Не мога да не съм бесен в последно време. Може би се питате защо гневният пристъп на някакъв си блогър заслужава вниманието ви? Отново, заради политиката на големите компании, занимаващи се с разработването и издаването на видео игри.
С годините очакванията на геймърите спрямо игрите се увеличаваха. Ама много. Което е нещо нормално, при положение, че технологиите постоянно се развиват и поне веднъж на няколко години се е появявало някакво нововъведение, което да ни "утрепе". Очертава се така да е и за в бъдеще.
На мен лично изобщо не ми е дремело като малък как изглежда играта графично. Важно беше как се играе. Е, с минаването на годините разработчиците бяха подкокоросани от шефовете си все повече да разработват блестящи енджини, с които игрите да изглеждат по-реално. И така с годините графиката започна да има значение. Или поне в очите на някои от нас.
Първият ми сблъсък с "красива" игра (ако мога да се изразя така) беше през 2003 г. май, с Макс Пейн 2. Това беше прекалено красива игра. Някак всичко изглеждаше плашещо реално. И тази красота помагаше много за атмосферата. А графичната перфектност беше допълнена от пристрастяващ геймлей и пасваща музика. Какво повече му трябва на човек?
Минаха години (Не правете асоциации с пенсионерския вестник, буквално). През 2004 г. (май) излезе Far Cry. Така и не разбрах какво се прави в тази игра, но пък запомних божествената красота на стартовата локация. После излезе Crysis, деяние на същите хора - Crytek. Отново графика-бижу. С думи не можеш да я опишеш.
Само че тази игра беше причината за масов вой на геймърите. Най-после стана ясна цената на красотата, която гледаме, докато играем. А именно - изискванията. Заради енджина си играта имаше изисквания, които се оказаха кусур за много геймърски конфигурации. Така немалко играчи се лишиха от досег с хубавата игра. Crysis, така да се каже, мина и замина. И хората си казаха, кво пък, една игра пропуснах, голяма работа.
Проблемът е, че с годините технологиите продължиха да се развиват, с тях графиката ставаше все по-реалистична. Оттам и изискванията се покачиха безобразно. И хората, какво да правят, играе им се. Няма избор - останалите джобни или пари от заплатата се деляха за ъпгрейд.
Днес вече немалко хора трябва да спрат с новите игри. Изобщо. Проблемът не е в цената на игрите - българският геймър не е по купуването, нали знаете? Просто някои от нас не могат да ъпгрейдват прекалено често (което вече е задължително, ако искаме не просто да играем новите игри, а, забележете, да ги подкараме!) по чисто финансови причини.
Аз съм един от тези хора. И знам, че не съм единствен. Даже напротив. Това е тъжно, защото поради бързата еволюция на компютрите и техните части ние се лишаваме от удоволствието да играем новите игри, които всички на Запад ще купят. Защото имат конзоли, а конзолите не изискват ъпгрейд веднъж на няколко месеца. Разбира се, аз, като PC геймър, изключвам изобщо възможността да мина на конзоли. Опитах и не ми допадна. Но понеже конзолните геймъри могат да си позволяват красиви игри с фреймрейт-бетон, само срещу закупуване на играта, големите компании правят все по-сложни и взискателни продукти. Което може да отговаря на конзолните играчи и техните мераци, но не и на тези на компютърните маниаци, чиито конфигурации се запъхват неизбежно един ден. А този ден идва по-често, отколкото би ни се искало.
Нека да дам един пример - много исках да играя вече излязлата Max Payne 3. Като фен на поредицата си бях казал, че няма как да я пропусна. Но после се появиха изискванията за компютърната версия. Ужас. Нямаше как да отделя толкова място на твърдия си диск, мисля, че бяха 35 гигабайта. Другото покривах. Не знам, може би аз съм от старите кучета, но помня като вчера деня, в който се възмущавахме, че една игра изисква 15 гб свободно пространство на твърдия диск. 15! Никога не бих отделил 35 гб за игра. Това е прекалено много. Такова светотатство можах да преглътна само за мега очакваната от мен Star Wars The Force Unleashed: Ultimate Sith Edition, която изискваше 25. Но какво се оплаквам, Макс Пейн 3 била добра игра, ако трябва да вярваме на ревютата. Може би ще я видя...
Към днешна дата вече не мога да подкарвам новите игри на нещо повече от минимални настройки. А мястото на твърдия диск трябва да се жертва все повече. Което значи, че хора като мен няма да могат да се насладят на игри като новите Assassin's Creed-ове или, да кажем, Middle-earth: Shadow of Mordor. Просто изискват много ресурси и тези изисквания ще нарастват. Затова, уважаеми сънародници (и братя източноевропейци, всъщност), ще си останем с класиките. И с инди игрите. Те са по-грознички, но пък знаем, че ще ни разтоварят подобаващо, когато трябва.
Нека това мое мнение да не се възприема като мрънкане. Отдавна сме свикнали с това, че за гейминг се изискват сериозни финансови възможности. Или да пестим като попове. Но пък това е то "благословията" да си от Източна Европа. Малко сме бедни, не можем да си позволим много, но поне и за нас винаги ще има нещо. Геймингът доставя голямо удоволствие и слава Богу, е достъпен за всички под някаква форма. Дано да бъде така и занапред. А и нека да го погледнем от добрата страна: като играем любимите игри от едно време и новите инди произведения на изкуството (бих ги характеризирал точно така, поради уникалността им) е много по-трудно да се разочароваме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар