Някъде в началото на двадесет и първи век. Мрачна стая. Един включен лаптоп. Чисто нов, лишен от съдържание документ в програмата "Word".
Двама старци седят на столове край лаптопа и подпират глави. Тези две дишащи антики са легендите Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Единият ни даде "Джурасик парк" и "И Ти: Извънземното". Другият отвори вратата към световна известност на Харисън Форд с ролята на измамника Хан Соло в "Междузвездни войни".
Mного вода изтече от славните години на тези господа. Съдбата ги отведе по различни пътища. Докато Стивън все още е фаворит в Холивуд, чийто труд е високо ценен и търсен, нежеланието на Джордж да прави компромиси с визията си за проекти го превърна в аутсайдер, който евентуално се оттегли от голямата игра. Последният пробив в кариерата му си остава "Отмъщението на ситите".
Преди цели петнадесет години двамата колеги и приятели имаха основна заслуга за създаването на "Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп". Една мумия, която беше финансирана щедро, за да избяга от музея и да върне порасналите фенове на Индиана Джоунс в кината.
Както се казва, рибата захапа въдицата. Четвъртата изява на Форд като Инди (на големия екран) спечели респектиращо много пари и въпреки леко хладното посрещане от критика и зрители, намери своето място сред успешните блокбъстъри. По мое мнение това беше един експеримент, закъснял с около десет години, но нейсе.
Деветдесетте години на миналия век превръщат Харисън Форд в един от най-успешните актьори на своето време, въпреки напредващата му възраст. Някои биха попитали защо, защо да не сложи шапката и да не вземе камшика поне още веднъж?
Този въпрос може и да е бил актуален преди тридесет години. Преди петнадесет видяхме един от последните опити на Хенри Джоунс младши с каскадите. Успя и да постреля малко. Да си припомни младостта. Че и любовта, дори.
Както знаем, Холивуд се увълчи. Вече няма линия, която да не се преминава. Няма интелектуална собственост, която е защитена от набези. Единствената цел са парите. Колкото повече, толкова повече. Качеството вече е на заден план.
Няма как да се изненадаме тогава, че в края на юни 2023 г. двоицата герои от нашето детство пак сядат заедно край лаптопа. Само че този път вместо да творят, те чакат поредния тлъст чек от онлайн банкирането. Барабанчат нервно с пръсти и тежко пъшкат. Не е лесно да си изпълнителен продуцент!
Когато премиерата на петия Инди филм дойде си казах, че ще го гледам на кино. Това беше задължително, след като изпуснах тази възможност с "Кристалния череп". За щастие прожекции има, дори почти два месеца след световната премиера. Бих казал, че си струва гледането. Веднъж. С много пуканки.
Реших да погледна фенските реакции след като напуснах киното. Един коментар успя да ми направи особено силно впечатление. Човекът беше на мнение, че частта с подмладения антинацист-янки и финалът са силните моменти в лентата. Всичко между тях е обърквация. Склонен съм да се съглася.
Така и така сме започнали, нека да обсъдим хубавите неща. Споменатите сцени от войната показват най-доброто от археолога. Екшън, опасност, малко мистика и нацисти.
Скоростта на събитията в първите минути напомня за пустинната война на семейство Джоунс срещу немците от "Последния кръстоносен поход". Бях толкова приятно изненадан, че се замислих коя година сме и дали не са клонирали Харисън Форд, че са го накарали да подскача така, като жребче. Не. Истината е, че както никъде другаде дигиталното подмладяване РАБОТИ и илюзията, че Втората световна война още е в разгара си и отнема животи все толкова безпощадно, е реална. Усеща се като такава...
Завършекът на тази финална глава от живота на професора по археология, макар и да е следствие от една голяма бъркотия от събития (за това, малко по-надолу), също е на място и е най-доброто, което биха могли да ни предложат. Дано само да не правят още продължения (де такъв късмет).
Това е най-добрата игра на Харисън Форд в златните му години. Признавам си, че не гледам всичко ново, което излиза с него, но от години той сякаш се е отпуснал и се е вкарал в черупката на сърдитото старче, което отказва да излезе в пенсия. Когато не му се занимава си личи, че работи насила (вж. последните филми от вселената "Междузвездни войни"). Има обаче няколко роли, които са му на сърце. За тях се раздава с всички сили и влива цялата си душа в изпълнението. Едната такава роля е тази на Рик Декард в "Блейд рънър". Той също така е единственият, незаменим Индиана Джоунс.
Навремето се шегувахме, че когато "Индиана Джоунс и каквото измислят богаташчетата" излезе, главният герой ще е в инвалидна количка и ще бие лошите с бастун. Не е точно така. Дори като пенсионер, приключенецът е достатъчно раздвижен и дори представлява заплаха за значително по-млади врагове. Респект!
Можете да очаквате по-мрачен, емоционален протагонист. Когато животът те е брулил с години, рано или късно ударите му започват да се усещат. И раните зейват. На последния си лов за артефакти Инди отново ще посети много локации по цял свят. Мобилните карти се завръщат! Митологичните препратки винаги са интересни, а търсачът на силните усещания както винаги има уменията да бъде стъпка напред спрямо конкурентите си.
Като стана дума за конкуренция, взето е правилното решение това отново да са нацистите. За незапознатите, "Кралството на кристалния череп" реши да превърти часовника напред и ни "замрази" насред Студената война между двата идеологически блока (капитализъм - социализъм). Логично, в подобни условия само Съветският съюз би могъл да застане на пътя на Инди в търсенето на поредната безценна находка. Макар хората зад лентата да се бяха постарали (например, съветските войници с реплики се играеха от руски актьори) личеше, че омразата на Хенри младши към последователите на Третия Райх трудно може да се възпроизведе спрямо другиго.
Томас Кречман прави малка, но запомняща се роля като високопоставен нацист. Мадс Микелсен се представя доста добре като главен злодей, макар че като немски възпитаник имам някои забележки към репликите му на езика на Бетовен.
Джон Уилямс за пореден път е изработил музикален шедьовър, който ще остане за бъдещите поколения. Бих дал безсмъртие на човека ако можех. Наистина няма втори композитор като него, а конкуренцията е значителна.
Петото издание на приключенската поредица получава палец нагоре и за това, че няма сцена след финалните надписи. Досадна тенденция, възприета от големите студия (вкл. Дисни) след внезапната хегемония на супергеройските бозици.
Нека сега да преминем към другата страна на монетата. Това, което не ми хареса.
Първо, както казах по-рано, този филм преспокойно можеше да остане на ниво идея. "Кристалният череп" завърши поредицата перфектно, въпреки всичките си проблеми. С алчността си Холивуд обрича своята "Реликва" на провал и скоропостижна забрава. Как?
Не мога да разбера манията на холивудските големци от известно време насам филмите от известни поредици да са дълги по минимум два часа. Със своята брутална продължителност от около два часа и половина, последният Инди кютек може и да не омръзне на крайните фенове. Само че ако някой реши да даде шанс на тази вселена за първи път с най-новото й отроче, гарантирано ще заспи на стола или ще предпочете да гледа мач в хола. Където пак ще заспи сладко, на креслото. Едно време час и половина материал беше напълно достатъчен, за да се разкаже цяла история (и дори да се зачене следваща такава).
От прекалено дълъг филм няма да последва само отегчение. Ще се наложи да се отпуснат средства и за още скъпи ефекти, презаснемане на сцени, пренаписване на сценария и т.н. Колкото по-скъпа стане една продукция, толкова повече ще трябва да се гледа, за да излезе на печалба. Докато намусените Шая Лабьоф и Кейт Бланшет успяха да помогнат на одисеята с извънземни от 2008 г. да прескочи финансовия трап, то заради тук разглеждания "мутант" на киното Дисни гарантирано ще загубят милиони. От това следва, че Лукас и Спилбърг ще трябва да се черпят с хотдог, вместо да си купят билети до Хавай.
