От известно време не играя open-world игри. Повече от всеки друг жанр, при тези игри всеки новак иска да надскочи другите с нещо. Това води до все по-големи и по-големи изисквания към нас, геймърите, за да разцъкваме нещото с нормален фреймрейт (вж. последната статия).
Уви, дивелъпърите малко ги мързи да измислят оригинални новости, затова правят по-големи и по-пусти градове (ако приемем, че територията, която изследва главният герой, е град), но с повече тъпи и повтаряеми до желание за самоубийство странични задачки. Ето защо на практика развитие в жанра няма. Най-много някое ново готино умение, толкоз.
И ако това е главната причина да се откажа (освен чистата взискателност на новите заглавия), то има едно следствие, което може да убие и малкото ми желание да си пусна игра от този тип: приматът на поредицата Grand Theft Auto. Oткакто се появи на бял свят, прочутата "Автокражба" скри топката на всички конкуренти, настани се на трона на жанра и каза, че няма да слезе оттам. За съжаление, играта вкара толкова много от основните механики, оформящи open-world игрите днес, че конкурентите нямаха избор, освен да копират. Едно към едно. В резултат на това кралят още си е същият...
Но един ден излезе една игра. Името й беше Mafia II. Тя беше дело на 2К Czech, които без съмнение са много талантлив екип (вече са в историята). Естествено, очакванията бяха от средни надолу, тъй като се появи неизбежното сравнвние с GTA. Пускайки си играта, очаквах да е поредното копие, целящо да спечели лесни пари за създателите си. Това, което се случи, ме остави в шок.
Играта не просто не беше поредното копие. Тя беше превъзходен продукт, не перфектен, но отличен, без уговорки. Графиката беше страхотна, музиката - точно като за времевия период, макар и леко повтаряема. Геймплейно играта предоставяше изненадата.
Това не беше GTA. Това беше МАФИЯ.
Много малки, но радващи неща, можеше да прави играчът.
На първо място - обирът на различни имоти, сред които бензиностанции и магазини за оръжия. Играчът можеше да прибегне до тази "крайност" ако не му стигат парите за нещо (например дадено пушкало), както и ако просто му се искаше да отстрелва нещо.
Системата за придобиване на коли чрез тяхното отключване я имаше още в оригиналната Мафия, като ние трябваше да решаваме на момента, под натиска на конкретната ситуация, дали да счупим стъклото и да придобием бързо колата, или да я отключим бавно и да не оставяме следи от кражбата.
Джитката пресъздаваше една по-реалистична игрална среда, един по-реален свят, ако щете. Действието се развиваше през два различни сезона, първият от които - зима. Това може да означава само едно - хлъзгави пътища и лед! МАФИЯ 2 наистина успяваше да принуди играча да не кара като пияния хамалин от мах'лата, защото за това си имаше последици (наказания).
Първо - ако караш като луд, можеше да излезеш от пътя и да се разбиеш в някое дърво. А в тази игра едно от възможните умирания е като караш с прекалено висока скорост и се забиеш в нещо, вкл. колата пред теб. Също така, ако се блъскаш много, колата се скапва и нямаш избор, освен или да поправиш двигателя на ръка, или да закараш трошката на сервиз (който предоставя стабилен брой опции, вместо елементарното пребоядисване и поправки без задаване на въпроси от GTA).
Като говорим за скорост - в оригиналната игра (която не съм играл, засега), че и в продължението, станахме свидетели на една от най-стриктните полицейски служби изобщо. Ако караш на червено - глоба. Ако превишиш ограничението на скоростта - глоба. Ако не платиш глобата те арестуват и край на мисията (освен ако не избягаш, което беше много рисковано начинание). В света на "Автокражбата" да показваш среден пръст на светофарите беше неписан закон и страхотно нелогично.
Шестозвездната система от там беше заменена с подписването на смъртната ти присъда, ако убиеш някого, дори инцидентно. Звучи нечестно, но така е логично. Колкото повече бягаш, толкова по-сериозна съпротива. Така ТРЯБВА да е!
Понеже си говорим за не много розов свят (както във всяка такава игра), можеше и да подкупиш куките, но ако нямаш пари, чао-чао - вадят патлаците и един уличен келеш по-малко...
Якото е, че понякога и местното население помага на ордените на реда, ако правиш хаос и те не са пристигнали. Разни мъже вадят пистолети или други оръжия и ако не си зад прикритие, Всевишния да те пази. В GTA пешеходците понякога вадиха оръжия, но само ако нападнеш тях лично, което в повечето случаи значеше лесни пачки и безплатно оръжие.
Мафия 2 имаше и история с главно И. Влизаме в кожата на емигранта от Италия Вито Скалета, който първо се бие за съюзниците срещу фашистите в родината си, а после се изявява като нехранимайко, изкарващ кинти по заобиколни начини с не особено умния си авер Джо Барбаро.
Акцентира се върху тежкия живот на емигрантите в САЩ, които искат да постигнат американската мечта. Почти всяко лице, което виждаме, бива развито, докато играем. Има по малко от мафията, задачки за честно изкарани пари (!) и забавление за Вито, и той трябва да почива... Като цяло историята ме грабна и наистина успях да се почувствам като италианец, докато ковах съдбата на Вито. А многобройните събития и plot-twist-ове ме караха да искам още и още.
Повечето от гореизброените неща вече ги има в GTA игрите, но истината е, че МАФИЯ ги измисли и ги наложи. Тези идеи са в оригинал от Mafia, но важното е, че бяха интегрирани превъзходно и в продължението, което превърна една игра с потенциал в хит. А това не е за подценяване. Сега знаете, че и Рокстар са крали от някого.
Въпреки немалкото си недостатъци, играта ме остави с желание за продължение. Вместо такова получихме няколко DLC-та, които по принцип не бяха лоши, но бяха далеч от висотата на играта, върху която бяха базирани.
Приключенията на Джо бяха едно приятно разклонение на ниво история (за да опознаем и него по-добре). Имаше какво да се прави и си струваше изиграването, най-малко за да видим къде се е завирал Джо, докато Вито го е търсил.
За съжаление, изявите на другия управляем герой, Джими, бяха обречени на посредственост, главно поради мега ограничените мисии и подобието на история. Нямаше никакъв мотив и беше видно, че Джими е badass, за да компенсира липсата на свестен сюжет. Просто няма как експлозии да движат играта.
После разбрахме, че ще има трета част. Горната ми теза доказва, че нововъведения МОЖЕ да има, също така те са ключът за успех, ако бъдат изпълнени правилно.
И мога само да се надявам, че това ще е конкурентът на GTA за трона, на който седи властелинът на open-world игрите. Предшественикът на Mafia III със сигурност доказа, че има с какво да се бори!
Няма коментари:
Публикуване на коментар