Theft Auto III не е дълга. Да, помня когато джитката излезе през далечната 2001 г. Трудно могат да се забравят и бомбастичните ревюта в разни списания, които не пестяха суперлативите. Въпросната игра се озова скорострелно на мощния компютър на един приятел от квартала и оттам нататък омагьосването ни беше факт.

  Важна подробност е че ние, като неопитни деца, не играехме правилно. Не разкрихме пълния потенциал на GTA III. Нас ни интересуваше единствено колко кода можехме да намерим, за да направим виртуалното "Аз" максимално мощно чудовище, което да превърне беззащитния град в своя площадка на унищожението. Това упражнение се повтаряше десетки пъти, защото въпреки респектиращото си въоръжение, главният герой не беше недосегаем. Рано или късно полицията му напомняше за неговата смъртност.

  Дори тогава ни направи впечатление, че само в тази игра човек може да се разхожда свободно, да прави каквото си иска и (почти) да му се размине. Това беше жив свят, в който всяко действие имаше последствия. В следващите години тази привлекателна концепция щеше да бъде копирана от много студиа. По скромното ми мнение, по-скоро неуспешно.

  Поради неясни за мен причини, GTA III постепенно изгуби влиянието си в нашето просто, щастливо ежедневие. Наследникът Vice City излезе и се превърна в културен феномен. Тръгнахме на училище и San Andreas удобно се намести на десктопите на всички деца. С известна гордост мога да заявя, че съм превъртял и двете продължения на тройката, които към днешна дата имат милиони продадени копия и са се настанили в сърцата ни завинаги.

  Преди няколко месеца реших да опитам Grand Theft Auto III. Донякъде от носталгия, но по същото време у мен се беше зародило едно любопитство. Днес, след няколко продължителни паузи, успях да стигна до финалните надписи. Мога само да кажа, че никога няма да забравя това, което видях. Бих написал, че Rockstar са направили нещо прекрасно, но това ще е обида за неописуемо огромния труд, който е бил хвърлен, за да получим един неповторим продукт. С риск да се повторя, тук си говорим за революция.

  Настоящата статия е първото ми ревю за игра от GTA поредицата, така че ще се направя, че читателят не е запознат с материята. Действието се развива в голям град, наречен Либърти Сити. Поемаме ролята на неизвестен престъпник (наричан Файдо, което не е истинско име), който е прецакан от приятелката си по време на банков обир и заловен от полицията. По стечение на обстоятелствата той така и не се озовава на топло. Нашата задача ще е да го опазим жив достатъчно дълго, за да си отмъсти и, като бонус, да го направим неприлично богат.

  Файдо може се придвижва пеш или с превозно средство. Вторите са най-различни - леки автомобили, автобуси, дори танкове. Препоръчително е да се използват возила, тъй като Либърти Сити е доволно голям град. За да ни се харесат още повече, Rockstar Games са вкарали и няколко мисии по вода.

  Между другото, Либърти е истинският герой в играта, който компенсира за меко казано клишираната история и безизразния си протагонист (според някои, антигерой). Метрополисът е разделен на няколко по-големи района, до които може да се стига с метро или по магистрали. Има няколко по-запомнящи се места като язовира, парка, пристанището, казиното на Кенджи.

  Улиците не са празни. По тях ходят пешеходци, които са големи образи, сами по себе си. Те са напълно озвучени и действат независимо от играча. Понякога се бият, друг път си говорят. Те, подобно на мутрата, която ръководим, ползват градския транспорт и имат своите ежедневни проблеми. По този параграф няма как да не остана впечатлен.

  Немалко граждани влизат в ролята на шофьори. Бих определил поведението им на пътя като задоволително. Например, когато усетят, че играчът ги приближава с мръсна газ, ще направят опит да му освободят пътя, за да се избегне инцидент.

  За по-асоциалните геймъри светът на GTA III крие редица тайни и предизвикателства. Могат да се колекционират скрити пакети, които дават определен финансов стимул на Файдо. На някои закътани места ще намерите символ с череп. Преминете ли през него, играта ще ви стимулира да извършите някакво действие за определено време. При успешно завършване банковата ви сметка ще набъбне приятно. В противен случай обаче правораздавателните органи ще се опитат да изкопаят ранен гроб на нашия провинил се рецидивист.

  В тази симулация на реалния живот Файдо може да бъде напълно съвестен гражданин. Стига да пожелаете, можете да запълвате времето си с редица легални занимания, например като карате такси. Трябва да си призная, че парите изобщо не са лоши. Престоят в МПС-тата е особено приятен поради вкараните радиостанции. Макар да не са много, те би трябвало да задоволят вкуса на повечето играчи - можете да слушате реге, музика от 80-те, че дори и италианска класика.

  Въпреки значителните си полицейски сили, Либърти Сити не е "чист" град. Влияние в него имат редица мафиотски организации с различен произход - италиански, ямайски, латиноамерикански, японски. На нашето момче ще се падне нелеката задача да опознае подземния свят отблизо, тъй като именно въпросните "бизнесмени" ще са му работодатели. Очаквайте много екшън и спиращи дъха моменти.

  Мисиите са най-разнообразни - от събирането на колекцията от порнографски списания на извратеняк до елиминирането лидерите на определени гангстерски фамилии. Част от задачите очакват просто да оцелеете, докато други ви предоставят ограничен период от време, в който да се справите със заданието. Често полицията ще ви диша във врата, а определени квартали ще стават все по-враждебни с времето (не издавам защо), така че е добра идея да се ходи с патлак в задния джоб.

  Оръжията се намират по два начина. Или ги взимате от трупове, или ги купувате. Тъй като това е видео игра, мунициите са в повече. Оръжейните магазини предлагат доволно богат арсенал (от пищов до базука) и няма нужда от разрешително. Който плаща, той ще сее смърт с каквото му се прииска. Някои лодки също са готови за битка, но такива екстри ще влизат в употреба доста рядко, така че няма нужда от допълнителни пояснения.

  Джитката изобилства от кътсцени, които по наше време са грозновати, но вършат работа за задвижване на събитията. Безспорно остарялата графика, ръбатите модели и дървените анимации напълно се забравят когато наострите уши за това, което се случва покрай вас. Клаксони шумят. Пешеходците коментират живота си. Докато радиото е пуснато ще се насладите на някои доста хитроумни реклами. Шоуто "Chatterbox" на Лазло трябва да се изслуша докрай.

  Това не е всичко. От Rockstar Games са развързали кесията и привлекли някои от най-големите актьори за времето си - Майкъл Рапапорт, Джо Пантолиано, Майлъл Мадсен, Франк Винсънт и много други. Няма глас, от който да се оплача. По радиата има неочаквана комбинация от известни песни (например, няколко от саундтрака на "Scarface") и авторски, композирани парчета. Подобно на останалите игри от GTA поредицата, седенето в колата никога не доскучава.

  Сякаш за да гъделичкат самочувствието ни, разработчиците са вкарали система в главното меню, където се изчисляват постиженията на играча. Влезете ли в "Stats" ще откриете вашия криминален рейтинг (в самия край на играта моят беше "Cleaner"). На базата на всяко предприето действие се събират точки и оттам се формира крайният рейтинг. Подменюто "Briefs" пък ви позволява да прочетете диалога или инструкциите от последната започната мисия.

  Намирам Grand Theft Auto III за най-трудна измежду 3D пионера, Vice City и San Andreas. Може би дългата пауза от поредицата ме е изнежила, но останах с усещането, че играя Dark Souls на новия век. Опасностите дебнат зад всеки ъгъл, полицаите трудно се отказват да ви гонят, а ситуациите тип "как умрях, бе" ще бъдат безброй много. Въпреки това разнообразните мисии, реалистичната околна среда и готините нарушители на закона, с които имате шанса да се запознаете, са достатъчни, за да го добутате до заветния завършек.

  Подобно на всяка игра и тук не липсват недостатъци. Вече споменах за графиката. Някои анимации са бъгави (качването на лодка). Колите "затъват" в части от тунелите.

  Изкуственият интелект на всичко живо може да се опише като плачевен. Тук Rockstar наваксват с бройка и огнева мощ. Например, ямайците са лошо въоръжени, но компенсират с численост и могат да стъжнят живота на Файдо, след като го обградят. Опитайте се да минете през италианския квартал с кола и пушките на местните ще превърнат возилото ви в горящ ковчег за отрицателно време. Дори при по-високо ниво на тревога, полицаите просто не са реална заплаха.

  Мисиите за време страдат от синдрома "задай го на минимум". Често една грешка е достатъчна, за да се наложи рестарт. Състезанията с коли са сравнително нечестни, защото другите пилоти са си наумили първо да неутрализират играча и после да преминат финиш линията. Подобни сценарии късат нерви в иначе превъзходна игра.

  Файдо не казва нито дума, въпреки че животът му е достоен минимум за няколко сочни псувни. Образът "ням пичага" пасва в определени случаи (вж. Half-Life), но не и в игра, където виждаме целия протагонист. Всяко филмче демонстрира едно и също: поредният шеф наставлява нашия човек, а той само гледа като наакан и си трае. Така и не става ясно дали езикът му е бил отрязан или нещо друго, но Rockstar бързо се поправят в директното продължение. Простено да им е.

  Въпреки тези и някои други кусури, мога да завърша този обзор със заключението, че се влюбих в Либърти Сити и калпазаните, които го населяват. Завръщането в този свят на насилие и финансово изкушение е гарантирано, поне докато не реша да ревюирам Vice City, която принципно е любимата ми част от Grand Theft Auto. Който не е запознат с престъпната кариера на Файдо задължително трябва да спре другите си занимания и да чуе неговата тиха балада на смъртта. Гарантирам, че позитивните чувства ще надделеят. С много.

  Надявам се някой ден да пробвам и GTA IV - славянския кандидат за трона на sandbox игрите. Дотогава ще си цитирам репликите на Томи Версети, Карл Джонсън и радиоводещия Лазло. Те са вечни, като мълчанието на Файдо.

Оценка: 8/10
 
 

 

Впечатления от Golden Axe III

  Когато бях малък, баща ми инсталираше на мощния си служебен компютър игри от всякакъв калибър - стратегии, шутъри, приключенски игри. Колкото повече време минаваше, толкова повече продуктът се усложняваше, в крак с последните технологии. Свикваш с нови графични стандарти, по-сложни нива и продължителност на удоволствието над няколко часа.

  Дали заради носталгия или по друга причина, понякога родителят ми инсталираше един емулатор - Gens. Чрез това нещо се получаваше достъп до привидно безкрайната колекция от игри на японската корпорация SEGA за конзолата Genesis. За всеки имаше по нещо - от оригинални заглавия на компанията през игри, базирани на филми (примерно Terminator), до разни интересни спортни симулатори.

  В главата ми са се загнездили няколко велики класики, които съм се скъсал да играя като малък но, поради нетърпение или друга причина, не съм успял да превъртя - Comix Zone, Michael Jackson's Moonwalker, Battletoads and Double Dragon, както и поредицата Golden Axe.
За незапознатите, общите неща между тези игри са толкова, колкото приликите между Мерцедес и Лада. Стига да разполагам с време, бих се радвал да обърна внимание на всяко едно от тези бижута.

  Причината за настоящата статия е, че си припомних за славните дни на SEGA (към днешна дата - сякаш безвъзвратно отминали) и по някаква щастлива случайност намерих точния емулатор, който баща ми ми беше показал преди толкова много години. Към него бяха включени десетки игри, по азбучен ред.

  Още началният екран е готов да взриви света на всяко хлапе - плавни, яки анимации на воини; музика, която събужда адреналина. Менюто също е готино. Установявам, че играта е по-стара от мен (1993 г.).

  Достъпните режими са (за) един играч, двама играчи, VS режим, както и опции. Изберете ли първата опция, ще ви се даде възможност да усетите приключението без някой да ви се бърка. Разбира се, някои предпочитат да цъкат с другарче - за тази цел е измислен вторият режим. Лично в моя случай не съм си правил експерименти, така че става въпрос за споделяне на клавиатурата (без мишката). Както повелява аркадната традиция, всеки играч може да млати съотборника си по погрешка, така че имайте едно наум кой къде ходи. Ако стане така, че някой от двамата пукне, оцелелият може да продължи соло.

  VS режимът дава възможност на мераклиите да се бият срещу четиримата достъпни герои и един от босовете в играта.Тук отново е достъпна опцията за втори играч. Пердахът е гарантиран на четири различни арени, като всеки разчита само на стандартните си атаки и на скока. За останалите възможности - малко по-късно.

  Опциите са сравнително бедни (което е очаквано), но все пак да видим какво се предлага. Game Level представлява нивото на трудност. Може да се зададе на normal или hard (аз, като един средняк, не тествах по-високата трудност). Дава ви се възможност да избирате между цели шест конфигурации на контролите (използвах предварително зададения вариант). Така и не ми стана ясно какво представляват двете опции BGM и SE, така че не ги пипах изобщо.

  Разбира се, в опит да пресъздам спомените от детството, отделих най-много време на соловото изживяване. Оказа се, че нивата са "само" седем. Като изберем съответния режим ни посреща екран, от който трябва да си харесаме персонаж, с когото да играем. Вече споменах, че героите са четирима - пантера, мечоносец тип Конан, амазонка и здравеняк, напомнящ на Шрек.

  В самото начало на първото ниво ни посреща джуджето от първата игра (за него ще си говорим някой друг път) и ни дава мисия - да намерим златната брадва и да победим някой си Prince of Darkness, който е проклел доста народ (включително вас). Героите символизират четирите природни елемента - вода, огън, земя и въздух (мечоносец, амазонка, здравеняк, пантера).

  Застопорявайки нашия аватар на едно място, първото нещо, което забелязваме, е инвентарът. Той се състои от квадратче с лице на героя, жълт правоъгълник за жизнените му точки, както и число за броя на животите.В допълнение към тях има полета за колбички - с тях се отключва специална атака, която причинява много повече щети на вразите на екрана (за сметка на колбите, разбира се). Например, амазонката призовава огнедишащ дракон, а Конан - водовъртеж. Можете да имате максимално 6 колби наведнъж (иначе казано, три нива на специалната атака, с различна степен на поражения).

  Геймплейните опции са приятно малко. С клавиша А се извършва специалната атака. Чрез S можете да респектирате гадовете с нормалната си атака. Комбинирайки двете копчета S и D освобождавате повече щети, като се отключват нови анимации и можете да накарате опозицията от всички страни да страда. С D се скача, а с натискане и задържане на стрелка за движение героят се затичва. Използвате ли и бутона за атака, нашият човек ще направи бърза атака със засилване, като класически кечист. С Enter се дава пауза.

  Много важно е да следите за малки зелени и сини човечета. Те ви дават съответно ябълки и бутове (за възстановяване на кръвта) или колби. Три умирания отнемат един живот, така че се пазете. След като изгубите пет живота, ще ви посрещне надписът Game Over.

  Всяко ниво има няколко фази. След като едно ниво свърши, героят има право да се презапаси с колби или кръв покрай лагерния огън. Човечетата обаче са много подвижни, така че внимавайте да не ги изпуснете.

  Сравнително революционна за времето на играта е опцията да изберем накъде да поемем в определени моменти - това разнообразява изживяването и прави наложително неколкократното изиграване на Golden Axe III. Освен това, SEGA са дали допълнителен стимул да унищожаваме лошите, извън простото отмъщение или заради колбите. На някои места ще намирате оковани заложници, охранявани от редови лошковци. Тяхното спасяване от неприятната им участ ще ви дава точки (червени символи под инвентара). Съберете ли достатъчно такива точки, ще се сдобиете с допълнителен живот.

  Освен да трошите глави, желателно е да освобождавате насъбраната агресия и върху удобно разположени ковчежета. В тях се крият благинки, но и някои опасности (тук феновете на Dark Souls потриват ръчички доволно).

  Преди всяко ниво ще ви бъде показана карта. На нея ще можете да видите своя прогрес в историята, както и представянето ви до този момент.

  Писнало ви е да обхождате света пеша? Именно за тази цел присъстват ездитните животни. Като ги яхнете, те веднага се подчиняват на вашата воля. Могат да атакуват или да събират колби. Лошото е, че не понасят много щети, а побегнат ли, няма да ги видите пак. Все пак трябва да се признае, че ако успеете да ги опазите за по-дълго време, то животът ви ще се улесни значително.

  Служителите на гореспоменатия Prince of Darkness са най-различни. Говорим за копиеносци, дебелаци със сопи, жени с боздугани, скелети, чудовища. Ще можете да премерите сили с няколко предизвикателни мини босове - рицари, гиганти, демони с рога и много ръце). Разбира се, босовете са по-яки и издръжливи.

  Прави впечатление, че с времето трудността се вдига, а мини босовете стават "обикновени" противници. Слава богу, може да се блокират атаки, макар че така и не разбрах с кой бутон.

  Разнообразието го има не само при противниците, но и при нивата - ще можете да се порадвате на пустиня, гора, планина и на една тъмна кула. Особено специално е второто ниво, но няма да издавам какво става там.

  Има учудващи детайли, които няма как да не ни изненадат приятно. Например броят на аиимациите за атака - можем да хапем, халосваме по главата и изхвърляме опозицията в стил Prince of Persia. Колкото повече се напредва в играта, толкова повече вразите започват да използват тактика, отключват се нови атаки за тях.

  Финалният бос е чудесен като дизайн и определено ще ви озори максимално. Самият завършек на играта е разочароващ, но това може да се преживее. Оказа се, че има сума ти игри от тази поредица, макар аз да съм играл само три от тях. Кой знае как се е развило действието натам.

  Като за финал, препоръчвам играта с две ръце. Макар че има своите недостатъци (кратка, слаб изкуствен интелект), джитката е класика и всеки би трябвало да я опита. Без съмнение, мнозина ще я обикнат като мен.

Оценка: 9/10 (заради финала)