Още от превъртането на времето назад към годините на войната се забелязва тревожна тенденция: уж сериозният приключенски филм с елементи на драма често не може да бъде взет насериозно. Безброй пъти Джоунс е на косъм от смъртта и все се измъква по толкова нелеп и нереалистичен начин, че дори оцеляването след атомна експлозия от недалечното минало започва да изглежда постижимо. Недопустим пропуск, особено като се вземе предвид къде и как се открива последната глава от кариерата на героя ни.
Макар че споменах за самораздаването на Харисън Форд, археологическият "Аз" също е променен към лошо. Човек би очаквал повече мъдрост и обмислени действия от ветеран като Индиана. Вместо това образът на ментор, който има почти пълен контрол над емоциите си (тук пак суперлативи за "Черепа"), е заменен от импулсивен, подскачащ между настроенията си дърдорко.
Един от основните проблеми на предишните ленти - липсата на интересни, развити, второстепенни, позитивни персонажи, оставя все толкова грозен отпечатък у зрителя.Кръщелницата на Хенри и малкият крадец са все толкова жалки колкото Малчо, Уили и Мът. Дават ни се няколко изречения за техните животи, колкото да приемем физическото им съществуване. До края така и не ми запука за тях или тяхната съдба.
Дори старите пушки, които са ударили едно рамо на студиото, не оставят особена следа "като за последно". Изпуснат потенциал.
Мадс Микелсен, макар и представен като гений, получава малоумен край в историята, а последиците от използването на артефакта биха накарали всеки с повече от две мозъчни клетки да се хване за главата: в грешната зала ли взязох? Какво гледам?
Без излишни подробности ще спомена и за сцена, с която Дисни се опитват да загатват за голяма промяна. В типичен за тях стил обаче, всеки по-сериозен риск се оказва нещо като дълго изпълнена шега. От онези, на които в крайна сметка никой не се смее.
Присъствието на борда на гигант в индустрията като Джеймс Манголд (в случая, режисьор и сценарист), който ни е правил пристрастни зрители през годините с класики като "Кейт и Леополд" и "Лоуган", не успява да отклони кораба на Индиана Джоунс от предварително зададения курс към мултикулти, джендърския хоризонт. Там, където женските персонажи са длъжни да доминират "силните" мъже, а присъствието на актьор от малцинствата (които в САЩ скоро няма да са такива, по чисто демографски причини), независимо от актьорските му заложби, на този етап е задължителна стъпка в рецептата, наречена правене на кино (поне при американците).
Донякъде неочаквано, "прогресивната" орда, начело с пожизнения продуцент Кетлийн Кенеди, не успява да използва нито властния женски образ, нито богатството от култури в полза на продукцията. Напротив.
Хелена е абсолютен антипод на всичко, към което една жена (вкл. наша съвременничка) би следвало да се стреми. Нещо, което самият именит екранен роднина й казва, в прав текст.
Агент Мейсън пък би могла да се опише само с една дума - смехотворна. Щом това е най-доброто, с което разполагат цветнокожите, "висшата раса" я чакат само успехи и доминация.
Oстава да се отговори на един въпрос: трябва ли да се гледа "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата"? Бих го препоръчал на истинските фенове. Онези, които са се вълнували при посещението на всяка нова локация, при сблъсъка с поредния злодей. На тези хора може и да им хареса.
На по-дистанцирания зрител обаче много бързо ще му стане ясно, че това е претоплена манджа ала Кетлийн Кенеди. Тази дама собственоръчно успя да изпрати златната мина "Междузвездни войни" в мазето на Джаба, където гние до ден днешен.
Истината е, че Джордж Лукас и Стивън Спилбърг одъртяха. Вече искат лесни пари срещу никакви усилия. Колкото и да е глупав зрителят обаче, винаги би могъл да направи един хубав бойкот, който ще доведе до мизерен чек за двамата "големи".
Мумията ни подведе веднъж. Времето тече и ако не се осъзнаят, тези две холивудски величия сами ще се наместят в гробницата на забравата. От нея се излиза много, много трудно.
Оценка: 5/10.
