Персоналният компютър - от него започна всичко! Още помня времето, когато играех за първи път - за мен игрите бяха нещо ново, а удоволствието - учудващо голямо. Сега, след толкова години, всички вече сме свикнали да циклим, защото като го правиш години наред, няма как да не привикнеш, че игрането на игри се е превърнало в част от ежедневието ти. Може да се каже дори, че писва. И това е факт - немалко хора се отказват от игрите с аргумента, че това са "детски глупости". За пример мога да дам бившия член на Gamers Workshop Диян Димитров (Freeman), който в едно не толкова отдавнашно интервю си признава, че е сложил край на цикленето и е превърнал в свое хоби футбола. И има съвсем сериозна причина за това - човекът трябва да храни семейство, а в България това е много трудна задача, ако професията ти е сяързана с игрането на игри.
Случвало ли ви се е обаче да се събудите една сутрин и като гръм от ясно небе да ви се прище да направите собствена игра? Много хора се захващат с тази нелека задача, а именно да създадат свое собствено "произведение на изкуството", което да се конкурира с големите игри на "сериозните" играчи в индустрията.
Е, не е като да не можете да го направите! В Интернет има един куп програми, с чиято помощ да осъществите тази своя мечта - напр. Blender, RPG Maker, Blitz Basic...
Въпросът е друг - имате ли необходимите качества, за да направите каквото искате? И дали наистина бихте се заели отговорно с тази задача, или през цялото време сте си фантазирали?
Хубавото на независимите компании е, че те са независими. Няма ги шефовете, които да ти дават срокове! Няма кой да контролира работата ти! Иска се само постоянство...
Имате нужда от пари, за да финансирате проекта си? Няма проблем -всичко, което трябва да направите, е да стартирате Kickstarter кампания, за да съберете дължимите средства. Има доста хора, които ще намерят продукта ви за интересен (т.е потенциални купувачи) и биха го финансирали. Ако пък не са ви необходими никакви финансови средства, можете да създадете творението си напълно безплатно.
Друга ОГРОМНА свобода пред създателя е изборът "пу за мене" или "една чета юнаци", демек важният избор сам ли да работиш (като бай ти MDickie) или да създадеш най-успешната инди компания в света.
Ако си сам, създаването на играта-мечта ще отнеме повече време и повече труд, понеже правиш всичко сам, все пак. Но после точно ТИ ще станеш известен. Вижте само как се издигна споменатият вече MDickie!
Ако се събереш с другари, трудът ще бъде в компания, по-лек и продуктът ще се пръкне на бял свят сравнително по-бързо. Ако сте направили всичко правилно, то кой знае - може някоя от големите компании да пожелае да ви купи и да станете голямо име!
Уви, като всяко друго нещо, и създаването на игри си има мераци. Тоталната неопитност може да изиграе лоша шега на всеки мераклия. Така и най-добре замислената игра може да се окаже жестоко недооценена, само и само защото създателите й нямат необходимия опит. А факторът "провал" отказва много новобранци след първия им опит.
Освен това нещата не са като едно време - куцо и сакато иска да се изхранва чрез собствени игри, което доведе до две неща: първо - мрежата се напълни с хора, които показват "огромни по потенциал" проекти; второ - от толкова много проекти немалко страхотни игри се загубват сред гигантската конкуренция и така и не получават вниманието, което заслужават.
Третият и може би най-голямнедостатък на правенето на игри е фактът, че се прави, ами, на компютър. Това значи МНОГО работа и много време, прекарано у вас в усилена работа. Ами ако майка ти иска да купиш хляб? Ами ако гаджето иска да се любите? Ами ако най-добрият ти приятел иска да те изкара навън? Не, съжалявам, АЗ ПРАВЯ ИГРИ!
С думи прости, почти всякакъв контакт с външния свят става невъзможен, или е сведен до минимум. А това може да се отрази зле върху човека - забравя как да комуникира с хората, приятелите ще го забравят, либето и то чака до време...
Но немалко хора си казват "Challenge Accepted" и се хвърлят с главата напред в неизвестното... Пожелавам късмет на мераклиите, пък дано да им провърви.
А ти, читателю, какво мислиш по въпроса????
Няма коментари:
Публикуване на коментар