След като започнете играта-мрачна кътсцена,разказваща ни за това колко точно е пропаднал Макс Пейн.Безценно.Общо взето,ако сте фенове на МРАКА,няма да останете разочаровани. Централната роля отново се полага на полицая от Ню Йорк Макс Пейн,който трябва да очисти Чистачите-неизвестна групировка,в чиито работи Макс се забърква без да иска.
По пътя ченгето ще среща мнозина герои,които щете-не щете,ще запомните.Ще спомена само някои от имената-Мона Сакс,Владимир Лем,Вини,Детектив Уинтерсън...Всеки от тези персонажи изглежда жив по своему-нещо,което май само Рокстар могат да постигнат.Ще ви пука за всеки един от тях до края на играта и те ще станат част от живота ви.Гигантски плюс.Чудесно развитите герои ще са една от причините да продължавате напред,само и само за да утрепете/спасите поредния човек,който има значение за Макс в конкретния момент.
Екшън има за три филма на Сталоун и поне два на Стивън Сегал.Ако не си схванал намека,имам предвид МНОГО екшън.Престрелките са зад всеки ъгъл и с много врагове.
Арсеналът е огромен-пушки,узита,калашници,автомати,пистолети-за всеки има по нещо.Можете да мятате гранати и коктейл Молотов по гадовете.Някои оръжия вървят по два броя-например пистолетите и узитата.Тогава Макс се превръща от опасен тип в истинска машина за убиване.
Системата за поражения е реалистична(например всеки куршум в главата на противник води до неговата смърт),а на някои места получавате и задоволяващо филмче(когато на строежа застреляте мутрата,застанала с гръб към вас,тя пада от високо към смъртта си и камерата проследява това).
Макс също не е терминатор и по някое време ще се нуждае от пейнкилъри за възстановяване на здравето,които могат да се набавят я от някое шкашче,я от труповете.Да не забравяме и култовото забавяне на времето,което винаги спасява Макс от най-напечените ситуации.То се завръща по-добро от всякога и макар,че изисква презареждане от време на време,ще е достъпно,когато най-много ви потрябва.
Графиката е на космическо ниво,да не кажа фотореалистична(това,когато излиза-2003г).Всички се бяхме шашнали на времето.От днешна гледна точка не е нещо особено,но на максимални настройки става доста красива.А това доста машини могат да си го позволят.Почти всеки детайл от околната среда може да бъде забелязан,а лицата са много реалистични.
Звукът също е на едно много добро равнище,като най-много бих похвалил озвучителите на героите и звуците на оръжията.Похвално е,че в немалък процент от кътсцените актьорите показват емоция по много професионален начин.До толкова професионален начин,че да почувствате разбитото сърце на Макс и непукизма на Мона. Геймплеят е нещото,което обожавам най-много в тази игра.Както споменах горе,става въпрос за много екшън.
Нивата бих разделил на три части-такива,в които управлявате Макс,онези,в които играете с Мона и КОШМАРИТЕ НА МАКС.Първите два вида реално представляват едно и също:колене на мафиоти с огнестрелни оръжия.Но докато с Макс прочиствате цели квартали от сганта на обществото,то с Мона ще го раздавате по-предпазливо,тъй като в немалко случаи животът на Макс е в опасност и вие трябва да го спасите(а,да,Мона започва с пушка Драгунов,което означава,че с нея ще можете да убивате и от разстояние).
Сънищата на Макс са може би най-истинското нещо в играта,ако мога така да се изразя.Докато по разни филми главните герои убиват петдесет души,а после си се женят и създават семейство,без да им мигне окото,Макс показва в кошмарите си как се чуства един полицай след поредния работен ден:измъчват го спомени за хората,които е убил и за мъртвото му семейство.В немалко случаи в кошмарите са замесени Мона и колегите/шефовете на Макс.Самите нива от този тип представляват преход от точка А до точка Б,като за разнообразие няма стрелба.Затова пък чуваме мислите и спомените на Макс,докато го управляваме,а всичко на екрана е размазано,все едно че Макс се е напил,за да забрави.И то има логика да го направи,всъщност,в това положение...
Самите нива са гениални-дизайнът на всяко ниво е уникален(имението на Влад,блокът на Макс,болницата),да не говорим,че всяко едно от изброените в скобите места се отнася за едно,максимум две нива и всичките са ОГРОМНИ.Всяко ниво изисква доста време,за да бъде минато,а ако ни беше дадена свобода да обикаляме в стил сендбокс,може би и повече!
Точно когато се случва нещо,на което искате обяснение(например,кой е въпросът за един милион долара?)ви се поднася кътсцена,която отговаря на въпроса ви,а разговорите с картинки към тях в стил комикс(редящи се една след друга в стил слайдшоу)са просто най-брилянтното и оригинално нещо,което съм виждал в игра от този жанр(надминават дори тези от първата игра!).
Единственото нещо,от което мога да се оплача е,че играта ми се стори къса.Затова пък един приятел,на когото това му е любимата игра,ми се заяде,че хич не била кратка.Може би е прав.Може би просто перфектното произведение на изкуството просто не те пуска,докато не го изиграеш докрай.На един дъх.Аз така направих.
Дори да е кратка,на кого му пука,при положение,че продължиха поредицата?!Играйте тази игра,тя определено има необходимите качества,за да ви задържи пред монитора дъълго време.Защото като я преиграете ще искате да я минете пак,и пак...
А като я превъртите на всички трудности ще се озовете пред предизвикателствата,които са,с една дума,нечовешки.И все пак ще стиснете зъби,защото това е иконата МАКС ПЕЙН,а вие продължавате да играете,без да знаете нито колко е часът,нито кой ден е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар