Най-сетне! Най-сетне получихме малко разнообразие от тези компании, които принципно ни подхвърлят едно и също! Spec Ops: The Line е задължителна игра за всички онези, които искат да играят джитки с история. Защото точно историята е най - силният коз на Spec Ops!
Играта разказва историята на капитан Мартин Уокър и неговия отряд. Те са пратени в Дубай с една цел - да намерят Джон Конрад и да евакуират колкото се може повече хора от града. Защо се стига до евакуация? Защото Дубай изведнъж е "нападнат" от пясъчни бури, които убиват мнозина, а оцелелите не могат да се измъкнат от града. Тогава в Дубай пристига Конрад - командир на 33-ти пехотен батальон,който опитва да евакуира цивилните. Изведнъж Конрад прекратява комуникацията с командването, а след известно време изпраща съобщение, в което казва, че евакуацията на цивилните се е провалила, а броят на жертвите е катастрофален. Тогава в Дубай се озовава Уокър със своя екип "Делта".
Нека да кажа, че историята е МНОГО, МНОГО добра. Тя има няколко разклонения и в зависимост от това, какви решение взимате, играта може да завърши по няколко различни начина. Това е сериозно основание да преиграете Spec Ops. Като говорим за избори, нека да отбележа, че става въпрос за гнусни работи - например към средата на играта трябва да изберете дали да застреляте вързани хора, които не са ви направили нищо, или да убиете добре скритите снайперисти, рискувайки да загубите екипа си, за да продължите напред. Тези избори са централен елемент в играта и наистина биха разчувствали по-чувствителния зрител.
Като говорим за екип, няма как да не споменем войниците, командвани от Уокър - сержанти Луго и Адамс.
Луго може да бъде описан като "хлапето" на екипа - непрекъснато пуска майтапи, за да разведри безспорно тегавата атмосфера. Освен това е много вещ с чуждите езици - владее езици като фарси (говорен в Дубай), турски и кантонски. Да не забравяме, че е и специалист със снайпер, отстранявайки врагове от прилично разстояние.
Адамс пък е по-опитен войник, свикнал да изпълнява заповеди без колебание и да убива хладнокръвно. Той е добър с тежки оръжия. Общо взето - стандартен, лоялен човек.
Уокър може да дава заповеди на тези момци, но за съжаление заповедите са само две - "Заслепи ги!" и "Конентрирай огъня върху този враг!". Можеха да вкарат и повече заповеди, но и тези стигат, като се замисли човек.
Първата заповед кара един от подчинените да хвърли заслепяваща граната, която изкарва от строя определен брой лошковци за кратко. Това е полезно, ако сте обградени и искате да си облекчите живота.
Втората кара Луго или Адамс да стреля по определена мишена. Разстоянието до мишената определя кой ще се заеме с нея. Ако става въпрос за не особено далечен враг, то Адамс ще се нагърби. Пак той ще вдигне мерника на враг, който е зад прикритие и с дружки около него. В такъв случай Адамс ще метне фраг граната, което е много полезно. Ако пък мишената е снайперист на отсрещната сграда, Луго ще се прицели със снайпера си и ще му отвее тиквата. Проблеми с ИИ-то на съекипниците така и не видях. Но имайте предвид, че и противниците са предизвикателство. Те са доста умни на средна трудност - мятат гранати и стоят зад прикритие. Плюс това винаги са повече и това е голямо преимущество. Има няколко вида противници - от лунатици с ножове до много добре предпазени и въоръжени гадове.
Геймплеят е стандартен - играта е шутър от трето лице, с много оръжия и три вида гранати. Гранатите биват фраг (за да кормите по няколко ламюги наведнъж), залепващи се (гранати, които се залепват за враг и се взривяват, правейки големи щети на близки врази) и заслепяващи. Първите два вида заслепяват противниците при избухване, понеже вдигат пясък във въздуха. Това определено е нещо, от което ще се възползвате.
Оръжията са доста - калашник, М-16, пистолети, снайпер - изобщо, за всекиго има нещо. Ако почистите някоя стационарна картечница от враговете, можете да използвате и нея, за да сеете разруха.
Уокър може да се прикрива, да прескача препятствия, да пребива хора с приклада (после ги екзекутира!)
и да кляка. Въпреки това скок липсва.Оглеждайте се - не само, че гледката си струва, но можете и да използвате околната среда като оръжие. Например можете да спреляте по прозорци, едва издържащи натрупалия се пясък. Така ще погребете вразите под пясък, продължавайки по пътя си.
Графиката е на много добро ниво - енджинът е добре познатият ни Ънриъл 3. Вярно, че вече започва да се изтърква, но, по-дяволите, обещавам ви, че ще се влюбите в Дубай! Звукът е страхотен, а най-добрият елемент от него е озвучаването. Уокър е озвучен от безсмъртния Нолан Норт, а вразите не престават да крещят, докато сте във битка. Сериозно, не съм чувал толкова врещене от Splinter Cell: Conviction насам. Въпреки това то не дразни. Напротив, допринася за атмосферата.
Можете да събирате Intel в играта - това са своеобразните collectibles в играта. Става въпрос на записи от хората на Конрад и самия него, като всеки от тях анализира ситуацията в Дубай. Още един елемент, напомпващ чувствто за обреченост в играта.
Мултиплейър - най-голямото разочарование. Прекалено стандартен - два отбора от играчи се мелят до смърт. Няколко достъпни класа, като има един уникален за всеки отбор (общо пет). Шест режима, кой от кой по-тъпи. Може би затова вече никой не играе това бижу онлайн.
ИГРАЙТЕ тази игра! Тя е едно от онези събития в позаспалата индустрия, които ни карат да се чувстваме играчи! Чакаме продължение, Yager & 2K! Веднага!
Oценка: 8/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар