Translate To Your Language!

петък, 5 ноември 2010 г.

Titan Quest:Immortal Throne Multiplayer

Сега,като гледам,учудени сте.Питате се:,,Абе тоя що пише статия само за мултито,бе!'' Отговорът е прост,братя-мултиплейърът на тази игра МАЧКА НАРЕД!!
Но нещо се отплеснах.Докъде бях стигнал-а,да.Легендата разказва за трима герои,които,преодолявайки сума-ти градове и селища,искали да стигнат до всенародния любимец Хадес и да го претрепят до смърт.Но,но,бъдете търпеливи,деца!Тримата герои можем да опишем така-високи,с 300 кила мускули,и,разбира се,без капка мозък в тиквите.
Все пак,ще се наема да ги опиша поотделно. На първо място седеше Александрис Бонкевис,по известен с никнейма Altair.Героят бе родом от Гърция,ама от скука не му се седеше в родината,та тръгна по света подвизи да търси,девици да спасява.Той до голяма степен приличаше на Рамбо-върви напред и коли де що гадина види.Жаждата му за кръв нямаше край и той убиваше всяко изчадие,че дори и бос,ако имаше нещастието да му се изпречи.Като лидер,Altair взимаше бая кинти и предмети,като последните разпределяше между другарите по оръжие.
Втори в групата беше Дмитри Матеевич,родом от Северна Гърция,който беше не по-малко опасен от Бонкевис и сам причини доста болка на адските изчадия.Заради умението да изтребва огромни орди от врагове за отрицателно време си спечели прякор-Лудия.Матеевич се славеше с най-много акъл в отбора-той най-често посещаваше магазините за продан,та да продаде туй-онуй,да си накупи поушъни.Уви,последните постоянно бяха в излишък.Освен това,Матеевич често измъкваше отбора от кофти ситуации,бе,с една дума,пич.
И трети в скромното отборче беше Марте Градевски,познат с името Марко Делиоски.Той идеше от Македония,ама мечтата му беше да посети Гърция,та затова прибави град Делос към името си и стана Делиоски.Обичаше да му викат Марко.Иначе Марте,подобно на другите двама,беше страшилище в боя.Той даваше бъфове на колегите по професия.Имаше лък със злобен демидж(но Бонкевис винаги намираше по-добър),благодарение на който колеше от дистанция.Ако станеше много напечено около него,вадеше копието,мушейки наляво-надясно.
Та,това е Компанията на Героите.Те сформираха един орден(да се разбира-влязоха в party)и тръгнаха по света да изпълняват поръчките на изстрадали люде.А такива-колкото искаш-единия ще иска да заколиш Сатирския Шампион,другия-да прочистиш ей туй подземие.На повечето хорица би им писнало,или,по-точно,биха напълнили гащите.Но не и нашите герои.Те бяха полудели.Така добре се сработваха,та човек би помислил,че самите Богове им помагат.
Троицата беше толкоз смъртоносна,че отърва цяла Гърция(че и спартанския лагер)от милиони гадини,които(естествено)след заминаването на героите,се завръщаха егоистично по тези земи.Но бяха изколвани пак,и пак,и пак...
Бонкевис,Матеевич и Градевски(не след дълго)стигнаха до Египет където,разбираш ли,ситуацията беше по-зле и от тази в Гърция.Ама тримата ни воини,като се развихриха яко,прочистиха и тоз регион.
След което...те умряха.Не бе,блажени,няма Game Over тъз игра.Просто троицата геймъри спряха да играят тази игра-разнообразие трябва да има.Не плачете деца,тези герои вече са легенди,а легендите никога не умират.Кой знае-няма да се учудя,ако някой ден великата Компания на Героите пак се възроди.Знайте,че когато това се случи,аз пак ще съм до вас и ще продължа разказа за подвизите на Александрис Бонкевис,Дмитри Матеевич и Марте Градевски...До тогава!
Добри страни:буквално безкрайно мулти;много,ама наистина много специализации;чисто забавление;
Лоши страни:май продължение няма да има...
Оценка:10/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар