Postal 2:Share the Pain

,,Пощенският пич взе тубата с бензин и напръска един минувач.Човекът едновременно се изненада и уплаши.Сега Пощенският Пич метна клечка кибрит,и нещастникът започна да гори.Убиецът наблюдаваше как жертвата бавно изгаря.Като реши,че се е позабавлявал достатъчно,Пощенският Пич си свали гащите и изгаси минувача с жълтата струя...''
Знам,че по-глупаво въведение просто не може да има.Но,какво пък,то и самата игра е смахната.Според мен насилието в тази игра бие GTA на 100%.
Вие сте гореспоменатият Пощенски Пич.Живеете в каравана,някъде в град Парадайс.До вас е Кучката,която,уви,не се държи много добре.Действието в играта се развива за пет дни,като задачите ви са на пръв поглед скучни-да купите мляко,да върнете книга в библиотеката и др.
Какво тогава е толкова забавно в тзаи игра?Ами всеки ден Пощенският Пич среща група от враждебно настроени типове,които ще нападат винаги,щом ви видят.Например изперкали месари.Или хора,които искат да опазят дърветата,и зацелта подпалват местната библиотека.Такъв е животът в Парадайс-опасен!Хората тук са луди-бият се,псуват млатят се един-друг,често убиват.Полицаи има,но тъй като управлявате нещо като Супермен,те ядат много бой я от вас,я от цивилните.
Нека сега изброя някои от перверзиите в таз игра-можете да събирате котки и да ги завирате в дулата на оръжията си(екстра демидж,барем).Или да отсечете главата на някой,а после да играете на футбол с нея.Даже една от мисиите е да се изпикаете на гроба на собствения си баща.И все работи в тоя дух.
Пощенският Пич не е куха лейка и всъщност има голям репертоар от реплики,което е хубаво,откъдето и да го погледнем.Някои от репликите му можете да видите по-долу.
Това е първата игра,в която оръжията са абсолютна изродщина,има и такива,които никога не сме срещали досега.,ай не се очудихте особено,затуй ще докажа твърдението с доказателства.Някои от оръжията в играта са:базука,огнехвъргачка,писолет,пушка-помпа,автомат,ножици(!?),кравешка глава(убива с миризмата си!!!),снайпер,лопата(реже глави по-добре и от брадва,кълна се!),туба с бензин(за да превърнете някой в барбекю),кибритени клечки(за да запалите барбекюто) и много други.
Дотук добре,но това ревю може спокойно да се отнася за старичката Postal 2.Какво ново,в такъв случай?Мултито,естествено!От 2003,когато излезе,играта хич не е загубила популярност,повярвайре ми.Имате няколко режима на игра,сред които се открояват Grab(Съберете колкото се може повече чували с пари,за да умрете по-трудно)и добрият стар Deathmatch.По принцип започвате с пистолет,който убива много трудно(Глога от CS?)и постепенно трябва да съберете яки оръжия и много фрагове.
Тук оръжията не се купуват,а се намират,като поне според мен ножиците са най-опасни.
Мултито и сингълът на тази игра ме задържаха доста дълго,надявам се и с вас да е така.
Добри страни:насилие в забавния смисъл;черен хумор;Пощенският Пич;
Лоши страни:къса;насилие в лошия смисъл на думата;не е за малки деца;
Оценка:10/10
Послепис;Топ 5 най-култови реплики на Пощенският Пич:
5:(след втория убит човек)Don't worry,there's plenty for everyone!
4:(след убийството на много,ама НАИСТИНА много хора)Next!
3:(след като е убил някого чрез подпалване)Mm,smells like chicken!
2:(докато пикае)Now the flowers will grow!
1(след като е застрелял някого)You probably think that i'm not a nice person!
Реплики,които не влязоха в класацията:
(Warcraft 3 Wannabe)Guns don't kill people,I do!
(Застрелва някого,ОТНОВО)I know what you're thinking,but the truth is-I don't even like video games!

Asterix & Obelix XXL

Астерикс и Обеликс-чували ли сте за тях?Те са славни галски герои,живеещи в последното незавладяно от римляните селце.Как,по дяволите,се побеждава славната Римска Империя?Това го може само Гетафикс,друидът на селото.Той знае рецептата за магическа отвара,която прави изпилия я неуязвим(ама за известно време).Благодарение на отварата галите трепят римляни на поразия,никой не може да ги спре.
Първата игра започва в галското село.Както нашите герои разбират,римляните са опожарили селото и са отвели селяните в плен.Астерикс и Обеликс,какво да правят,тръгват да ги спасяват.Цялата римска армия и разни варвари и ще се опитат да ги спрат.Неуспешно,оказва се.
Така и не направих характеристика на двамата герои.
Астерикс е дребничък,но ловък и умен.Използва магическата отвара,за да се оправя с враговете си,но знае много хитрости.
Обеликс е пълната противоположност на приятеля си-дебел,висок,все гладен.Обича да си хапва печено глиганско месо,което ви възстановява кръвта,между другото.Обича да бие римляни.
Та тез двамата тръгват да спасяват пленените си сънародници,като по пътя минават през световноизвестни римски провинции-Гърция,например.
В тази игра можете да правите две неща,които ще опиша поотделно:
Първото,и май по-важното,е решаването на пъзели.Спокойно де,нищо трудно няма.Обикновено се изисква да запалите факлата на Астерикс(не бре,не тази)и да го накарате да запали бурето,което при последвалия взрив ще отвори пътя ви нататък.
Второто-ми то говори само за себе си-е боят.Пфу,толкова римляни ще набиете в тази игра,че аз по едно време почнах да се питам кога ще спрат да пращат повече срещу мен.
Важното е да стигнете до Рим(да,де) и да пребиете де що народ ви се изпречи на пътя.То не бяха гладиатори,то не бяха лъвове...
Втората игра от поредицата започва с шокиращия факт,че Гетафикс е отвлечен.Но не само той,а и още няколко друиди.
Естествено,Астерикс и Обеликс няма да оставят нещата така,и тръгват да го спасяват.
Друидите са затворени в Лас Вегум(древноримският вариант на Лас Вегас),като в тази игра,признавам има по-голямо разнообразие на местности.Римляните са направили Лас Вегум интересен-всяка област представлява завладяна от Империята област.Например,ще посетите римския вариант на древен Египет,както и пиратски остров.Интересното на тази игра е,че се бъзика с почти всеки герой от копютърните игри.Ето пример-един от босовете е Лари Крофт(кретен с британски акцент)който,ако не сте се сетили е бъзик с Лара Крофт.Много от противниците ще ви се сторят познати-имаме си римски варианти на Соник,Марио и много други(дори Пакман не е пропуснат!).
Las Vegum според мен е по-добрата от двете игри-хуморът е много добър,а оригиналната игра е подобрена почти във всички аспекти.
Остана ми да ви кажа само едно-тези игри са класики.Дайте им шанс!
Добри страни:хумор,бой,малко пъзели-какво повече му трябва на човек!;
Лоши страни:боят писва...
Оценка:10/10

