Неписано правило е, че най-готини в света на "Междузвездни войни" са създанията, владеещи Силата: без значение дали са поели по пътя на светлината или на мрака. Техният живот не е лек и основното оръжие, с което следва да се защитават или да нападат, е светлинният меч. От малък (или малка) всеки, който е запленен от творческия магнум опус на Джордж Лукас, иска да притежава такъв предмет и да се облича в роби, да отваря врати с движение на ръката си и т.н. Вероятно повечето от читателите ще припознаят себе си в това описание.
Въпреки това има една необорима, жестока истина - владеещите Силата и идващите с нея предимства се броят на пръсти. Ето защо от "Дисни" нямат достатъчно материал за създаването на нови филми или сериали. Да, Юън Макгрегър ще се въплъти още веднъж в ролята на Оби-Уан Кеноби, но това е по-скоро доказателство за невъзможността приемниците на Уолт Дисни да създадат нещо свое. Или поне така мислехме.
Оказва се, че "Дисни" могат да предоставят качествено забавление с марката "Star Wars". За целта са наети Джон Фавро (режисьор на първите два филма за "Железния човек") и Дейвид Филони (изпълнителен продуцент, участвал в редица предишни проекти на "Lucasfilm", вкл. сериала "Clone Wars"). Кейтлин Кенеди, която е особено недолюбвана от феновете, също заема продуцентски стол, a Лудвиг Гьорансон влиза в ролята на композитор.
Към днешна дата (когато този текст бъде публикуван) сериалът се състои от два сезона или общо 16 епизода. Интересно е да се отбележи, че докато сценарият е дело почти ексклузивно на Фавро, режисьорският пост доволно често се дава на други лица, на пръв поглед несвързани с "Междузвездни войни". Бих откроил Брайс Далас Хауърд и Тайка Уайтити. Хауърд е известна с актьорски талант, докато Уайтити е тясно обвързан с филмите на "Марвъл" за Тор през последните години, основно като режисьор или сценарист.
До тук на човек вероятно би му се завило свят от тази информация. Тези, които внимават, вероятно биха стигнали сами до донякъде логичното заключение, че куп известни имена, наети на договор за известно време, няма как да събудят колоса "Star Wars" от съня му. Оказва се, че могат.
Действието се развива няколко години след Епизод VI. Ситите, представлявани от Дарт Сидиъс и Дарт Вейдър, губят животите и властта си. С тях рухва и наследникът на Републиката - Империята. На пръв поглед, Бунтът остава без опозиция, която да попречи на борилите се с години за свобода да издигнат Новата Република. Както обаче неведнъж сме виждали, галактиката е необятна и осигуряването на мира често се замества от тирания в регионален мащаб.
В този свят, който е все по-несигурен и опасен, живее Мандалорианеца - ловец на глави, който преживява от предаването на живи мишени или от тяхното елиминиране. Когато обаче попада на малко създание, произлизащо от расата на учителя Йода, иначе недоверчивият наемник ще стане готов да престъпи дори собствените си правила, за да осигури безопасността на "пратката".
Не мисля, че досега този времеви период е разглеждан толкова детайлно. Повече от интересно е да се види как периферните светове са принудени да се борят за трохите, оставени от големия конфликт между Империята и последователите на сенатор Лея Органа. Всеки прецаква ближния си, убийствата за кредити са общо взето норма посред бял ден, а на всичкото отгоре самата природа таи мъст към дръзналите да я колонизират.
Мандо, както често е наричан ловецът на глави, е опитен и добре екипиран. Той следва религиозно кредото на своя народ и слуша висшестоящите. Не е контактен с външни лица, освен ако не се налага. Гласът му е груб и монотонен. Единственото, което е важно за него, е изпълнението на мисията и получаването на поредната порция кредити. Зад впечатляващите шлем и броня се крие избухналият в последно време откъм популярност Педро Паскал, който не би могъл да бъде изместен от никой друг в това свое превъплъщение.
Другите актьори са не по-малко кадърни. Специално уважение трябва да се отдаде на кукловодите, които превръщат бебе Йода в живо детенце. Мъникът вероятно е допринесъл най-много за манията по сериала, като с него вероятно може да се сравнява единствено Мандалорианеца, самият главен герой. Зеленото пеленаче плаче, гушка новия си приятел и съвсем не нарочно му къса и без това постоянно обтегнатите нерви. За тези му дела, можем единствено да го обикнем.
Карл Уедърс, Джанкарло Еспозито и Темуера Морисън са само няколко от актьорите, които впечатляват в това приключение с марка "Star Wars". Ник Нолти, Вернер Херцог и Бил Бър правят малки, но запомнящи се роли. Общо взето, не мога да си помисля за персонаж, който изглежда не на място в продукцията.
Структурата на епизодите е сравнително проста. Мандо получава задача от началник, опитва се да я изпълни, но по пътя попада на затруднения, с които трябва да се справи и да оцелее. За щастие, зад него стоят немалко съюзници със значителни умения. Уви, поради произхода си и баснословната стойност на материала, от който се прави бронята му, той също така е и мишена за мнозина врагове - нови и стари.
Както може да се очаква от един наемник, Мандалорианеца ще посети много различни планети. Всяка от тях изглежда красиво или депресиращо, според тона, който създателите на сериала се опитват да зададат. Тези светове имат уникални растителност и животински видове. Що се отнася до извънземните форми на живот, които следва да формират цивилизовани общества, ще си припомните познати видове. За баланс има акцент и върху по-игнорирани такива.
Композиторът заслужава специални поздрави. От една страна, музиката отлично успява да изгради представата за безсилие, потисничество и сивота. Редки са моментите, в които от музикалния фон разбираме за "геройски триумф", защото в този сериал героите общо взето липсват. Гьорансон може да се гордее и с това, че успешно е излязъл от сянката на легендата с голямо "Л" в бранша - Джон Уилямс. Композициите на шведа ще оставят името му във вечността и той не ще бъде запомнен като прост последовател или имитатор на Уилямс (който инвестира години труд в "Междузведни войни").
Друго нещо, което прави "The Mandalorian" свеж, е липсата на традиционен злодей. Да, Моф Гидиън е описан като класически проводник на негативни идеи и принципи, но репликите са толкова добри, че до ден днешен преглеждам монолога на Клиента от самото начало на първи сезон. Всеки има някакви свои виждания, с които е склонен да прави компромиси при екстремни обстоятелства. Днешните съюзници могат да се окажат от другата страна на барикадата на следващия ден. Лидери, които изглеждат непоклатими на трона си, могат изневиделица да останат без нищо. Най-лоялните, "добрите" могат да се превърнат в чудовища заради един инцидент. Филони и Фавро демонстрират повече от успешно, че няма такова нещо като правилна кауза. Ето защо Мандалорианеца е в центъра на всичко и затова можем да се поставим на негово място.
Третият сезон вече е обявен и честно казано, нямам търпение. Казвам това като човек, който изобщо не се захласва по сериали. Освен нов брой епизоди, в които пак ще проследим отблизо патилата на Мандо, в близкото бъдеще ще бъдем ощастливени и от подобни проекти за Боба Фет ("The Book of Boba Fett", с премиера през декември т.г.) и Асока Тано (засега, неизвестно точно кога ще излезе).
Нямам отговора на въпроса дали огромната дойна крава, наречена "Междузвездни войни", ще бъде спасена от формата "на час по лъжичка", но ако трябва да съдим по "The Mandalorian" е поставено повече от успешно начало. Дано само "Дисни" да не се самозабравят и да пуснат лимитирана поредица за всичко живо, включително R2-D2. Но, както ни пя преди време един млад канадски изпълнител, "никога не казвай никога".