Titan Quest:Immortal Throne Multiplayer

Сега,като гледам,учудени сте.Питате се:,,Абе тоя що пише статия само за мултито,бе!'' Отговорът е прост,братя-мултиплейърът на тази игра МАЧКА НАРЕД!!
Но нещо се отплеснах.Докъде бях стигнал-а,да.Легендата разказва за трима герои,които,преодолявайки сума-ти градове и селища,искали да стигнат до всенародния любимец Хадес и да го претрепят до смърт.Но,но,бъдете търпеливи,деца!Тримата герои можем да опишем така-високи,с 300 кила мускули,и,разбира се,без капка мозък в тиквите.
Все пак,ще се наема да ги опиша поотделно. На първо място седеше Александрис Бонкевис,по известен с никнейма Altair.Героят бе родом от Гърция,ама от скука не му се седеше в родината,та тръгна по света подвизи да търси,девици да спасява.Той до голяма степен приличаше на Рамбо-върви напред и коли де що гадина види.Жаждата му за кръв нямаше край и той убиваше всяко изчадие,че дори и бос,ако имаше нещастието да му се изпречи.Като лидер,Altair взимаше бая кинти и предмети,като последните разпределяше между другарите по оръжие.
Втори в групата беше Дмитри Матеевич,родом от Северна Гърция,който беше не по-малко опасен от Бонкевис и сам причини доста болка на адските изчадия.Заради умението да изтребва огромни орди от врагове за отрицателно време си спечели прякор-Лудия.Матеевич се славеше с най-много акъл в отбора-той най-често посещаваше магазините за продан,та да продаде туй-онуй,да си накупи поушъни.Уви,последните постоянно бяха в излишък.Освен това,Матеевич често измъкваше отбора от кофти ситуации,бе,с една дума,пич.
И трети в скромното отборче беше Марте Градевски,познат с името Марко Делиоски.Той идеше от Македония,ама мечтата му беше да посети Гърция,та затова прибави град Делос към името си и стана Делиоски.Обичаше да му викат Марко.Иначе Марте,подобно на другите двама,беше страшилище в боя.Той даваше бъфове на колегите по професия.Имаше лък със злобен демидж(но Бонкевис винаги намираше по-добър),благодарение на който колеше от дистанция.Ако станеше много напечено около него,вадеше копието,мушейки наляво-надясно.
Та,това е Компанията на Героите.Те сформираха един орден(да се разбира-влязоха в party)и тръгнаха по света да изпълняват поръчките на изстрадали люде.А такива-колкото искаш-единия ще иска да заколиш Сатирския Шампион,другия-да прочистиш ей туй подземие.На повечето хорица би им писнало,или,по-точно,биха напълнили гащите.Но не и нашите герои.Те бяха полудели.Така добре се сработваха,та човек би помислил,че самите Богове им помагат.
Троицата беше толкоз смъртоносна,че отърва цяла Гърция(че и спартанския лагер)от милиони гадини,които(естествено)след заминаването на героите,се завръщаха егоистично по тези земи.Но бяха изколвани пак,и пак,и пак...
Бонкевис,Матеевич и Градевски(не след дълго)стигнаха до Египет където,разбираш ли,ситуацията беше по-зле и от тази в Гърция.Ама тримата ни воини,като се развихриха яко,прочистиха и тоз регион.
След което...те умряха.Не бе,блажени,няма Game Over тъз игра.Просто троицата геймъри спряха да играят тази игра-разнообразие трябва да има.Не плачете деца,тези герои вече са легенди,а легендите никога не умират.Кой знае-няма да се учудя,ако някой ден великата Компания на Героите пак се възроди.Знайте,че когато това се случи,аз пак ще съм до вас и ще продължа разказа за подвизите на Александрис Бонкевис,Дмитри Матеевич и Марте Градевски...До тогава!
Добри страни:буквално безкрайно мулти;много,ама наистина много специализации;чисто забавление;
Лоши страни:май продължение няма да има...
Оценка:10/10